Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Д., **.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Д.,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Г.Х., като разгледа докладваното от районния
съдия гражданско дело № 2570 по описа на
ДРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „**” ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „**” **, ул. „**”, бл. **, секция **, представлявано от ** З.Д., чрез
юр.к. С.С. (надлежно упълномощена), с която срещу Р.Х.М., ЕГН **********,
адрес: ***, са предявени по реда на чл. 4**, ал. 1 във вр. с чл. 4**, ал. 1 от ГПК искове за установяване вземанията на ищеца в качеството му на частен
правоприемник на кредитора „**” ЕАД по силата на договор за цесия от **.**.20**г.,
за които в производството по ч.гр.д. №1090 по описа на Районен съд - Д. за **г.
е издадена заповед №**/**.07.**г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно:
321,** лв. – главница по договор за кредит №**г., ведно със законната лихва върху
същата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /29.**.**г./ до окончателното
плащане; 30,61 лв. – надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора за
периода 20.**.**г. - 28.11.**г. и 93,98 лв. – обезщетение за забава за периода
28.11.** г. – 29.**.** г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/. Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба са изложени следните
твърдения: на 20.**.**г. между "**" ЕАД /с предишно наименование „**”
АД/ като кредитор и Р.Х.М. като кредитополучател е сключен договор №** за
закупуване на телевизор, марка **, модел ** и домашно кино, марка **, модел **,
с обща цена на стоките 958 лв. Общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 1265,81 лв. (включваща главница и надбавка,
представляваща – печалба), която кредиполучателят се е задължил да върне на 18
анюитетни месечни погасителни вноски в размер на 70,32 лв. всяка. Длъжникът е
погасил 13 вноски на обща стойност 9**,16 лв., като е преустановил изпълнението
на задълженията си. Цялото вземане на кредитора по процесния договор е станало
предсрочно изискуемо на 28.11.**г., тъй като ответникът не е заплатил на падежа
две последователни вноски, а именно вноски с падеж 30.10.**г. и 28.11.**г. Последното
плащане по договора от страна на длъжника е от 09.12.**г. В производството по
ч.гр.д. №1090 по описа на Районен съд - Д. за **г. по заявление на "**"
ЕАД е издадена заповед №**/**.07.**г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
вземанено, произтичащо от гореописания договор. На **.**.20**г. е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между кредитора "**"
ЕАД и „**” ЕАД, по силата на който същото вземане е прехвърлено изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, в т.ч. и лихви. С
нотариално заверено пълномощно от 09.**.20**г. "**" ЕАД е
упълномощило ищеца да уведоми от негово име ответника за извършената цесия. До Р.Х.М.
е изпратено уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД от страна на „**” ЕАД на
посочения в процесния договор адрес: гр. Д., ул. „**” бл.**, ет.**, ап.**. Уведомлението е изпратено по
куриер с известие за доставяне, което е върнато на изпращача като непотърсено.
При непоставени от закона на специални изисквания за начина, по който да се
извърши уведомяването, ищецът счита същото за направено с получаването на
исковата молба и приложенията от ответника.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК,
чрез упълномощения адвокат Д.А. - ДАК, счита предявените искове за процесуално
недопустими. Сочи, че след **.03.**г. обичайното му ** е в ** И., където има
адресна регистрация. В тази връзка твърди, че към датата на издаване на
процесната заповед по чл. 410 от ГПК не са били налице предпоставките по чл.
411, ал.2, т.4 от ГПК, поради което заповедта и издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени служебно от съда. Счита, че
решение №257/11.07.2016г. по в.гр.д. №351/2016г. на Окръжен съд – Х., в
производството по което е прието възражението му срещу гореописаната заповед на
изпълнение, няма сила на присъдено нещо и не обвързва настоящия съдебен състав.
Моли съда, ако счете предявените искове
за допустими, да отхвърли същите като неоснователни, като не оспорва, че между
него и "**" ЕАД е сключен процесният договор №** за закупуване на
стоки или услуги от 20.**.**г. Възразява, че не е надлежно уведомен нито за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по договора, нито за сключения
договор за цесия. Счита, че дори до него да е изпращано уведомление от
цесионера „**” ЕАД, то същото е без правно значение, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД уведомяването следва да се извърши от
цедента. Възразява получаването на исковата молба и приложенията към нея да се
считат за уведомление за извършената цесия, тъй като същата е подадена от
цесионера. Твърди, че по делото липсват доказателства за размера на вземанията,
които са били прехвърлени на ищеца.
Счита, че по делото не може да се установи какви писма са изпращани до
него и дали те действително касаят договора за цесия. Развива съображения, че
според практиката на ВКС, ако цесионерът действа като пълномощник на цедента,
при изпращане на уведомление до длъжника по чл. 99, ал.3 от ЗЗД следва изрично
да уведоми, че действа от името и за сметка на цедента. Ако не са извършени
необходимите действия по оповестяване на упълномощаването се приема, че правните
действия са извършени от името на представителя и той е лично обвързан от тях.
В настоящата хипотеза счита, че ищецът като цесионер не разполага с надлежна
представителна власт да го уведоми за извършената цесия. Наред с това сочи, че
в случая не намира приложение и практиката, според която ако към исковата
молба, подадена от цесионера, е приложено уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД от
цедента, то е налице надлежно съобщаване на цесията. Претендира сторените по
делото разноски.
В откритито по
делото съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща свой представител. С
писмена молба от **.02.2017г. посочва, че в случая не е необходимо уведомяване
на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по процесния
договор, тъй като първоначалният кредитор не се е ползвал от правата си във
връзка с настъпването й. Уточнява, че крайният срок на договора е 27.02.**г., а
заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено след изтичането му - на 29.**.**г.
Ответникът, чрез своя процесуален представител - адв. Д.А. оспорва допустимостта
и основателността на предявените искове.
Д. районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД. Предявени са като установителни в
срока по чл. 4**, ал. 1 от ГПК. В производството по ч.гр.д. №1090 по описа на
Районен съд - Д. за **г. по заявление на „**” ЕАД е издадена заповед №**/**.07.**г.
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 321,** лв. – главница по
договор за кредит №** г., ведно със законната лихва върху същата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /29.**.**г./ до окончателното плащане; 30,61 лв. –
надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора за периода 20.**.**г.
- 28.11.**г. и 93,98 лв. – мораторна лихва за периода 28.11.** г. – 29.**.** г.
/датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/. С решение №257 от
11.07.2016г., постановено в произодството по в.гр.д. №351 по описа за 2016г. на
Окръжен съд - Х. по реда на чл. 423 от ГПК е прието възражението на ответника
срещу посочената заповед за изпълние. Въззивният съд е приел, че заповедта за
изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника - чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК,
както и че са налице предпоставките по чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като
заповедта не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно ** на ** на Р Б.. На основание чл. 423, ал. 4 от ГПК делото е върнато
на Районен съд - Д. за даване на указания на заявителя по чл. 4**, ал. 1 от ГПК. С разпореждане от **.07.2016г. заповедният съд е указал на ищеца, че може
да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на "**" ЕАД на 16.**.2016г.
и в срока по чл. 4**, ал. 1 от ЗЗД дружеството е предявило установителния си
иск (на **.09.2016г.).
Противно на
твърденията на ответника, съдът, разглеждащ иска по чл. 4**, ал.1 от ГПК, не
може да ползва като аргумент за обезсилване на заповедта и прекратяване на
делото разпоредбата на чл.423, ал.3 от ГПК, тъй като същата се прилага от
въззивния съд при възражение от длъжника (в този смисъл т.3б от ТР № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС). Следва да се има предвид, че ищецът в качеството си на частен
правоприемник на заявителя "**" ЕАД по силата на договор за цесия от **.**.20**г.
разполага с активна процесуална легитимация да предяви иск по чл. 4** от ГПК (в
този смисъл т.10б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). С оглед изложеното,
настоящото производство е допустимо.
Съобразно
правилата на чл. **4, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена
процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка
между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за
ответника за заплащане на търсената сума, както и изпълнение на задълженията си
по договора, т. е че е предоставил дължимата сума. По иска за мораторна лихва в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава. В тежест на ищеца е да установи и надлежното съобщаване на
длъжника за извършената цесия. При доказване на горното в тежест на
ответника е да докаже положителния факти на погасяване на цедирания дълг (по
иска за мораторна лихва – плащане на падежа).
Не е спорно,
че между ответника като заемополучател и "**" ЕАД (с предишно
наименование „**” АД) като заемодател на 20.**.**г. е сключен договор ** за
закупуване на следните стоки: телевизор, марка **, модел ** и домашно кино,
марка **, модел **, с обща цена на стоките 958 лв. Длъжникът е поел задължение
да върне на кредитора сума в общ размер от 1265,81 лв. (включваща главница и
надбавка, представляваща – печалба), на 18 анюитетни месечни погасителни вноски
в размер на 70,32 лв. всяка при определен и известен му падеж в срок до 27.02.**г. Според чл. 3 от Общите условия към договора при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.
Не е спорно,
че ответникът е заплатил 13 вноски на обща стойност 9**,16 лв.
Ответникът не
е навел възражение, че претендираните суми - неплатена главница в размер на
321,** лв., договорна лихва (надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка - печалба на
заемодателя) в размер на 30,61 лв. и обезщетение за забава от 93,98 лв., са
погасени чрез плащане или по друг предвиден в закона способ. Неговата защитна
теза е обоснована с твърдения за ненадлежно уведомяване за настъпилата
предсрочна изискуемост и за сключения между неговия кредитор и ищеца договор за
цесия.
Представен е
сключен на дата **.**.20**г. между "**" ЕАД и "**" ЕАД
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД. В приложение №1 към договора за цесия, под № 31649, е отразено вземането
срещу ответника с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви.
Противно на
възражението на ответника, по делото са представени доказателства за това, че
той е уведомен за извършеното прехвърляне на задължението му на новия кредитор.
С уведомление (л. 11) изпълнителният директор на "**" ЕАД е съобщил
на длъжника за цесията от **.**.20**г. Уведомяването е извършено по силата на
упълномощаване - от "**" ЕАД с нотариална заверка на подписа от 09.**.20**г.
(л.23) за ищеца. По силата на упълномощаването съобщаването за цесията е
направено от стария кредитор, в съответствие с изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомлението е изпратено на един от посочените в договора от 20.**.**г.
адреси на длъжника - гр. Д., ул. "**", бл.**, ет.**, ап.**, съгласно
известието за доставяне на л. 12, в което е отразено съдържанието на писмото -
посоченото уведомление за извършената цесия от **.**.20**г. В известието е отбелязано, че пратката не е доставена, с отразена
причина - „непотърсен". Съдът счита, че е налице фингирано връчване на
уведомлението, каквато възможност е предвидена в чл. 8 от Общите условия към
процесния договор за кредит.
Отделно от
гореизложеното, връчването на уведомлението, заедно с пълномощното от стария
кредитор, ведно с преписа от исковата молба по настоящото дело, следва да се
възприеме като надлежно уведомяване, извършено в хода на производството, което
съдът следва да вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл
решение № 3/16.**.20**г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. на ВКС и решение № 123/24.**.**
г по т.д. № 12/**г. на II т.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Уведомяването
е извършено надлежно, а ответникът не е твърдял да е направил плащания на
стария кредитор, чийто погасителен ефект да бъде съобразен от съда.
Макар и да е
валидна и да е породила действието си спрямо длъжника, цесията не е изрично
потвърдена от него, поради което Р.Х.М. разполага с всички свои възражения
срещу първоначалния си кредитор, поради което и на разглеждане подлежи това за
липса на уведомление от страна на "**" ЕАД за обявената предсрочна
изискуемост.
Както беше
посочено по-горе, крайният срок на договора за стоков кредит от 20.**.**г. е
27.02.**г. /падеж на последна погасителна вноска/. Действително процесното
заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №1090/**г.
по описа на Районен съд - Д., е подадено по пощата на 29.**.**г., т.е. след
настъпване на крайния срок на договора, но противно на твърденията на ищеца, в
т.** от същото първоначалният кредитор се е позовал на предсрочна изискуемост
на целия кредит, настъпила на 28.11.**г. поради просрочване на две
последователни погасителни вноски. За вземания по договор за потребителски
кредит (какъвто е настоящият) с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане
на определени вноски, като част от основанието на иска, изрично заявено в
заповедно производство по чл. 410 ГПК и поддържано в исковата молба,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да
е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и то преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, което волеизявление да е достигнало
до длъжника (в този смисъл е и задължителната за съдилищата съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 123/09.11.20**г. по т.д. № 2561/**г.
на II т.о. на ВКС и Решение № 1**/07.09.2016г. по т.д. № 362/20** г. на II т.о
на ВКС). Неотносими за основателността на исковете на така
заявеното основание са обстоятелствата, че към подаване на заявлението всички
вноски по кредита са били с настъпил падеж. Следователно правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да е достигнало до длъжника,
за да породи целеното с него правно действие. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното производство –
едностранно до произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на
уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Доколкото
заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора, тя също няма характер на
уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Що се касае
до исковата молба по чл.4**, ал.1 от ГПК, то тя безспорно има характер на
уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно
изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора
страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Това уведомяване,
обаче, както е прието и в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №1**/07.09.2016г.
по т.д.№ 362/20**г. на ІІ т.о. на ВКС, не може да бъде взето предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска по см. на чл.235, ал.3 от ГПК, нито да обуслови основателност на предявения положителен установителен иск по
чл.4** от ГПК - то представлява единствено едно ново основание за предявяване
на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
При липсата на
доказателства за валидно направено волеизявление от страна на кредитора,
обявено на длъжника преди започване на заповедното производство, че счита
кредита за предсрочно изискуем, не би могло да се приеме, че кредиторът
надлежно е упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното
си вземане. Неотносими за основателността на
иска на така заявеното основание са обстоятелствата, че към подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК всички вноски по кредита са били с настъпил
падеж. Тези доводи се въвеждат за пръв път в процеса. От друга страна, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
исковата молба главницата, договорната и мораторната лихва са посочени като
глобални суми, на основание именно предсрочната изискуемост на кредита. По същия начин вземанията, за които е била издадена заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 1090/**г. на Районен съд – Д., са заявени като глобални
суми при предявяването на положителния установителен иск по реда на чл. 4** от ГПК.
Ето защо, след
като по делото се установи, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение, то съдът приема, че вземането по заповедта не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание, т.е. към момента на
подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на останалите
непогасени вземания по договора и не е настъпила и забава за заплащането им от
претендирания начален момент.
Предвид така
изложеното, предявените обективно съединени искове се явяват неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по делото следва да се
присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
Д. районен съд:
Р Е Ш И :
ОХВЪРЛЯ
предявените от ищеца „**” ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „**” **, ул. „**”, бл. **, секция **, представлявано от ** З.Д., срещу
ответника Р.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, искове по реда на чл. 4**, ал. 1
във вр. с чл. 4**, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ишеца в качеството му на частен правоприемник
на кредитора „**” ЕАД по силата на договор за цесия от **.**.20**г., следните
суми: 321,** лв. – главница по договор за кредит №**г., ведно със законната
лихва върху същата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (29.**.**г.)
до окончателното плащане; 30,61 лв. – надбавка, представляваща печалба на
кредитора по договора за периода 20.**.**г. - 28.11.**г. и 93,98 лв. – мораторна
лихва за периода 28.11.**г. – 29.**.**г., за които суми в производството по
ч.гр.д. №1090 по описа на Районен съд - Д. за **г. е издадена заповед №**/**.07.**г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА „**”
ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „**” **, ул. „**”, бл. **, секция **, представлявано от ** З.Д., да
заплати на Р.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 300 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение за производството по гр.д. №2570 по описа на Районен
съд - Д. за 2016г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от деня
на обявяването му в публичния регистър на съдебните решения – **.03.2017 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: