Решение по дело №820/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 476
Дата: 28 юли 2022 г.
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20225640100820
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. гр. Хасково, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640100820 по описа за 2022 година
С исковата молба ищцата Т. В. И., от гр.Х., е предявила против „Ния –
Милва“ ЕООД - гр.Хасково иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ за
сумата в размер на 988.84 лева, представляваща неизплатени трудови
възнаграждения за м. ноември и м. декември 2019 година.
В исковата молба ищцата твърди, че работила при ответника по
силата на Трудов договор № 22/08.11.2017г., изменен с Допълнителни
споразумения от 01.01.2018г. и от 01.01.2019г. Страните били уговорили
трудово възнаграждение първоначално в размер на 460 лева /впоследствие
изменяно на основание чл.119 от КТ и допълнително такова за трудов стаж и
професионален опит. Със Заповед № 21/01.04.2020г. на управителя на
ответното дружество било прекратено трудовото правоотношение с ищцата,
считано от 01.04.2020г. След подаден сигнал до Дирекция „Инспекция по
труда“ и до Главна дирекция „Инспекция по труда“ от ищцата за неизплатени
трудови възнаграждения за м. ноември и м. декември 2019г. и за месеците
януари, февруари и март 2020г. контролните органи извършили проверка.
Ищцата била уведомена с Писмо, изх. № 20050313/18.06.2020г. на ИА
„Главна инспекция по труда“, че имало извършено нарушение за това, че
1
трудовото възнаграждение не било изплащано навреме. /не по-късно от 25
число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата/. С
това си действие работодателят нарушил разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ
да изплати уговореното трудово възнаграждение в срок. До момента на
подаване на исковата молба ищцата не била получила трудовите си
възнаграждения за месеците ноември и декември 2019г. в размер общо на
988.84 лева /2 месеца х 494.42 лева/, независимо, че в получения отговор било
записано, че срещу името на Т. В. ИЛ. имало положен подпис. Ищцата
заявява, че този подпис не бил положен от нея. Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
988.84 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
месеците ноември и декември 2019г. /за всеки от месеците по 494.42 лева/,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба, в който не оспорва съществуването на трудово правоотношение с
ищцата и прекратяване на същото. Намира иска за погасен по давност. В
случай, че съдът счете иска за основателен, ответникът моли да бъде
разсрочено изпълнението на решението. Счита, че не били налице основания
за предоставяне на правна помощ, като в случай, че това възражение не бъде
възприето, моли да бъде присъдено възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата в предвидения от закона минимум. Претендират се
разноски, съобразно изхода на спора, в т.ч. и по компенсация.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са се намирали в
трудовоправни отношения по силата на сключен между тях Трудов договор №
22/08.11.2017год. Същият е прекратен, считано от 01.04.2020г. на основание
чл.328, ал.1, т.3 от КТ, по което обстоятелство страните не спорят, а същото
се установява и от представената Трудова книжка. Видно от представения
трудов договор е, че ищцата е изпълнявала длъжността „оператор
производствена линия“, за пълно работно време и уговорено трудово
възнаграждение в размер на 460 лева месечно, съответно допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на
2
5.52 лева, които суми са платими месечно.
Други доказателства, относими към правния спор, не се представят
по делото.
За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът назначи
съдебно-счетоводна експертиза, която не бе оспорена от страните и
заключението на която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно
дадено. От същото се установява, че за исковия период, а именно м. ноември
и м.декември 2019г. на ищцата са били начислявани суми за трудово
възнаграждение за посочените два месеца, като общо начисленото брутно
трудово възнаграждение възлиза на 1146.88 лева, като е посочено, че ищцата
е отработила всички 19 работни дни за месеците. От така посочената сума
вещото лице, след като е приспаднало задължителните удръжки, е
установило, че чистата сума за получаване за исковия период възлиза на
494.42 лева за всеки един от месеците или общо 988.84 лева. Установено е
още, че срещу името на ищцата във ведомостите за заплати за процесните
месеци няма положени подписи.
При така възприетата фактическа обстановка се налага извода за
основателност на исковата претенция относно неизплатеното трудово
възнаграждение. Според нормата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да начислява във ведомостите за заплати трудовите
възнаграждения на работниците за положения от тях труд. Освен това обаче
той е длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение. Видно от
събраните доказателства и преди всичко от заключението на вещото лице е,
че второто свое задължение работодателят не е изпълнил. Същият е начислил
по месеци трудовото възнаграждение, но няма данни да е било изплатено на
работника. Не се представиха по делото от страна на ответника-работодател
доказателства да е извършил плащане срещу подпис на работника, с превод
по банкова сметка или по друг допустим от закона начин. Ето защо, следва да
се приеме, че искът с правно основание чл.128 от КТ е основателен и доказан
в пълния предявен размер от 988.84 лева, поради което следва да се уважи,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
предявяването на исковата претенция - 14.04.2022г. до нейното окончателно
изплащане.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна
3
давност съдът намира следното: Съгласно нормата на чл.358, ал.3 от КТ,
исковете по трудови спорове се предявяват в тригодишен срок, с изключение
на споровете по ал.1 и ал.2 от същата правна норма. Настоящият случай не
попада в изключенията, поради което давностният срок е тригодишен и
започва да тече в случая след края на месеца, за който се отнася плащането,
или от 01.01.2020г., поради което към момента на подаването на исковата
молба на 14.04.2022г. този срок не е бил изтекъл.
Неоснователно е и искането да бъде разсрочено изпълнението на
решението. Съгласно чл.241, ал.1 от ГПК при постановяване на решението
съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед
имотното състояние на страната или на други обстоятелства В настоящия
казус съдът намира, че не са налице тези посочени изрично от закона
предпоставки. Още повече, че самият ответник не навежда доводи поради
какви налични обстоятелства иска изпълнението да бъде разсрочено, както и
не сочи доказателства в подкрепа на това свое искане. В този смисъл съдът
счита, че това искане следва, като неоснователно, да бъде оставено без
уважение.
С оглед изхода на делото ще следва ответникът да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 50
лева, както и сумата от 100 лева - разноски за вещо лице.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата – адвокат С. Ч., сумата от 300 лева, представляваща
възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство,
защита и съдействие по настоящото дело, определено според размера на иска
и по правилата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ния - Милва“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
4
на управление - гр.Хасково, ул.“Банска“ № 28, да заплати на Т. В. И., ЕГН
**********, от гр.Х., ж.к.“****“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от общо 988.84
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.ноември и
м.декември 2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.04.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ния - Милва“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр.Хасково, ул.“Банска“ № 28, да заплати по сметка на
Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 50 лева, както и сумата от
100 лева - разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА „Ния - Милва“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр.Хасково, ул.“Банска“ № 28, да заплати на адв. С. Ч., с адрес
на упражняване на дейността – гр.Хасково, ул.“Хан Кубрат“ № 8, ет.1, офис 1,
сумата от 300 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по
делото.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на
присъденото възнаграждение за работа, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 28.07.2022г.

Съдия при Районен
съд Хасково: /п / не
се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: З. Б.
5