Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 05.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12931 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производстовто е образувано по предявени от М.Д.Д. ЕГН
********** срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА“ при Министерство на
правосъдието гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, при условията на обективно кумулативно
съединяване искове, както следва:
- 1000 (хиляда) лева, представляваща сбор от
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 200часа
по месеци и по тримесечия за периода 01.07.2015г.- 30.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 27.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението
- сумата от 100 (сто) лева, представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията /от 26-о число на месеца,
следващ всеки отчетен период, в който е следвало да се извърши плащането/ до
23.06.2018г. вкл.
В съдебно заседание от 05.07.2019г.
е допуснато изменение на предявените
искове по размер ЧРЕЗ НАМАЛЯВАНЕТО ИМ, като същите
да се считат предявени за сумите, както следва:
- 411.44 лв. представляваща
сбор от незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от
200 часа по месеци и по тримесечия за периода 01.07.2015г.- 30.06.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 27.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението
- 84,08 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията /от 26-о число на месеца,
следващ всеки отчетен период, в който е следвало да се извърши плащането/ до
23.06.2018г. вкл.
Обстоятелствата, от които
се твърди, че произтича претендираното право са:
В
исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е държавен служител по силата на
служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност
„надзирател” в Затвора Варна. Статутът му на такъв е регламентиран в чл. 19,
ал.2 ЗИНЗС и субсидиарно ЗМВР, ЗДС, КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес,
същият полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от
Началника на затвора месечен график. За периода м.07.2015г. до м.06.2018г. е
полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното време. На основание
чл. 187, ал.3 ЗМВР, в периода 01.07.2015г.- 31.12.2016г. работното време е
изчислявано сумарно по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем на тримесечие.
Твърди, че по заповед на началника на затвора е следвало да се явява на работа
в 07,30ч. при дневни 8, 12 и 24 часови смени. Началото на работната смяна
включва време за преобличане на специално облекло и технически средства, което
задължително става на територията на затвора и непосредствено преди започване
на инструктажа. След това се извършва инструктаж от около 15-20 минути в
зависимост от оперативната обстановка в затвора, по време на които всички
застъпващи на пост биват инструктирани и проверени относно физическа и
психическа годност да носят наряда. След това се извършва предаване на поста от
стария на новия дежурен, което включва съвместни дейности по предаване на смяна
- проверка на килии, врати, прозорци, лишени от свобода. Всеки отстъпващ от
пост докладва за резултатите от изминалото дежурство на новия главен
надзирател, който поема ръководството на новата смяна и след това освобождава
надзирателите от старата смяна. Така, 8 часовите смени са приключвали в 16,15 часа,
12 часовите нощни смени и 24 часовите смени са приключвали в 08,30 часа на
следващия ден, а 12 часовите дневни смени са приключвали в 20,30 часа. По
отношение на външните постове по заповед на ръководството, ищецът се е явявал
на работа в 07,30часа, като се е преобличал, снаражявал, участвал в общия
инструктаж на застъпващите, а след развода на смяната му се провеждал
индивидуален инструктаж, едва след който поемал съответния външен пост. След
приключване на смяната и предаването й на следващия, имал задължение да се
върне в затвора, за да се преоблече, разоръжи и да бъде освободен от дежурния
главен надзирател. Така напускал територията на затвора най-рано в 20,30 часа
при 12ч. дневни смени, съответно 19,30ч., 8,30ч. при нощните смени. Т.е твърди,
че реално в работното време е включен допълнително час за извършване на
посочените дейности, разпределени както следва: от 7,30 до 7,45 - обличане на
униформеното облекло и снаражяване, от 7,45 до 8,00 - инструктаж, а след края
на смяната, от 8,00 до 8,15 – обхождане на поста, преброяване на лишените от
свобода, проверка на врати и прозорци, попълване и подписване на постова книга,
и от 8,15 до 8,30 - сдаване на дежурството, доклад на главния надзирател,
преобличане.
Твърди,
че външните постове също не се отчитат правилно, като е налице разлика от 1 час
от времето, което се отчита като външен пост до реално изработеното. Ищецът
претендира, че извършва минимум - 15-минути преобличане и снаражяване; 15
минути - инструктаж; 15-ина минути - път до болницата със служебен автомобил;
15 минути - приемане/сдаване на поста.
Въпреки
тази организация на работата, ищецът твърди, че ответникът отказва да зачете
реалната продължителност на неговата смяна и не отчита като работно време
съпътстващите нарядите дейности, които счита да са действия по изпълнение на
служебните задължения по см. на пар.1, т.6 от ДР на ЗМВР, при това
регламентирани изрично в чл. 305-308 и чл. 311, ал.1-8 ППЗИНЗС. Твърди, че това
е в нарушение на чл.16е, т.3 ППЗИНЗС, в сила от 07.03.2014г. Ето защо, счита,
че времето на инструктаж, развеждане на поста, отвеждане на смяна, приемане и
сдаване на дежурство е част от отработеното време, поради което и същото
подлежи на заплащане. Твърди, че тъй като работното време е било изчислявано
сумарно по месеци в периода 01.07.2015г.-31.12.2016г., а след това на
тримесечие, то нормата на работното време е можела да варира от 152 часа до 184
часа при месечно сумирано изчисляване и 488-520часа при тримесечно сумарно
изчисляване. Тази норма съответно се редуцира с дните ползван отпуск. И
доколкото е налице некоректно отчитане на работното време, то липса отчитане,
респ. заплащане на реално положения извънредно труд над нормата. Посочените
възнаграждения не са били начислени, респ. изплатени, поради което считано от
26-о число на месеца следващ съответния отчетен период ответникът е изпаднал в
забава и затова дължи обезщетение за забава. Молбата е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно
правоотношение на посочената длъжност. Твърди, че служителите в ГДИН са
държавните служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на
наказанията или мярка „задържане под стража“ по см. на чл.19, ал.1, т.1 ЗИНЗС.
Затова, относимите действащи за процесния период нормативни актове са ЗИНЗС и
ППЗИНЗС /в сила от 01.02.2010г./, Заповед на министъра на правосъдието относно
реда за разпределение на работното време- рег. № ЧР-05-11/30.01.2015г. Счита,
че доколкото последната заповед не е била оспорена, то за ищеца липсва правен
интерес от заявяване права пред гражданския съд. На основание чл. 305, ал.1
ППЗИНЗС /нов/, назначените в наряд се явяват в поделението в определено за
инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения. Времето преди
работната смяна служи за подготовка за встъпване в наряд чрез инструктаж, като
явяването преди наряд за инструктажа и предаването на наряда не са действия по
фактическо носене на службата. Затова и се оспорват твърденията за изпълнение
на служебните задължения повече от 12ч., респ. 24ч., като лишени от правно
основание и недоказани. Твърди, че в затвора Варна има създадена организация по
отчитане и възмездяване на труда положен извън месечния график. След
11.03.2014г. се сочи, че този труд се отчита и изплаща съобразно чл.16е и
чл.16а, ал.7 ППЗИНЗС. Искане е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Касае се за трудово възнаграждение, което
работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така
определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на
доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да
докаже, че в периода 01.07.2015г.- 30.06.2018г. е бил в служебно правоотношение
с ответника; че е положил сочения извънреден труд; основанието, от което
произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения
извънреден труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното
възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава. Провеждане на това
доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване
изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните няма спор, че в процесния период
страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност
„надзирател” в Затвора Варна и че за процесния период ищецът е полагал труд на
8, 12 и 24ч. смени.
Със Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на
правосъдието е регламентирана организацията на работното време в ГДИН и
териториалните й служби, като е предвидено, че за дейности, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работен процес, работното време се организира на 8-, 12- и
24- часови смени по утвърден график или дежурство, като извънредният труд не
може да надвиши 280часа годишно, а за служителите работещи в наряд - 70часа на
отчетен период. Положеният труд извън установеното работно време се отчита
почасово с протокол по образец и се документира в специална книга. Полагането
на труд, извън редовното работно време, се извършва само въз основа на заповед,
а в случай, че е било разпоредено устно, заповед се издава в първия работен
ден, следващ деня, в който е положен труда.
От кадровата справка на М.Д.Д. се установява, че
същият е назначен на длъжността „надзирател“ в Затвора Варна със заповед № л –
10111/10.11.2010г., встъпил в длъжност, считано от 12.11.2010г. и е изпълнявал
служебните си задължения считано до 19.07.2018г., когато е отстранен от
длъжност, а считано от 12.10.2018г. същият е уволнен.
С издадената въз основа на тази Заповед, Заповед №
42/11.03.2015г. на Началника на Затвора Варна е регламентирано работното време
на служителите работещи на дежурства в надзорна охранителна дейност, както
следва: при 24-часово дежурство- от 08,00часа до 08,00часа на следващия ден,
при 12часови дневни смени- от 08,15часа
до 20,15часа, а при 12часови нощни смени- от 20,15часа до 08,15часа на следващия
ден, при 8-часови смени- от 08,15часа до 16,45часа.
По делото е приложена справка за положения и платен
извънреден труд от ищеца за процесния период, отчитан съгласно Заповед № 42/11.03.2015г. на Началника на Затвора
Варна.
Със Заповед № 302/01.11.2018г. на Началника на Затвора
Варна е наредено извършване на проверка за замерване и документиране на времето
нужно за подготовка, провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство, като се отчетат особеностите на всеки
пост. За целта е сформирана нарочна комисия, която в изпълнение на възложената
задача е изготвила протокол от 09.11.2018г., извършила е съответните замервания
в периода 01-07.11.2018г., резултатите от която са били отразени в обобщена
справка рег. № 10314/12.11.2018г. Така, комисията е установила, че нужното
време във всеки един от дните на проверката е било съответно- 26, 33, 29, 27,
34минути. С обобщената справка е направено предложение, времето нужно за
инструктаж, приемане, сдаване, освобождаване от наряд или дежурство да се
счита, че е 30минути за 12- и 24- часовите смени и 15минути за 8-часовите
смени.
За установяване твърденията си относно реалната
продължителност на работното време на ищеца, респ. за опровергаването им,
разпитани бяха като свидетели лицата М.Д.Д. и Ю. Д. Д., и двамата свидетели работещи в Затвора Варна.
Първият е участник в замерването на времето,
необходимо за дейностите по Заповед № 302/01.11.2018г. Сочи, че е замервано
времето за инструктаж, смяна на наряда и отвод.
Вторият сочи, че при едно 24-часово дежурство по
принцип, от 07:30 часа минимум трябва да са на работа, за което има устна
заповед, тъй като е необходима подготовка при започване на същинската част на
работата - чекиране, минаване през портала, през металотърсач, после слагане на
униформа, снабдяване с помощните средства, попълване на тетрадки. Това по
принцип продължава до 08 часа без 15, когато трябва да започне развода.
Разводът представлява цялото отделение влизат и старият дежурен главен
надзирател обяснява на новия какво се е случило през дежурството. След това има
инструктаж, който продължава минимум до 08:00 часа. След това следва смяна на
постовете. Новото отделение сменя старото, като различните постове са на
различно разстояние. Старият и новият постови има приемане и издаване на новия
пост. Има тетрадки, има ключове, медицинска служба, ако има някой вързан,
белезници се сменят и трябва да се приеме от приемният постови какво се е
случило през 24-часовото дежурство, което е от 5-10 минути, различно е. На някои
постове е повече. Старият постови се връща за отвод. Когато сдадат, всички
колеги отиват отново в инструктажната, където има отвод. Там наново пак са
новият старият дежурен надзирател и всеки отново започва да сдава какво е било
за всеки пост. Този отвод отнема време, различно, но до 08:30 часа отива.
Всички тези дейности реално са 25 часа, но ако има постъпил в болница, ги водят
там и може да отнеме време до обед. Може да стане и 30-часово дежурството.
Реалното такова е 25-часовото дежурство. Ищецът е полагал същото работно време.
Ако е 12-часово дежурството, става 13 часа. 12-часовите дежурства са дневни и
нощни. 8-часовото, то започва с другото, с 24-часовото през деня и може би
някъде 45 мин. Липсва отводът, който е по-кратък, вече само на главният. От
влизането на територията на Затвора, до напускането му, са на разположение на
главния ръководител. Нямат право на почивки извън територията на Затвора. Сочи,
че от скоро трябва да се чекират и имат електронни карти.
Съдът кредитира така изложените от свидетелите
показания касаещи установяване на относимите към спора факти. Независимо от
обстоятелството, че и двамата са служители при ответника, единият е участвал в
комисия определяща нужното време за заемане и сдаване на постовете, а другият
се явява страна по спор с ответника с идентичен предмет, техните показания се
преценяват като обективни, непредубедени и касаещи лични впечатления. Взаимно
се допълват, поради което и няма основание за тяхното дискредитиране.
За установява размера на претенцията, по делото е
изслушано заключението на в.л. по допусната първоначална и допълнителни
съдебно- счетоводни експертизи.
Предмет на настоящия спор е търсено възнаграждение за
положен труд, над нормативно определения, неотчетен и неплатен от ответника, и
представляващ необходимото време за сдаване и застъпване на пост в периода
01.07.2015г. до 30.06.2018г. Спорният въпрос между страните касае фактическата
продължителност на 8-, 12- и 24 часовите работни смени /наряди/, по които е
полагал труд ищецът в исковия период.
В настоящия случай, безспорно е, че ищецът е работил
на 8, 12 и 24часов утвърден график на наряд, доколкото дежурството касае
полаган труд при подневно отчитане на работното време /пар.1, т.2 ДР на
ППЗИНЗС/. Легално определение на понятието „наряд“ е дадено в пар.1, т.4 на ДР
на ППЗИНЗС и това е времето, през което държавният служител изпълнява
служебните си задължения по предварително утвърден график при непрекъсваемост
на работния процес.
Относимите към спора разпоредби са тези на ЗИНЗС,
ЗМВР, КТ и подзаконовите актове по тяхното приложение. Съгласно чл. 19, ал.1,
т.1 и ал. 2 ЗИНЗС служители в Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" и в териториалните й служби са държавни служители, които
пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража, като за тях се прилагат разпоредбите за държавната
служба по ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго. В чл. 187, ал. 1 ЗМВР, аналогично и в чл. 16а ППЗИНЗС е регламентирано, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал. 5, т.2 на чл. 187 ЗМВР /ДВ бр. 14/20.02.2015г./ предвижда, че работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени
и съгласно ал. 6, този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съгласно чл. 16а, ал.2 ППЗИНЗС /ДВ бр.20/07.03.2014г./
за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график, като
чл.16д, ал. 2 ППЗИНЗС регламентира, че работното време на държавните служители,
работещи в наряд се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период.
В отработеното време, чл. 16е ППЗИНЗС предвижда, че са включени: работните
часове в рамките на установеното редовно работно време; удълженото работно
време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство; времето за физиологични почивки; времето за отдих; времето за
хранене; фактически извършената работа по време на разположение /активен период
на разположение в поделението/; времето за провеждане на професионално
обучение; времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или
дежурство се отчитат и заплащат 12часа и 24часа отработено време. Специфичните
изисквания, отговорности, задължения по изпълнение на службата на работещите на
наряд са разписани в чл.305 исл.
ППЗИНЗС.
Анализът на ангажираните по делото гласни доказателства
налага извод, че действително служителите от надзорно охранителния състав,
какъвто е и ищецът, преди застъпване наряда, респ. отвода са били длъжни по
устна заповед да се явяват на работното си място минути преди започване на
работната смяна за „необходима подготовка при започване на същинската част на
работата - чекиране, минаване през портала, през металотърсач, после слагане на
униформа, снабдяване с помощните средства“, съответно следва да останат след
приключване на работното им време за посочените дейности при напускане на
работата. Касае се за обективно необходимо технологично време, в което
служителите следва да се приведат в спретнат външен вид, с униформа и
снаряжение /чл.305, ал.2 ППЗИНЗС/. Безспорно, служителите е възможно да идват
на работа с униформите си, но това не е предвидено като тяхно задължение, а
възможност и затова въпрос на лична организация. Задължение по чл. 305 ал. 1 е ППЗИНЗС
е само да се явява в поделението в
определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения,
вкл. във вида по чл.305, ал.2 ППЗИНЗС.
Задължение за явяване по-рано от определеното по чл.
305 ал. 1 ППЗИНЗС време обаче няма обективирано в писмена заповед /няма такива
твърдения и събрани писмени доказателства/, което е изискване, съгласно Заповед
№ ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието.
Отделно от това, времето за привеждане на служителите
във вида по чл.305, ал.2 ППЗИНЗС не се зачита за отработеното време, по смисъла
на чл. 16е ППЗИНЗС, който предвижда, че в него са включени само: времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето
за физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
извършената работа по време на разположение /активен период на разположение в
поделението/ и пр. Видно от разпоредбата времето, необходимо на служителите да
се приведат в спретнат външен вид, с униформа и снаряжение /чл.305, ал.2
ППЗИНЗС/ не е включено в понятието отработено време.
От друга страна се установи, че е било необходимо и
допълнително време, извън посоченото в Заповед № 42/11.03.2015г. на Началника
на Затвора Варна, и отчитано и заплащано от работодателя, за дейностите,
включени в понятието отработеното време, по смисъла на чл. 16е ППЗИНЗС, а
именно: времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство. За тези факти е налице както признание от страна на работодателя,
съгласно проведеното въз основа на Заповед № 302/01.11.2018г. на Началника на
Затвора Варна, замерване и документиране
на времето нужно за подготовка, провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство, така и са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите. Св. Доброславски сочи, че в 08 часа без 15 минути започва развода, включващ
и инструктажа, и действията по приемане на дежурство, които продължават и в
същинското нормативно определено работно време след 8.00 часа, т.е. дейностите
по смисъла на чл. 16е ППЗИНЗС, неотчитани от
работодателя са в размер на по 15 минути преди започване на дежурство. Гласните
доказателства се намират в пълно съответствие със замерванията извършени от
комисията на работодателя и обективирани в обобщена справка рег. №
10314/12.11.2018г.
И накрая липсват категорични доказателства, че за
целия процесен период, ищецът се е явявал половин час преди смяна и е оставал
половин час след смяна при даване на 12- и 24- часови дежурства, респ. 15минути
преди и след смяна за 8- часовите смени. Единствено се събраха гласни
доказателства чрез показанията на св. Д., същият обаче сочи принципни положения, а не
конкретни възприятия за ищеца и периода.
Въз основа на гореизложеното следва да бъде прието, че
времето, необходимо да бъде включено в
работното време по чл.16е ППЗИНЗС, е времето за всички съпътстващи дейности, за
които ответникът е признал в изготвената обобщена справка рег. №
10314/12.11.2018г., т.е 30минути за 12- и 24- часовите смени и 15минути за
8-часовите смени. Категорично, това време не е било включено в работното време.
Доколкото, обаче то е свързано с физическото присъствие на служителите на
работното им място и касае изпълнение на техни служебни задължения разписани в
ППЗИНЗС, то този труд подлежи на заплащане. Легалната дефиниция на понятието
извънреден труд е дадена в чл. 143, ал. 1 КТ и това е трудът, който се полага
от работника или служителя по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън
установеното за него работно време. Очевидно, претендираният понастоящем за
заплащане труд от ищеца, попада в критериите на понятието. Позоваването на
разпоредбата на чл. 302, ал. 2 ППЗИНЗС /отм. ДВ бр.20/2014г./ е некоректно,
защото тя е отменена, при това влизаща очевидно в противоречие с нормите на
Общностното право /Директива 2003/88/ЕО /.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ
бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12-
или 24- часови смени се изчислява сумарно за едномесечен период. С ДВ бр.
81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или
24- часови смени се изчислява сумарно за тримесечен период. Изрично е посочено,
че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от
14.10.2016г. В случая от обясненията на в.лице по изготвената първоначално
съдебно- счетоводна експертиза се установи, че в нарушение на тези разпоредби
за целия исков период работното време е отчитано на тримесечие. Т.е за исковия
период 01.07.2015г. до 31.09.2016г. отчитането е следвало да се извършва
помесечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период,
т.е от 01.10.2016г. до 30.06.2018г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./
По отношение на обезщетението за забава, съгласно чл.
86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Същото се
претендира от 26-о число на месеца, следващ отчетния период, което всъщност е
денят следващ падежа на съответното задължение- 25-о на месеца следващ отчетния
период. По тези факти страните не са спорили. Следователно, от деня следващ
този падеж, ответникът е изпаднал в забава, поради което и такова следва да се
дължи от 26-о число на месеца, следващ отчетния период.
След направени от съда служебни преизчисления на
приетите по делото ССЕ-зи съдът намира, че за целият отчетен период съгласно
приетото по делото по-горе отчитане, се дължи сумата от 652,71лв., а сборът на
дължимата мораторна лихва е 95,78лв. Поради това исковете за сумите от 411.44
лв. и 84,08 лв., се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е
освободен от заплащане на ДТ. Предвид основателността на исковете, ответникът,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ВРС направените в производството разноски за депозит за вещо лице от бюджета на съда, в размер от 400лева, както и д.т.
за уважените искови претенции в размер на 100лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищецът се
следват разноските, направени от него за производството, които са в размер на
600лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът приема за неоснователно,
доколкото е в рамките на минималните размери по чл. 2 ал. 5 във вр. с чл.7,
ал.2, т.1 Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, тъй
като се претендира за два заведени иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ при Министерство на правосъдието гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, ДА ЗАПЛАТИ
НА М.Д.Д. ЕГН **********,***, сумата от 411.44 лв. /четиристотин
и единадесет лева и 44ст./, представляваща сбор от незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2015г.-
30.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 27.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 84,08 лв. /осемдесет и четири лева и 8 ст./, представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията /от 26-о число на месеца,
следващ всеки отчетен период, в който е следвало да се извърши плащането/ до
23.06.2018г. вкл., на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ при Министерство на правосъдието гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, ДА ЗАПЛАТИ
НА М.Д.Д. ЕГН **********,***, сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ при Министерство на правосъдието гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, ДА ЗАПЛАТИ
НА в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
сумата от 100лв. /сто лева/,
представляваща дължима държавна такса и сумата от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща възнаграждение за вещо
лице по допуснатата ССЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: