Решение по дело №22/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Стара Загора против решение № 454 от 23.11.2023 г., постановено по АНД № 20235530201240/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 24-2300075 от 07.04.2023 г. на Директора на ДИТ Стара Загора и ДИТ Стара Загора е осъдена да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД гр. Стара Загора направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, касаещи неговото съдържание. Позовава се на съдебна практика на Административен съд Стара Загора. По подробно изложените в жалбата съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното НП, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си адв. П. Д. от Адвокатска колегия Стара Загора оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил обжалваното НП, като изтъква и допълнителни аргументи за незаконосъобразността на НП. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД гр. Стара Загора срещу НП № 24-2300075 от 07.04.2023 г. на Директора на ДИТ Стара Загора въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-2300075 от 07.03.2023 г., с което на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД гр. Стара Загора в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 04.01.2023 г. и 07.02.2023 г. по документи в ДИТ Стара Загора е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД гр. Стара Загора в качеството си на работодател не е уведомил териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ТП на ИА ГИТ) – ДИТ Стара Загора, писмено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на чужденеца – гражданин на трета държава (Република Турция) М. Б., ЛНЧ....., дата на раждане: [дата]., със статут на продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) със срок до 09.10.2023 г., който работи по трудов договор № 00000062 от 31.03.2022 г., изпълнявайки трудови функции на длъжност „шофьор товарен автомобил“ с дата на действително започване на работа 01.04.2022 г., в нарушение от 09.04.2022 г.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното НП по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при описание на нарушението в АУАН и НП не е посочено правилно мястото на извършване на нарушението – било записано, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД не е уведомило в 7-дневен срок ТП на ИА ГИТ – ДИТ Стара Загора, за действителното започване на работа на чужденеца М. Б., докато разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ предвиждала уведомяването не на ТП на ИА ГИТ, а на самата ИА ГИТ, която е със седалище гр. София, и следователно съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗАНН мястото на извършване на нарушението било гр. София, а не гр. Стара Загора. В тази връзка е посочено, че уведомлението действително би могло да бъде подадено в гр. Стара Загора – чрез ДИТ Стара Загора, която е част от ИА ГИТ и е длъжна да го препрати в гр. София, но задължението, което законодателят вменява на работодателите, е да уведомят самата ИА ГИТ, която води нарочен регистър и е единствено компетентна да отговори дали за дадено лице е направено съответното уведомяване по чл. 10, ал. 1 от ЗМТМ. Въз основа на това е формиран извод за съставяне на АУАН и издаване на НП в нарушение на законовите изисквания за съдържанието им, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което ограничавало правото на защита на нарушителя. Прието е още, че допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно, ако и да не са допуснати други такива нарушения, в т. ч. и несъответствието между действителното име на чужденеца – М. Б., и името му, посочено в АУАН и НП – М. Б., което, ако и да е налице, не е съществено, тъй като се касае за техническа грешка, която не възпрепятства индивидуализацията на лицето, доколкото в АУАН и НП са посочени неговите ЛНЧ, дата на раждане, гражданство и датата валидност на разрешението му за продължително пребиваване, а те съвпадат с тези, касаещи чужденеца М. Б.. Ето защо, макар в обжалваното съдебно решение да са изложени и мотиви за материалната законосъобразност на обжалваното НП, поради доказаност на административнонаказателното обвинение, и за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, районният съд е отменил НП като незаконосъобразно и в съответствие с изхода на делото е осъдил ДИТ Стара Загора да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД направените по делото разноски в размер на сумата от 480 лв.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения.

Настоящият касационен състав на Административен съд Стара Загора не споделя извода на въззивния съд за неправилно определено място на извършване на нарушението.

Отговорността за деяние, осъществено във формата на бездействие, възниква там, където е трябвало да се изпълни дължимото действие, а доколкото действието по подаване на уведомление по чл. 10, ал. 1 от ЗМТМТ приключва с депозирането му писмено пред ИА ГИТ, то съдът намира, че мястото на нарушението е правилно определено – гр. Стара Загора, където се намира седалището на работодателя и където би могъл да подаде по пощата или по електронен път писмено уведомление до съответното компетентно ТП на ИА ГИТ – в случая ДИТ Стара Загора. Още повече, че в представената с касационната жалба бланка – образец на Уведомление по чл. 10, ал. 1 от ЗМТМТ, изрично е указано, че се подава в ДИТ за съответната област на Република България, на територията на която се намира седалището и адресът на управление на предприятието, като това може да стане на място в съответната ДИТ, по електронна поща или чрез пощенски оператор.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че дори в АУАН и НП мястото на извършване на нарушението да е определено неправилно, което с оглед на гореизложеното не е така, това би довело до материалната незаконосъобразност на НП – нарушението не би било извършено на посоченото в АУАН и НП място, но не и до процесуалната му незаконосъобразност с оглед на изискванията на ЗАНН за съдържание на АУАН и НП, както е приел районният съд. В случая фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние не води до каквото и да е било съмнение относно съдържанието на отправеното към работодателя административнонаказателно обвинение, като дава възможност за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона – в какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето от наказващия орган като съставомерно такова по чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. Нарушението и обстоятелствата, свързани с извършването му, са описани по недвусмислен начин в НП, поради което санкционираното лице не е лишено от възможността да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършило, и съответно по никакъв начин не е засегнато правото му на защита.

С оглед на гореизложеното настоящият касационен състав приема, че не е налице възприетото от въззивния съд съществено процесуално нарушение, допуснато при съставяне на АУАН и издаване на НП, респективно обуславящо отмяна на НП като незаконосъобразно.

Същевременно обаче не се споделя от настоящия касационен състав на Административен съд Стара Загора извода на въззивния съд, че по несъмнен начин е установено и доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ е обща и предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание. За да приложи цитираната разпоредба, административно-наказващият орган (АНО) се е позовал на извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, въвеждащ задължение за работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми писмено за това ИА ГИТ.

Установява се от представените и приети от въззивния съд доказателства, че санкционираното дружество е приело предоставянето на работна сила от чужденеца М. Б., който е гражданин на Република Турция, видно от съдържащите се данни в издадения от Република Турция документ за самоличност. Видно обаче от приложените на л. 26 – 32 от въззивното дело разрешения за продължително пребиваване на М. Б. в Република България – № ********* с дата на валидност до 23.11.2022 г. и № ********* с дата на валидност до 09.10.2023 г., както и от приложената на л. 37 от въззивното дело справка изх. № 537700-141 от 12.01.2023 г. на началника на група „Миграция“ при ОД на МВР Стара Загора, М. Б. има статут на продължително пребиваващ в страната чужденец по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ и като такъв, както към датата на сключването на посочения в НП трудов договор № 00000062 – 10.08.2022 г., така и към датата, приета от АНО като такава на извършване на нарушението – 09.04.2022 г., няма право на достъп до пазара на труда – чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ. Следователно с наемането на работа на този чужденец работодателят „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД е осъществил състава на административно нарушение по чл. 75а, ал. 5 („Наказанията по ал. 1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда“) във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ („…на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание“).

С процесното НП обаче работодателят е санкциониран:

на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, която разпоредба, както вече беше отбелязано, е обща и предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в хипотезите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, а такова в случая, видно от гореизложеното, е предвидено в чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ ;

за неспазване на изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ да уведоми писмено ИА ГИТ за започването на работа на гражданин на трета държава, изпълнението на което задължение обаче е дължимо единствено в случаите на наемане на работа на законно пребиваващи в страната чужденци – граждани на трета държава, имащи достъп до пазара на труда, тъй като противното (ако чужденецът не отговаря на условията за пребиваване в страната, т. е. има качеството на незаконно пребиваващ съгласно §1, т. 3б от ДР на ЗЧРБ и е налице изрична законова забрана за наемането му на работа – чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ, или пък няма достъп до пазара на труда – чл. 8, ал. 1 от ЗТМТМ) би означавало да се изисква работодателят да извършва уведомяване по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, с което на практика би информирал контролните органи по спазване на трудовото законодателство за извършеното от него незаконно наемане на работа на чужденец.

Ето защо съдът приема, че НП, с което по административно-наказателно обвинение за допуснато от „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД в качеството му на работодател нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция на основание чл. 78, ал. 1 от същия закон, се явява незаконосъобразно и като го е отменил, макар по други съображения, Старозагорският районен съд е постановил правилно и законосъобразно като краен резултат решение, включително и в частта му за разноските, което поради това следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на направените в настоящата инстанция разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63д от ЗАНН ДИТ Стара Загора бъде осъдена да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД сумата от 480 лева, представляваща разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 454 от 23.11.2023 г., постановено по АНД № 20235530201240/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица]032016, сумата в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

 

Решението е окончателно.