Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260538
гр. Пловдив, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно
заседание на двадесет и девети март две хиляди двадест и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на
секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 7619/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-003400/30.03.2020 г. на Началник
група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на В.А. Й., с ЕГН **********
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят
чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП. В жалбата се излагат
бланкетни възражения за отмяната на обжалвания акт. В съдебно заседание се
развиват възраженията, които са свързани с липсата на пълно описание на
нарушението, на мястото на извършването му, на недоказване на деянието, за
неправилно определяне на правната квалификация. Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на
съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението -
доказано и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно заседание.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът намери за
установено следното:
Вечерта
на 17 срещу 18.03.2020 г. жалбоподателят В.Й. се видял с негов приятел – Б.К..
Двамата изпили голямо количество алкохол и жалбоподателят предложил на К. да
отидат до дома на Й.. К. предупредил жалбоподателя, че не е в състояние да
шофира, но последният не се съгласил с него. На К. му направило впечатление, че
автомобилът на Й. „Шкода Фабия“ с рег. № *** имал повреди. Лявото му огледало
за странично виждане било провиснало, както и предната броня от същата страна.
Предният капак на двигателя също бил лего огънат. За същите повреди знаел и
бащата на жалбоподателя – свидетеля А. Й..
Въпреки
състоянието си К. потеглил с Й., който управлявал автомобила. Без да претърпят
пътно произшествие пристигнали на адреса на жалбоподателя, който бил в гр.
Пловдив на ул. „Колю Фичето“. От другата страна на улицата се намирало училище
„Х. Г. Данов“, пред което имало поставена защитна матинела. Жалбоподателят
започнал пред № 13 на същата улица да прави маневра за успоредно паркиране
между два автомобила, но поради липсата на достатъчно място и обективното му
състояние на опиянение, така и не успявал. В автомобила той и К. слушали силно
музика, а освен това и Й. натиснал няколко пъти класона. Междувременно жената,
с която жалбоподателят живеел на семейни начала чула силната музика, идваща
отдолу, и понеже не можела да се свърже по телефона с него, позвънила на баща
му А. Й. за помощ. Той бързо пристигнал и видял как синът му се опитвал да
паркира автомобила. Почукал на прозореца му, в резултат на което В.Й. и
спътникът му слезли от колата и седнали в близост. Бащата на жалбоподателя
седнал на мястото на водача и паркирал автомобила. Не след дълго ня масто дошъл
патрул на ОД на МВР Пловдив, а след това и патрул на сектор „Пътна полиция“. На
място органите на реда констатирали повреди по автомобила на жалбоподателя в
лявото странично огледало и предната броня – от лявата и дясната й страна. На
място установили и повреда на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, намираща
се в областта на задната броня от лявата страна, както и повреда на в лявата
задна страна на лек автомобил „Фолксваген Голф“ в рег. № ***, която била
остъргана. Полицейските служители установили и повредена мантинела от другата
страна на улицата, която се намирала от страната на училището. За същото
съставили протокол за ПТП № 1727507 от 18.03.2020 г. и протокол за ПТП №
1727508 от 18.03.2020 г.
На
място свидетелят А. Й. разговарял със съседите, собственици на увредени
автомобили, които споменали пред него, че щетите по автомобилите им били
незначителни и от преди събитията, в които бил намесен синът му. Така и
собственикът на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № *** – К.В., потвърждава
вредите да не са от същата вечер, а да са настъпили преди това, като специално
огледал автомобила си. Забелязал и увредената мантинела, но не разбрал, нито
видял кой я е повредил.
Въз
основа на установеното от полицейските служители бил съставен на място на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 714314
от 18.03.2020 г. за нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и
нарушителя, като му бил връчен за запознаване. Последният посочил, че не
съгласен с описаното в акта. В акта било описано, че жалбоподателят управлява
личния си автомобил и поради несъобразена скорост губи контрол над него и се
удря в метален панел /мантинела/, отклонява се и удря паркиралите в ляво леки
автомобили „Пежо 307“ с рег. № *** и „Фолксваген Голф“ в рег. № ***, като допуска
ПТП.
За
извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП била наложена глоба
в размер на 200 лв. за констатираното нарушение.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Х.П. -
актосъставител, А. Й., Б.К. и К.В., както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, протокол за ПТП №
1727507 от 18.03.2020 г. и протокол за ПТП № 1727508 от 18.03.2020 г. ведно със
скица, талон за медицинско изследване, протокол от проверка на анализатор, лист
за преглед на пациент, справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди №
8121з-515/14.05.2018 г. и № 8121з-825/19.07.2019 г.
Разпитан
в съдебно заседания свидетелят Х.П. потвърждава авторството на АУАН, като сочи,
че почеркът и подписът на актосъставител са негови. Заявява, че не си спомня за
случая.
В
съдебно заседание свидетелят А. Й. твърди, че е пристигнал на мястото на
нарушението и дава подробни показания за възприетото от него. Потвърждава да не
е виждал жалбоподателят да е ударил мантинелата и спрените на близо автомобили,
щетите по неговия автомобил да са били от по-рано, а в разговор със
собствениците на твърдените в акта МПС последните да са заявили пред него, че
щетите им са от предходен момент.
Същевременно
пряк очевидец на поведението на жалбоподателя е свидетелят К., който също
споделя, че е видал същите вреди като А. Й., преди да потеглят с автомобила, а
по време на движението им с него свидетелства да не са настъпили произшествия.
Показанията
на свидетелите К. и А. Й. съдът намира, че напълно си съответстват относно съществуването
на вредите по автомобила на жалбоподателя към предходен момент от този на
констатирането им от органите на реда, както и относно поведението на
жалбоподателя и баща му след пристигането на последния. От друга страна
показанията на К. за липсата на настъпили ПТП се подкрепят и от свидетеля В.,
който посочи пред съда, че вредите по неговия автомобил са били налични към
проверката на органите на реда и след оглед не е установил нови повреди.
Показанията
на свидетелите съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви,
поради което им дава вяра. Същите си съответстват в подробности, включително и
за съществени за административнонаказателната отговорност обстоятелства относно
вредите по другите автомибили и по личния автомобил на жалбоподателя.
Същевременно си противоречат с констатациите в АУАН и протоколите за ПТП.
Доколкото последните са съставени от органите на реда, които не се присъствали
на мястото и във времето на нарушението следва да не бъдат оценени с доверие,
тъй като не се подкрепят от останалия доказателствен масив. По тази причина
съдът не основа възприетата фактическа обстановка на тях. Въпреки алкохолното
опиване на свидетеля К. съдът възприе показанията му за достоверни, доколкото
същите са подробни и най-вече съотвестват на показанията на останалите
свидетели, поради което може да се направи заключение, че не е нарушена
веригата по правилно възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на фактите,
които лично видял. От друга страна не следва да се дискредитират показанията на
свидетеля А. Й. поради близката роднинска връзка с жалбоподателя. Те се оцениха
изключителни предимно на базата на останлите събрани гласни доказателства,
включително и незаинтересуваните от изхода на делото К. и В..
Относно приложението на процесуалните
правила:
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание
на актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение. Съставен е в присъствието на двама
свидетели и на нарушителя, като му е връчен за запознаване и му е предоставена
възможност да направи възраженията си по него, което е сторил.
Постановлението
е издадено от орган в кръга на неговата компетентност, за което е представена и
съответната заповед на Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението
е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неспазване на правилата за движение със съобразнена с пътната обстановка и
всички релвантни за движението фактори скорост.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно както съставителят на
акта, така и наказващият орган, са анагжирали отговорността на жалбоподателя.
Не се установява от обективна страна извършване на нарушението.
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП гласи, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
Не се установи от доказателствата по делото Й. като
водач на МПС на 18.03.2020 г. около 00:30 часа в гр. ***поради несъобразена
скорост да е изгубил контрол на управлявания от него автомобил, като да се е
ударилв метален панел /мантинела/, да се е отклонил и да се е ударилв
паркираните в ляво леки автомобили „Пежо 307“ с рег. № *** и „Фолксваген Голф“
в рег. № ***, като е допуснал пътно-трнаспортно произшестие с материални щети.
В този смисъл се опроверга описаната фактическа
обстановка в АУАН от органите на реда, доколкото последните не са били на
мястото на нарушението към момента на управлението на жалбоподателя. Те са
пристигнали на по-късен етап и въз основа на констатираното от тях на място са
направили заключение за извършването на нарушение. Действително са констатирали
повреда по мантинелата и други два автомобила, но не се установява те да са
настъпили от виновното поведение на жалбоподателя, доколкото свидетелите сочат,
че при движението си той не е изгубил котрол на управлявания от него автомобил
и не е причинил ПТП. Доказателствен факт за тези обстоятелства съдът откри в
данните, които К. и А. Й. сочат в разпитите си, а именно че автомобилът на
жалбоподателя е имал вече повреди в областите, установени от органите на реда. От
друга страна не се установява автомобила на свидетеля В. да е бил ударен и да е
претърпял повреда от движението на жалбоподателя, както се твърди в акта и в
протокола за ПТП, доколко самият той потвърди пред съда, че уврежданията са с
предходна давност и няма нови повреди от датата на твърдяното нарушение. Всичко
това следва да покаже, че след като няма повреди, то няма и как да има
девиантно поведение от страна на жалбоподателя, а показанията на К.
действително са обективни.
Затова съдът прие, че се опровергават фактическите
констатации в акта и затова съдът не отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Напротив, установи се друга
фактическа обстановка, в която липсва загубата на контрол над автомобила от жалбоподателя
и липсата на настъпване на ПТП. Действително е констатирана повреда на
вертикалния панел /мантинела/ на намиращото се там училище, но категорично тя
не може да се свърже с поведението на жалбоподателя, доколкото и не се събраха
доказателства в този смисъл.
Въз основа на горното съдът прие, че не се доказаха
всички елементи от фактическия състав на нарушението, за което е образувано
административнонаказателното производство, а оттам и не е извършено вмененото
нарушение от обективаната му страна. Предвид възприетия извод не следва да се
взима отношение по субективната страна на нарушението. Горното съдът прецени
като основание да се приеме, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и последицата от това – то да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител. Представени са два договора за правна защита и
съдействие със един и същ предмет – оказване на процесуално представителство по
настоящото дело. По единият е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., но
е отбелязано, че плащане не е извършено. По втория, представен в последното
съдебно заседание, е уговорено възнаграждение в размер на 350 лв., като е
отбелязано, че сумата е платена. Доколкото на присъждане подлежат само
действително извършените разноски, то и отговорността за разноски на
въззиваемата страна следва да се преценява единствено с оглед на втория
договор, по който е платено адокатското възнаграждение. От въззиваемата страна
с писмото, с което е изпратена преписката на съда е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. В конкретния
случай обжалваемият интерес е до 1000 лв. и съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за представителство от
адвокат е в размер на 300 лв. Предвид, че се претендира в повече от
минималното, а именно в размер на 350 лв., и възражението на въззваемата страна
е основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва разноски
да бъдат присъдени в размер на 300 лева.
Поради изложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва бъде отменено.
По
изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-003400/30.03.2020
г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на В.А.
Й. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да
заплати на В.А. Й. с ЕГН ********** сумата
от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на
касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.