Р Е Ш Е Н И Е
№52 12.04.2017г гр.
Несебър
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на първи март през две хиляди и седемнадесета
година
в открито заседание в
следния състав:
Председател:
Е.Узунов
Секретар: Д.Г.
като разгледа докладваното от с. Е.Узунов
гр.д.№ 755 по
описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
постъпила искова молба от „Б.Л.“АД, със седалище и адрес
на управление:***, ЕИК *********, представлявано от К.С. И. и Г. В.Л., чрез
адв. Г.К., адвокат от САК, Съдебен адрес:*** срещу П.Г.Б., ЕГН **********,***, Г.П.Б.,
ЕГН **********,*** и А.П.Х., ЕГН **********,***.
С Исковата молба се иска от съда да
постанови решение, с което да обяви за относително недействително спрямо „Б.Л.“
АД дарение на ¼ /една четвърт/идеална част от следния недвижим имот:
самостоятелен обект №12 с административен адрес: *************, ********** е
идентификатор ********** /**********, точка, **********, точка, **********, **********/,
представляващ двуетажна еднофамилна къща, находящ се на първи и втори етаж в
сграда № 24 /**********/ с идентификатор ********** /********** ********** **********,
точка, **********/, построен в поземлен имот с идентификатор ********** /**********
********** **********/ по кадастралната карта на град Свети Влас, с разгъната
застроена площ на самостоятелния обект от 86.91 /осемдесет и шест цяло и
деветдесет и една стотни/ квадратни метра, извършено от П.Г.Б. със Нотариален
акт за дарение на недвижим имот №189, том XI, per. № 11095, дело ********** г.
по описа на Стоян Ангелов- нотариус с район на действие Районен съд Недебър,
per. № 208 в полза на А.П. Б. и дарение на ½ /една втора/ идеална част
от следния недвижим имот: самостоятелен обект №12 с административен адрес: *************,
********** с идентификатор ********** /********** ********** **********, точка,
**********, **********/, представляващ по доказателствения нотариален акт
двуетажна еднофамилна къща, находящ се на първи и втори етаж в сграда № 24 /**********/
с идентификатор ********** /********** ********** **********, точка, **********/,
построен в поземлен имот с идентификатор ********** /********** ********** **********/
по кадастралната карта на град Свети Влас, с разгъната застроена площ на
самостоятелния обект от 86.91 /осемдесет и шест цяло и деветдесет и една
стотни/ квадратни метра, извършено от Г.П.Б. със Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №189, том XI, peг. № 11095, дело ********** г. по описа на Стоян
Ангелов- нотариус с район на действие Районен съд Недебър, peг. № 208 в полза
на А.П.Х..
Ищците твърдят, че с Нотариален акт за дарение
на недвижим имот №189, том XI, per. № 11095, дело ********** г. по описа на
Стоян Ангелов- нотариус с район на действие Районен съд Несебър, peг. № 208 П.Г.Б.,
Е.А. Б. и Г.П.Б. даряват на А.П.Х. (дъщеря на П.Г.Б. и Е.А. Б., както и сестра
на Г.П.Б.) самостоятелен обект №12 с административен адрес: гр. Свети В лае,
п.к.****, ****, ********** е идентификатор ********** в двуетажна еднофамилна
къща, находящ се на първи и втори етаж в сграда № 24 /**********/ с
идентификатор ********** по
кадастралната карта на град Свети Влас. Ответниците са придобили описания имот
с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №1, том I, per. №2, дело
**** г. от 23.09.1998г. по описа на Стоян Ангелов- нотариус за района на
Несебърския районен съд, peг. № 208.
По силата на последния нотариален акт Е.А. Б.
и синът й Г.П.Б. са придобили в съсобственост процесния имот като съсобствената
на Е.А. Б. 1/2 идеална част е в режим на съпружеска имуществена общност между Е.А.
Б. и съпруга й П.Г.Б..
Чрез атакуваната сделка ответникът П.Г.Б. е
дарил на дъщеря си А.П.Х. 1/4 идеална част, а ответникът Г.П.Б. е дарил на
сестра си А.П.Х. 1/2 идеална част.
Ищецът предявява претенцията на основание
чл.135 ЗЗД тъй като ответникът П.Г.Б. е солидарен длъжник на „Б.Л.“ АД, по
Договор за финансов лизинг №20111114 от 24.11.2011 г. като към момента на
подаването на исковата молба задълженията на ответниците са в размер на 459 764
лева / четиристотин петдесет и девет хиляди седемстотин шестдесет и четири
лева/, която сума включва главница, възнаградителна лихва, ДДС, лихва върху
разсрочен ДДС и вземания за неустойка. Твърди се, че лизинговият договор не е
обслужван от месец октомври 2012 г.
Увреждането на кредитора като елемент от
фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и чрез
извършеното правно действие, длъжниците увеличават неплатежоспособността си.
Дарението като безвъзмездно разпореждане обективно предполага намаление на
техните активи, които активи биха послужили за удовлетворяване кредитора ,Б.Л.“
АД при принудително изпълнение.
Отправени са доказателствени искания, а
именно допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае
със счетоводството на ищеца да даде заключение за това какъв е размера на
задълженията на ответниците към ищеца, какъв е бил размера на тези задължения
към момента на сключването на атакуваната сделка и какъв е размера на тези
задължения към настоящия момент, обслужван ли е договора за финансов лизинг и
какви вноски са направени по него от главния длъжник и/ или солидарните
длъжници.
Постъпили са отговори от ответницитеПетър Б.
и Г.Б., както и от особения представител на ответника А.Х.-адв.Ж.И..
Ответниците твърдят, че ищеца не притежава
качество на кредитор спрямо тях, тъй като договорите за финасов лизинг са
развалени по право и отговорността на солидарните длъжници-ответници е
отпаднала, поради което не е налице първия елемент от фактическия състав на чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, т.е. че ищецът „Б.Л.“ АД има качество на кредитор по
отношение на солидарните длъжници П.Б. и Г.Б. по договорите за финасов лизинг №
20111114 от 24.11.2011г. и № 20110814 от 02.09.2011г.
Отделно от това, твърдят, че липсва и
втория елемент на състава по чл.135 ЗЗД, тъй като дейтсвително с нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 189, том XI, рег.№ 11095, дело № 2163 от
19.08.2013г. на Нотариус Стоян Ангелов, peг. № 208 на НК, вписан в СВ-Несебър
под акт № 48, том 21, дело 3897, дв.вх.рег.№ 6521 от 20.08.2013г,, първият от
ответниците П.Г.Б. е дарил собствената си ¼ идеални части, а вторият от
ответниците Г.П.Б. е дарил собствените си ½ идеални части на третия ответник А.П.Х., като
предмет на сделката е бил самостоятелен обект № 12, с административен адрес:
гр. Свети Влас, п.к. ****, ****, ет.1, ап.12, с идентификатор №**********,
представляващ двуетажна еднофамилна къща, с разгъната застроена площ от 86,91
кв.м. Ответниците са си запазили ограниченото вещно право на ползване на имота
пожизнено и безвъзмездно,но в конкретния случай погиването на вещите, предмет
на облигационното праоотношение между ищеца и ответниците се е случило на
13.04.2013г., поради което към датата на изповядване на дарението, ответниците
не са имали кредитор, защото договорите са се развалили по право и
отговорността на солидарните длъжници е била отпадала.
Ответниците твърдят, че липсва и третия
елемент от състава на чл.135 ЗЗД, тъй като към датата на сключаване на
договорите за финасов лизинг ответникът Г.П.Б. е бил Управител на
дружеството-лизингополучател „Б.М.Б.Г." ЕООД,но от 11.12.2012г. същият не е Управител на
горепосоченото дружество. По отношение на ответникът П.Г.Б., който е бил
Управител на дружеството-лизингополучател „Б.М.Б.Г.“ ЕООД, считано до
26.06.2015г. не са изпращани покани от страна на Лизингодателя, от които той би
могъл да предположи, че облигационните правоотношения не са погасени или че все
още е длъжник по смисъла на договорите за финасов лизинг.
В хода на производството, ищците се
представяват от адв.Г.К.-БАК. Ответниците П.Б. и Г.Б. от адв. Б., а ответника А.Х.
от особен представител-адв.Ж.И..
След анализ на фактическата обстановка,съдът
намира за установено следното:
Представен е Договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 23.09.1998г.видно от съдържанието на който Елена Б. и Г.Б.,
при равни части са придобили собствеността върху двуетажна еднофамирна къща №12
в гр.Свети Влас, местност „*****“/НА №1, т.І, рег.№2,дело *****. на нотариус
Ст.Ангелов/.
С Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №189, том XI, per. № 11095, дело ********** г. по описа на Стоян Ангелов-
нотариус с район на действие Районен съд Несебър, peг. № 208 П.Г.Б., Е.А. Б. и Г.П.Б.
даряват на А.П.Х. (дъщеря на П.Г.Б. и Е.А. Б., сестра на Г.П.Б.) самостоятелен
обект №12 с административен адрес: гр. Свети В лае, п.к.****, ****, **********
е идентификатор ********** в двуетажна еднофамилна къща, находящ се на първи и
втори етаж в сграда № 24 /**********/ с идентификатор ********** по кадастралната карта на град Свети Влас.
По делото е представен Договор за финансов
лизинг №20111114 от 24.11.2011г. с нотариална заверка на подписите, сключен
между „Б.Л.“ АД-лизингодател и „***** БГ“ЕООД-лизингополучател.По този договор
физическите лица П.Б. и Г.Б. са солидарни с лизингополучателя длъжници.Такъв
солидарен длъжник е и „*****“ ЕООД.
Договора е с предмет: По поръчка и съгласно
параматри и условия, определени от лизингополучателя, лизингодателят ще
придобие собствеността и ще представи на Лизингополучателя за ползване срещу
възнаграждение, при условията на финансов лизинг, следните активи: Мотокар RO 80
D, сериен номер:2011400; Мотокар ЕВ 35, сериен №2011401; кламер ротиращ
комплект, сериен №2011402; Кламер ротиращ на 360 със сериен №2011403 и кош за
насипни тмтериали със сериен №2011404.
Цената на придобиване на актива е
договорена на 129 880 евро, без ДДС.
Срока на договора е краен
срок:23.11.2015г.Договорени са първоначална внаска, главница, договорна лихва,
размера на ДДС и начинът на плащането му; такси по управление на сделката,
такса служебни разходи, такса за предсрочно погасяване, доставката и др.
Приложен е: Приложение №1-описание на
актива; погасителен план-Приложение №2; Празна бланка наприложение
№3-приемо-предавателен протокол, празна бланка, приложение №4-декларация и общи
условия.
Приложена е и счетоводна справка по
договора /стр.25 от делото/.
По делото са приобщени доказателствени
материали , от съдържанието на които се утановява, че на 13.04.2013г. около
00.56 ч. е възникнал пожар в строителен фургон на територията на производствена
база „***** БГ – *****“ в с.Ягодово, като описаните щети са: щети по един
строителен фургон.Вероятна причина се сочи, че е небрежност при боравене с
открит огън.
Представен е и инвентаризационен опис с
описание на откраднати възли, агрегати, сменни съоръжения /стр.119 от делото/
съставен от ответника П.Б. и служители на дружеството „Б.М. БГ“ ЕООД, Постановление
за спиране на ДП №462/2013г. по описа на 05 РУП Пловдив, молба от П.Б. за
възобновяване, заявелние, застрахователна полица, опис на машини по полица
№12900BS0333; уведомление за настъпила вреда до ЗК и такова по полица №12900
BS0261.
По тези полици, застрахователната компания
е постановила отказ от изплащане на обещетение /стр.132 от делото/.
В хода на производството се извърши
счетоводна експертиза /основна и допълнителна/, видно от заключението на която
размера на изплатените суми и останалите неплатени задължения, съгласно Договор
за финансов лизинг № 20111114/ 24.11.2011 г., между Дружеството-ищец,
Лизингодател и „***** БГ"ЕООД- Лизингополучател и солидарните длъжници: П.Б.,
Г.Б. и „*****" ЕООД, относно придобиването на:
мотокар RO 80D, сериен № 2011400 ;мотокар
ЕВ 35, сериен № 2011401 ; кламер ротиращ
комплект, сериен № 2011402 ;кламер ротиращ на 360, сериен № 2011403;кош за
насипни товари, сериен № 2011404 по хронология от счетоводните записания са
останали неплатени задължения към 19.03.2013г. – 50 888.73 лева; към
01.09.2015г. и към 25.10.2016г. в общ размер 208 748.51 лева, без
изчисление на неустойка.
Страните са в търговски и облигационни
отношения и по Договор за финансов
лизинг № 2010814/02.09.2011 г., сключен между „Б.Л."АД/Лизингодател и „*****
БГ" ЕООД/ Лизингополучател и Солидарните длъжници: П.Б., Г.Б. и „ *****“
ЕООД, възоснова на който е договорено придобиването на активи :електрокар ЕВРО
20, сериен № 2010393 ;ричтрак RRF25, сериен № 2010394 ;кламер ротиращ комплект
с челюсти за бали, сериен № 2010395 ;кламер ротиращ комплект с челюсти за
бъчви, сериен № 2010396; кош за насипни товари, сериен № 2010397.
Не се спори между страните, че по договор
за финасов лизинг № 20111114 от 24.11.2011г. и по договор за финасов лизинг №
20110814 от 02.09.2011г., между „Б.Л." АД и „Б.М.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *********,
дружеството ищеъ има качество на кредитор спрямо лизингополучателя. Твърди се
от ответниците Беширови,че тези задължения са дължими единствено от
Лизингополучателя - в конкретния случай „Б.М.Б.Г." ЕООД.
Не е спорно и, че ответниците са солидарни
длъжници по тези договори.
Спорно е по делото дали договора е
действителен спрямо солидарните длъжници – ответниците по настоящото дело, тъй
като се твърди погиване на вещите, предмет на договорите, а от там липса на
предмет на договорите, с оглед на което договорите са прекратени поради
обективна невъзможност да се ползва вещта, като риска е за Лизингополучателя.
Твърди се, че в случая е приложима нормата на чл. 126, ал. 1 от ЗЗД,
изпълнението е станало невъзможно и само основния задължен е отговорен за това,
поради което кредиторът-ищец може да иска от това дружество пълно обезщетение
за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на
първоначално дължимото. Подобен извод се обосновава и с т т.2.2 на Общите
условия към договорите, а именно: договорът за лизинг ще бъде в сила, докато
бъдат изпълнени всички задължения на Лизингополучателя и собствеността върху
актива бъде прехвърлена на Лизингополучателя , което пък е обективно невъзможно,
тъй като липсват вещите, а двете предпоставки били кумулативни, освен ако
Договорът за лизинг не е бил прекратен междувременно , каквото се твърди, че се
е случило.
Съгл. чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска
да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията ( договори - възмездни и безвъзмездни, едностранни правни
сделки и правни действия ), с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането - т. н. “Павлов иск”. “Павловият иск” по
чл. 135 ЗЗД е конститутивен иск за относително унищожение на сключения във
вреда на кредитора сделка. Съгл. чл. 135 ЗЗД активно легитимиран да предяви
Павловия иск е кредиторът. Кредитор по смисъла на закона е всеки, чиито права
са увредени със сделки или правни действия, извършени от негов длъжник,
независимо дали тези права са осъществими с осъдителен или с конститутивен иск.
Предпоставките на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД са:
Наличие на вземане. Лице, което е кредитор
на длъжника, разполага с преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД. Титуляр и на
парично и на непарично вземане може да си служи с павловия иск – р.
2-1964-ОСГК, 1-1965-ПП. Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се предпоставя
от наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по
давност. Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на
действието, чието обявяване за недействително се иска – чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
От анализа на горепосочените доказателства
и от анализа на съдържанието на Договора за финансов лизинг се установява,
че същия е сложен договор, инкорпориращ
договор за изработка /поръчка/ и договор за лизинг, като действителността на
договора към настоящия момент, съдът
намира за безспорна, тъй като договорът за финансов лизинг е бил сключен с
модалитет – изработване по параметри и условия на товароподемни машини-два
мотокара, два кламера и едно съоръжение-кош на насипни материали./по първия
договор/ Т.е. Лизингополучателят е получил предварително финансиране,
обезпечаващо изработката на активите, с уговорката, че същите, след изпълнение
на поръчката, ще са собственост на лизингодателят и едва след това, ще се
ползват от Лизингополучателят за целите по смисъла на Договора за финансов
лизинг.Задължението по представените два договора, съдът намира за реални и
такива, възникнали преди извършеното от страна на Беширови действия по
прехвърляне чрез дарение на недвижим имот.
Факт е, че описанието на активите с
товароподемност и височина на повдигане е недостатъчно за надлежна
индивидуализация на вещите, като в задължение на производителя е да маркира
съоръженията с тряйно отбелязване на сериини номера, които да дадат яснота за
завършеност на съоръжението.Видно от доказателствата по делото, липсват
доказателства, съоръженията да са били завършени и да са били предадени в
изпълнение на лизинговата част на договора, съобразно клаузите му, което дава
основание да се приеме, че договора е във фазата на поръчката, като
задължението на лизингополучатиля за изпълнение на тази част от договора е
дейсвително, т.е. породило правни последици и даващи основание да се приеме, че
лизингодателя- ищец притежава характери4стика „Кредитор“ по този договор. Това
качество е действително и по отношение на солидарните длъжници.Същите са се
задължили именно по тези клаузи на договора. Съдът не стподеля становището на
процесуалните представитела на ответниците за недължимост от тяхна страна.
Съдът приема за недоказано погиване на вещите-предмет на договорите за финансов
лизинг, тъй като : от една страна, основния обект на договор за финансов лизинг
не е вещта, а финансирането, както от приложените по делото доказателства, така
и от изслушаните свидетелски показания, не се установява по безспорен начин
обстоятелството, че вещите, предмет на договорите за финансов лизинг са били
приети – т.е. изработени и предадени като завършени съоръжения, нито че именно
те погинали вследствие на форсмажорни обстоятелства.От пожара, щета е описана
като „Фурган“, а от материалите касаещи досъдебно производство-липсва
процесуална индивидуализация на вещи, което да бъдат отнесени в цялост към
активите по договорите. Не на последно място, съдържанието на
инвентаризационния опис /стр.119 от делото/ не дава основание да се приеме, че
вещите са погинали или отчуждени в цялост, както и че не са невъзстановими.
Състоянието на длъжниковото имущество
следва да се преценява към момента, в който кредиторът е придобил вземането си.
Настоящият състав на съда, намира, че този момент е скючването на Договор №*********
– 02.09.2011г. Последващият договор от 24.11.2011г. /№20111114/ е със същата
характеристика.
Кредиторът
разчита на общото обезпечение, което имуществото на длъжника представлява при
възникване на неговото право. Ако обаче длъжникът и лицето, с което той е
договарял, са действали, за да увредят кредитора, кредиторът може да атакува
увреждащите го действия, извършени преди пораждане на неговото право – чл. 135,
ал. 3 ЗЗД. Достатъчно е наличието на animus nocendi, намерението да се увреди
кредитора – р. 643-2000-ІІ ГО. От анализа на доказателствата по делото се
налага извод за наличие на тази предпоставка.
Извършено е действие, което уврежда кредитора. С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №189, том XI, per. № 11095, дело **********
г. П.Г.Б., Е.А. Б. и Г.П.Б. са дарили на А.П.Х. гореописания недвижим имот. Налице
е увреждане, тъй като това действие намалява възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжниците./ Увреждане има, когато длъжникът се
лишава от свое имущество или имуществото му намалява – р. 2760-1966-ІІ ГО, р.
2271-1978-І ГО./
Съдът намира за налична и предпоставката „Знание
за увреждане“, тъй като действието е било безвъзмездно – едностранна сделка,
договор, (дарение), правото да се иска отмяна възниква, като длъжниците –
ответници са знаели за увреждането, тъй като безспорно и волево са лишили
имуществата си от дарения актив, с което са намаялили собственото си имущество,
увеличили са това на дарената, като са намалили размера на евентуалната маса за
удовлетворяване на кредитора, знаейки, че са длъжници спрямо него. Без значение
е субективното психическо отношение на А.Х.,като получател на престацията. Дори
и да не е знаела за увреждането, интересът и не може да бъде предпочетен пред
този на кредитора, защото е получила имущество от длъжниците, без насрещна
престация. Разпоредбата на чл. 135, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е израз на древното римско
правило, че интересът на лице, което иска да избегне загуба ( qui certat de
damno evitando ), трябва да бъде предпочетен пред интереса на лице, което иска
да реализира печалба ( qui certat de lucro carpando ). По силата на презумпцията,
уредена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието на дъщеря и сестра на длъжниците се
предполага. Оборване на тази презумпция не бе надлежно извършено.
В разглеждания случай, предпоставките на
Павловия иск са налице, порадиш което искът следва да се уважи.
При този изход на процеса и на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има право да му бъдат присъдени разноските по
делото като следва, ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1642 лева, сумата 289
лева – внесена държавна такса, 30 лева-д.т. зо вписване на исковата молба, 300лева-възнаграждение
за вещо лице и 400 лева-възнаграждение за особен представител или общо
разноски: 2661 /две хиляди шестстотин и шестдесет и един/ лева.
Предвид изхода на процеса, искането на
ответниците за присъждане на направените от тях разноски по делото съгласно
представения списък е неоснователно.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на
основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, спрямо „Б.Л.“ АД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК *********, представлявано от К.С. И. и Г. В.Л.,
чрез адв. Г.К., адвокат от САК, Съдебен адрес:***, извършеното дарение с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот №189, том XI, peг. № 11095, дело ********** г.
по описа на Стоян Ангелов- нотариус с район на действие Районен съд Недебър, peг.
№ 208 с който П.Г.Б., ЕГН **********,***, дарил собствената си ¼ идеални
части и Г.П.Б., ЕГН **********,*** дарил
собствените си ½ идеални части на
А.П.Х., ЕГН **********,от следния недвижим имот: самостоятелен обект №12 с
административен адрес: *************, ********** е идентификатор ********** /**********,
точка, **********, точка, **********, **********/, представляващ двуетажна
еднофамилна къща, находящ се на първи и втори етаж в сграда № 24 /**********/ с
идентификатор ********** /********** ********** **********, точка, **********/,
построен в поземлен имот с идентификатор ********** /********** ********** **********/
по кадастралната карта на град Свети Влас, с разгъната застроена площ на
самостоятелния обект от 86.91 /осемдесет и шест цяло и деветдесет и една
стотни/ квадратни метра
ОСЪЖДА П.Г.Б., ЕГН **********,***, Г.П.Б.,
ЕГН **********,*** и А.П.Х., ЕГН **********,***
да заплатят на „Б.Л.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********,
представлявано от К.С. И. и Г. В.Л., чрез адв. Г.К., адвокат от САК, Съдебен
адрес:***, сумата 2661 /две хиляди шестстотин шестдесет и един/ лева., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: