Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № .../... г., постановено по гр. дело № ..../... г. по описа на Районен съд – Г. О. е оставен без уважение предявения инцидентен установителен иск от страна на Р. С. И., ЕГН * от с. К., Община П. Т. против Д. М. М., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „С.” № .. . , А. ..., за приемане за установено, че придобитият по време на брака между Р. С. И. и Д. М. М., недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., на ул. „С.” № ..., а именно: апартамент № ... на втори жилищен етаж, вход „...” от жилищен блок ЕПЖС-2, пл. № ...., построен върху държавна земя, представляваща УПИ ..... в кв. ... по плана на гр. Г. О. към 1998 г., състоящ се от: спалня, дневна, кухня, тераса и сервизни помещения със застроена площ от 76.60 кв.м., заедно с приспадащото се към апартамента избено помещение № ... с площ 3.92 кв.м., заедно с 1.81% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, ведно с учредено пожизнено право на ползване и обитаване на имота заедно или поотделно за: С. Н. Ч., П. Т. М. и М. М. М., че 4/5 ид. части от недвижимия имот е собственост на Р. С. И., поради частична трансформация на негово лично имущество в недвижимия имот. Със същото решение е уважен предявения инцидентен установителен иск от страна на Д. М. М., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „С.” № ..., . 2, А. 4 против Р. С. И., ЕГН * от с. К., Община П. Т., като е прието за установено, че придобитият по време на брака между Р. С. И. и Д. М. М., недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., на ул. „С.” № ..., а именно: апартамент № ... на втори жилищен етаж, вход „...” от жилищен блок ЕПЖС-2, пл. № ..., построен върху държавна земя, представляваща УПИ ....в кв. .... по плана на гр. Г. О. към 1998 г., състоящ се от: спалня, дневна, кухня, тераса и сервизни помещения със застроена площ от 76.60 кв.м., заедно с приспадащото се към апартамента избено помещение № ... с площ 3.92 кв.м., заедно с 1.81% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, ведно с учредено пожизнено право на ползване и обитаване на имота заедно или поотделно за: С. Н. Ч., П. Т. М. и М. М. М., е лична собственост на Д. М. М., поради пълна трансформация на лични средства при придобиването му. С решението е отхвърлен предявения иск за съдебна делба от страна на Р. С. И., ЕГН * от с. К., Община П. Т. против Д. М. М., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „С.” № ..., . 2, А. 4, по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., на ул. „С.” № ..., а именно: апартамент № .....на втори жилищен етаж, вход „...” от жилищен блок ЕПЖС-2, пл. №...., построен върху държавна земя, представляваща УПИ I -.... в кв. ... по плана на гр. Г. О. към 1998 г., състоящ се от: спалня, дневна, кухня, тераса и сервизни помещения със застроена площ от 76.60 кв.м., заедно с приспадащото се към апартамента избено помещение № ... с площ 3.92 кв.м., заедно с 1.81% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, ведно с учредено пожизнено право на ползване и обитаване на имота заедно или поотделно за: С. Н.Ч., П. То.М. и М. М. М.. Със същото решение е осъден Р. С. И., ЕГН * от с. К., Община П. Т. да заплати на Д. М. М., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „С.” № ..., . 2, А. 4 сумата от 700 (седемстотин) лева, представляваща направените по делото разноски. С решението е осъден Р. С. И., ЕГН * от с. К., Община П. Т. да заплати по сметка на Г. районен съд сумата 30 (тридесет) лева, съставляваща държавна такса по чл. 9 от Тарифа за ДТССГПК, както и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. А. Ч. от АК – В. Т., като процесуален представител на Р. С. И. от с. К., Община П. Т. против Решение № ..../.... г., постановено по гр. дело № ..../.... г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешния извод, че процесния имот не попадал в режим на съпружеска имуществена общност, като е приел, че имотът е придобит със средства, дарени от родителите на ответницата и тези средства са се трансформирали в нейно лично имущество. Твърди се, че съдът бил допуснал нарушение на материалния закон, като е счел, че когато близки помагат на семейството със свои суми дадената сума сама по себе си била дарение за неговия близък (син, дъщеря и т.н.) Даването на парични средства не можело да се подведе само като дарение и само към патримониума на родственика, а то можело да бъде дарение за единия и за двамата съпрузи, но можело да бъде и друга сделка – напр. заем. Съдът не бил обсъдил въпросът в полза на кого било направено дарението, а след като дарението било направено за придобиване на семейно жилище, то следвало да се приеме, че е направено в полза на двамата съпрузи. На следващо място не било доказано, че именно предоставената парична сума било послужила за закупуване на семейното жилище. Неправилно съдът кредитирал и показанията на свидетелите М. М. и П. М., които като родители на ответницата безспорно били заинтересовани лица по смисъла на чл. 172 от ГПК, а от друга страна не кредитирал показанията на свидетелите – Б. Т. и Е. С., въпреки че последните не били заинтересовани лица. На следващо място като доказателство в полза на ответницата съдът обсъждал и учреденото право на ползване на нейните родители, което нито пряко, нито косвено доказвало даването на сума от тяхна страна и а същото било недействително, тъй като липсвало съгласието на ищеца за учредяването му. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде допусната делба между страните, като бъде отхвърлен предявения инцидентен установителен иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № ...../.... година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от Р. С. И. от с. К., Община П. Т. против Д. М. М. от гр. Г. О. С. Д. С. иск за делба с посочено правно основание чл. 34 от ЗС. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че с Решение № .../.... г., постановено по гр.д. № ..../.... г. по описа на Районен съд – Г. О. е прекратен бракът между него и ответницата - Д. М. М.. По време на брака си бившите съпрузи били придобили в режим на съпружеска имуществена общност следния недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., на ул. „С.” № ..., а именно: апартамент № .... на втори жилищен етаж, вход „....” от жилищен блок ЕПЖС-2, пл. № ...., построен върху държавна земя, представляваща УПИ ... в кв. ..... по плана на гр. Г. О. към 1998 г., състоящ се от: спалня, дневна, кухня, тераса и сервизни помещения със застроена площ от 76.60 кв.м., заедно с приспадащото се към апартамента избено помещение № .... с площ 3.92 кв.м., заедно с 1.81% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Така описаният недвижим имот бил придобит на 28.08.2003 г. чрез договор за покупко - продажба, за сумата от 4 977.20 лв. Ищецът твърди, че има изключителен принос за придобиване на посоченото имущество. Заявява, че с цел набавяне на средства за заплащане на продажната цена, бил е сключил Договор за кредит № ..../.... г. с размер 3 000 лв., който бил изцяло изплатен на 30.08.2007 г. Излага се, че остатъкът от продажната цена била изплатена с лични средства на съпруга. Твърди се, че впоследствие, с цел ремонт и обзавеждане на апартамента, на 28.08.2007 г. ищецът сключил Договор за кредит № ...../..... г. в размер 5 000 лв. и падеж - 29.08.2012 г. Твърди, че месечните вноски по договорите за кредит са заплащани изключително и само от него, като по този начин приносът му за придобиване на недвижимия имот значително надхвърля приноса на ответницата Д. М. М., поради което следвало да получи по-голяма част от него. Излага се, че не било постигнато съгласие за доброволна делба на описания недвижим имот. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да допусне делба на процесния недвижим имот при квоти 4/5 ид. части за ищеца и 1/5 ид. части за ответницата. Пред първоинстанционния съд ответницата е оспорила предявения иск за делба като неоснователен. Изразила е становище, че е предявен иск за по-голям дял от общото имущество, какъвто не може да бъде съединяван в делбеното производство. Предявила е инцидентен установителен иск за пълна трансформация, като се признае за установено, че процесния недвижим имот е лична собственост на ответницата (ищца по инцидентния установителен иск). Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Страните по делото са сключили граждански брак на .... год., който бил прекратен с Решение № ...../... год., постановено по гр.д. № ..../.... год. по описа на Г. районен съд. Видно от представения по делото заверено копие от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../.... г. на Нотариус И. М., рег. № ... на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Г. О., е че Д. М. И. (ответник пред първоинстанционния съд) е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., на ул. „С.” № ..., а именно: апартамент № .... на втори жилищен етаж, вход „...” от жилищен блок ЕПЖС-2, пл. №.., построен върху държавна земя, представляваща УПИ I - за ЖС в кв.... по плана на гр. Г. О. към 1998 г., състоящ се от: спалня, дневна, кухня, тераса и сервизни помещения със застроена площ от 76.60 кв.м., заедно с приспадащото се към апартамента избено помещение № ... с площ 3.92 кв.м., заедно с 1.81% ид. чÓсти от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, ведно с учредено пожизнено право на ползване и обитаване на имота заедно или поотделно за: С. Н. Ч., П. Т. М. и М. М. М. за сумата от 4 977.20 лв. Горният недвижим имот е придобит по време на брака между страните. От заверено копие от Удостоверение Изх. № ..../.... г. на „УниКредит Булбанк” , гр. Г. О. се установява, че на Р. С. И. (ищец в първоинстанционното производство) на 08.08.2003 г. е бил разрешен потребителски кредит – Договор за кредит № .../... г. в размер на 3000.00 лв., който кредит е бил обслужван редовно и е бил погасен в срок до 30.08.2007 г. От заверено копие от Удостоверение Изх. № ..../..... г. на ТБ „МКВ Юнионбанк” , финансов център Г. О. се установява, че на Р. С. И. (ищец в първоинстанционното производство) има кредитни задължения към банката: потребителски кредит, разрешен по Договор за кредит № ...../.... г. с разрешен размер 5 000 лв., остатък – 3 857.49 лв. и падеж – 29.08.2012 г. Видно от представения по делото заверено копие от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ...., том ..., рег. № ..., дело № .../... г. на Нотариус И. М., рег. № .... на Нотариалната камара с район на действие Р.с. – Г. О., е че М. М. Д. и М. М. М. (леля и баща на ответницата) са продали на Е. М. Я. следния недвижим имот, находящ се в с. П., Община Г. О., ул. „П.” № ....., а именно: дворно място с площ от 1 200 кв.м., представляващо поземлен имот VІІ-25, в кв. 23 по плана на с. П., Община Г. О., заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, при граници: на север – Ш. Ш., на изток – улица, на юг – П. Б.Г., на запад – Д. М.П. за сумата от 1 500 лв. Видно от представения по делото заверено копие от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №..., том ІІ, рег. № ..., дело № .../27.08.2003 г. на Нотариус А. М., рег. № ... на Нотариалната камара с район на действие Р.с. – Г. О., е че П.Т.М. и М. М. М. (родители на ответницата) са продали на Г.Д.К. - М. следния недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул. „И.К.“ № 15, а именно: апартамент № 2 на първи жилищен етаж, вход „А” от жилищна сграда - блок ЕПЖС-2, построена върху държавна земя, представляваща УПИ I - за ЖС в кв. 95 по плана на гр. Л., състоящ се от: стая, кухня, баня, тоалетна, коридор и балкон с площ от 40.25 кв.м., заедно с приспадащото се към него избено помещение № 2 с площ 5.50 кв.м., заедно с 2.23 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото за сумата от 913.20 лв. По делото е представено извлечение от сметка на П. Т.М. (майка на ответницата), според което от сметката са изтеглени: сумата 1 500 лв. (на 10.07.2003 г.) и сумата 500 лв. (на 24.07.2003 г.). От извлечението от закрита сметка на М. М.М. (баща на ответницата) в SG ”Експресбанк” - офис гр. Г. О. се установява, че към 31.12.2002 г. наличното крайно салдо по сметката е било 715.32 лв. От показанията на св. Б. Т. – познат на страните – се установява, че същият знаел, че страните по делото са закупили апартамент през 2003 г., като преди да купят апартамента ищецът изтеглил кредит от 3 000 лв. В последствие за подобрения на жилището ищецът отново изтеглил кредит в размер на 5 000 лв., като последния кредит ищецът бил вложил за материали, труд и вещи в жилището, като дори той самия помагал в ремонта. От показанията на св. Е. С. – също познат на страните – се установява, че апартаментът бил закупен през 2003 г., като знаел, че ищецът теглил кредит за това жилище в размер на 3 000 лв. През 2007 г. изтеглил втори кредит за ремонт, като свидетелят С. основно правел ремонта. От показанията на св. М. М. – баща на ответницата – се установява, че през 2003 г. искали да купят апартамент на дъщеря им, близо до тях. За целта продали апартамент в гр. Л. за около 1 000 лв. и къща в с. П. за 1 500 лв. Той лично издирил продавачката на апартамента и й дал 2 000 лв. капаро. Остатъка от цената дал при изповядване на сделката. Отделно имал спестявания, от които изтеглил около 715 – 720 лв. Именно, поради факта, че те (родителите на ответницата) дали парите за апартамента си учредили и право на ползване. От показанията на св. П. М. – майка на ответницата – се установява, че купили на Д. (ответницата) апартамент през 2003 г., като продали апартамент в гр. Л. и наследническа къща в с. П.. От двата имота получили съответно 950 лв. и 1 500 лв. Отделно свидетелката М. имала налични средства в размер на 2 000 лв., които послужили за капаро. Св. М. завява, че при сделката не присъствал ищецът. Те, като родители, купили апартамент и това било причината да си учредят пожизнено право на ползване. Заявява също, че съпругът й имал налични средства, които също вложили в апартамента. От показанията на св. Л.К. – К. – продавачка на апартамента – се установява, че от страните по делото познава само Д. (ответницата), с която се видели при изповядване на сделката, докато ищецът не познавала. Заявява, че продавала апартамент в квартала до болницата. Бащата на ответницата й се обадил и й казал, че иска да купи апартамент за дъщеря си. Св. М. й дал капаро (половината от сумата), като се разбрали, че ще извършат сделката, когато купувачите продадат друг имот и тогава да доплатят, което в последствие станало пред нотариуса. От показанията на св. М. Д. – леля на ответницата – се установява, че имала наследствен имот от баща й в с. Писарево, от продажбата на който взели 1 500 лв. Тъй като родителите на Д. й купували апартамент тя дала нейната част от продажбата на наследствената къща за закупуване на апартамента, като в последствие брат й (бащата на Д.) й ги върнал. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № .../14.11.2011 г., постановено по гр. дело № .../2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. Решение № .../14.11.2011 г., постановено по гр. дело № .../2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. е недопустимо. На основание § 4, ал. 1 от СК (нов), съгласно който правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове, доколкото бракът между страните е прекратен преди влизането му в сила, в случая ще е приложим режимът на имуществени отношения между съпрузите по СК (обн., ДВ., бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр.15 от 1992 г.; изм., бр. 63 и 84 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г. и бр. 59 от 2007 г.). Съдът е квалифицирал предявените от ищеца искове, като такива за частична трансформация на лично имущество в имущество семейна имуществена общност и иск за делба. Според настоящия състав на въззивния съд обаче, изхождайки от обстоятелствата, на които се основава искът, намира че пъвоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца с три иска – иск за определяне на по-голям принос от общото имущество (чл. 28, ал. 3 от СК (отм.)), доколкото се твърди изключителен принос за придобиване на имуществото, чрез влагане на парични средства – изтеглени и погасени от него кредити; иск за частична трансформация на лично имущество в имущество семейна имуществена общност, доколкото се твърди, че остатъкът от продажната цена на недвижимия имот била изплатена с лични средства на ищеца и иск за делба. С решението си съдът е длъжен да се произнесе по очертания с исковата молба предмет на спора - в случая, налице ли е по-голям принос от ищеца в общото имущество; налице ли е частична трансформация на лични средства в закупуване на процесния недвижим имот; както и между кои страни, за какви имоти и при какви квоти да се допусне делбата. Предметът на спора бива посочен от ищеца чрез излагане на обстоятелствата, на които се основава искането му и сочените от него твърдения. При постановяване на решението съдът, на първо място, трябва да изясни какъв е предметът на спора - какво е спорното субективно право и какъв вид защита се търси спрямо него, тъй като предметът на делото и видът на търсената защита предопределят предмета на решението, като последното трябва да съвпада с предмета на делото. Съдът с решението си не следва да излиза извън рамките на предмета на спора, като присъжда нещо, различно в сравнение с исканото от ищеца, а да се произнесе точно по търсената с иска правна защита. Освен това, съдът трябва правилно да квалифицира правното основание на предявения иск. Правната квалификация на предявения иск е дейност на съда, при която същият се ръководи именно от твърденията на ищеца и от наведените от него обстоятелства, на които се основава искането. В случая на първо място, ищецът е изложил, че има изключителен принос в придобиване на общото имущество с влагане на парични средства – усвоени и изплатени от него кредити, какъвто е искът по чл. 28, ал. 3 от СК (отм.). Ищецът не твърди, че тези кредити са лични средства, за да бъде разгледан иск по чл. 21, ал. 2 СК (отм.), както е приел първостепенният съд. Произнасяйки се извън рамките на предявения иск - на сочените обстоятелства, на които се основават и твърденията на ищеца извън предмета на делото, районният съд е постановил недопустимо решение. Това е така, защото първостепенният съд от една страна е пренесъл твърденията за по-голям принос от общото имущество, изложени в обстоятелствената част на исковата молба от ищеца (изтеглени от него кредити и изплащане на месечните вноски по договорите за кредит изключително и само от него, като по този начин приносът му за придобиване на недвижимия имот значително надхвърлял приноса на ответницата) и въз основа на тези обстоятелства ги е третирал и разгледал като иск по чл. 21, ал. 2 от СК (отм.), като по този начин се е произнесъл по непредявен иск, а от друга страна не се е произнесъл по наведените от ищеца обстоятелства и твърдени в исковата молба, че остатъкът от продажната цена на недвижимия имот била изплатена с лични средства на ищеца. Като не се е произнесъл по иска по чл. 21, ал. 2 от СК (отм.) по наведените от ищеца обстоятелства, че остатъкът от продажната цена на недвижимия имот е изплатена с лични средства на ищеца, нито в мотивите, нито в диспозитива, първоинстанционният съд също е постановил недопустимо решение, поради липса на произнасяне по този иск. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от СК (отм.) при прекратяване на съпружеската имуществена общност, дяловете на съпрузите са равни. Законът обаче допуска отклонение от това правило в няколко хипотези. На основание чл. 28, ал. 1 от СК (отм.) съпругът, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание ненавършилите пълнолетие деца, може да поиска по-голям дял от общото имущество, ако това създава за него особени затруднения. Разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от СК (отм.) допуска по предявен иск от единия от съпрузите съдът да му определи по-голям дял от общото имущество и когато приносът му за придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. И в двата случая е налице едно субективно потестативно право, което се предявява чрез конститутивен иск, защото създава ново правно положение, относно частите между бившите съпрузи. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1, б. "а" от ППВС № 7/73 г., искът за делба на съсобственост не може да се съединява с искове за създаването й или за създаването на различни от закона дялове, т. е. с иска за делба не могат да се съединяват конститутивни искове. Следователно предявения иск по чл. 28, ал. 3 от СК (отм.) е недопустим и не следва да се съединява с иска за делба, а е следва да се отдели в отделно производство. На следващо място, в исковата молба ищецът е изложил, че остатъкът от продажната цена на делбения имот е изплатена с негови лични средства, като не посочил произходът на тези лични средства и техния размер, което води до нередовност на исковата молба в тази й част. Първоинстнционният съд е следвало да остави исковата молба без движение, като даде указания за отстраняване на допуснатата нередовност. Районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Недостатъците на същата са такива, които не могат да се отстранят във въззивното производство (съгл. Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС), доколкото както споменахме по-горе по този иск първостепенният съд не се е произнесъл. Произнасяйки се по нередовна искова молба, съдът е постановил недопустимо решение. С решението си съдът е длъжен да се произнесе по очертания с исковата молба предмет на спора, който в случая не е достатъчно конкретизиран. Съдът следи служебно за нередовностите по исковата молба и е следвало да остави същата без движение за отстраняване на посочената по-горе нередовност. В случая, Þщецът не е уточнил произходът на личните средства – остатък от продажната цена на делбения имот, както и техния размер. Като не е оставил без движение нередовната искова молба и не е изяснил посочените обстоятелства и произнасяйки се по нередовната искова молба, районният съд е постановил недопустимо решение. Гореизложеното налага извод за недопустимост на обжалваното Решение № .../14.11.2011 г., постановено по гр. дело № ...2011 г. по описа на Районен съд – Г. О., поради което на основание чл. 270, ал. 3, изр. последно от ГПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените от ищеца искове, съобразно дадените указания. Направените от страните по делото разноски за тази инстанция следва да се съобразят при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № .../14.11.2011 г., постановено по гр. дело № .../2011 г. по описа на Районен съд – Г. О.. ВРЪЩА делото на Районен съд – Г. О. за произнасяне по предявените от ищеца искове, съобразно дадените указания. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |