Решение по дело №5190/2020 на Районен съд - Русе

                       

                       РЕШЕНИЕ

                                                               №

                                                        гр.Русе, 02.07.2021г.

                                                   

 

 

 

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 02 юни през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5190 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.139а, ал.7, вр. с чл.150,  чл.262, ал.1, т.З и т.4 от КТ.

            Ищецът Т.Й.Т., чрез пълномощника си адв.М.Д. е сезирал съда с искова молба, с която претендира на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато уволнението му, за незаконосъобразно и да бъде отменена Заповед №40 от 29.09.2020г. на управителя на „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.България №51 - за прекратяване на трудово правоотношение, на основание чл. 328, ал.2 от КТ- поради сключване на договор за управление.

Претендира на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "управител супермаркет" на Магазин-07 Русе в „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.България № 51

Претендира на основание чл.344, ал.1, т.З от КТ да бъде осъден ответника „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД с ЕИК:********* да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 29.09.2020г. -29.03.2021 г. в размер на 21 000,00 лв. ( 3500 лв. брутно трудово възнаграждение за месец), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендира на основание чл.139а, ал.7, във връзка с чл.150, чл.262, ал.1, т. З и 4 от КТ да бъде осъден ответника „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД с ЕИК:********* да му заплати сумата от 34 711,29 лева, представляваща неплатено увеличение на брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд в почивни и празнични дни, общо за 107 дни, в периода от 05.11.2017г. до 29.09.2020 година , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски по делото.

Ответникът „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД с ЕИК:*********, чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като счита същите за неоснователни и претендира изцяло отхвърлянето им. Не оспорва  твърденията на ищеца, че е работил по ТПО с ответника, че е заемал посочената в исковата молба длъжност и, че ТПО е прекратено на посоченото основание, с оспорената заповед.

В съдебно заседание всяка от страните, чрез пълномощника си поддържа тезата си и моли същата да се възприеме от съда. И двете страни претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и видно от ангажираните от тях доказателства, те са били в твърдените трудово – правни отношения.

Основанието на което е прекратено трудовото правоотношение на ищеца е чл.328, ал.2 от КТ, който предвижда, че служителите от ръководството на предприятие могат да бъдат уволнени с предизвестие поради сключването на договор за управление на предприятието. За да се избегне възможността за злоупотреба от страна на работодателя с основанието за уволнение по чл.328, ал.2 от КТ, в практиката на ВКС е възприето, че за законосъобразното му прилагане е необходимо наличието на договор за управление със стопански задачи, обуславящи възможността за смяна на ръководния екип. / Решение № 256 от 07.11.2019 г. по гр. д. № 944 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.

В настоящият случай, ответника е представил Договор за възлагане на управлението сключен на 21.09.2020г. В договора е отбелязано, че Екатерини Михаил Папагеоргиу овластена въз основа Решение на едноличния собственик на „Джамбо ЕС.Б"ЕООД от 21.09.2020г. от една страна като доверител възлага на себе си - Екатерини Михаил Папагеоргиу от друга страна като управител да извършва длъжността управител на дружеството. Решението на едноличният собственик на „Джамбо ЕЪ.Б"ЕООД -"ДЖАМБО" АКЦИОНЕРНО ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО, ГЪРЦИЯ е взето на 21.09.2020г. и е оформено в протокол, който е приложен като писмено доказателство по делото. В този протокол с Решение N:1 се прекратява възлагането на управлението на досегашният управител Мариос Петридис и същият е освободен като управител, с решение N:2 е назначена като управител Екатерини Михаил Папагеоргиу и й възлага да сключи договор за управление от страна и за сметка на българското дружество „Джамбо ЕС.Б"ЕООД и с Решение 3 е взето Решение „Джамбо ЕС.Б"ЕООД занапред да се представлява ог Екатерини Михаил Папагергиу и Александра Николаева Михова заедно и/или поотделно.

От изложеното по-горе следва, че едноличният собственик на капитала не е възлагал на управителят да изпълни бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Управителката Екатерини Михаил Папагеоргиу сама по собствена воля, без да е била натоварвана с тази задача/видно от протокол на едноличният собственик на капитала - "ДЖАМБО" АКЦИОНЕРНО ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО, ГЪРЦИЯ/ е посочила като клауза в договора/чл.5/, че доверителят „Джамбо ЕС.Б"ЕООД е определил бизнес план одобрен на 15.09.2020г. и управителят следва да изработи стратегия за изпълнение на поставените му бизнес задачи.

            От събраните по делото писмени доказателства се установява, че  „Бизнес плана" приет на 15.09.2020г. представлява изцяло копие на Годишния доклад за дейността на „Джамбо ЕС.Б"ЕООД от 31.12.2019г. публикуван в ТР със Заявление с вх.№20200625125654 като част от ГФО на дружеството за 2019г. стр.61-66. Установява се , че „Бизнес плана" одобрен на 15.09.2020г. е изготвен от А.М. прокурист на дружеството и е одобрен от А.Е.Г.В., в качеството му на председател на Съвета на директорите на "ДЖАМБО" Акционерно търговско дружество, Гърция. Установява се по безспорен начин , че този бизнес план не е одобряван от Общо събрание на акционерите, което е проведено на 21.09.2020г. видно от приложения Протокол от ОС и на новоназначение управител не е възлагано изпълнението му.

По делото липсват доказателства за наличие на стратегия за изпълнение на бизнес плана изготвена от Е.М.П.

, съгласно хипотезата на чл.5 от Договора за управление, а от друга страна в „Бизнес плана" одобрен на 15.09.2020г. на стр.5 е посочено, че дружеството си поставя за цел да запази настоящият брой на служителите си като избегне съкращения.

Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че оспорваното уволнение е извършено в разрез с приетия „бизнес план".

Съгласно установената практика на ВКС преценката дали един договор, който при сключването му е определен като „договор за управление на предприятие", има характера на такъв по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, се прави като се съобрази между какви страни е сключен, какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел, т.е. дали се касае за хипотеза, при която договорът отговаря на изискванията да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, като въз основа на нея той е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора.

Изясненият от практиката и доктрината смисъл, вложен в понятието „договор за управление" е свързан с възлагане и преследване на бизнес цел, която е същностното съдържание на договора. Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели, които управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а не формално посочване, за осъществяването на която е сключен договорът. Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време действието на договора. Съществено е всеки договор за управление да съдържа задача с конкретни икономически показатели, които управителят трябва да постигне, обвързване на възнаграждението с постигнатите финансови резултати, предвидена икономическа отговорност при неизпълнение на програмата. Когато тези характеристики са налице, на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се възлагат правата по чл. 328, ал. 2 от КТ. Липсата на конкретна бизнес задача и бизнес програма /какъвто е настоящият случай/, в изпълнение на които се предприема уволнението по чл. 328, ал.2 от КТ рефлектира върху неговата законосъобразност и налага отмяната му. / вж. Решение № 108 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 4168 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 718 от 21.10.2010 г. по гр. д. №67/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 108 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 4168 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 78 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 2493 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Решение № 68 от 16.05.2018 г. по гр. д. № 3105 /2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Решение № 230 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 346 /2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/

Изложеното даде основание на съда да формулира извод, че обжалваната Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника е незаконносъобразна, тъй като към 29.09.2020г. не са били налице предпоставките трудовото му правоотношение да бъде прекратено на посоченото основание. Това е така, тъй като не са налице елементите на фактическия състав на правната норма на чл.328, ал.2 от КТ.

Не се доказа в производстовото, че ищецът е изпълнявал ръководни функции по смисъла на § 1, т. З от ДР на КТ, тъй като такива не са му възлагани. Трудовата му дейност е била „изпълнителска", а не ръководна. В длъжностната му характеристика липсват ръководни функции. Ръководните функции в ответното дружество са се изпълнявали от регионалните управители и регионалните аранжори /вж. показания на св.А.Б./.

По тази причина заеманата от него длъжност не следва да бъде засегната от промяна в ръководството на дружеството. Следва да бъде отбелязано, че Заповед №40 от 29.09.2020г. е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана и бланкетна.

            Изложеното даде основание на съда да приеме, че предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато уволнението на ищеца за незаконосъобразно, а Заповед №40 от 29.09.2020г. на управителя на „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.България №51 - за прекратяване на трудово правоотношение, на основание чл. 328, ал.2 от КТ- поради сключване на договор за управление – отменена.

            По предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Следвайки основателността на главния иск, предявеният акцесорен иск по чл.344, ал.1, т. 2 от КТ също се явява основателен и следва да бъде уважен.  Ищеца Т.Й.Т. следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "управител супермаркет" на Магазин  07 Русе в „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД с ЕИК:*********

По предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.З от КТ за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ

Следвайки основателността на главния иск, предявеният акцесорен иск по чл.344,   ал.1,   т.З   от КТ за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ също се ява основателен и следва да бъде уважен. Ответника „ДЖАМБО  ЕС.Б"ЕООД с ЕИК:********* следва да заплати на ищеца Т.Й.Т. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 29.09.2020г. -29.03.2021г. в размер на 21 000,00 лва. ( при 3500 лева брутно трудово възнаграждение за месец), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Това обезщетение служи за репарация на вредите причинени на работника/служителя от признатото за незаконно уволнение.

От писмените доказателства по делото - Служебна бележка изх.№0012 от З0.03.2021г. се установява, че към 30.03.2021г. ищецът е бил безработен, т.е. не е бил започнал работа при друг работодател, в шест месечния срок от дата на уволнението му.

Видно от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, последното БТВ на ищеца, база за изчисляване на обезщетението по чл. 225 от КТ възлиза на 3 500,32 лева за м. август 2020 г., а размерът на обезщетението на ищеца за оставане без работа за периода от 29.09.2020 г. до 29.03.2021 г. за шест месеца възлиза на 21 001,92 лв. /чистата сума за получаване след спадане на дължимият данък по ЗДДФЛ е в размер на 18 901,72лв./.

            По предявеният иск с правно основание чл.139а, ал.7, във връзка с чл.150 чл.262, ал.1, т.З и 4 от КТ

            От показанията на св.А.Б. и св.И.М., както и от  заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза (отговори на въпроси 3 и 4) се установява, че всички служители на дружеството ответник, освен тези заемащи длъжността „управител супермаркет" и „заместник управител" са извършвали регистрация /чекинг/ при пристигането и напускането на работа. По искане на ответника всички служители заемащи длъжността „управител супермаркет" и „заместник управител" не са извършвали тази регистрация /чекинг/. Това обстоятелство, безспорно е препятствало възможността да се изчисли полагания извънредният труд.

От показанията на св.А.Б. се установява, че тази практика е установена след като ответното дружество е било осъдено да заплати положен извънреден труд от уволнен управител на магазин служител на ответното дружество. Свидетелите А.Б. и И.М. установяват, че ищеца е работил без почивен ден до края на 2017г., тъй като в магазина в Русе е нямало назначен заместник-управител. Установяват, че ищецът е бил на работа 7 дни в седмицата, включително и всяка събота и неделя. Твърдят , че единствената му почивка е била на 01 януари - защото единствено на този ден в годината магазина не работи, както и през годишната му отпуска.

Свидетелите установяват, че през 2018г. -2019г. Ищецът работил с един почивен ден в седмицата - неделя. През този период е обучавал назначеният „заместник-управител". От началото на 2020г. е имал по два почивни дни - неделя и понеделник. Установяват, че през м.септември във връзка с „ученическата кампания" и през м.декември във връзка с „коледната кампания" ищецът работил с един почивен ден - през работните дни в седмицата /не в събота и неделя/. Полагал е извънреден труд и в делнични дни, но за това бил компенсиран с 5 дни платен годишен отпуск.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.А.Б., тъй като същият е имал преки впечатления от работата на ищеца и двамата са заемали една и съща длъжност „управител на магазин" в процесния период. От показанията на този свидетел се установява, че са били са в постоянен контакт във връзка с изпълнение на служебните си задължения и са се информирали кои кога ползва почивки.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.И.М., тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви. Свидетелят е бил служител на ответното дружество от откриването на магазин Джамбо до м.2020г. Изпълнявал е длъжността -зам.началник склад в магазина в Русе на който ищеца е бил управител. Има преки впечатление за това, че ищеца е работил без почивен ден до началото на 2018г. Единствените му почивни дни са били на 01.01 и по време на годишната си отпуска, защото е нямал назначен заместник управител. През 2018-2019г. е обучавал „заместник-управител" и е почивал само в неделя. По време на „ученическата кампания" през м.септимври и „коледната кампания" през м.декември е работил с един почивен ден през седмицата, а не в събота и неделя. На всички официални празници ищеца е работил. Това му е станало известно, защото ищеца поне веднъж дневно е посещавал склада на магазина където е работил свидетеля и са поддържали постоянно връзка по служебните телефони за да решават възникнали въпроси със зареждането на магазина и търговската зала. Тези телефони са нямали обхват ако не си на територията на магазина и следователно ищеца е бил на работното си място, когато му е звънял от служебният си телефон.

От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че няма данни за положен извънреден труд и следователно такъв не му е заплащан.

Разпоредбата на чл.143, ал. 1 от КТ съдържа легална дефиниция за извънредния труд, а именно това е „…труд, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време..“.

От обсъдените по-горе свидетелски показания се установи по несъмнен и категоричен начин, че полагането на извънредният труд от страна на ищеца е

ставало със знанието и без противопоставянето на работодателя. Нещо повече, самия работодател е налагал, като задължение  полагането на извънредният труд от страна на ищеца и е контролирал присъствието му , чрез вътрешната безжична телефонна система, като същевременно е препятствал документиране на положения извънреден труд – забранявайки чекиране при влизане и излизане от обекта.

Безспорно за  положеният извънреден труд се дължи трудово възнаграждение независимо дали за отчитането му е водена специална книга и независимо дали е издадена заповед от работодателя, с която да е възложено на работника или служителя да полага такъв труд. Такава е и установената трайна съдебна практика / вж. Р № 228/24.06.2011г. по гр.д. № 1625/10г., Шг.о. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК/.

Доказването на извънредния труд може да стане с всички допустими доказателствени средства, включително и свидетелски показания /какъвто е настоящия случай/ и от заключението на вещото лице. Според заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза за положеният извънреден труд в пичивни и празнични дни му се дължи брутно трудово възнаграждение в общ размер на 34 787,51 лева.

            Изложеното даде основание на съда да формулира извод, че предявеният иск с правно основание чл.139а, ал. 7, във връзка с чл. 150 чл. 262, ал. 1, т. З и 4 от КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 34711,29 лева, представляваща неплатено увеличение на брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд в почивни и празнични дни, общо за 107 дни, в периода от 05.11.2017г. до 29.09.2020 година , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото в тежест на ответника са направените от ищеца разноските в общ размер на 3240,00 лева.

В тежест на ответника следва да се присъди и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице в размер на 400,00 лева и дължимата д.т. в общ размер на 2228,45 лева съобразно материалния интерес на уважените искове.

            Воден от горните мотиви, съдът

 

 

                               РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразна  Заповед №40 от 29.09.2020г. на управителя на „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.България №51 - за прекратяване на трудово правоотношение с Т.Й.Т. с ЕГН:**********, на основание чл. 328, ал.2 от КТ- поради сключване на договор за управление.

            ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Т.Й.Т. с ЕГН:********** на заеманата преди уволнението длъжност "управител супермаркет" на Магазин-07 Русе в „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.България № 51.

            ОСЪЖДА „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД с ЕИК:********* да заплати на Т.Й.Т. с ЕГН:********** сумата от 21 000,00 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 29.09.2020г. -29.03.2021г.,  ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.139а, ал.7, във връзка с чл.150, чл.262, ал.1, т. З и 4 от КТ „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД с ЕИК:********* да заплати на Т.Й.Т. с ЕГН:********** сумата от 34 711,29 лева представляваща неплатено увеличение на брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд в почивни и празнични дни, общо за 107 дни, в периода от 05.11.2017г. до 29.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски по делото.

ОСЪЖДА „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД с ЕИК:********* да заплати на Т.Й.Т. с ЕГН:********** сумата от 3240,00 лева разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразно броя и материалния интерес на предявените искове.

ОСЪЖДА „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД с ЕИК:********* да заплати в полза на Русенски районен съд сумата от 400,00 лева, платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

ОСЪЖДА „ДЖАМБО ЕС.Б"ЕООД с ЕИК:********* да заплати в полза на Русенски районен съд сумата от 2228,45 лева, държавна такса съобразно материалния интерес на уважените искове.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: