Решение по дело №44/2022 на Районен съд - Кула

Номер на акта: 30
Дата: 15 ноември 2022 г.
Съдия: Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Дело: 20221330200044
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Кула, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Д.ова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Д.ова Цанкова Административно
наказателно дело № 20221330200044 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от Д. Ф. Д. с ЕГН ********** от с. Дружба, общ. Видин,
обл. Видин, ул. „ Първа” № 46 против Наказателно постановление № 503 от
27.06.2022г. на директора на РДГ – Берковица, с което му е наложено
административно наказание за извършено нарушение по чл. 211, ал.1 и ал.2,
т.2 от Закона за горите за това, че като лице на частна лесовъдска практика и
получил Позволително за сеч № ... 04.05.2022г. е маркирал с контролна горска
марка/КГМ/А2937- негова лична 4,50 пр. м.3 дърва за горене от дървесен вид
„ цер“, като е допуснал същите да бъдат транспортирани до с. К., общ. Видин,
обл. Видин без да издаде превозен билет за тях, като дървата са доставени на
Н.Ц., а нарушението е извършено в периода от 09.05.2022г. до 11.05.2022г. в
землището на с. Т., общ. Кула, обл. Видин, терен обособен като временен
склад по посоченото позволително за сеч, а именно „глоба“ в размер на 300
лв. на основание чл. 257, ал.1,т.1 от Закона за горите.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, необосновано, издадено при съществени процесуални
нарушения, а именно: посочената в процесните АУАН и НП фактическа
обстановка не отговаря на действителната такава, както и че са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита,
които не са конкретизирани.
В съдебното заседаниe жалбоподателят редовно призован се явява и се
представлява от адвокат С. С. от АК – Видин. Същият поддържа жалбата и
иска отмяна на наказателното постановление. Възразява срещу издаденото
наказателно постановление, като посочва, че деянието неправилно е
квалифицирано по чл.211, ал. 1 и ал. 2, т.2 от ЗГ, която норма има банкетен
характер и АНО не е направи връзка с Наредба за контрол и опазване на
горските райони или Наредба за сечища на горите, което води до неяснота
1
относно това какво точно нарушение приема АНО, че е извършил
жалбоподателя. Възразява също, че АНО е приел, като изпълнително деяние
„допускането, процесните дърва да бъдат транспортирани без в цитирания
текст от закона да има изпълнително деяние „допустителство“. Също така
посочва, че вмененото на подзащитния му нарушение е абсолютно
недоказано. Посочва също, че са налице процесуални нарушения, които са
самостоятелно отменително основание, тъй като водят до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя, а именно: актосъставителят е приел, че
нарушението е извършено в землището на с.Т. и е цитиран номера на
позволителното за сеч без да е посочено в коя община се намира населеното
място, тъй като на територията на област Видин има две населени места с
такова име, едното в Кула, а другото и в община Ружинци, като
непосочването на мястото на извършване на нарушението, което е един от
задължителните реквизити съгласно чл. 57, ал. 1, т.5 ЗАНН е основание за
отмяна на наказателното постановление, както и обстоятелството, че не е
ясно установено и кога е извършено нарушението. Твърди се, че е ползвана
система за проследяване, а в същото време от отговора на РДГ – Берковица
става ясно, че такава информация няма.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – Берковица не се явява и не се
представлява. Изразява писмено становище, с което моли съда жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази
връзка.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се
явява основателна, макар и не на всички посочени в жалбата основания.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на
цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което
констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: На 11.05.2022г. свидетелите И.
Б. И. и Д. М. В. – горски инспектори при РДГ – Берковица извършили
проверка в сечище, за което има издадено Позволително за сеч № .... с нает
регистриран лесовъд – жалбоподателя, което сечище се намира в отдел 104,
подотдел „а2“, имот №180003 в землището на с.Т., общ. Кула със срок на
провеждане на сечта 07.05.2022г. до 31.07.2022г. При проверката е
констатирано, че в имота има отсечени дървета, които са маркирани с КГМ и
такива, които не са, като общото количество извозена дървесина от имота е по
– голямо от количеството дървесина, за която има издадени превозни билети.
Установено било също, че само един товарен автомобил е извозвал дървата,
поради което свидетелите извършили проследяване на товарния автомобил по
монтираното и регистрираното от РДГ проследяващо устройство и
установили, че дървесината е извозвана до адреси в с. К. на физически лица.
Едно от тези лица е Н.Ц. Г, като при проверка на адреса му в с. К., на ул. „... е
установено, че са му доставени 4,50 пр. куб. м. дървесина от вида „ цер“,
които са маркирани с КГМ на жалбоподателя № А2937, за които Г дала
писмено сведение, че са доставени на 11.05.2022г. от свидетеля В. Л., който
2
не е предоставил превозен билет за доставената дървесина. За
констатираното свидетелят И. съставил Констативен протокол/КП/ серия
А00№ 144338/13.05.2022г, а на 17.05.2022г. и съставил на жалбоподателя
АУАН серия А00/2022г. № 0110864, който акт предявил на жалбоподателя и
му връчил препис от същия. В акта са отразени показания на свидетеля по
акта В. Л., че дървата са маркирани от Д. Д., но не е издал превозен билет.
Посоченият АУАН бил съставен срещу жалбоподателя за това, че като лице
на частна лесовъдска практика и получил Позволително за сеч № ...
04.05.2022г. е маркирал с контролна горска марка/КГМ/А2937- негова лична
4,50 пр. куб. м. дърва за горене от дървесен вид „ цер“, като е допуснал
същите да бъдат транспортирани до с. К., общ. Видин, обл. Видин без да
издаде превозен билет за тях, като дървата са доставени на Н. Ц.а Г, което
нарушение е извършено в периода от 09.05.2022г. до 11.05.2022г. в
землището на с. Т., терен обособен като временен склад по посоченото
позволително за сеч, което нарушение квалифицирал като такова по чл.211,
ал.1 и ал.2,т.2 от ЗГ. Така описаната фактическа обстановка била изцяло
възприета от администратинтонаказващият орган, както и правната
квалификация на деянието, който издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите, на
жалбоподателя Д. наложил административно наказание – „Глоба” в размер на
300.00 лева. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
04.07.2022г. по пощата.
Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин
от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите И. Б. И. –
актосъставител и Д. М. В. – горски инспектори в РДГ – Берковица, както и от
приложените по делото писмени доказателства- цитираните по- горе от съда
констативен протокол и АУАН, позволително за сеч, както и от съдържащите
се в Преписка № 368 ЗМ – 82/2022г. по описана ОД МВР – Видин писмени
сведения. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели И. и В., които дават сведения, почиващи на
формирани непосредствено, лични възприятия, липсват протИ.речия между
тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към
фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за
предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни. От свидетелските на свидетелите В. В. Л.
и К. В. К. се установява само, че същите познават жалбоподателя и са имали
отношения с него във връзка дейността си – добиване и транспорт на
дървесина, както и че транспортират дърва за огрев на лица от с. К.. Същите
заявяват пред съда, че не помнят точно на кого и кога са транспортирали
дърва за огрев, както и че са давали обяснения пред полицейски служители
във връзка с това. От съда им бяха прочетени писмените сведения, които са
депозирали по цитираната по – горе полицейска преписка, в които Л. посочва,
че на 11.05.2022г. е закарал заедно със свидетеля К. 5 кубика дърва за огрев
на Н. Г, които не са били придружени с превозен билет, а К. също посочва, че
е закарал дърва на Г с Л. в началото на м. май 2022г., но същите заявяват, че
не си спомнят да са давали такива обяснения. В посочения АУАН, както вече
съдът посочи са вписани показания на свидетеля Л., който е и свидетел по
акта, че дървата са маркирани от жалбоподателя, но същият не е издал
превозен билет за това. От месец май 2022г., когато е издаден акта за
установяване на нарушението и провеждането на разпита пред съда да
свидетеля Л. не е изминал дълъг период от време, който да е причина същия
3
да не помни случилото се, обстоятелството, че свидетеля има бизнес
отношения с жалбоподателя, мотивират съда да приеме, че Л. е предубеден и
заинтересован от изхода на производството и показанията му в тази част не
следва да се кредитират, а да се приеме отразеното в АУАН като негови
показания, който АУАН е и подписан от него.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Актовете са издадени
от компетентни органи.
В санкционната норма на чл.257,ал.1,т.1 от Закона за горите, на основание на
която е наложено административното наказание на жалбоподателя е
предвидена санкция за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове
по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, с оглед
на което същата е бланкетна, доколкото в нея не се съдържат конкретните
задължения и правомощия, за неизпълнението или несвоевременното
изпълнение на които, посочените лица носят административно-наказателна
отговорност. Поради това дадено лице, за да бъде санкционирано на това
основание е необходимо да се посочи конкретната правна норма, в която се
съдържа съответното задължение или контролно правомощие. Както в
АУАН, така и в НП е прието, че жалбоподателят Д. е нарушил чл.211, ал.1 и
ал. 2, т.2 от ЗГ. Според чл.211, ал.1 от Закона за горите, посочена като
нарушена, дървесината се транспортира от временен склад, придружена с
превозен билет. Т.2 на алинея втора предвижда, че превозните билети се
издават от лицата, упражняващи лесовъдна практика – за дървесината, добита
от собствените им гори, както и от горските територии, за които са
упълномощени от собственика. В конкретния случай жалбоподателят Д. е
лице на частна лесовъдска практика и е санкциониран за това, че е допуснал
транспорт на дървесина от място посочено като временен склад без превозен
билет. Посоченото като осъществено от Д. деяние не е съставомерно по
чл.211, ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за горите поради следното: Субект на
административнонаказателна отговорност за неизпълнение на тази норма
може да бъде само лице, което превозва дървесина без превозен билет – по
ал.1 или което превозва дървесина с превозен билет, който не е издаден от
посочените лица - по ал.2, т.1 и т.2 , а жалбоподателя не е такова лице.
Санкция за лицето, което не е издало превозен билет при законово
задължение за това, не се съдържа в посочените разпоредби. Също така
законът не санкционира и допустителството на нарушение по посочените
норми от ЗГ. Според чл.10 от ЗАНН при административните нарушения
подбудитетелите, помагачите и укривателите, както и допустителите са
наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, а
настоящият случай не е такъв.
4
За пълнота съдът намира за необходим да посочи, че намира за
неоснователни възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, които да са
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление – не е
конкретизирано точно мястото на извършване на нарушението и времето.
Действително в АУАН е посочено само населеното място – с. Т., без да е
посочено в коя община, но този пропуск е отстранен ат АНО, който в
атакуваното наказателно постановление е посочил, че същото се намира в
община Кула, като съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 53, ал.2 от
ЗАНН. По отношение на датата на извършване на нарушение, то същата е
посочена като период от време, както в АУАН, така и в НП и са налице
достатъчно доказателства в тази връзка. Да, действително от РДГ Берковица
не е представена разпечатка, показваща движението на товарния автомобил,
но това не е основание да не се кредитират показанията на свидетелите В. и
И., които свидетелстват, че е налице такава информация, която им е била
служебно известна и респективно са установили, че през посочения период
товарният автомобил е направил курс до в с. К., което кореспондира и с
писмените обяснения на лицето, на което са били доставени дървата, дадени в
хода на полицейската проверка – Н. Г.
С оглед на посоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 503 от 27.06.2022г. на директора
на РДГ – Берковица, с което на Д. Ф. Д. с ЕГН ********** от с. Дружба, общ.
Видин, обл. Видин, ул. „ Първа” № 46 му е наложено административно
наказание за извършено нарушение по чл. 211, ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за
горите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5