№ 122
гр. Велико Търново, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500098 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 124 от 13.12.2021 г., постановено по гр.д. №347/2020 г.,
Окръжен съд – Велико Търново е осъдил на основание чл.432 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите
Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.
София, да заплати на СТ. С. С., от гр. Елена, сумата от 25 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от същия
неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 08.02.2019 г. на път II-53 при километър 36+150 на територията
на община Елена, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 2 300 лева.
Отхвърлил е иска за неимуществени вреди в останалата му част до
пълния претендиран размер от 45 000 лева като неоснователен и недоказан,
като е осъдил СТ. С. С., гр. Елена, да заплати на Застрахователно акционерно
1
дружество ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София, направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 1 285 лева.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца С.С., чрез адвокат С.И..
Въззивникът ищец моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, а именно в частта,
с която е отхвърлена исковата претенция за разликата над уважените 25 000
лева до претендираните 45 000 лева, вместо което с решението си да осъди
ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата от 20 000
лева – неимуществени вреди, или по двете решения сумата от 45 000 лева –
неимуществени вреди с посочения произход, заедно със законната лихва
върху тази разлика, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане. Претендира за присъждане на направените разноски по делото.
Прави оплакване за неправилност на решението в обжалваната част.
Неправилно бил определен размерът на дължимото обезщетение, като при
определянето му не бил приложен правилно критерият за справедливост,
установен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че са настъпили тежки
увреждания на здравето и психиката на ищеца, които не биха се излекували с
времето, тъй като са такива с постоянен характер, поради което присъденото
обезщетение се явява крайно несправедливо.
Въззиваемият ответник Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез процесуален представител адвокат Т. Т.ов, в
писмен отговор оспорва изцяло въззивната жалба и моли Апелативният съд
да я остави без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното
решение в обжалваната част, като правилно, да потвърди.
Постъпила е въззивна жалба и от Застрахователно акционерно
дружество ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез процесуален представител
адвокат Т. Т.ов.
Моли Апелативният съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното такова и вместо него да постанови друго, с което
изцяло да отхвърли исковата претенция на ищеца. Претендира присъждане на
разноски съобразно изхода на спора.
Прави оплакване, че решението е постановено при противоречие на
материалния и процесуалния закон, а освен това е необосновано и
2
несъобразено със събраните доказателства по делото. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице принос на
пострадалия за реализиране на пътнотранспортното произшествие и
настъпване на вредоносния резултат. Излага, че не е проведено адекватно
лечение и рехабилитация от пострадалия С.. Освен това същият е бил без
поставен предпазен колан. На следващо място поддържа, че присъденото
обезщетение е с неоснователно завишен размер и е постановено в
противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и съдебната
практика във връзка с неговото приложение. Сочи, че съдът неправилно е
определил и момента, от който се дължи законна лихва.
В съдебното заседание пред Апелативния съд адвокат С.И., като
процесуален представител на С.С., поддържа въззивната жалба, като писмено
излага допълнителни съображения във връзка със становището си. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Представител на Застрахователно акционерно
дружество ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не се явява, но с писмена молба е
заявено, че подадената въззивна жалба се поддържа.
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими. Подадени са от страни по делото, които
притежават интерес да обжалват, насочени са против подлежащ на обжалване
съдебен акт и са подадени в срок.
При обсъждане на тяхната основателност приема за установено
следното:
Ищецът С.С. от гр. Елена твърди в исковата молба и по делото, че на
08.02.2019 г., на територията на община Елена, на път II-53 при километър
36+150, участвал в пътнотранспортно произшествие, при което водачът на
застрахован при ответника лек автомобил, конкретизиран, нарушил
правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно
движение и блъснал управлявания от ищеца лек автомобил. В резултат на
това на същия били причинени следните увреждания: закрито счупване на
3
външния малеол на лява глезенна става, закрито счупване на носни кости с
оток на носа, травматично избиване на първи горе вдясно резец и
посттравматично разклащане на първи горе вляво резец, трета степен.
Преживяното оказало неблагоприятно въздействие върху психиката на С.,
който изпитвал негативни преживявания, стрес, срам и психически
дискомфорт.
Виновният водач бил сключил застраховка ,,Гражданска отговорност“ с
полица № BG/23/118001180534, валидна до 20.04.2019 г. при ответното
застрахователно дружество. Пострадалият С. подал заявление пред
застрахователя да му бъде изплатено обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, като получил предложение за сключване на
споразумение за сумата от 10 000 лв., с което същият не се съгласил. Предвид
изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което на основание
чл. 432 от КЗ да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество
,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да му заплати сумата от 45 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
вследствие на пътно транспортно произшествие, настъпило на 08.02.2019 г.,
заедно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на деликта
до окончателното й изплащане.
Въззиваемият ответник Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по
делото, оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер.
Оспорва механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие и вината
на водача на застрахования при него лек автомобил. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като е бил
без поставен предпазен колан и с поведението си съществено е допринесъл за
настъпване на неблагоприятните последици. Предвид изложеното моли съдът
да отхвърли изцяло предявения иск.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която са изложени
съображения против наведените от ответника възражения.
Постъпил е допълнителен отговор на исковата молба, с който се
поддържат вече направените възражения.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
4
Апелативният съд приема за установено следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 269
ГПК въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо в
неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е
и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността съдът е обвързан от посоченото във
въззивните жалби, като служебно има правомощие да провери само
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ от пострадал при
пътнотранспортно произшествие на 08.02.2019 г. на път II-53 при километър
36+150 на територията на община Елена, против застрахователя на виновен,
според ищеца, за произшествието водач на лек автомобил, за сумата от 45 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, настъпили вследствие получените телесни увреждания
при посочения пътен инцидент, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деликта до окончателното й изплащане.
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иска за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който е сключена
застраховка ,,Гражданска отговорност“. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на лек
автомобил, като фактическият състав включва виновно и противоправно
поведение на водача, настъпили вреди от същото и причинна връзка между
действието/бездействието и вредите, както и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка ,,Гражданска
отговорност“.
От преценката на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка по спора.
На 08.02.2019 г. около 14.40 ч. на път II-53 при километър 36+150 на
5
територията на община Елена е настъпило пътнотранспортно произшествие с
участието на лек автомобил ,,Опел Астра“, собственост на Д. А. П.,
управляван от К. Й. П., и лек автомобил ,,Ауди 80“, управляван от СТ. С. С..
Изготвен е констативен протокол с пострадали лица, като в него
изрично е посочено, че С. е получил телесни увреждания. Веднага след
произшествието същият е постъпил в МОБАЛ ,,Д-р Стефан Черкезов“, което
се установява от представената епикриза от Отделението по ортопедия и
травматология към същата болница. От приложената по делото медицинска
документация се установява, че получените от пострадалия увреждания се
изразяват в закрито счупване на външния малеолус, закрито счупване на
носни кости, избиване на резец и посттравматично разклащане друг резец,
трета степен.
Водено е досъдебно производство № ЗМ 19/2019 г. по описа на РУ –
Елена, което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9
от НПК поради направено от пострадалия искане за това в предвидения в
процесуалния закон срок – до започване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебна автотехническа
експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, по
повод направеното оспорване от ответника на механизма на процесното
пътнотранспортно произшествие, се установява по убедителен и категоричен
начин, че лек автомобил ,,Ауди 80“ и лек автомобил ,,Опел Астра“ са се
движили по път II-53 в двете насрещни ленти за движение. При километър
36+150, когато двата автомобила са достигнали мястото на удара, лек
автомобил ,,Опел Астра“ е започнал промяна на посоката си на движение
вляво и траекторията му е навлязла в лентата за насрещно движение, при
което е настъпило пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се
лек автомобил ,,Ауди 80“. Изводът на вещото лице е категоричен, че
пострадалият С. не е имал възможност и време за каквито и да било
адекватни действия и маневри за предотвратяване на пътнотранспортното
произшествие. В този смисъл се обосновава, че настъпилият пътен инцидент
е резултат единствено и само от поведението на водача на лек автомобил
,,Опел Астра“. Експертизата не може да даде категоричен отговор дали
пострадалият е бил с поставен предпазен колан към момента на удара.
6
Посочено е, че при непоставен предпазен колан би се реализирал удар между
главата на пострадалия и челното стъкло на автомобила, за какъвто липсват
данни по делото.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно медицинска
експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се
потвърждава, че е получените от пострадалия травми са в резултат от
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Болките и страданията, които
обикновено се търпят след такива травми, според вещото лице, са
продължили около 25 дни със значителен интензитет по отношение на
счупването на глезена, счупването на носни кости е било значително
болезнено първите 14 дни, а за избития зъб болките са били значителни
първите няколко дни. Общото обичайно време за възстановяване от тези
травми е около 3 месеца, като е посочено, че е възможно да настъпят
преходни болки в счупения глезен при натоварване и промяна на климата, но
с поносим и преходен характер. По отношение на механизма на получаване на
описаните травми и това бил ли е поставен предпазен колан от пострадалия
липсва категоричен отговор и в изготвената съдебно медицинска експертиза.
Посочено е, че дори и с поставен такъв, счупването на глезена е било
неизбежно да настъпи. Това обаче не може да се каже със сигурност за
счупването на носни кости и избиването на резец. Посочено е, че значение за
настъпването на тези травми имат конкретните условия и положение на
тялото и седалката в купето на автомобила към момента на удара.
Апелативният съд приема заключенията на съдебно автотехническата и
на медицинската експертизи, като компетентни и обосновани.
По делото са разпитани като свидетели посочените от ищеца А. С.а –
негова съпруга и Й. С. – негов син.
С оглед на свидетелските показания, преценени при условията на чл.172
от ГПК, при съобразяване и на другите данни по делото, а и предвид
житейски оправданото, настоящият съдебен състав приема за установено че
ищецът е изпитвал много силни болки в продължение на първите няколко
седмици, впоследствие по-слаби, до настъпване на почти пълно
възстановяване, като на моменти продължава да чувства болки. Установява се
от свидетелите, че настъпилото пътнотранспортно произшествие се е
отразило на емоционалното състояние на пострадалия. В продължение на
7
около 4 – 5 месеца същият не е можел да работи и се е придвижвал с
патерица, като се е налагало неговите близки да полагат ежедневни грижи за
него.
Управляваният от виновния за настъпилото пътно транспортното
произшествие на 08.02.2019 г. лек автомобил ,,Опел Астра“, с рег. № С 9224
МВ, е имал валидна застраховка ,,Гражданска отговорност“ при
Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с
полица № BG/23/118001180534, валидна до 20.04.2019 г., което не се спори от
страните. Следователно към момента на пътнотранспортното произшествие е
било налице валидно застрахователно правоотношение.
На 22.04.2019 г. при застрахователното дружество е постъпило
заявление от пострадалия С. да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 95 000 лева. Видно от
предложение за сключване на извънсъдебно споразумение, отправено от
отвеника, което не е породило действие поради несъгласие на пострадалия,
застрахователят е предложил обезщетение в размер на 10 000 лева.
При тези приети за установени факти Въззивният съд стига до следните
правни изводи.
От изложеното се налага категоричният извод, че в случая са
установени всички елементи на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Настъпилите за ищеца и описани по-горе и неимуществени вреди се намират
в причинно-следствена връзка с виновното противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника лек автомобил.
Предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е допустим, основателен и доказан до размер на
сумата от 25 000 лева, поради което следва да бъде уважен в този размер.
Спазена е разпоредбата на КЗ преди предявяване на иска ищецът да е
сезирал застрахователя с искане да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение, била е образувана преписка – щета. Застрахователното
дружество не е изплатило каквото и да било по размер застрахователно
обезщетение, поради несъгласие на ищеца с предложената сума и тъй като
същият не е подписал изготвеното от застрахователя споразумение. Фактът,
че досега не е изплатена никаква сума от ответника на ищеца е безспорен.
8
В случая не може да се приеме, че пострадалият е съпричинил
вредоносния резултат, тъй като приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
недопустимо, когато приносът на увреденото лице не е установен при
условията на пълно и главно доказване, а е само предполагаем. В конкретния
случай по делото не беше доказано пострадалият да не е изпълнил
задължението си да управлява лекия автомобил с поставен обезопасителен
колан. Вещите лица по изготвените съдебна автотехническа и медицинска
експертизи посочват, че не могат да дадат категоричен отговор на този
въпрос, а при съвкупния анализ на всички доказателства по делото не може да
се стигне до извод за липса на поставен обезопасителен колан.
Не се доказа и друг принос за настъпилите увреждания от страна на
пострадалия, включително такъв, изразяващ се в неадекватно проведено
лечение и рехабилитация. В тази връзка в изготвената съдебно медицинска
експертиза е посочено, че е проведено болнично медикаментозно лечение на
С. и гипсова имобилизация на ляв долен крайник в болнични условия, като
същият е изписан с препоръка за продължаване на медикаментозното лечение
в домашни условия. Вещото лице не е констатирало неправилно предприето
лечение или неизпълнение на лекарските указания от страна на пострадалия.
Недоказано остана и другото наведено от застрахователното дружество
възражение, с което се твърди липса на един от елементите на деликта, а
именно вината, която съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презумира, поради
което същото не може да бъде уважено.
Според настоящия съдебен състав дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди при увреждането, представляващо
застрахователен риск, при който се дължи застрахователно обезщетение, се
определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД, а именно по справедливост, но въз
основа на конкретните обстоятелства на случая.
Правно значимите обстоятелства за определяне размера на дължимото
от застрахователя на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди са
следните: вид, интензитет, продължителност на претърпените, търпяни и
досега болки и страдания, последиците от увреждането занапред, възрастта на
пострадалия, това че същият не е допринесъл за вредоносния резултат,
причиненият психически дискомфорт, житейски оправданото, присъжданите
обезщетения за аналогични случаи, както и справедливостта, като се отчитат
9
нивата на застрахователно покритие и обществено икономическите условия.
Въз основа на тези критерии, като преценява конкретните доказателства
в тяхната взаимна връзка и съобразява указаните в ППВС №4/1968г. и
многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК,
общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, имащи
значение за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено-
икономическите условия, настоящият състав на Апелативния съд приема, че
доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен
еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищеца ще бъде
постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лева, в
хипотезата на липса на съпричиняване.
Предвид изложеното Апелативният съд намира предявеният иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ за основателен и доказан до размер на сумата от 25 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от пострадалия С.
неимуществени вреди, поради което в тази част подадените въззивни жалби,
като неоснователни, не следва да бъдат уважени.
Относно законната лихва върху обезщетението, Апелативният съд
намира, че същата се дължи от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане, тъй
като видно от приложените доказателства по делото С. е предявил
застрахователна претенция пред застрахователното дружество и същата е
заведена при него на 22.04.2019 г. В случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ, като лихвата за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди се дължи от застрахователя, считано
от датата, следваща изтичането на 3-месечен срок от датата на завеждане на
претенцията пред застрахователя.
Предвид изложеното Апелативният съд приема, че законната лихва
върху присъденото обезщетение се дължи от датата 23.07.2019 г. до
окончателното му изплащане, а не както е приел първоинстанционният съд –
от 08.02.2019 г., когато е настъпил деликта. Ето защо в тази част решението
на Окръжен съд – Велико Търново се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
В останалата обжалвана част решението е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
10
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК направените от
страните разноски в тази инстанция следва да останат в тяхна тежест, така
както са направени.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 124 от 13.12.2021г., постановено по гр.д.
№347/2020г. на Окръжен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която
Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1301, р-н
,,Възраждане“. ж.к. ,,Възраждане“, ул. ,,Света София“ № 7, ет. 5, е осъдено да
заплати на СТ. С. С., ЕГН **********, гр. Елена, законна лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000
(двадесет и пет хиляди) лева, считано от 08.02.2019 г. до окончателното
изплащане, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1301, р-н ,,Възраждане“. ж.к. ,,Възраждане“, ул. ,,Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати на СТ. С. С., ЕГН **********, гр. Елена,
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, считано 23.07.2019г.
до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124 от 13.12.2021г., постановено по гр.д.
№347/2020г. на Окръжен съд – Велико Търново, в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при наличие на
предпоставките в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12