№ 1011
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110212145 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 4798649, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДВП, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на М. АЛ. БР., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 лева.
Недоволен от ЕФ е останал Б., който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения, че ЕФ е незаконосъобразен. Посочва, че в ЕФ е
посочено, че са нарушени общите правила за режим на скоростта, а от друга
страна в текстовото описание на нарушението е посочено, че максималната
скорост на движение е ограничена до 50 км/ч с пътен знак В26. Сочи, че
максималната позволена скорост в населено място е също 50 км/ч и не е
необходимо поставянето на пътен знак. Обобщава, че счита, че е имало
колебание по отношение на приложимите правила за движение при
издаването на фиша.Твърди, че същият не отговаря на изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП и изтъква липса на реквизити в ЕФ – не е посочен моделът
и марката на техническото средство, което от своя страна препятства
възможността да се установи дали жалбоподателят е извършил нарушението.
Иска отмяна на оспорения ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Не се претендират разноски.
1
Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото
наказателно производство, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се заявяват
доказателствени искания. Не претендира разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок при липса
на разписка за връчването му или съобщаването му на жалбоподателя
(съгласно писмо от СДВР – ОПП от 24.08.2021 г., в което е посочено, че в
информационните системи на МВР има отразена дата на връчване –
28.07.2021 г., но липсва получено доказателство за това), на основание чл.59,
ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирана страна,
с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
На 24.04.2021 г. в 13.06 часа с автоматизирано техническо средство,
ATCC ARH CAM S1 № 11743с7, преминало през техническа проверка с
протокол № 68-С-ИСИС/01.10.2020 г. и със срок на валидност до 07.09.2027 г.
съгласно удостоверение на БИМ от 07.09.2017 г. е заснето в гр.София, бул.
Ботевградско шосе номер 326 (магазин Хонда) с посока на движение от ул.
Кривнински път към ул. Околовръстен път управление от водач на л.а. БМВ
335 И Х ДРАЙФ с рег. № СВ3527НМ при ограничение на скоростта от 50
км/ч с превишаване с 33 км/ч на разрешената скорост или установената
скорост се явявала да е 83 км/ч.
За тази цел е съставен и във връзка със заповд № 81213-931 от 30.08.2016
г . на Министъра на МВР ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К/ 4798649
от 11.05.2021 г. срещу М. АЛ. БР., с ЕГН **********, в качеството му
собственик на основание справка от СДВР – ОПП за първоначална
регистрация л.а. БМВ 335 И Х ДРАЙФ с рег. № СВ3527НМ с отбелязаните в
нея данни за собственост на автомобила.
С ЕФ е наложено на нарушителя М. АЛ. БР., с ЕГН **********,
административно наказание „глоба” в размер на 280.00 лева на основание
чл.21, ал.1 от ЗДвП , вр. чл.182, ал.1, т. 4 от ЗДвП, която на основание чл.189,
ал.9 от ЗДвП е внесена и заплатена от Неделчев при 70 на сто – или за сумата
от 70.00 лева на 18.12.2017 г.
В ЕФ е вписано, че е налице въведено в контролирания участък "общо
ограничение на скоростта – 50 км/ч" с пътен знак В - 26, както от снимковия
материал е видно, че за наблюдавания участък има "пътен знак за
ограничение" на скоростта.
2
В писмо от Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична
община, е посочено, че в дирекцията не разполагат с данни за организацията
на движение в посочения пътен участък, не разполагат с информация за
поставени пътни знаци и се посочва, че има ограничение за скорост на
движение в населено място от 50 км/ч.
В ЕФ не е отразено това ограничение на скоростта за какви ППС важи за
леки автомобили, за товарни такива или и за двете.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, като кореспондиращи
и подкрепящи в пълнота възприетите от съда факти, като предвид липсата на
противоречия в събраните по делото писмени доказателства, съдът не следва
да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съдебен състав въз основа на събраните по делото
доказателства установява и приема, че административното нарушение
вменено на жалбоподателя Б. по чл.21, ал.1 от ЗДвП не е доказано от
наказващият орган, с оглед тежестта на доказване върху него, по надлежният
ред.
Съдът счита, че от формална страна електронният фиш съдържа
изискуемите съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Посочени са -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото на нарушението, датата и
точният час на извършването му, регистрационният номер на МПС,
собственикът /ползвателя/, на когото е регистрирано то, описание на
нарушението, като нарушената е посочен чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въпреки това съдът, съобразявайки реквизитите в съставения ЕФ и
съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
намира че е налице противоречие, което прави обвинението неясно и
противоречиво.
Чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата разпорежда за всяко използване на
мобилно АТСС за контрол, да се попълва протокол съгласно приложението.
Същият следва да се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се
отбелязва началото и краят на контролирания участък.
Надлежното оформяне на протокола е гаранция за правилното
установяване на нарушението, с неговите обективни признаци.
В конкретния случай съдът констатира противоречия в отбелязванията,
отразени в ЕФ, които се отразяват върху вида на нарушението. От една страна
в ЕФ е вписано, че е налице въведено в контролирания участък "общо
ограничение на скоростта – 50 км/ч" с пътен знак В - 26, както от снимковия
материал е видно, че за наблюдавания участък има "пътен знак за
ограничение" на скоростта.
3
От друга страна обаче в ЕФ изрично е вписано, че е нарушено
ограничението за скорост в населено място, предвиждащо, предписващ
максимално разрешена скорост от 50 км/ч., както и че същото е въведено е
въведено с пътен знак В 24.
Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено
ограничението на скоростта за контролирания пътен участък – дали важи
общото ограничение на скоростта според категорията на ППС и мястото на
движение или максимално допустимата скорост на движение на водача е
сигнализирана с пътен знак.
Последното е в основата за правилното квалифициране на
административното нарушение като такова по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал. 2
от ЗДвП. При противоречивите данни в приложените доказателства и ЕФ за
начина, по който е въведено ограничението на скоростта, остава неясно защо
нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП.
Едновременното посочване в ЕФ на това, че ограничението е въведено с
пътен знак и същевременно квалифицирането на нарушението като такова по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в комбинация с вече посоченото в снимковия материал че
за наблюдавания участък има "пътен знак за ограничение" на скоростта , по
мнение на настоящия състав е съществено нарушение на закона, което не
може да се квалифицира като техническа грешка.
Допуснатото нарушение досежно квалификацията на деянието е
съществено, тъй като прави обвинението неясно и се ограничава правото на
защита на наказаното лице. /в този смисъл е Решение по к. н. а. х. д. дело №
6/2016 г., по описа на АдмС – Русе/.
По изложените съображения, съдът намира, че в случая не се доказват
законовите основания в правилно приложение на материалния закон и по
силата на събраните по делото доказателства да е ангажирана
законосъобразно административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.289, ал.4 вр.
чл.182, ал.1, т. 3 от ЗДвП.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваният ЕФ
като неправилен и незаконосъобразен.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваният ЕФ
като неправилен и незаконосъобразен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № 4798649 от 11.05.2021 г., издаден от СДВР ,
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДВП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на М. АЛ. БР., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5