Решение по НАХД №8860/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 октомври 2025 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20251110208860
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3657
гр. София, 12.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М. Ц. Р.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110208860 по описа за 2025
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
ОБЖАЛВАН Е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №
9288272 от 19.06.2024г., с който за административно нарушение по състава на
чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП на Б. Б. А., с ЕГН: ********** й е наложено административно
наказание парична „глоба“ в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
ТВЪРДИ СЕ, ЧЕ процесният електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения.
Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно
нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява от професионален защитник адвокат, който поради
служебна ангажираност не се явява в съдебно заседание. Излагат се
допълнителни съобтражения. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА е редовно призована, но не изпраща
представител. В писмена защита изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА от 06.06.2025г. е депозирана в
1
законоустановения преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр.
чл.189, ал.8 от ЗДвП - виж лист 2 от делото - съгласно според които данни
не се е била върнала разписката за надлежното връчване на издадения
електронен фиш, обжалван по делото; от процесуално легитимирана страна
по законов ред; с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт
по ЗАНН - електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол пред
родово, местно и функционално компетентен въззивен съд на основание чл.59,
ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
IV. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР
Серия К № 9288272 от 19.06.2024г., с който за административно нарушение
по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на Б. Б. А., с ЕГН: ********** й е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 600.00
(шестстотин) лева.
Собственик на МПС - л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ********** се явявал
да е жалбоподателят Б. Б. А., съгласно заявление за регистрация в СДВР-ОПП
с № 00********/16.11.2018г.
На 19.06.2024г. в 09:58 часа лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.
№*******се е движел по Софийски околовръстен път при разклона с улица
„Никола Петков“ с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул.
„Ботевградско шосе“ при законово ограничение от 40.00 км/ч за извънаселено
място, въведено с пътен знак В-26 (и съгласнни данните от транспортната
схема на ОПУ-София на л.52 - л.53 от СП), със скорост на движение от 71.00
км/ч или при привишение от 31.00 км/ч над допустимото и след приспадане на
3% толеранс в полза на водача. Нарушението е било заснето с АТСС “MD
1194“ - мобилна система за видеоконтрол, проверена на 21.03.2024г., съгласно
протокол № 036-СГ-ИСИС, и считаща се за валидна до 13.06.2027г. съгласно
Закона за измерванията. За установеното деяние е била изготвена снимка по
клип от използваното техническо заснемащо устройство, ежедневна форма за
отчет и писмен протокол от 20.06.2024г. - на л.15 от делото.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЕ УСТАНОВЯВА
по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени
доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш,
които съдът кредитира изцяло. Доказателствената съвкупност е пълна. Спорът
е по правото, а не по фактите и/или доказателствата. С оглед липсата на
противоречия или непълноти в доказателствения материал, съдът не следва да
излага подробни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК вр. чл.84 от
ЗАНН по силата на основния принцип на формалната логика и тълкуването -
“per argumentum a contrario”.
2
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
СЪДЪТ НАМИРА, с оглед събраните по делото доказателства, че
правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на Б. Б. А., с ЕГН: **********, за това, че на
19.06.2024г. в 09:58 часа е управлявала лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.
№ *********, с който се е движела по Софийски околовръстен път при
разклона с улица „Никола Петков“ с посока на движение от бул. „Цариградско
шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“ при законово ограничение от 40.00 км/ч
за извънаселено място, въведено с пътен знак В-26 (и съгласнни данните от
транспортната схема на ОПУ-София на л.52 - л.53 от СП), със скорост на
движение от 71.00 км/ч или при привишение от 31.00 км/ч над допустимото и
след приспадане на 3% толеранс в полза на водача.
Не се доказва признака на повторността по чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Посоченият в обжалвания електронен фиш друг по-предходен електронен
фиш серия К с № 4025197 от 06.10.2020г. не е бил влязъл в сила на
26.06.2023г. към датата на деянието от 09.06.2024г. Плащането на глобата по
този електронен фиш не се счита за признание или фингирано връчване на
санкционния акт. Същият е следвало да бъде връчен на жалбоподателя А.,
като административно-наказващият орган е задължен да докаже с надлежни
доказателства този юридически факт. По делото липсват такива доказателства
- разписка за връчването (дори и на двата електронни фиша) - виж писмо на
лист 2 и лист 37 от делото. В тази насока, съдът се позова на писмените
справки на въззиваемата страна, според които същата е нямала получени
доказателства - разписки за връчването на електронният фиш серия К с №
4025197 от 06.10.2020г. За да влезе в сила този електронен фиш същият е
следвало да бъде връчен на санкционираното лице и при наличие на
създадени за целта формални писмени доказателства - разписка за връчване.
Данните от системата на въззиваемата страна не са доказателство за надлежно
връчване на електронния фиш, за да се приеме, че е евентуално влязъл в сила
преди 19.06.2024г. При това положение съдът следва да постанови
изменителен диспозитив със своето решение, като се ангажира отговорността
на жалбоподателя А. само по основния състав на нарушението, а не по
квалифицирания такъв, доколкото не е налице настъпила повторност към
19.06.2024г.
В 14 (четиринадесет) дневен срок от връчване на електронния фиш
жалбоподателят А. не е представила в СДВР-ОПП писмена декларация с
посочване на друго лице, което да е управлявало инкриминираният
автомобил. Съдът не споделя доводите, че е било евентуално нарушено
правото на защита на жалбоподателя А., според която не й е била
предоставена възможност да подаде законовата декларация по ЗДвП. Следва
да се отчете, че инициативата да подаде такава декларация е само от нейна
страна и се основава на личната й преценка. Липсва обратно доказване по
делото, че евентуално друго лице е управлявало конкретното МПС. В случая,
доказателствените материали са еднопосочни и те установяват, че
жалбоподателя А. е единствения автор на деянието. Правилна е преценката на
наказващия орган, че се съставя електронен фиш. В този случай не се съставя
3
АУАН съгласно ЗДвП.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД НАМИРА, ЧЕ
жалбоподателят Б. Б. А. е осъществила от обективна страна състава на
вмененото й в отговорност административно нарушение по основния състав
по смисъла на чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявала процесния лек автомобил със скорост
от 71.00 км/ч при ограничение от 40.00 км/ч в рамките на извънаселено
място, въведено с пътен знак В-26 (и съгласнни данните от транспортната
схема на ОПУ-София на л.52 - л.53 от СП).
ИЗПЪЛНЕНИ СА ПРЕДПОСТАВКИТЕ на материалния закон. Съдът
намира нарушението за безспорно установено от показанията на техническото
средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно-наказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло
приложената по преписката снимка, както и останалия непротиворечив
доказателствен материал.
ИЗВЪРШЕНОТО ОТ НАРУШИТЕЛЯ А. административно деяние е
съставомерно и от субективна страна, като то е реализирано при форма на
вина пряк умисъл, доколкото същата е съзнавала, че управлява МПС със
скорост 71.00 км/ч при разрешена скорост от 40.00 км/ч в рамките на
извънаселено място, въведено с пътен знак В-26 (и съгласнни данните от
транспортната схема на ОПУ-София на л.52 - л.53 от СП), като е целяла това
негативно изменение на обективната действителност.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НАМИРА, ЧЕ деянието не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната,
а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9
НК). Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е било съставомерни вреди от
същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на моторни
превозни средства с превишена скорост, застрашават в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават
опасност от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП с
увреждане на живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението. За да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение
на скоростта с 31.00 км/ч., което не може да бъде определено като
незначително, при което личността на жалбоподателя А. се явява
изключително висока по ЗДвП като водач на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място, когато
превишението е с от 31.00 км/ч до 40.00 км/ч, се наказва с глоба в размер на
4
300.00 лева. До този размер следва да бъде ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя А.. Доколкото глобата е в
абсолютно определен размер от 300.00 лева, излагането на съображения
досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.
ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ЦЯЛОСТНА СЛУЖЕБНА ПРОВЕРКА на
обжалвания електронен фиш на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 314 от
НПК, съдът не констатира основания за неговата отмяна, но са установени
основания само за изменението му и за частичното му потвърждаване в
останалата му част.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора разноски са дължими само в полза на
въззиваемата страна. Отговорността за разноски е обективна последица от
развитието на съдебния спор и страната създала предпоставките за
образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно
му повдигане.
Настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните
нововъведени промени в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, според които съдът
присъжда на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на
основание вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, жалбоподателят А. следва да понесе разноските за юрисконсулт в
размер на 190.00 лева, определена по преценка на съда в пределите от 130.00
до 190.00 лева (които започват да действат 01.10.2025г. - процесуалната норма
е приложима) и с оглед обема на осъществените процесуални действия от
юрисконсулта на въззиваемата страна. Но предвид съразмерното отхвърляне
на депозираната жалба и предвид материалния интерес по делото, тези
разноски от 190.00 лева следва да се намалят с ½ на 95.00 лева.
На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе
разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя А. в и с оглед изхода на
спора, съгласно договора за правна помощ, за сумата от 900.00 лева. Но
предвид съразмерното уважаване на депозираната жалба и предвид
материалния интерес по делото, тези разноски от 900.00 лева следва да се
намалят на 450.00 лева.
В тази връзка, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Обемът на процесуалните действия на адвокат С. Ф. са съответни на
значително положените от него правни усилия като адвокат. Правната помощ
на адвокат Ф. е съответна на реално положения от него по делото адвокатски
труд. Адвокат Ф. е изготвил жалбата. Представлявал е своя доверител.
Консултирал го е. Извършвал е искания. Излагал е защитни доводи. Положил
е обемни процесуални усилия. Анализирал е доказателства. Изследвал е
съдебна практика. Представлявал е своя доверител пред съда. Трудът на
адвокат Ф. е високо квалифициран. Защитата на адвокат Ф. е пропорционално
5
оценена в разумен и справедлив размер, но с оглед изхода на делото
претенцията за разноски е уважена съразмерно.
ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПОСТАНОВЕНИЯТ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР
Серия К № 9288272 от 19.06.2024г. 1.). В ЧАСТТА НА ПРИЛОЖИМИЯ
МАТЕРИАЛЕН ЗАКОН, КАТО ГО ОТМЕНЯ относно квалифицирания
признак на „повторността“, уреден в разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП и
2.). В ЧАСТТА НА НАЛОЖЕНОТО АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ „ПАРИЧНА ГЛОБА“ в размер на 600.00 лева, КАТО Я
НАМАЛЯВА от 600.00 лева на 300.00 лева за извършено
административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП вр.
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, КАТО ПОТВЪРЖДАВА
ЕЛЕКТРОННИЯТ ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 9288272 от
19.06.2024г. в останалата му обжалвана част КАТО ПРАВИЛЕН И
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар
Станчев” № 4 ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВНИКА Б. Б. А., с ЕГН:
********** на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК
сумата от 450.00 лева за дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство, съразмерно на уважената част
на подадената въззивна жалба.

ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКА Б. Б. А., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР чрез законният й представител с
адрес гр.София, ул. „Антим I” № 5 на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр.
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН сумата от
95.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно на
отхвърлената част на подадената въззивна жалба

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6