O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр.Монтана, 13.01.2021 год.,
Административен съд - Монтана ІІ – ри
съдебен състав в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав,
Административен съдия: Соня Камарашка
като разгледа докладваното от съдията
Административно дело №547/2020г. по
описа на Административен съд - Монтана, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.159, т.5 от Административно процесуален кодекс (АПК) във вр. с
чл.149, ал.3 от АПК
Образувано е по повод подадена жалба от „Б*** С*** “АД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Г.Т. със съдебен адрес ***, адвокатска кантора адв. Л*** Н*** от САК против уведомително писмо с изх.№02-120-2600/117 от 02.06.2020г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Б*** земеделие“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2018г, УРН №595106 издадено от зам. Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“.
Съдът след като се запозна с жалбата, изпратената административна преписка ведно със становище по нейната допустимост и допълнително представената от жалбоподателя молба с вх.№59 от 13.01.2021г. по описа на АС-Монтана, ведно със становище и писмени доказателства, при проверка допустимостта на жалбата намира следното:
Оспореното уведомително писмо /УП/ е получено от жалбоподателя на 01.10.2020 г. чрез СЕУ, видно от л.22 от делото. В него изрично е указано, че актът може да бъде обжалван в 14-дневен срок от съобщаването му пред министъра на земеделието, храните и горите, респективно пред административен съд по седалището на дружеството.
Подадена е жалба пред по - горестоящия административен орган чрез ДФ „Земеделие“ до Министъра на земеделието, храните и горите, заведена с вх.№02-120-2600/117#2 от 09.10.2020г. на ДФ „Земеделие“.
С Изх.№ 02-120-2600/117#3 от 29.10.2020г. на ДФ „Земеделие“ жалбата, ведно с административната преписка, видно от писмото на л.33 от делото е изпратена на по - горестоящия административен орган Министъра на земеделието, храните и горите, където е заведена с вх.№АО-НС-23 от 29.10.2020г., видно от л.30 от делото от които момент тече 14 дневния срок за произнасяне на министъра.
Съгласно чл.97, ал.1 от АПК горестоящият административен орган /едноличен/, е следвало да се произнесе в срок до 12.11.2020 г., но не го е направил. В този случай, съгласно чл. 97, ал. 5 от АПК законосъобразността на първоначалния административен акт може да се оспори пред съда. Срокът за обжалването му е 14-дневен и започва да тече от изтичане на срока за произнасяне на горестоящия орган, в случая от 12.11.2020 г. и е изтекъл на 26.11.2020 г. включително, присъствен ден четвъртък, жалбата до Административен съд - Монтана е депозирана пред ДФ „Земеделие“ на ръка на 02.12.2020 г. с вх. № 02-120-2600/117#6, т. е. същата се явява просрочена.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че подадената жалба макар подадена от лице с правен интерес, за което издаденият административен акт е неблагоприятен пред съответния административен съд е недопустима като просрочена. В тази връзка производството по делото следва да бъде прекратено.
В хипотезата на чл. 97 АПК, в която по-горестоящ административен орган е сезиран с жалба срещу УП, непроизнасянето на органа няма характер на акт по презумпцията на чл. 58 АПК, но има значение за преценката на срока за подаване на жалбата срещу първоначалния административен акт при условията на чл. 149, ал. 3, предложение последно АПК.
Както се посочи по- горе след като се касае за едноличен орган - министър на земеделието, храните и горите съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК тече двуседмичен срок за произнасяне, който е изтекъл на 12.11.2020 г. При непроизнасянето му от същата дата тече 14 дневен срок за оспорване пред съд съгласно нормата на чл. 149, ал. 3, предл. последно във вр. с ал. 1 от АПК и чл. 97, ал. 5 от АПК.
Началният момент на сроковете за произнасяне на по - горестоящия административен орган е определен в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК - това е датата на получаване на преписката, която е изпратена от ДФЗ с писмо изх.№ 02-120-2600/117#3 от 29.10.2020г., където изрично е отразено че се „..изпраща административната преписка по заявлението на „Б*** С*** “АД по направление „Б*** растениевъдство“ от мярка 11 „Б*** земеделие“ от ПРСР 2014-2020г за кампания 2018г“ в разрез с твърдението на жалбоподателя по представеното писмено становище. Доводът, че административната преписка не е изпратена в срока по чл. 92, ал. 1 от АПК на по - горестоящия орган за произнасяне, също няма как да се счете за заблуждаващо поведение на администрацията. В случай че цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган в тридневен срок от изтичане на срока по чл. 91, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя е предоставена възможност да изпрати препис от жалбата на този орган. Следователно за последния е налице процесуалната възможност да проследи изпращането на преписката, т. е. да се установи началният момент, от който се брои срокът за произнасяне от по - горестоящия административен орган. В този смисъл следва да се отчете, че трудността за проследяване на началния момент на срока за произнасяне от този орган е преодолима / В този смисъл ТР № 6/30.06.2015 по т. д. № 4/2013 на ВАС/.
Следва да се отбележи, че обжалването по административен ред на процесното Уведомително писмо на зам. - Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" пред министъра на земеделието, храните и горите не е задължително и заявителят за финансово подпомагане сам следва да прецени по кой ред да тръгне, за да защити правата си - по административен или по съдебен. След като в конкретния случай жалбоподателят е избрал да подаде жалба пред по -горестоящия административен орган, вместо пред съда, следва да се съобразява с предвидените в чл.149, ал.3 във връзка с чл. 97, ал. 5 преклузивни срокове, включително и с посочената в чл. 97, ал. 1 от АПК начална дата на броенето им.
При този изход на спора съдът намира за основателно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на административния орган в писменото му становище при изпращане на жалбата, ведно с административната преписка от 29.12.2020г. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да се присъди минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, на основание чл. 159, т. 5 от АПК и чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК настоящият състав на Административен съд Монтана
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Б*** С*** “АД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Г.Т. със съдебен адрес ***, адвокатска кантора адв. Л*** Н*** от САК против уведомително писмо с изх.№02-120-2600/117 от 02.06.2020г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Б*** земеделие“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2018г, УРН №595106 издадено от заместник - изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие“, като просрочена.
ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. дело №547/2020год.
по описа на Административен съд - Монтана.
ОСЪЖДА „Б*** С*** “АД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Г.Т. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто лева).
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд в 7 - дневен срок от съобщението до страните.
Препис от Определението да се изпрати
на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: