Р Е Ш Е Н И Е
№ 319
гр. Пловдив, 16.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XII състав, в публично съдебно заседание
на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от съдия Пасков адм. дело № 2942 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203-207
от АПК във връзка с чл.1
ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от К.П.Ч., ЕГН **********, чрез
адв. Т.Д., срещу Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив, с която, на основание
чл.1
ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за имуществени вреди за периода
2014 г. – 2018 г. от бездействия на администрацията Областна дирекция
„Земеделие“ - Пловдив. Обезщетението за имуществените вреди се претендира за
пропуснати ползи в размер на 1 950.00 лв., поради невъзможността да се
ползва имота – 7.8 декара в землището на с. Болярино.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа исковата
молба.
Ответникът – Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив, чрез процесуалния
си представител юриск. Ш., счита искът за недопустим, тъй като е срещу
държавата, в лицето на ОД „Земеделие“ – Пловдив, тъй като органът по
земеделската реституция не е натоварен с представителни функции по отношение на
държавата. Алтернативно, счита исковата молба за неоснователна и недоказана и
моли съда да я отхвърли по доводи, подробно изложени в представената по делото
писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив излага
становище за неоснователност на иска, тъй като същият не е доказан нито по
основание, нито по размер.
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба,
становищата на страните и заключението на прокурора и събраните по делото
доказателства и заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-агрономическа експертиза, прие за установено от фактическа страна
следното:
В Общинска
служба „Земеделие“ /ОСЗ/ – Раковски е заведена преписка относно възстановяване
на наследствен имот на К.П.Ч. – нива от 7.8 дка, призната със съдебно Решение №
2374/2005 г. и невъзможността на ОСЗ – Раковски да изпълни съдебното решение,
като възстанови собствеността върху имота, поради отказ на ТСУ на общ. Раковски
да издаде скица и удостоверение по чл.13 ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ.
С влязло в
сила съдебно решение № 143/21.12.2005 г. на РС – Пловдив, Х гр. с. по гр. д. №
2374/2005 г. е било признато за установено по отношение на ОСЗГ- Раковски,
правото на П. К. Ч., като наследник на К. П.Ч., на възстановяване на
собствеността върху общо 13.000 дка земеделски земи – нива от 7.800 дка в
землището на с. Болярино, общ. Раковски, при описани в решението граници и
съседи, както и върху лозе от 5.200 дка в същото землище, също с описани
граници и съседи. Реституционната процедура па отношение на лозе от 5.200 дка е
довършена, но не така стои въпросът с имота, представляват нива от 7.800 дка.
По преписката са издавани множество решения на ОСЗ – Раковски, които са били
обжалвани пред РС – Пловдив и отменени, налице са влезли в сила съдебни
решение: № 54/08.05.2007 г. на РС – Пловдив, XIV гр. с. по АХД № 3890/2006 г. и №
349/27.07.2007 г. на Административен съд – Пловдив, XXI състав по КАХД № 238/2007 г. От
мотивите на решението на РС – Пловдив се установява, че признатият за
възстановяване имот на наследниците на Ч. – нива от 7.800 дка, понастоящем
представлява парцел № I-408, III-410, II-409, I-410,
V-407, VI-405, VIII-403 и IX-406, всички в кв.5
от рег. план от 2001 г., и по-точно, касае да за бивша земеделска земя, включена
впоследствие в границите на урбанизираните територии, като съгласно чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ,
възстановяването на собствеността следва да става по реда на чл.14 ал.1 т.1 от
с. з., в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. От
мотивите на съдебно решение № 349/27.07.2007 г. на Административен съд –
Пловдив, се установява, че нивата от 7.800 дка понастоящем попада в
урбанизираната територия на с. Болярино, поради което възстановяването за нея
няма как да е с план за земеразделяне, е в съществуващи стари реални граници.
Отделно от горните съдебни решения е налично и влязло в сила
Определение № 270/30.01.2008 г. на Административен съд – Пловдив, с., по АХД
№979/2007 г., от което се установява, че заинтересованото лице К.Ч. е обжалвал
отказът на кмета на общ. Раковски, да му бъде издадено удостоверение и скица
със съдържанието и по реда на чл.13 от ППЗСПЗЗ, обективиран в писмо с изх. №
52-07-10/13.06.2007 г. за имота от 7.8 дка. С това определение съдът е отменил
отказа и е върнал преписката на кмета на общ. Раковскисъс задължителни указания
за произнасяне по молбата за издаване на скица и удостоверение по чл.13 от
ППЗСПЗЗ. От мотивите на този съдебен акт се установява, че в приетата, като
неоспорена СТЕ е дадено заключение, че имотът от 7.8 дка на наследници на К. П.Ч.
е в строителните граници на с. Болярино и попада в кв.55 от действащия
кадастрално-регулационен план от 2001 г., предвид което, отказът на кмета на
общ. Раковски да издаде скица и удостоверение по реда на чл.13 от ППЗСПЗЗ е
отменен и преписката е върната за произнасяне по молбата на К.П.Ч..
За имота от
7.8 дка /понастоящем парцел № I-408, III-410, II-409, I-410, V-407, VI-405,
VIII-403 и IX-406, всички в кв.5 от рег. план от 2001 г./ и с оглед
възстановяването му в съществуващи стари граници, началникът на ОСЗ – Раковски е
изискал служебно от общ. Раковски скица и удостоверение по чл.13 ал.4, 5 и 6 от
ППЗСПЗЗ за този имот. С писмо изх. № 12-41-13/07.11.2019 г. на временно
изпълняващ длъжността кмет на общ. Раковски е даден отговор, че тъй като няма
данни за границите на имота от 7.800 дка в одобрения кадастрален план на с.
Болярино от 2001 г., за установяването им следва заинтересованото лице К.П.Ч.
да изготви помощен план.
Във връзка с
Определение № 270/30.01.2008 г. на Административен съд – Пловдив, по АХД №
979/2007 г., от кмета на общ. Раковски е предписано на К.Ч. да изготви помощен
план, тъй като няма никакви данни за конкретното местоположение на имота и
съответните граници. Уведомяването е във връзка с разпоредбата на чл.13а от
ППЗСПЗЗ, според който текст, когато в одобрената кадастрална карта/кадастрален
план няма данни за границите на имотите … за установяването им се изработва
помощен план, след което, няма пречка комисия, назначена от кмета на общ.
Раковски да го прегледа и след изпълнение на процедурата и влизане в сила на
плана и попълване на имота в одобрения вече кадастрален план на с. Болярино от
2001 г., не би съществувала пречка за издаване на удостоверение и скица по
чл.13 от ППЗСПЗЗ.
Горните
действия на кмета на общ. Раковски и ОСЗ – Раковски се подкрепят и от
представените по административната преписка доказателства – писмо на кмета на
общ. Раковски до ОСЗ – Раковски вх. № РД-10-82-3/07.11.2019 г. и писмо от ОСЗ –
Раковски до РУ на МВР – Раковски изх. № РД.12-02-2450/19.10.2019 г.
В случая се установява, че претендираният имот не е нанесен в
одобрения кадастрален план и не може успешно да бъде идентифициран, поради
което съгласно чл.13а ал.1 от ППЗСПЗЗ следва да се изпълни процедурата за
изработване на помощен план, което задължение е вменено на административния
орган. Изпълнението на тази процедура създава възможност техническата служба на
общината да издаде удостоверение и скица за имота по чл.13 ал.4, 5 и 6 и чл.
13а от ППЗСПЗЗ, а кметът на общината да издаде заповед по чл.11 ал.4, с която
се определя застроената, респ., свободната от застрояване площ, подлежаща на
възстановяване. Горното се подкрепя и от цялата кореспонденция между ОДЗ –
Пловдив, ОСЗ – Раковски и кмет на общ. Раковски, като в настоящия случай
административния орган – кметът на общ. Раковски е приел, че съществуват
затруднения при идентифицирането на имота, за който се иска издаването на
удостоверение и скица, поради което следва да се изготви помощен план от
заинтересованото лице – К.Ч., като обаче, липсват каквито и да било данни
последният да е проявил необходимата активност, с оглед съдействие на кмета на
общ. Раковски за издаване на удостоверение и скица на имота,предвид
обстоятелството, че нивата от 7.800 дка попада в урбанизираната територия на с.
Болярино и възстановяването за нея не може да бъде с план за земеразделяне, а в
съществуващи стари реални граници.
С оглед на горните констатации на лицето не е възстановен
имот – нива от 7.800 дка, и ищецът счита, че с виновното си поведение,
държавата, в лицето на Общинска служба земеделие – Раковски го е лишила от
правото му да я ползва, поради което и претендира имуществени вреди в сочения
размер 1 950.00 лв. за периода от 2014 – 2018 г.
По административната преписка лисват данни К.Ч. да е
предприел действия за изработване на
помощен план.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Налице са положителните процесуални предпоставки, обуславящи
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Доказани са
активната и пасивната процесуална легитимация по иска, обусловени единствено от
правното твърдение на ищеца и заявената в обстоятелствената част на исковата
молба принадлежност на спорното материално субективно право. Надлежен ответник
в производството е посоченият такъв от ищеца в исковата молба, а въпросът дали
същият притежава и материалноправна легитимация по предявения иск, се преценява
при обсъждане на представените по делото доказателства при постановяване на
акта по същество.
Съгласно чл.128
ал.1 т.4 от АПК, на административните съдилища са възложени делата за
обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Предвид чл.1
ал.2 от ЗОДОВ, делата се разглеждат по реда на АПК, който обаче не съдържа
процесуални разпоредби за исково производство, поради което и на основание чл.144
от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Съгласно чл.6
от ГПК, съдебните производства започват по молба на
заинтересованото лице или по искане на прокурора, а съгласно чл.127
ал.1 т.2 от ГПК (действаща разпоредба, ДВ, бр.86 от 2017 г.) исковата молба трябва да съдържа името на
ответника, срещу когото е насочен иска. От тези разпоредби следва, че при
конституиране на страните съдът не може да действа служебно. Съдът не е
задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е
ответник, още по-малко служебно да конституира надлежния ответник. Правната
норма на чл.154
ал.1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно
производство по оспорване на административен акт, а производството по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, има характер на исково производство и важат правилата на
исковото производство по ГПК (в този смисъл Решение № 7921 от 10.06.2013 г. на
ВАС по адм.д.№ 9938/2012 г., III о.), поради това, при установена в хода на
делото липса на пасивна материалноправна легитимация по иска, последният следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, а не производството да бъде прекратявано
като недопустимо.
Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан
поради следното:
Деликтната отговорност на държавата не се презюмира от
закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154
ал.1 от ГПК във връзка
с чл.144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от
фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме
за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал
недоказан.
Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ в процесния случай включва в кумулативна даденост: - противоправно
бездействие при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.256
и чл.257 АПК от страна на длъжностно лице или орган в системата на
ответника. Предвид твърденията на ищеца, настоящият съдебен състав приема, че
претендирания от последния правопораждащ отговорността на ответника юридически
факти е противоправно бездействие на общинска служба "Земеделие" да
възстанови по реда на ЗСПЗЗ в разумен срок равностоен на отнетия от
наследодателя му имот; - претърпени от ищеца имуществени или неимуществени
вреди. Конкретно, такива се твърдят като пропуснати ползи поради невъзможността
да се ползва имота; - причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав
обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на имуществени
вреди.
В случая, липсва първият от елементите на фактическия състав
на предявения по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ иск. Защита по чл.1
от ЗОДОВ във връзка с чл.203-207
АПК може да се реализира в хипотезите, при които се претендират
вреди в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
органи и длъжностни лица, принадлежащи към държавната или общинската
администрация.
Ищецът основава исковата си претенция на противоправно
бездействие от страна на общинска служба "Земеделие" - Раковски.,
която не възстановила в разумен срок равностоен на отнетия от наследодателя му
имот. Съгласно трайната съдебна практика, фактическо бездействие по смисъла на чл.256
и чл.
257 АПК е налице, когато извършването на конкретно фактическо
действие от административен орган е дължимо пряко от закона или друг нормативен
акт. Не фактически, а правни са действията на ОСЗ, които се състоят в
постановяване на решение за възстановяване на имот по реда на ЗСПЗЗ, което е
административен акт. В контекста на изложеното, заявеното от ищеца бездействие
не може да бъде квалифицирано като бездействие по смисъла на чл.256
и 257
АПК. Съставомерна в тази хипотеза е липсата на активно поведение
на административен орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за
извършване на конкретно фактическо, а не на правно действие, каквото в случая е
заявеното с исковата молба бездействие. Ищецът твърди вреди от бездействие на
ответника, изразяващо се в невъзстановяване на правото на собственост върху
земеделска земя, находяща се в урбанизирана територията, за която реституционна
процедура за процесния имот е необходимо да бъде представена на ОСЗ – Раковски
скица и удостоверение по чл.13 ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, издадени от техническата
служба на общ. Раковски.
По същество се претендират вреди от отказ да се финализира
реституционната процедура по възстановяване собствеността на процесния имот.
От събраните по административната преписка и по делото
доказателства се установява, че поради липсата на данни за графично изображение
на имота и идентификация на границите му по действащия кадастрален и
регулационен план на с. Болярино, одобрен със Заповед № АБ-101/05.12.2001 г. на
кмета на общ. Раковски, кметът не може
да осъществи своето задължение по чл.13 ал.5 изр.2 от ППЗСПЗЗ, което налага
съдействието на заинтересованото лице – К.П.Ч., на който според събраните по
делото доказателства, от страна на кмета на общ. Раковски е предписано да
организира изготвянето на помощен план за процесия имот по чл.13а ал.1 от
ППЗСПЗЗ.
Съгласно
чл.13а ал.1 от ППЗСПЗЗ, когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален
план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се
възстановява по реда на чл.11, за установяването им се изработва помощен план
със съответното съдържание. Предназначението на този план е да се идентифицират
претендираните имоти по местонахождение, площ и съседи, тъй като само така може
да се определи каква част от тях е застроена, респ. каква е свободна от
застрояване.
След анализ на събраните по делото доказателства, безспорно
се установява, че с Решение № 034В от 08.09.2009 г., издадено от ОСЗГ –
Раковски, с което е възстановено правото на собственост на процесния имот, се
признава това право, т.е. то има признавателен характер, а не възстановителен. Възстановяване
правото на собственост става в резултат на процедура, която завършва с краен
акт – решение по чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на
собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални
граници, и в което се описват размерът и категорията на имота, неговото
местоположение /граници, съседи/, и ограниченията на собствеността с посочване
на основанията за това. Към решението се прилага скица, и то, освен в случаите
по чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ, удостоверява правото на собственост и има силата на
констативен нотариален акт за собственост върху имота.
Също така се установява, че признатия за възстановяване имот
на наследниците на К. Ч. – нива от 7.8 дка, понастоящем попада в парцел №
I-408, III-410, II-409, I-410, V-407, VI-405, VIII-403 и IX-406, всички в кв.5
от рег. план от 2001 г./, т. е. касае се до бивша земеделска земя, включена
впоследствие в границите на урбанизираните територии, поради което и възстановяването
на собствеността следва да става по реда на чл.14 ал.1 т.1 от с. з.
За да бъде издаден соченият документ за собственост, преди
това следва да бъде изпълнена процедурата по чл.13а от ППЗСПЗЗ, с оглед
конкретизиране на имота, така, както е посочено по-горе (данните, съдържащи се
в решението по чл.14 от ЗСПЗЗ). В случая, каза се по-горе, тази процедура по
чл.13а от ППЗСПЗЗ не може да бъде изпълнена, с оглед отказа на К.Ч., като
заинтересован собственик, да окаже съдействие на кмета на общ. Раковски и да
възложи изготвяне на помощен план за процесния
имот от 7.8 дка, находящ се в урбанизираната територия на с Болярино, общ
Раковски.
Предвид изложеното се установява, че по делото не е доказан
първият елемент на фактическия състав по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ – твърдяното незаконосъобразно бездействие на длъжностно
лице или орган от състава на Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив, което е
самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск, поради
което съдът не обсъжда липсата или наличието на другите кумулативно необходими
предпоставки за основателността на иска, посочени по-горе.
На следващо място, предвид възраженията на ответника по иска,
че същият е недопустим, тъй като е насочен, не срещу ОСЗ – Раковски, а срещу
ОДЗ – Пловдив, съдът намира за необходимо да отбележи следното: - по искове с
правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на общинските служби по земеделие,
представляващи териториални звена на областните дирекции "Земеделие"
(чл.33
ал.1 от ЗСПЗЗ) отговарят последните - областните дирекции
"Земеделие", които са самостоятелни юридически лица (чл.33
ал.1 от ЗСПЗЗ) и са надлежен ответник по предявения иск при съобразяване с
нормата на чл.205 АПК. Както по-горе беше отбелязано, съдът не е задължен в
настоящото производство, образувано по реда на ЗОДОВ, да напътства ищеца срещу
кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, още по-малко, служебно да
конституира надлежния ответник. Правната норма на чл.154
ал.1 от АПК за служебно конституиране на страните, каза се по-горе, се
отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, а
производството по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, има характер на исково производство и за него важат
правилата на исковото производство по ГПК (в този смисъл Решение № 7921 от
10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2012 г., III о., докладчик председателят
Й. К.).
Предвид изложеното, се установява, че Областна дирекция
„Земеделие“ – Пловдив е материалноправно
легитимирано по предявения иск, доколкото вредите се претендират от акт или
бездействие на длъжностно лице или орган от неговия състав – ОСЗ - Раковски, и срещу
което ищецът е насочили правилно своя иск.
В този смисъл е неоснователно възражението на ответната
страна за недопустимо на иска.
При този изход на спора е приложима нормата на чл.10
ал.2 изр.1 от ЗОДОВ
и предвид претенциите на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се констатира в
размер на съгласно чл.78
ал.8 от ГПК следва да присъди в размера по чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
– 1 000 (хиляда) лева.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ХІІ
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от К.П.Ч., ЕГН **********, срещу Областна дирекция „Земеделие“ -
Пловдив, с която, на основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за имуществени вреди за периода
2014 г. – 2018 г. от бездействия на администрацията Областна дирекция
„Земеделие“ - Пловдив. Обезщетението за имуществените вреди се претендира за
пропуснати ползи в размер на 1 950.00 лв., поради невъзможността да се
ползва имота – 7.8 декара в землището на с. Болярино.
ОСЪЖДА
К.П.Ч., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция
„Земеделие“ – Пловдив, сумата от 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждеНие.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: