Р Е
Ш Е Н
И Е №
№ 2250 10.06.2011г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на тридесети
май две хиляди и единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15500 по описа на ПРС за 2010г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на
труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
Г.П.Ч., с ЕГН **********,***, ж. к. “Т”, бл. , вх. , ет. . ап. , чрез
пълномощника адв. М.С. – Д.,*** е предявил срещу “Херку” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Кукленско шосе” № 21,
представлявано от Н.Й.С. и Б.И.К. – заедно обективно съединени искове за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 846, 82 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. септември 2008г.
– м. ноември 2008г. включително, както следва: за м. септември 2008г. – 237, 73
лева, за м. октомври 2008г. – 237, 73 лева, и за м. ноември 2008г. – 371,36
лева, законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 06.10.2010г., до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и разноските по делото.
Ищецът
твърди, че е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на основание
сключен между страните трудов договор от 25.06.2007г. на длъжността “”, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 220 лева. Твърди, че на
01.12.2008г. трудовият договор между страните бил прекратен на основание чл.
327, т. 2 от Кодекса на труда. Твърди, че за периода м. септември 2008г. – м.
ноември 2008г. не му е изплащано трудово възнаграждение в общ размер 846, 82
лева, като дължимото му неплатено трудово възнаграждение за този период е както
следва: за м. септември 2008г. – 237, 73 лева, за м. октомври 2008г. – 237, 73
лева, и за м. ноември 2008г. – 371,36 лева. Твърди се, че по този повод е била
образувана проверка от Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив, като въпреки
констатираните нарушения работодателят продължавал да не изплаща трудовото
възнаграждение на ищеца.
Ето
защо моли съда да осъди ответника да му заплати така посочените суми, както и
законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 06.10.2010г., до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира
разноските по делото.
В
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
В
съдебното заседание, проведено на 11.04.2011г. ищецът, чрез пълномощника си
адв. М.С.-Д. е изменил размера на предявените искове, като е намалил същия.
изменението е допуснато с протоколно определение от 11.04.2011г.
След
допуснатото изменение исковете са предявени в общ размер от 422, 82 лева.
Препис
от протокола от съдебното заседание, в което е допуснато изменение на исковете
е редовно връчен на ответника, като в дадения му едноседмичен срок становище от
същия не е постъпило.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
От
представения трудов договор от 25.06.2007г. се установява, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово
правоотношение на длъжност “”, с основно месечно възнаграждение от 220 лева,
като видно от представената заповед от 01.12.2008г. същото е било прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради забавяне изплащането на трудовото
възнаграждение, считано от 01.12.2008г.
За
установяване конкретния размер на дължимите на ищеца трудови възнаграждения за
процесния период е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
От
изслушаното по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено, се установява, че за периода м. септември 2008г. – м.
ноември 2008г. включително на ищеца е начислено трудово възнаграждение в общ
размер на 846,82 лева, на 19.10.2010г. (след завеждане на исковата молба) на
същия е била платена сумата от 424 лева, като остатъкът от неплатеното му възнаграждение
за периода възлиза на 422,82 лева.
Ответната
страна не е ангажирала доказателства тази сума да е заплатена на ищеца.
При
така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За
да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че
през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си
задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период.
В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не
се дължи на друго основание. От представените доказателства безспорно се
установи, че през процесния период ищецът е работил в ответното дружество по
трудово правоотношение, като му е било начислявано трудово възнаграждение.
Установи се и размерът на дължимото и неплатено трудово възнаграждение за
процесния период, като същото е в посочените от вещото лице размери. След
изменението на иска се претендира трудово възнаграждение в установения от
вещото лице размер – 422,82 лева. Ето защо искът се явява изцяло доказан по
основание и размер.
Ето
защо предявените искове следва да бъдат изцяло уважени. Следва да се присъди и
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
плащане на дължимите суми.
С
оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по делото
разноски, които възлизат на сумата от 150 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение на адв. Д.. Същите следва да се възложат в тежест на ответника.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50 лева
(петдесет лева). В негова тежест следва да се възложат и разноските за
съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на съда, които са в размер
на 35 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Херку” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Кукленско
шосе” № 21, представлявано от Н.Й.С. и Б.И.К. – заедно да заплати на Г.П.Ч., с
ЕГН **********,***, ж. к. “Т”, бл. , вх. , ет. . ап. , чрез пълномощника адв. М.С.
– Д.,*** сумата от 422,82 лева (четиристотин
двадесет и два лева и осемдесет и две стотинки), представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода м. септември
2008г. – м. ноември 2008г.
включително, ведно със законната лихва за забава върху главницата за
периода от подаване на исковата молба – 06.10.2010г., до окончателното плащане
на дължимите суми; както и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Херку” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Кукленско
шосе” № 21, представлявано от Н.Й.С. и Б.И.К. – заедно да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 50 лева (петдесет лева)– дължима държавна такса върху уважените искове, както
и сумата от 35 лева (тридесет и пет
лева) – разноски за съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено –
13.06.2011г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала!
ЕА