Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 18.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и първи ноември
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : П. АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 3513 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.П.М. и М.Т.М. срещу З.
„А.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са родители на
починалия, вследствие на ПТП Т. М.М. на 28 години. Поддържа се, че на
07.06.2012 г. около 09,17 ч. в гр. Стара Загора по бул. „Св.П.Е.“ се движел
л.а.м. „ВАЗ 2104“ с рег. №********, управляван от водача С.Ж.М., който нарушил
правилата за движение по пътищата и предприел маневра завой в обратна посока,
при което реализирал удар с движещия се в собствената си лента за движение
мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ********, управляван от сина на ищците. Твърди се,
че в резултат на удара между двете МПС-та е причинена смъртта на Т. М..
Поддържа се, че по случая е образувано ДП № 367/2012 г. по описа на ОД на
МВР-Стара Загора, по което наказателното производство е прекратено с
Постановление от 20.12.2012 г Поддържа се, че вина за настъпилото произшествие
има водача С.Ж.М., чиято отговорност е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа се,
че смъртта на Т. е довела до неизмерима и непреходна скръб, както и че
моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа
загуба на техния син ще ги съпътства през остатъка от живота им. Твърди се, че
преживяната загуба се отразява изключително тежко и на здравословното, и на
емоционалното състояние на ищците, търпят много болки и страдания
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от по 220 000 лв.
частичен иск от по 260 000 лв. за всеки един от ищците, застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Т.
М.М., която е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП осъществено на
07.06.2012 г. в гр. Стара Загора по бул.
„Св.П.Е.“, виновно причинена от водача С.Ж.М. управлявал л.а.м. „ВАЗ 2104“ с
рег.№********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.” АД със застрахователна полица
№ 11112000099617, валидна от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-07.06.2012
г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото, включително
и адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона с
адвокатурата с начислено ДДС.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалните му представители адвокат Н.Д.и
юрисконсулт И.Е.. На първо място се твърди недопустимост на иска, тъй като и
съобразно нормата на чл.498, ал.3 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., възможността
на увреденото лице да предяви претенцията си пред съд е обусловена от
задължението на пострадалото лице да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, каквато в случая няма. Твърди неприложимост на § 22 от ПЗР на КЗ,
при условията на евентуалност се твърди, че § 22 е приложим в случаите на вече
възникнало правоотношение между застраховател и ползвател на правото по
застрахователния договор преди влизане в сила на действащия КЗ. Това възражение
се оспорва като неоснователно от ищците в подадената на 14.09.2016 г.
допълнителна искова молба.
Настоящият съдебен състав намира
възражението за недопустимост на предявения иск за неоснователно. Счита, че §
22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. е приложим, тъй като и съобразно тази
норма, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения Кодекс
за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно
приложима е именно горната норма.
По същество
оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на
договор за застраховка. Твърди се наличие на съпричиняване от пострадалия,
както и че същият не е притежавал свидетелство за управление на съответната
категория МПС, че управляваният от него мотоциклет е бил технически неизправен,
че се е движил с несъобразена с пътните условия и над разрешената скорост за
движение в населено място, че е управлявал мотоциклета без задължителна за
целта екипировка. Твърди се, че пострадалият е имал обективна възможност да
възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия,
с които да предотврати настъпване на ПТП. Поддържа се, че твърденията на ищците
са недоказани, а размера на претенциите е необосновано завишен.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват всички
възражения на ответника. Оспорва възраженията за съпричиняване и допринасяне,
представя писмени доказателства.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител по
съображения изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда да се
произнесе с решение, съобразно представените по делото доказателства. Подробни
съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за които
представя списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното ДП № 367/2012 г.
по описа на ОД – МВР – Стара Загора, пр.пр. № 2233/2012 г. по описа на ОП – Ст.
Загора и намиращите се в него – протокол за оглед на местопроизшествие от
07.06.2012 г., фотоалбум към него, от разпита на свидетеля очевидец Г.П.Г.,
както и от заключението на приетата по делото повторна САТЕ се установява, че
на 07.06.2012 г. около 09,17 часа в гр. Стара Загора, на десния тротоар на бул.
„Свети П.Е.“ в посока към изхода от
града, е спрял л.а.м. „ВАЗ“ с рег. №********. В един момент водачът му С.Ж.М.
привежда в движение автомобила, слиза от ниския бордюр и го насочва към пътното
платно. По същото време в лявата пътна лента се е движил мотоциклет „Сузуки Р
1000“ с ДК № ******** с водач Т. М.М. от предходния светофар и достигнал до
скорост от около 145 км/ч. Водачът М. не възприел приближаващия се мотоциклет и
с ускорително движение навлязъл последователно в дясната и след нея в лявата
пътна лента, достигайки до скорост от около 13-14 км/ч. И двамата водачи не са
предприели аварийно спиране и е настъпил сблъсък между тях в лявата пътна
лента. Мотоциклетът се удря с предното си колело по автомобила в зоната на
предна лява врата. От удара, нанесен със силен ударен импулс, мотоциклетистът
се отделя от мотоциклета и през предно ляво стъкло, чупейки го, влиза в купето
на автомобила, като впоследствие при преобръщането на автомобила изпада под
него. Мотоциклетът се повдига, преминава над автомобила и с летеж около 19 м
пада на дясната си страна на асфалта. Лекият автомобил се преобръща по таван и
с плъзгане се установява на мястото, където е регистриран.
Вещото лице Г. сочи, че в
конкретната пътна обстановка, мотоциклетистът е имал възможност да възприеме
навлизащия в пътното платно лек автомобил, както и измененията в пътната
обстановка от разстояние не по-малко от 150 м и при управление със скорост от
50 км/ч е разполагал с техническа възможност да спре преди мястото на удара и
да предотврати настъпването на произшествието.
Установява се, че ако водачът на
автомобила не беше навлизал в лявата пътна лента, а беше спрял в дясната пътна
лента и изчака да премине мотоциклетът, движещ се в лявата пътна лента,
произшествие нямаше да настъпи.
Установява се, че пътното платно
на бул. „Св.П.Е.“ в участъка на произшествието е за двупосочно движение, прав,
хоризонтален, от две самостоятелни пътни платна, отделени с двойна непрекъсната
линия, с по две пътни ленти за всяка посока.
Между страните е прието за
безспорно, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, полица № 11112000099617, валидна от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г., сключен между ЗАД „А.“ и собственика на л.а.м. „ВАЗ 2104“ с рег.
№********.
От приетото по делото заключение
на комплексната САТЕ и СМЕ се установява, че в пряка, причинна връзка от гореописаното
ПТП е настъпила смъртта на водача на мотоциклета-Т. М.М., причинена от съчетана
травма, довела до остра кръвозагуба. Установява се също, така, че пострадалият
е бил с поставена каска и без друга екипировка, наличието на която обаче не би
го спасила от летален изход, поради откъснатия горен крайник и голямата загуба
на кръв. Тялото е било затиснато от автомобила и десният горен крайник намерен
травматично ампутиран под колата. Нараняванията на лицето са в областта
незащитена от каската.
От представеното удостоверение за
наследници с изх. № 1088/07.03.2013 г. на Стара Загора, се установява, че ищците
са родители на починалия и негови единствени наследници по закон.
От заключението на приетата по
делото съдебно-психологическа експертиза се установява, че преживяната от
ищцата загуба на сина й, е представлявала психотравматизиращо, стресогенно
събитие от висок порядък, което е оказало негативно отражение в нейното
психическо, физическо и социално развитие. И към момента при нея са налице
подтиснато настроение, актуално чувство за вина, снижаване на
работоспособността, ограничаване на социалното функциониране, подчертано
снижение в когнитивната и емоционално-волева сфера – трудно се съсредоточава,
затормозена е паметта, липсва мотивация. При ищцата към момента се установяват
признаците на депресивния стадий от траурната реакция на загуба, на етапа на
който същата е останала и не е успяла да премине адаптивно. Наблюдават се и
водещи са нарушение на съня, снижение на подтиците, както и намалена
работоспособност.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите Т. Г.Д.и П.Б.Г..
Свидетелят Д. установява, че
познава Т. от 14-годишна възраст. Учили заедно в едно училище, а после и във
Ветеринарния техникум в Ст. Загора. После учили и в един и същи университет в
Стара Загора. Т. бил уравновесен човек, добър, организиран, не е влизал в
конфронтация с никой, с никой не се е скарал. Той бил един лъчезарен и
всеотдаен човек, имал много приятели. Т. учел агрономство в Стара Загора, а
преди това учел за земеделски техник в Стара Загора. Заедно с баща си имали
семеен бизнес – зърнопроизводство. Двамата с баща си изградили бизнеса, който
имат от самото начало. Т. бил единствената опора на баща си в бизнеса, като Т.
се занимавал изцяло с агрономическата част. Единствено и само той се занимавал
с прибирането на реколтата, с подготовката. Т. имал правоспособност да кара
трактори, комбайни, както и мотор. Т. живеел заедно с родителите си в Стара
Загора, в техния семеен апартамент. Т. се държал с уважение към родителите си и
въпреки, че имал уважение от страна на баща си, те били равнопоставени, били
приятели. След смъртта му родителите му отишли да живеят на село и се затворили
в едно по-малко общество. Майката на Т. работела като главен счетоводител в
една от най-големите компании и напуснала работа след инцидента, като до
ден-днешен не работи. Ищците не са се възстановили. Майката на Т. и до сега е
заобиколена с негови снимки в къщата на село, негови некролози. Всеки път като
говори, тя е изпълнена с тъга и очите й са пълни със сълзи.
СвидетеляГ.установява, че познава
Т. от Ветеринарния техникум. Той бил много добър, лъчезарен, позитивен,
неконфликтен, много общителен. Приятел бил с много хора и имал много познати.
Още в ученическите години с баща си се занимавали със земеделие. Правел го с
голямо желание и още от тогава имал желание да продължи впоследствие, като след
това учи агрономство. Постоянно помагал на баща си. С голямо уважение се е
отнасял към родителите си. Семейството било много сплотено. Родителите приели
много тежко загубата на сина си. В деня, в който се случил инцидента, майка му
я приели в болницата. После може би месеци наред постоянно плачела. Тя и до
ден-днешен, когато види свидетеля винаги плаче. По същия начин е и баща му.
Свидетелят не го е видял да се усмихне от тогава. След инцидента ищците отишли
да живеят на село.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 07.06.2012
г. между прекия причинител и ответника, като този факт не се оспорва от
ответника.
Безспорно и със събраните по
делото доказателства се установи, че и двамата водачи на лекия автомобил, и на
мотоциклета са допуснали нарушения на ЗДвП, които нарушения се намират в пряка,
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, довело до смъртта и на
двамата водачи.
Безспорно се установи, че водачът
на лекия автомобил М. е допуснал нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП, съобразно
която норма, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Видно от заключението на вещото лице Г.,
ако водачът на автомобила
не беше навлизал в лявата пътна лента, а беше спрял в дясната пътна лента и
изчака да премине мотоциклетът, движещ се в лявата пътна лента, произшествие
нямаше да настъпи.
От своя страна мотоциклетистът М.
е допуснал нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, движейки се скорост от около 145
км/ч/, многократно надвишава разрешената в този участък от 50 км/ч. Безспорно се установява,
че в конкретната пътна обстановка, мотоциклетистът е имал възможност да
възприеме навлизащия в пътното платно лек автомобил, както и измененията в
пътната обстановка от разстояние не по-малко от 150 м и при управление със
скорост от 50 км/ч е разполагал с техническа възможност да спре преди мястото
на удара и да предотврати настъпването на произшествието.
С оглед така установеното съдът
намира, че с поведението си пострадалият син на ищците е допринесъл за
настъпване на произшествието, който принос определя в размер на 30%.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното предявените
искове за неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент,
са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания,
е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на
произшествието и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ, като към
датата на настъпване на процесното застрахователно събитие тези размери са
съответно: 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на сина на ищците/
следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната
практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК -
решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищците след смъртта на сина им
болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между родители и син, прекрасните отношения
между тримата. Отчита
и депресираното състояние на майката след трагедията, което и към момента не е компенсирано. Болките и страдания, които ищците ще продължат да изпитват от
загубата на сина си, трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение. Съдът намира, че следва да бъде определен по-висок
размер на обезщетението, като съобразява, че синът на ищците е починал на 28
години, бил е опора на баща си в съвместния земеделски бизнес, изключително
много е подпомагал родителите си, подкрепял и уважавал, от която подкрепа и
уважение същите са лишени, вследствие ненавременната му смърт.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на
по 220 000 лв. за всеки един от двамата ищци. Доколкото болките и страданията могат да
се съизмерят в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Така определеното обезщетение ще
следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като заявеното от ответника съпричиняване от
страна на пострадалия
е основателно и доказано в настоящия процес по съображенията изложени по-горе.
С оглед приетите по делото
доказателства, съдът приема, че е налице принос от страна на пострадалия,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като
поведението му е в причинна връзка с вредоносния
резултат. С оглед на
приетия размер на съпричиняване, определените по-горе обезщетения ще следва да
бъдат намалени със сумата от по 66 000 лв.
Предвид горното исковете ще следва
да бъдат уважени за сумата от по 154 000 лв. и отхвърлени до сумата от 220 000
лв., поради приетото съпричиняване.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главниците за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към
увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността
за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е
настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главниците, считано от датата на увреждане, т.е. от датата на
смъртта-07.06.2012 г. до окончателно изплащане на сумите.
По въпроса за разноските в настоящото производство:
Ищците са освободени от държавни
такси и разноски в настоящото производство, поради което такива не им се
присъждат.
Адвокат К. е осъществявала
безплатна правна помощ на двамата ищци, видно от договор за правна помощ от
14.03.2016 г., поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат К.
съответното адвокатско възнаграждение. Последното съдът определя по правилото
на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като при материален интерес от 220 000 лв., минималното адвокатско
възнаграждение за представителство на всеки един от двамата ищци възлиза на
сумата от 5 930 лв.
От тази сума съдът присъжда
адвокатско възнаграждение в размер на 4 150,30 лв., съответно
4 980,36 лв. с ДДС, което е съответно на уважената част от иска /154 000
лв./, или ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. общо
възнаграждение за представителство на двамата ищци в размер на сумата от
9 960,72 лв. с ДДС.
Ответникът е направил разноски в
размер на 600 лв. за възнаграждение за вещи лица, 60 лв.-депозит свидетел и
претендира възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78,
ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) ГПК, във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ ГПК
в размер на 200 лв., видно от представения в хода по същество списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
От общата сума от 860 лв., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника сума в размер на 25,74 лв., която е съответна на отхвърлената част от
исковете /132 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12 320 лв.
върху уважената част от исковете, както и сумата от 350 лв.-разноски заплатени
от бюджета на съда за възнаграждение на вещи лица.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на М.П.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и на М.Т.М., ЕГН **********,*** с адрес за
призоваване: гр.Казанлък, ул. „********сума в размер на по 154 000 лв. /сто петдесет
и четири хиляди лв./, за всеки един от ищците, застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Т. М.М., която е
в пряка причинно-следствена връзка с ПТП осъществено на 07.06.2012 г. в гр. Стара Загора по бул. „Св.П.Е.“,
виновно причинена от водача С.Ж.М. управлявал л.а.м. „ВАЗ 2104“ с рег.№********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „А.” АД със застрахователна полица № 11112000099617,
валидна от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на увреждането-07.06.2012 г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД предявените искове за
разликата над присъдената сума от по 154 000 лв. до частично предявения размер
от по 220 000 лв., частично предявено от общо претендираната сума от по
260 000 лв., поради прието съпричиняване в размер на 30%.
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********, с
адрес: *** и М.Т.М., ЕГН **********,*** с адрес за призоваване: гр.Казанлък,
ул. „********на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на З. „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Р. Г. сумата от 25,74 лв. /двадесет и пет и 0,74 лв./ разноски
направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адвокат П. Д. К.,*** адвокатско възнаграждение в
размер на 9 960,72 лв. с ДДС /девет хиляди деветстотин и шестдесет и 0,72 лв./.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК З. „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на сумата от 12
320 лв. /дванадесет хиляди триста и двадесет лв./ върху уважената част от
исковете, както и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лв./-разноски заплатени
от бюджета на съда за възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: