Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Ловеч, ….03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА
СТАНЧЕВСКА
1. ИВАН И.
ЧЛЕНОВЕ :
2. ЕМИЛ ДАВИДОВ
при
секретаря ДАРИНА
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия И. ВНЧХД № 440 по описа за
2018 година, за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 21/05.06.2018 г. по НЧХД № 165 по
описа за 2017 година, Ловешкият районен съд е признал А.Н.А. за
виновен в това, че на 22.01.2017г. около 19.30-20.00 часа в
с.Лесидрен, Ловешка област, чрез удар с крак причинил разстройство на здравето
- лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, на Д.Н.Т. ***,
като телесната повреда се изразява в левостранен брилхематом, разкъсно -
контузна рА. на долния клепач на лявото око и кръвонасядане на лявата вежда и
зашеметяване -състояние на временно и неопасно разстройство на здравето -
престъпление по чл.130, ал.1 от НК , като го оправдал по квалификацията по чл.20, ал.2 от НК, за
това да е извършил деянието в съучастие с М.А.А., както и с телесната повреда
да е придружена със загуба на съзнание и натъртвания по главата и тялото. На
основание чл.78а, ал.1 от НК освободил от наказателна отговорност А.Н.А. и му е
наложил административно наказание – Глоба в размер на 1000/хиляда/ лева, която да заплати в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт.
Съдът е признал подсъдимия М.А.А. за невиновен в това, че на 22.01.2017 г. около 19.30-20.00 часа в с.Лесидрен, Ловешка област, в съучастие като съизвършител с А.Н.А., чрез удари с крака, да е причинил разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на Д.Н.Т. ***, Ловешка като телесната повреда се е изразявала в левостранен брилхематом, разкъсно- контузна рА. на долния клепач на лявото око и кръвонасядане на лявата вежда, както и натъртвания по главата и тялото, зашеметяване и загуба на съзнание - състояние на временно и неопасно разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК, като го оправдал по така повдигнатото обвинение.
Съдът е осъдил А.Н.А. да заплати на Д.Н.Т.
сумата от 1000 /хиляда/лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
22.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до
предявения размер от 2 000 лева, както и срещу М.А.А. ***, като е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Осъдил А.Н.А.
да заплати на Д.Н.Т. сумата от 696.70 представляваща направените по делото
разноски.
Съдът е осъдил Д.Н.Т. да заплати на М.А.А.
сумата 600.00 лева, представляваща
разноски по делото.
Съдът е осъдил А.Н.А. да заплати на
Районен съд - Ловеч 50.00 лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба
от А.Н.А., чрез адв.А.М., с която молят съда да отмени обжалвА.та присъда и постанови
съдебен акт, с който отмени присъда №21/05.06.2018г. по НЧХД № 165/2017г. на РС
Ловеч, в частта в която А.Н.А. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК и да постанови нова присъда, с която признае
подсъдимия за не виновен и го оправдае.
Счита, че присъдата
по НЧХ дело № 165 по описа за 2017 година на Районен съд гр. Ловеч е
неправилна, незаконосъобразна, необосновА. и явно несправедлива. При
постановяване на присъдата е допуснато съществено процесуално нарушение,
нарушен е материалния закон и е постановена в несъответствие с целта на закона,
поради което следва да бъде отменена в частта, в която А.Н.А. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
Посочва се с присъда № 21 от 05.06.2018 год. постановена по НЧХД №
165/2017 год. по описа на РС Ловеч, че А.Н.А. е признат за виновен в това, че
на 22.01.2017 год. около 19,30 - 20.00 часа в с. Лесидрен, обл. Ловешка, чрез
удар с крак причинил разстройство на здравето - лека телесна повреда извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК на Д.Н.Т. *** - престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК. Съдът оправдал А. по квалификацията по чл. 20, ал.2 от НК, за това
да е извършил деянието в съучастие с М.А.А., както и с телесната повреда да е
придружена със загуба на съзнание и натъртвания по главата и тялото.
Първоинстанционният съд на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободил А.
от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева. А.Н.А. е осъден да заплати на Д.Н.Т. сумата от 1000 лева,
представляваща причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, начиная от 22.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото съдебно деловодни разноски.
Сочи, че със същата присъда
подсъдимия М.А.А. е признат за невиновен за престъпление по чл. 130, ал.1 във
връзка с ал.2 от НК, като го оправдал по така повдигнатото обвинение.
Счита на първо място, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 80
от НПК, тъй като с нея пострадалия повдига и поддържа обвинението пред съда.
Видно от тъжбата липсвал диспозитив, с който да е повдигнато надлежно обвинение
срещу А.Н.А.. В тъжбата не е посочено, на кое място или на коя улица, ако е в
границите на населеното място е извършено престъплението, а е посочено само с.
Лесидрен, Ловешка област.
Изрично в тъжбата е посочено, че деянието е извършено от подсъдимите А.Н.А.
и М.А.А. в съучастие като съизвършители, като нито в тъжбата, нито в съдебно
заседание е излагано становище на тъжителя и неговия процесуален представител,
че може деянието да е извършено при независимо извършителство. Тъжбата не е
допълвА., не е изменяна и в производството пред първата инстанция също не е
уточняван диспозитив на обвинението, което се повдига и поддържа с изрично
протоколно определение. Повдигнато е и се поддържаше обвинение срещу двамата
подсъдими, затова че в съучастие като съизвършители, чрез удари с крака
причинили на пострадалия разстройство на здравето извън случаите на 128 и 129 -
левостранен брил хематом, разкъсно контузна рА. на долния клепач на лявото око
и кръвонасядане на лявата вежда, както и натъртвания по главата и тялото, зашеметяване
и загуба на съзнание - престъпление по чл. 130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2
от НК.
Посочва, че тъжбата определя предмета на доказване по делото и очертава
рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за наказателната
отговорност и произнасянето на съда е обвинението формулирано в тъжбата. В този
смисъл е и съдебната практика TP
2/07.10.2002 на ОСНК на ВКС. Липсата на надлежно повдигнато и поддържано
обвинение прави неоснователна, несъстоятелна и незаконосъобразна тъжбата. Счита,
че остава без значение, че с постановената присъда са изпълнени изискванията на
закона, тъй като съдът не може служебно да изменя тъжбата и да повдига
обвинение вместо тъжителя. Единствената законосъобразна последица следва да
бъде отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.
Счита още, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
не можело да се направи безспорен и категоричен извод, че именно А. е извършил
деянието, за което е осъден.
Посочва, че според свид.Р. подал сигнал на тел. 112 на мястото е имало
три лица. В съдебно заседание свидетеля Р. е доведен от тъжителя и заявил в
протокола за разпит, че на мястото било имало две лица. Посочил е, че стА.ло
много бързо, спрял автомобил излязъл подс. А. – като свидетеля го посочил и
заявил, че А. нанесъл удар на Д. в лицето. Свидетелят посочил, че в същото
време от другата стрА. на колата излязло друго момче, като не е посочил това да
е подсъдимия А., който се намирал в залата, който е нанесъл страхотен ритник в
лицето. Отбелязва, че начинът на причиняване на телесната повреда описан от
свидетеля противоречи на приетото по делото заключение на съдебно медицинската
експертиза.
В тъжбата са посочва, че пострадалият е заявил, че не е видял, кой точно
му е нанесъл удар с крак, тъй като бил по лице на земята, в същото време е
посочил, че очевидци на мястото му казали, че „А. А." излязъл преди това
от дясната врата на колата.
Излага, че с оглед множеството
противоречия свид.Р. е допуснат за
повторен разпит. Същият не е разпитан и
не е отстранено противоречието в показанията. Отбелязва, че обстоятелството
имало ли е трето лице във въпросния автомобил на мястото на извършване на
престъплението е от съществено значение още повече, че свид. С., който е
посетил произшествието във връзка със сигнала е описал различна фактическа
обстановка. Свидетеля е посочил, че отивайки на място пострадалия Д.Т. е
посочил, че М.А.А. го е ударил два - три пъти в лицето. Във връзка със случая е
била извършена проверка и било установено, че А. е ударил пострадалия, за което
му е бил съставен и протокол по чл. 65 от ЗМВР. Подчертава, че нито при
подаване на жалбата, нито в дадените пред полицейските служители обяснения или
на някакъв етап от приключване на проверката не е споменавано, че А.А. чрез
удар с крак е причинил телесните увреждания посочени в приложеното още към тази
първа преписка медицинско.
С оглед изложеното счита, че събраните доказателства не само, че не
подкрепят извода, че именно А.Н.А. е
автор на престъплението по чл. 130. ал.1 от НК, но са и в явно несъгласие с
тях.
Счита също така, че А. следва да бъде признат за виновен само при пълна
и несъмнена доказаност, тъй като когато има макар и малко съмнение, дали е
извършил престъплението подсъдимия следва да бъде признат за невинен и оправдан
и то не защото съмнението се тълкува в негова полза, а защото обвинението не е доказано несъмнено.
В съдебно заседание
въззивникът А.Н.А. не редовно призован не се явява, за него се явява
адв.М.. Моли въззивният съд да вземе предвид, че присъдата на РС е постановена
при непълно изясняване на фактическата обстановка и съществено противоречие от
показанията на свидетелите и събраните по делото доказателства . Посочва, че
във въззивната си жалба подробно е изложила всички свои съображения, като моли
да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменена присъда
№21/05.06.2018г. на РС Ловеч по НЧХД
№165/2017г., в частта в която А.Н.А. е признат за виновен в извършване
на престъплението по чл.130, ал.1 от НК и признае за невиновен, като не
претендират разноски за въззивната
инстанция, тъй като не са направили такива.
В
съдебно заседание адв.Г. сочи, че във
въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразна и необосновА.
присъда, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Правят се
оплаквания така също, че тъжбата не отговаряла на изискванията на чл.80 от НПК, тъй като
липсвал годен диспозитив. Посочва, че в жалбата се твърдяло, че деянието е извършено при независимо
съизвършителство, като съдебната инстанция не уточнявала диспозитив на
обвинението и това което е повдигнато и поддържано от тъжителя с тъжбата не
било изрично протоколно определено. Изтъквало се в нея, че липсата на надлежно повдигнато и поддържано
обвинение правело присъдата
неоснователна, несъстоятелна и незаконосъобразна и на следващо място се сочело,
че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства може да се направи безспорен и категоричен извод, че именно А. е извършил деянието, за което е осъден . Счита оплакването което
според него не е за необосновА. и незаконосъобразна присъда, за присъда
постановена при съществени
процесуални нарушения за неоснователни.
Сочи, че с тъжбата е повдигнато
обвинение на двамата подсъдими, което абсолютно отговаряло на нормата на чл.130
от НК, възпроизвежда всички елементи от състава на това престъпление и съдебната инстанция нямала никакво
основание да изменя или променя правната квалификация и диспозитива на
деянието, както и диспозитива на присъдата, която е постановена. Счита, че са
налице безспорни доказателства, че и двамата подсъдими са извършили инкриминираното деяние макар, че те не са обжалвали присъдата в оправдателната
й част. Посочва още, че свидетелят А.Р.,
който е единствен очевидец на деянието е категоричен в своите показания пред
РС. Той е заявил, че първо удря А. с
ръка в лицето и след това другият с ритник, другият е въззивникът А.А. и че от това по категорично доказателство
показанието на свидетел очевидец свързано със всички останали писмени
и гласни доказателства по делото, а
именно съдебно медицински експертизи, показания на разпитани свидетели,
медицински екип посетил,
полицейските служители и т. н., правели присъдата обоснована и доказана, а наложеното наказание съобразено
с изискването на закона и не носело белезите на явна несправедливост.
Въззивният съд, като взе предвид становището на страните в
процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло
законосъобразността на обжалвА.та
присъда съгласно изискванията на чл. 313 ал.1 от НПК, счете за
установено следното:
Тъжителят Д.Н.Т. и въззивника А.Н.А. и въззиваемия
М.А.А. ***. Познавали се, без да са имали някакви взаимоотношения.
На 22.01.2017
г. вечерта възивника Д.Т. и свидетеля Т.О.
били на гости в свидетеля В.И.П., който живеел във фабриката намираща се
в края на с.Лесидрен. Около 19:30 – 20:00 часа Т. тръгнал да се прибира към
дома си в селото. О. вървял по-напред от Т.. Тъй като имало навалял много сняг
и било хлъзгаво, Т. вървял по пътя, малко към средата. В същото време се задал
лек автомобил, който се движел в посока към селото. Автомобилът се управлявал
от въззиваемия М.А., а заедно с него бил и въззиввника А.А.. Малко след като
подминал Т. автомобилът спрял и от него слязъл
А. и попитал О. иска ли да го вози,като той отговорил ,че ще си ходи
пеша.Малко след това въззиваемия А. спрял автомобила и св-ля Т.О. чул, че имало разменени реплики и от страна на въззивника А.А. и въззиваемия М.А.А. били
нанесени удари на въззиваемия Д.Н.Т. и той паднал на земята.По лицето му О.
видял,че има рА. и кръв,което било възприето и от св-ля А.Р.,който се обадил на
тел.112 . На място в с.Лесидрен пристигнала линейка на Спешна помощ от
гр.Угърчин, както и служители на РУ на МВР Угърчин, между които и свидетеля Ц.Д.С..
Последният сочи, че били сигнализирани за случилото се от тел.112 и когато
пристигнали в с.Лесидрен, на центъра до църквата видели линейка. Вътре бил Д.Т.,
на когото оказвали медицинска помощ. Той им казал,че бил бит от М.А. и
служителите на полицията отишли до дома на М.А. и снели от него обяснение, като
му съставили предупредителен протокол по чл.65 от ЗМВР.М.А. признал,че е ударил
въззиваемия Т.,като обяснил,че причина за това е че той вървял на”зиг-заг” по
улицата. Търсили същата вечер и въззивника
А., но не го намерили.
На 24.01.2017
г. въззиваемия Т. бил прегледан от съдебен лекар при МБАЛ Ловеч и видно от
съдебно-медицинско удостоверение № 6/2017 г. /л.7/ било констатирано, че
горният и долния клепач на лявото му око са оцветени в тъмномораво, оточни са и
притваряли очната цепка. По долния клепач на същото око имало малка
разкъсно-контузна рана, хоризонтално разположена и покрита с тънка и суха
коричка от кръв с дължина от около
От заключението
на вещото лице по назначената и изслушА. в хода на съдебното следствие пред
РС-Ловеч съдебно-медицинска експертиза /л.43-44/ се установява, че на въззиваемия
Д.Т. е било причинено левостранен брилхематом (кръвонасядане на горен и долен
клепач на ляво око), разкъсно-контузна рана на долния клепач на лявото око и
подкожен хематом в областта на външния край на лявата вежда, които наранявания
са обусловили временно и неопасно разстройство на здравето. От данните по
делото експерта приел и че на тъжителя Т. е било причинено и зашеметяване,
което представлява лека степен на сътресение на мозъка, без загуба на съзнание
– състояние, което също е обусловило временно и неопасно разстройство на
здравето./л.44/.
Описаната фактическа обстановка по делото се изяснява от
А.лиза на събраните писмените и веществени доказателства, свидетелските
показания, както и от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза.
От А.лиза на
събраните по делото доказателства обосновано РС-Л-ч е приел, че на въззиваемия Д.Т.
е било причинено левостранен брилхематом (кръвонасядане на горен и долен клепач
на ляво око), разкъсно-контузна рана на долния клепач на лявото око и подкожен
хематом в областта на външния край на лявата вежда, като нараняването е било
причинено с един удар – този с крак в лицето, нанесен от подсъдимия А.А.. За
такъв сочи свидетелят очевидец А.Р..Причинено е и лека степен на състресение на
мозъка без загуба на съзнание ,а само зашеметяване ,което от своя страна също
така обуславя временно и неопасно разстройство на здравето ./л.43/.
Тъй като
въззивното производство е образувано по жалба на защитника –адв.А. М. само по
отношение на осъдителния диспозитив на първоинстанционната присъда по отношение
на въззивника А.А. ,въззивната инстанция съгласно правомощията си по чл.337
ал.3 от НПК счита за необходимо да се произнесе относно мотивите и основанията
за оправдаване на въззиваемия М.А.А..
Пред въззивната
инстанция е разпитан и Т.Б.О. ,който в процесната вечер е бил заедно с
въззиваемия Т..О. сочи,че заедно са си тръгнали от дома на техен приятел на име
В.,в когото са били на гости и са изпили голямо количество ракия.В последствие
са си тръгнали,като той е вървял по-напред,а въззиваемия е останал по-назад и е
възприел малко след това нанесените му от А. и А. удари, за които сочи и св-ля А.М.Р.
.Р. е категоричен ,че именно А. пръв е нанесъл удар в областта на лицето ,а
след това въззивника А. е нанесъл ритник в областта на лицето на въззиваемия,от
който той е паднал на земята.В този смисъл са и показанията на св-ля Ц.С.,полицейски
инспектор към РУ-МВР-Угърчин,който сочи,че още на същата вечер,непосредствено
след това са били известени за нанесения
побой около 22.00 часа и са отишли в с.Лесидрен и от самия тъжител, наякойто в
момента са обработвали раните в спрялата до църквата линейка са
разбрали,че е бил ударен от въззиваемия М.А.
.Нещо повече,след проведения с него разговор ,той и колегата му Ц. Д. са
намерили в дома му въззиваемия А. и същия е признал ,че е ударил въззиваемия Т.
по лицето,тъй като вървял на „зиг-заг” по улицата /л.100-ВНЧХД/.
В тази връзка
РС-Л-ч е обосновано е приел,че няма основание да се съмнява във факта, че А.Р. е бил очевидец на
случилото се, предвид обстоятелството, че именно той се е обадил на тел.112,
което се потвърждава и от приетия като веществено доказателство и изслушан в
хода на съдебното следствие запис от обаждането /л.31-32/.
Неоснователен е
извода на РС-Л-ч ,че не следва да се дава вяра на този свидетел на показанията
в частта , че първо въззиваемия М.А. е нанесъл удар с ръка в лицето на Т., след
което последвал удара с крак от въззивника А.. РС-Л-ч се е позовал на обективните находки от наличната
по делото медицинска документация ,както и че А.лиза им от вещото лице при
изготвянето на заключението по съдебно-медицинската експертиза сочат, че
липсват данни на въззиваемия да са били причинени натъртвания по главата и
тялото, които биха могли да се получат от евентуални удари с ръце или при
падането му на земята. Не е отчетено от РС-Л-ч,че именно от медицинската
документация е видно ,че на въззиваемия са нанесени повече от един удар.В този
смисъл,макар и лаконично вещото лице в с.з.е посочило,че уврежданията са
причинени най-малко от един удар./л.47/.Още по-категорично същото вещо лице е
посочило в съдебно медицинското свидетелство №6/2017г./л.7/ ,че установените
изменения са от травматично естество ,дължат се на удари с твърд тъп предмет и
отговарят да са получени по време и начин съобщен от Т..В този смисъл са и
показанията на св-ля Т.О.,който е категоричен ,че е възприел ,бидейки по-напред
по пътя ,че е имало нанесени удари и от двамата –въззиваемия А. и въззивника А..Заявеното
от него ,че не е възприел св-ля А.Р.,въззивната инстанция приема,че се дължи на
значителното количество алкохол-ракия,за което самия свидетел признава,че е
изпил преди това,както и това,че се е намирал по-напред по пътя ./л.97/.
Предвид на тези
съображения,въззивната инстанция не споделя извода на РС-Л-ч, че липсват
достатъчно и категорични доказателства, че реално въззиваемия М.А. е ударил Т.
в лицето и поради това да е налице хипотезата на съизвършителство при
причиняването на телесната повреда с въззивника А.. Съгласно чл.20, ал.2 от НК
извършител е онзи съучастник, който изпълва самия състав на престъплението,
осъществявайки изпълнителното му деяние,каквито доказателства са налични и
подробно посочени по-горе.
Действително,както
сочи и РС-Л-ч от събраните по делото доказателства не се установява причинената
на Д.Т. телесна повреда да е била придружена със загуба на съзнание и
натъртвания по главата и тялото,но вещото лице е категорично,че е налице лека
степен на сътресение на мозъка ,без загуба на съзнание,а само зашеметяване,но и
то е причинило временно и неопасно разстройство на здравето./л.43/.В този
смисъл са и показанията на свидетелят Р. ,който е отишъл при и му е помогнал да стане, и че „….Човека
вървеше, но не беше адекватен, може сътресение да е получил, не знам.”
По отношение на
възражението на адв.М.,че липсва конкретизация на местото на извършване на
престъплението,въззивната инстанция приема същото за неоснователно,тъй като в
тъжбата е посочено населеното място –с.Лесидрен,конкретизирана е датата ,както
и времето 19.30-20 часа на извършване на
престъплението.Т.е.налице е формулирано обвинение ,по което въззивника се е
защитавал и не може да се приеме,че е нарушено правото му на защита.
Колкото до показанията
на ангажирания от защитата свидетел А.А.А.,обосновано РС-Ловеч не е дал вяра на
същите и е отчел противоречията в тях.По-точно заявеното „…май си беше тъмно, здрач. Май нямаше сняг
тогава. Аз бях с колата. Беше минал снегорина.” Посоченото, че е отивал да
вземе кафе, когато е видял въззиваемия Т. и друго лице – „Т.”, които вървели
надолу, малко след това сочи, че „….След като взех кафетата от вилата на М.,
видях Д. и Т. в гръб, след това се върнах нагоре.” Противоречив и напълно
неясен е момента кога е видял тъжителя и как след като той се е движел нагоре,
а „Д. и Т.” надолу към селото, ги е видял в гръб, а не в лице, след като
твърди, че „…Срещнах ги на около 700-
Въз основа на
така установените и анализирани гласни,писмени и веществени доказателства по
делото,въззивната инстанция приема за
обоснован извода на РС-Ловеч, че от въззивника А.Н.А. е осъществен от обективна и субективна страна
признаците на състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като на
22.01.2017 г., около 19:30 – 20:00 часа, в с.Лесидрен, област Ловеч, чрез удар с крак е причинил разстройство на здравето –
лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на Д.Н.Т. ***,
като телесната повреда се е изразявала в левостранен брилхематом,
разкъсно-контузна рана на долния клепач на лявото око и кръвонасядане на лявата
вежда и зашеметяване – състояние на
временно и неопасно разстройство на здравето.
Присъдата
следва да бъде потвърдена,като законосъобразна и обосновА. и в частта,в която
Рс-Л-ч е оправдал въззивника А. причинената телесна повреда да е била
придружена със загуба на съзнание и натъртвания по главата и тялото на
пострадалия,тъй като не са налични доказателства в тази насока.
От субективна
страна, при причиняването на телесната повреда на Д.Т., въззивника А.А. е
действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал
тяхното настъпване.Този извод въззивната инстанция прави,вземайки предвид
локацията на нанесения удар,а именно в главата на въззиваемия ,която е
жизненоважен орган .
При определяне
вида и размера на наказанието на обосновано РС-Ловеч е приел,че въззивника А.Н.А.
към момента на извършване на деянието е бил с чисто съдебно минало - неосъждан.
Видно от справката му за съдимост /л.21/ той не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел ІV от НК. Обосновано е
преценено,че тъй като престъплението е умишлено и за него законът предвижда
наказание до две години лишаване от свобода или пробация, както и че от
престъплението не са произлезли имуществени вреди, а и такива не са елемент от
състава на престъплението,т.е.че по отношение на извършеното деяние от А.А. са
били налице условията на чл.78а от НК.
При
тези съображения законосъобразно РС-Ловеч е признал въззивника А.Н.А. за
виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК и на основание
чл.78а, ал.1 от НК и го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева, която следва да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. При определяне
размера на глобата обосновано съдът съобразил като смекчаващи отговорността обстоятелства
младата му възраст и имотното състояние, тъй като е ученик и не работи и му е
наложил административно наказание „глоба”
в минимален размер.
Въззивната
инстанция приема също,че така наложеното наказание на въззивника А.А. е
справедливо,както и че съответства на обществената опасност на деянието и на
автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК и същото ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо А.А. и
остА.лите членове на обществото .
При посочените
по-горе съображения въззивната инстанция приема,че присъдата на РС-Ловеч следва
да бъде потвърдена и в оправдателната й част,в която РС-Ловеч е приел ,че въззиваемия
М.А.А. не е осъществил от обективна и субективна стрА. признаците на състава на
престъплението по чл.130, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК и го е признал
за невиновен за това, че на 22.01.2017 г., около 19:30 – 20:00 часа, в
с.Лесидрен, област Ловеч, в съучастие като съизвършител с А.Н.А., чрез удари с
крака, да е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК на Д.Н.Т. ***, като телесната повреда се е изразявала в
левостранен брилхематом, разкъсно-контузна рана на долния клепач на лявото око
и кръвонасядане на лявата вежда, както и натъртвания по главата и тялото,
зашеметяване и загуба на съзнание – състояние на временно и неопасно
разстройство на здравето и го е оправдал по така повдигнатото обвинение.
Все в тази
връзка и при посочените по-горе съображения въззивната инстанция приема,че
следва да бъде потвърдена присъдата в гражданско осъдителната част,в която
РС-Ловеч в съответствие с разпоредбите
на чл.45 и чл.52 от ЗЗД, е уважил отчасти предявеният граждански иск от Д.Н.Т.
против въззивника А.Н.А., и е присъдил
на въззиваемия Д.Т. сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие претърпените болки и страдания от
нанесената лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от 22.01.2017 г. до окончателното й изплащане,както и в частта,в която
искът за разликата до предявения размер от 2 000 лева обезщетение за
причинени неимуществени щети, както и срещу въззиваемия М.А.А. е отхвърлил,
като неоснователен и недоказан.
В съответствие с разпоредбите на чл.45 и чл.52
от ЗЗД,въззивната инстанция приема,че по начало размера на гражданския иск за
неимуществени вреди РС-Л-ч е правилно определен,като е уважен отчасти
предявеният граждански иск от Д.Н.Т. против въззивника А.Н.А.,за сумата
1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие претърпените болки и страдания от нанесената лека телесна повреда,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 22.01.2017 г. до
окончателното й изплащане. Искът за разликата до предявения размер от
2 000 лева обезщетение за причинени неимуществени щети, като неоснователен
и недоказан ,обосновано РС-Л-ч е приел,че следва да се отхвърли.Както вече се
посочи и по-горе и с оглед заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза не се очакват негативни последици и не се констатира допълнително
влошаване на здравословното състояние на въззиваемия Т.,от които да се направи
извод от въззивната инстанция,че размера на иска е занижен .Определено според
въззивната инстанция А.А. с виновното си и противоправно поведение е осъществил
фактическия състав на непозволеното увреждане, като А.А. е нанесъл ритник в лицето на ищеца Т., с
което му причинил левостранен брилхематом, разкъсно-контузна рана на долния
клепач на лявото око и кръвонасядане на лявата вежда и зашеметяване. Болката,
която е била причинена на ищеца е била краткотрайна и не е прераснала в
страдание по смисъла на закона и не се очакват трайни негативни последици от
това увреждане. Данните от съдебно-медицинската експертиза сочат, че
състоянието в което е изпаднал Т. е било зашеметяване, без загуба на съзнание и
че не се очакват трайни последици от тази повреда.
При този изход
на делото присъдата следва да бъде потвърдена и в частта ,в която РС-Л-ч е
осъдил въззивника А.Н.А. да заплати на Д.Н.Т. сумата от 696,70 лева, представляваща
направени по делото разноски, както и сумата 50,00 лева, представляваща
държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск на РС-Ловеч.
При подробно
посочените мотиви от въззивната инстанция,следва присъдата на РС-Ловеч да бъде
потвърдена изцяло.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21/05.06.2018 г. по НЧХД № 165 по описа за
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ : 2.