ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 88
Номер 88 от 26.04.2021г. град В.
Окръжен съд – В. III-ти въззивен граждански състав
На
15.04.2021 година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Л.Л.
Членове:
В.С.
В.М.
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА Л. въззивно гражданско дело № 132 по описа за
2021 година и за да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано въз основа
на писмо на държавен съдебен изпълнител при Районен съд- В. вх. №
261061/24.03.2021г. с което е изпратена на Окръжен съд-В. жалба с вх. №
428/18.03.2021г. от С.С.М. с ЕГН **********, на разпореждане по компетентност с
оглед направени искания за освобождаване от държани такси по чл.83, ал.2 от ГПК
и предоставяне на правна помощ, съгласно чл.95 от ГПК. Видно от жалбата,
жалбоподателят я е подал в качеството му на длъжник по ИД № 20201320403099, и с
нея се обжалват действия на държавен съдебен изпълнител при Районен съд- В. С
жалбата са наведени доводи в насока, че жалбоподателя и съпругата му са с много
ниски доходи от пенсии, дъщеря им страда от заболяване и е безработна и
семейството живее на границата на бедността. С жалбата са направени и: искане
на основание чл.83, ал.2 от ГПК, за освобождаване от такси и разноски в производството
по жалбата срещу действия на Държавния съдебен изпълнител по горното ИД, както
и искане за допускане на правна помощ, с посочени основания чл.21, т.3 във вр.
с чл.23, ал.3 от ЗПП, чл.30л от ЗПП и чл.21, т.2 във вр. с чл.22, ал.1, т.2 от ЗПП. Посочено е, че в случай, че съдебния състав прецени, че е необходимо
делото да се разгледа в открито заседание, е направено и искане за предоставяне
на процесуална помощ за процесуално представителство от адвокат Л.М. от ВАК, на основание чл.25, ал.6 от ЗПП. Към
жалбата са приложени следните доказателства: декларация на С.С.М. за семейно и
материално положение и имотно състояние от 14.03.2021г.; заповеди на Директора
на Дирекция „*“-В., за отпускане на целева помощ за отопление на В.Н. за
отоплителен сезон 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020; заповеди на Директора на
Дирекция „*“-В., за отпускане на целева помощ за отопление на Г.С.М. за
отоплителни сезони 2017/2018; 2018/2019; 2019/2020; 2020/2021; регистрационни
карти издадени от Агенция по заетостта, Дирекция „*“ – В., относно
регистрацията на Г.С.М. в Дирекция „*“ – В. за времето 2014-2021г.; 2
бр. епикризи, респ. от 2012 и 2013г. на дъщерята
на жалбоподателя- Г.С.М., сочещи на хронични заболявания на М.; разпореждане от
10.01.2020г. от Териториално поделение на НОИ, относно пенсия на С.С.М.; разпореждане
от 30.03.2020г. от Териториално поделение на НОИ, относно пенсия на В.Н.М.
Предвид доказателствата по
делото, Съдът намира, че искането на жалбоподателя М. за освобождаването му от
такси и разноски в производството по жалбата срещу действия на Държавния
съдебен изпълнител по ИД № 20201320403099, е основателно.
Видно от декларация на С.С.М. за
семейно и материално положение и имотно състояние от 14.03.2021г., той е
декларирал, че: семейството му се състои от него и съпругата му В.Н.М. ; нямат
доходи от трудови и служебни правоотношения; нямат доходи от свободни професии
и доходи от наеми и хонорари; доходите им са единствено от пенсии в общ размер
на 696,15 лева; от тези средства издържат и трайно безработната си дъщеря;
средномесечния доход на един член от семейството е в размер 232,05 лева; живеят
в апартамент собственост на съпругата му придобит преди брака ни на адрес ж.к.
К.Б. бл. 19, вх. Г, ет. 5, ап.87 в гр. В.;
не притежават моторни превозни средства.
В подкрепа на декларирани
обстоятелства са цитираните по-горе документи, приложени към жалбата.
Видно е, че доходите на
жалбоподателя са много по- ниски от месечната минимална работна заплата за
страната, която понастоящем е 650 лева.
От горното и съобразно чл.83,
ал.2 и 3 от ГПК, се налага извода, че жалбоподателя нямат
достатъчно средства, за да заплати
такси и разноски в производството по
жалбата срещу действия на Държавния съдебен изпълнител по ИД № 20201320403099,
които следва да се заплатят от бюджета на Съда.
Съдът намира, че искането за
допускане на правна помощ, с посочени основания чл.21, т.3 във вр. с чл.23,
ал.3 от ЗПП, чл.30л от ЗПП и чл.21, т.2 във вр. с чл.22, ал.1, т.2 от ЗПП, е
неоснователно.
Разпоредбата на чл. 1 от ЗПП урежда,че
правна помощ се предоставя по наказателни, граждански и административни дела,
като с изменението от 2017г. на чл.24,т.3 от ЗПП обхватът е разширен и включва
данъчни и търговски дела, по които страна е физическо лице. Видовете правна
помощ са посочени в чл.21 от закона. Лицата, които имат право на правна помощ в
първите две хипотези на чл.21,т.1 и 2 ЗПП са посочени в чл.22 от закона, като
компетентен да предостави тези два вида правна помощ е председателят на НБПП.
Системата за правна помощ по чл.21,т.3 – процесуално представителство- е
регламентирана в чл.23,ал.1 и 2 от ЗПП, предвиждащи, че обхваща случаите, при
които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен
защитник или представителство и в случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или
страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със
средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това. Компетентен да се произнесе по молбата по
граждански и административни дела е съдът, съгласно чл.23,ал.3 от ЗПП и
чл.95,ал.1 от ГПК. По наказателни дела преценката, че обвиняемият или
подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, се
извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на
служебно установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело и на
обстоятелствата по ал. 3, т. 1 и т. 3- 7.
В
рамките на настоящия казус физическо лице иска правна помощ в производство по
принудително изпълнение, респ. обжалване действия на СИ, в хипотезата на
процесуално представителство и консултации.
Съдът намира,
че в случая не е налице и хипотезата на чл.23 ,ал.1- 3 ЗПП. Страната не се
позовава нито на задължителна процесуална защита, предвидена в правен акт, нито
сочи гражданско или административно дело, в което участва. Сочи участие в
изпълнително производство, и че не разполага със средства за правна помощ.
Действително, посочените
по-горе правни норми не регламентират правомощие на съдебния изпълнител да
взема решения по молби за правна помощ, като такива правомощия има съда, с
оглед чл.23,ал.2, вр. ал.3 от ЗПП и чл.95 от ГПК. Последната разпоредба сочи
като орган, разрешаващ допускането на правна помощ само съда, пред който е
висящо делото. Според настоящия съдебен състав, макар разпоредбите на чл.21-25
от ЗПП да са регулативни, а не императивни, като уреждащи института на правната
помощ, те съдържат изчерпателно изброяване на правоимащите по закона лица,
компетентните за разглеждането на молбите им органи и хипотезите, в които
Държавата им осигурява правна помощ, като останалите субекти и правни хипотези
се считат изключени, т.е. чрез очертаване на възможната защита се създава
рестрикция за останалите правни субекти. Следователно нормите не следва да
бъдат тълкувани нито разширително, нито стеснително, а точно според отразеното
в тях съдържание.
От
изложеното по-горе следва също, че законът не предвижда възможността за
предоставяне на правна помощ по изпълнителни дела, респ. в производство по
обжалване на действия на СИ.
Освен
това, настоящото дело се разглежда в закрито заседание, а не в открито по
втората хипотеза на чл.95, ал.4 от ГПК, което, само по себе си, също изключва
необходимостта от правна помощ - процесуално представителство в това
производство.
Делото следва да се върне на съдебния изпълнител за администрирането
на жалбата, с оглед чл.436 от ГПК.
Предвид горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА С.С.М. с ЕГН **********
от заплащане на такси и разноски в производството по жалбата срещу
действия на Държавния съдебен изпълнител по ИД № 20201320403099.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.С.М.
с ЕГН ********** за допускане на правна помощ, с посочени основания чл.21, т.3
във вр. с чл.23, ал.3 от ЗПП, чл.30л от ЗПП и чл.21, т.2 във вр. с чл.22, ал.1,
т.2 от ЗПП.
Горното определение, с което е
оставено без уважение искането, подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен
срок от съобщението пред САС.
ВРЪЩА делото на държавния
съдебен изпълнител при Районен съд- В. за администрирането на жалбата срещу
действия на съдебния изпълнител по ИД № 20201320403099, с оглед чл.436 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: