О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 22.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и втори април
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Дора Михайлова
Членове: 1.Евгения Генева
2.Васил Василев
като разгледа докладваното от
съдията Василев в.ч.гр.д. №259 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от П.Г.Б.
против определение № 260526 от 02.02.2021 г. по ГД
1742/2020г., по описа на 2-ри с-в, PC-Ботевград,с което е прекратено производството
по делото по иска предявен от жалбоподателката за
признаване за установено,че не дължи на
ответното дружество - „Е.М.”
ЕООД сумата от 187,21 лв. - част от обща претендирана от ответника сума в размер на 1437,21 лв. по Договор за
кредит №……………../…………… г., сключен
между П.Б. и „Р. Б.” ЕАД и прехвърлен е договор за
цесия от 09.11.2010 г. на „Е.М.” ЕООД.Подържа се,че обжалваното определение 
е неправилно, постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон и задължителната за съдилищата съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 3/2016г. Подържа се,че предявеният иск е частичен за сумата
от 187,21 лв. - част от общо претендирана
сума по процесния
договор за кредит, възлизаща на 1437,21 лв. В допълнителна молба
към исковата ищците направили уточнение, че
процесната сума от 187,21 лв. касае
част, различна от тази, за
която вече има влязло в сила
съдебно решение в предходно производство по гр.д.№ 81819/2017 г. по описа на PC - София, в което е прието за установено,
че жалбоподателката не дължи на
ответника сумата от 1250 лв. от общо претендираните
1437,21 лв.Според жалбоподателя в настоящото производство исковият съд
неправилно тълкува и прилага приетото в т. 2 от ТР №3 от 22.04.2019г. на ОСГТК
на ВКС по т.д. № 3/2016 г., а именно: „„решението
по уважен частичен иска за
парично вземане се ползва със
сила на пресъдено
нещо, относно правопопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита
на вземане за разлика до
пълния размер на паричното вземане , произтичащо от същото право“.В случая, исковият съд неправилно е приел, че настоящото
производство е с еднакъв предмет „за същата
част от вземането,
която е предмет на първоначалния частичен иск".Подържа се,че еднакви са правопораждащите факти - настъпилата давност за претендираното вземане, но двата
иска са с предмет установяване недължимост на различни части от общата
сума.След като вече има решение
в предходното производство по предявен частичен
иск, състава на съда по настоящето дело не следвало да разглежда въпроса
за правопораждащите факти на спорното
субективно право,поради това ,че същите имали сила на присъдено нещо в последващите производства.По делото състав на съда е сезиран
с иск за установяване недължимост на част от
вземането, която е различна от другата
част от вземането,
за която вече има произнасяне
в предходното производство.При
това положение не е налице идентитет
между двете производства, тъй като става въпрос
за различни части от вземане, произтичащи от един и същ
правопораждащ факт, който се ползва
със сила на присъдено нещо, след като има
решение по първото дело за
част от вземането.С оглед на горното се иска обжалваното определение да бъде отменено,а
делото да бъде върнато на Районен съд
Костинброд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Софийският окръжен
съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и съдържащите се в делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Производството пред районния съд
е образувано по искова
молба от настоящата жалбоподателка за признаване за
установено по
отношение на „Е.М.“ЕООД за
признаване ,че същата не дължи на „ЕОС М.“ЕООД сумата от 187.21лв., представляваща част от обща дължима сума в
размер на 1437.21лв. по Договор за кредит № **********/09.03.2007г., сключен
между същата и „Р. Б.“ЕАД и прехвърлен с договор за цесия от 09.11.2010г. на „ЕОС М.“ЕООД.Подържа се,че за останалата част от описаната
по-горе сума от 1250лв. има постановено съдебно решение № 19150 от 21.01.2020г.
по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София,поради това,че вземането е погасено по давност.
За да постанови обжалваното
определение БРС е приел,че предявеният
иск е недопустим,поради
това,че от исковата молба,уточнителната молба и от приложеното писмено
доказателство-препис от съдебно решение № 19150 от 21.01.2020г. по гр.д.№
81819/2017г. по описа на РС-София, се установява, че предмет
на настоящия иск, който е последващ иск за
съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането или сумата от
187.21лв., представляващата останалата част от вземане на обща стойност от
1437.21лв., като за сумата от 1250лв. има постановено съдебно решение по гр.д.№
81819/2017г. по описа на РС-София, за което се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и
също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо /СПН/ е недопустимо в последващия или настоящия исков процес за
остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната
му квалификация. След като със СПН е
установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено
парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то
е недопустимо в последващ исков процес за разликата
до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото
правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за
този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на
съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и
относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото
вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т.
5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по
съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива
съобразно постановките на ТР № 1 от
4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.В т.2
от ТР№3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 3/2016г. се приема, че
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Съдът е приел,че с оглед горното в случая
е налице обективен идентитет между двете
дела или това е настоящето гр.дело № 1742/2020г. по описа на РС-Ботевград
и гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София и съществува процесуална пречка за паралелната им висящност.Поради
това и на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК съгласно отразеното в
т.3 от ТР№3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 3/2016г.,
а именно, че ако с последващия частичен иск е
предявена същата част от вземането, която е предмет на първоначалния частичен
иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, е налице процесуална пречка по
смисъла на чл.
126 от ГПК и производството по последващия
частичен иск следва да бъде прекратено.
Софийският окръжен съд в
настоящия му състав счита,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради
което следва да бъде отменено.Извода на БРС,че е налице пълна индентичност в срока по настоящето дело и спора по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София е незаконосъобразен.В производството по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София е разгледан
спора за дължимостта на сумата 1250лв. ,която е част от вземане на
обща стойност от 1437.21лв. Решението по това дело е формирало сила на
присъдено нещо по отношение на възникването, съществуването и погасяването на
задължението до размер на частично заявената претенция от 1 250лв.За
останалата част от дължимата сума до пълния размер на задължението 1437,21лв. –сумата по настоящата
претенция в размер на 187.21лв. не се е
формирала сила на присъдено нещо,поради това,че този размер не е заявен като право търсещо защита в производството
пред СРС.Първоинстанционния съд правилно е прие,че решението
по уважения частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право,но е направил погрешен извод,че производството за
останалата част е недопустимо.С постановяването на обжалваното определение БРС
отрича правото на защита на жалбоподателката за
останалата част до пълния размер на вземането,каквато защита се дължи на
същата.Отделен е въпроса,поради какви причини настоящата жалбоподателка
е заявила претенцията си пред СРС като частичен иск,но след като спора относно дължимостта на сумата 187,21лв. е висящ съдът дължи
произнасяне по същество.
С оглед на горното
обжалваното определение следва да бъде отменено,а делото върнато на БРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл.273 във връзка
с чл.78,ал.1 от ГПК ответника по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 16,02лв. , а на адвокат М. Л.Л. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.3 от
ЗАдв. в размер
на 200лв.
|
|
|
|
|
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
Отменя определение № 260526 от 02.02.2021 г. по
гр.д.№1742/2020г., по описа на 2-ри с-в, PC-Ботевград,с което е прекратено производството по делото.
Делото да се върне на
РС-Ботевград за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Осъжда „Е.М.” ЕООД,гр.София с ЕИК ………. да заплати на П.Г.Б. ***,ЕГН ********** направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 16,02лв.
Осъжда „Е.М.” ЕООД,гр.София с ЕИК ……… да заплати на на
адвокат М. Л.Л. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.3 от
ЗАдв. в размер
на 200лв.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.