№ 2787
гр. Варна , 05.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ в закрито заседание на пети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Жана Ив. Маркова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501901 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх.№17900/05.07.2021г. на Г. ЦВ. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Доктор Селименски“ №1, вх.А, ет.5,
ап.13 срещу определение №2964/01.07.2021г., постановено по гр. дело
№20213110106184/2021г. по описа на Варненски районен съд, с което е оставена без
разглеждане молбата на жалбоподателката, в качеството й на длъжник с правно основание
чл.420 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело
№20207190401497 на ЧСИ С.Я. рег. №719, образувано въз основа заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №5028/23.09.2020г.,
постановена по ч.гр. дело №20203110110229/2020г.
В жалбата се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че искането по чл.420 от ГПК е
просрочено. С новата редакция на чл.420, ал.5 от ГПК исковият съд също е компетентен да
се произнесе по искането за спиране. Отбелязва се, че към настоящия момент не се изискват
„убедителни доказателства“, че не се дължи задължението по заповедта за изпълнение, а
само такива, които разколебават съществуването на изпълняемото право.
По изложените фактически и прави съображения моли съдът да постанови
определение, с което да отмени определението и постанови спиране на принудителното
изпълнение.
По делото е постъпил отговор от ответната страна по жалбата „Първа
инвестиционна банка“ АД, в който излага становище за неоснователност на подадената
частна жалба. Не са налице предпоставките на чл.420 от ГПК за спиране на незабавното
принудително изпълнение. От съдържащите се по делото доказателства няма такива, които
1
да сочат недължимост на вземането, не е представено и надлежно обезпечение. Изложени са
мотиви за липсата на неравнопрани клаузи, на които да се основава вземането.
По изложените съображения моли съдът да потвърди първоинстанционния акт.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частната частна жалба вх.№17900/05.07.2021г. е подадена в срока по чл.275, ал.1 от
ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирани лица, допустима е, като разгледана по
същество се явява основателна.
Подадено е заявление по чл.417 от ГПК от „Първа инвестиционна банка“ АД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК срещу Г. ЦВ. Б., П. ИЛЧ. СТ. и С.П.Б. в качеството им на солидарни длъжници и
като наследници на кредитополучателя и поръчителя, като е издадена такава с
№5028/23.09.2020г. Постановено е незабавното й изпълнение, с разпореждане
№30850/23.09.2020г. по ч.гр. дело №20203110110229/2020г. по описа на ВРС.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповедта за незабавно изпълнение е
образувано изпълнително дело №2020719041497 на ЧСИ С.Я. рег. №719.
Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение и
извлечението от счетоводни книги е връчено на лично на Г. ЦВ. Б. на 22.01.2021г., която е
подала в срока по чл.414 ГПК възражение вх. №855/24.02.2021г.
Въз основа на подаденото възражение и след дадени указания от заповедния съд,
кредиторът „Първа инвестиционна банка“ АД е предявил иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване на вземането и е образувано гр. дело №20213110106184/2021г.
Предвид така установените факти съдът пристъпва към поставения въпрос във
частната жалба, а именно в срок ли е подадено искането с правно основание чл.420 от ГПК
от Г.Б., входирано пред исковия съд на 01.07.2021г. по образуваното гр. дело
№20213110106184/2021г. и подлежи ли на разглеждане по същество.
За да се прецени е ли все още обвързано с конкретен преклузивен срок подаването
на искането за спиране следва да се направи анализ на редакциите на чл.420 от ГПК,
предходната и действащата към настоящия момент.
В случая трите предходни редакции на чл.420, ал.2 от ГПК, последната ДВ, бр. 102
от 2017г., в сила от 22.12.2017г. са идентични по своето съдържание и гласят, че когато в
срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с /убедителни/ писмени
доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без да е
необходимо обезпечението по ал. 1.
Категорично с оглед изричното посочване, подаването на искане за спиране по
2
чл.420 от ГПК е било обвързано с преклузивния двуседмичен срок на възражението по
чл.414 от ГПК. Това означава, че депозирано винаги след този срок то се явява недопустимо
и не подлежи на разглеждане по същество.
С новата редакция на чл.420, ал.2 от ГПК /изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2017г., изм.,
бр. 100 от 2019г./ изрично е премахнато „в срока за подаване на възражение“ . Текстът е
придобил коренно различно съдържание. Съгласно него, съдът, постановил незабавното
изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е
направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се
дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
С премахването на срока за искането по чл.420 от ГПК са създадените са две нови
алинеи на чл.420 от ГПК, като ал.5 гласи, че когато е образувано исково производство,
компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е
предявен искът по чл. 422, ал. 1.
Следователно законодателят с изменението на разглежданата норма е приел, че
защитата на длъжника следва да е по – ефективна и последният да разполага с по – големи
процесуални възможности. По тези причини не е обвързал подаването на искането за
спиране отново с преклузивен срок. Така длъжникът може да поиска спиране както при
подаване на възражението по чл.414 от ГПК, така и един по – късен момент когато вече е
предявен установителния иск по чл.422 от ГПК, където компетентен ще е не заповедния, а
исковия съд. В допълнение следва да се посочи, че да се приема наличието все още на
преклузивен срок би обезмислило съществуването на ал.5 на чл.420 от ГПК, тъй като
искането по този ред винаги би било просрочено.
По изложените съображения съдът приема искането по чл.420 от ГПК, подадено
пред исковия съд, макар и почти шест месеца след датата на възражението по чл.414 от ГПК
е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.
Оспорваният първоинтационен акт следва да бъде отменен и делото върнато за
произнасяне по искането за спиране.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №2964/01.07.2021г., постановено по гр. дело
№20213110106184/2021г. по описа на Варненски районен съд.
ВРЪЩА гр. дело №20213110106184/2021г. на Варненски районен съд за
произнасяне по същество на молбата на Г. ЦВ. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Варна, ул. „Доктор Селименски“ №1, вх.А, ет.5, ап.13, в качеството й на длъжник с правно
3
основание чл.420 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело
№20207190401497 на ЧСИ С.Я. рег. №719, образувано въз основа заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №5028/23.09.2020г.,
постановена по ч.гр. дело №20203110110229/2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4