№ 3480
гр. С, ***.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20211110***0606 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация С“ ЕАД, с ЕИК:
*********, уточнена с молба с вх. № 115209/23.12.2021 г., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. И.Г., срещу М. В. П., с ЕГН:
**********, Л. В. П., с ЕГН: ********** и С. В. С., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат, в
лично качество и в качеството им на наследници на лицето В.С. П., с ЕГН:
**********, починал на 03.10.2019 г., РАЗДЕЛНО на ищеца всеки по 1/3
част от сумата от общо 33***.10 лева, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, за имот – апартамент № ***, находящ се в гр. С, общ. С, ж.к.
Б, бл***, вх. Б, ет. 6, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на
2940.99 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 361.52 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2021 г., 2/главница
за услугата дялово разпределение в размер на 54.76 лева за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 9.83 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.07.2018 г. до 13.04.2021 г., както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 34280/2021 г. на СРС – 16.06.2021 г. до окончателното
плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
1
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово
разпределение. Посочва се, че въпреки това ответниците не са изпълнили
задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че такова
задължение ответниците имали като собственици на процесния имот.
С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на В.С.
П., постановление за възлагане, нотариален акт за собственост на апартамент
по чл. 55г от ЗПИНМ № 52, том ХVІІІ, н.д. 3452/1974 г. от 01.06.1974 г.,
извлечения от сметки и съобщение към фактури, договор между СЕС и ФДР,
протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР, договор между ищеца и ФДР, копие
от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация С“ ЕАД от 11.07.2016 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците, които в срока по
чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор. В същия ответниците твърдят,
че са сключили извънсъдебно споразумение с ищцовото дружество за
разсрочено плащане на процесните суми. В тази връзка молят да не бъдат
допускани експертизи, а делото да бъде прекратено.
С отговора е представено писмено споразумение № 1619*** от
23.01.2023 г. и касова бележка за платена първа вноска.
С определение № 18186/22.05.2023 г. по делото като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството
„Термокомплект“ ООД. Същото е депозирало молба с приложени документи
за дялово разпределение – изравнителни сметки, протокол за връчване на
същите на домоуправител и протокол за неосигурен достъп.
В съдебно заседание, проведено на 06.02.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени. Посочва, че действително между страните е имало извънсъдебно
споразумение, но ответниците са платили само три вноски по същото. В тази
връзка към датата на приключване на делото ищецът е получил плащане
единствено на разноските за държавната такса по исковото и по заповедното
дело, на обезщетението за забава върху вземането за главница за топлинна
енергия и за услугата дялово разпределение и на част от законната лихва от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Остават дължими
разноските за юрисконсултско възнаграждение по двете дела, както и двете
главници за потребена топлинна енергия и за дялово разпределение съответно
законната лихва върху тях.
Ответниците редовно призовани, не се явяват по делото и не изразят
допълнително становище по същото.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
2
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците
за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5450/14.07.2021 г.
по ч.гр.д. № 34280/2021 г. по описа на СРС. Последната е връчена на
длъжниците, които са депозирали възражение срещу същата в срока по чл.
414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация С“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за собственост на
апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ № 52, том ХVІІІ, н.д. 3452/1974 г. от
01.06.1974 г. се установява, че на 01.06.1974 г. лицето В.С. П. е придобило
чрез покупка собствеността върху процесния имот – апартамент № ***,
находящ се в гр. С, ж.к. Б, бл***, ет. 6. Няма данни досежно имота да има
лице със запазено вещно право на ползване.
Видно от удостоверение за наследници на В.С. П., с ЕГН: **********
същият е починал на 03.10.2019 г. като е оставил трима наследници –
ответниците по делото М. В. П. /син/, Л. В. П. /син/ и С. В. С. /дъщеря/.
От представено по делото съобщение към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. С, ж.к. Б,
бл***, вх. 2, ап. *** е ответникът М. В. П..
От ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или
въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период. В тази
връзка ответниците не оспорват нито качеството си на наследници на В.С. П.,
нито на собственици на имота след смъртта му.
От договор между СЕС и ФДР от 26.09.2002 г. и протокол от ОС на
СЕС за избор на ФДР от 04.06.2002 г. се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово
разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/
„Термокомплект“ ООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в
режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор
между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово
разпределение през процесния период.
Налице е и договор /№ Д-№996 от 02.11.2007 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години – и
клауза за продължаване при липса на искане за прекратяване.
От талони за достъп на фирмата за дялово разпределение се установява,
че в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г. достъп за отчет на измервателните уреди в процесния имот НЕ Е осигурен.
Изравнителните сметки обаче са връчени на представител на етажната
собственост.
3
На последно място, страните не спорят, а и от приложено на л. 24 от
делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена
топлинна енергия в размер 2940.99 лева е формирана от изравнителна сметка
за отоплителен сезон от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., възлизаща на 2020.45
лева /отразена към м. 07.2019 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 920.53 лева /отразена към м.
юли 2020 г./.
Страните не спорят относно: размера на обезщетението за забава върху
тази сума, възлизащо на 361.52 лева за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2021
г., размера на главница за услугата дялово разпределение от 54.76 лева за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл,, както и относно обезщетението
за забава върху същата от 9.83 лева за периода от 01.07.2018 г. до 13.04.2021
г.
На последно място от споразумение № 1619*** от 23.01.2023 г. е видно,
че същото е сключено с титуляра на партидата – ответникът М. П.. По силата
на споразумението същият се е задължил да плати процесните задължения на
12 вноски по 333.18 лева всяка – с падеж на последна вноска 23.12.2023 г.
В съдебно заседание обаче представителят на ищцовото дружество
посочва, че са заплатени само няколко вноски – покрили двете държавни
такси от общо 134.68 лева, двете обезщетения за забава – общо 371.35 лева и
част от законната лихва – към датата на споразумението възлизаща на 496.34
лева. Впоследствие ответниците са преустановили внасянето на суми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-
горе имот, за което е издадена заповед № 5450/14.07.2021 г. по ч.гр.д. №
34280/2021 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците лично, като
в срока по чл. 414 от ГПК същите са депозирали възражение. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са
допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
4
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено
лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/***.05.2018 г. по тълк.д. №
2/20*** г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /удостоверение за наследници на В.С. П., нотариален
акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ № 52, том ХVІІІ, н.д.
3452/1974 г. от 01.06.1974 г., копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация С“ ЕАД от
11.07.2016 г./ следва извод, че в част от процесния период /до смъртта си на
03.10.2019 г./ наследодателят на ответниците лицето В.С. П., с ЕГН:
********** е имал качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е
бил собственик на процесния имот. След смъртта на същия до края на
процесния период качеството потребители имат ответниците по делото,
доколкото са придобили собствеността върху топлоснабдения имот по
наследство.
В тази връзка между ответниците и „Топлофикация С“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР. За част от сумите – до смъртта на баща си
5
ответниците отговарят в качеството им на наследници на същия, а за остатъка
– в лично качество като потребители. Посочените обстоятелства не се
оспорват от ответниците предвид съдържанието на отговора на исковата
молба.
Независимо от това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение
от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/*** и С‑725/*** във връзка с
отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на общностното право.
По делото не е въведено възражение за погасителна давност, поради
което и съдът не обсъжда такова. Между страните липсва спор относно
размера на процесните вземания.
От своя страна съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, който предвижда, че децата
на починалия наследяват в равни части, то съдът намира и квотите, в които
вземанията се претендират от ответниците са правилно определени.
На последно място следва да се отбележи, че действително
приложеното по делото споразумение е сключено само с единия от
ответниците – лицето М. В. П.. Видно от съдържанието на отговора на
исковата молба, депозиран и подписан и от тримата ответници, обаче никой
от тях не навежда доводи имотът да се ползва само от М. В. П., да е налице
договор само между него и ищеца или собствеността върху имота да му е
прехвърлена. Поради това и предвид липсата на други твърдения от
ответниците, сключването на споразумението с него е извършено само
доколкото М. В. П. е титуляр на партидата и не цели като няма и съдържание
на договор за заместване в дълг /при което единият ответник да поеме
задълженията на останалите към ищеца, доколкото няма и такова изразено
съгласие от самото дружество/.
Предвид извършеното частично плащане исковите претенции следва да
бъдат уважени само за главниците ведно със законната лихва, за
обезщетенията за забава следва да бъдат отхвърлени поради плащане.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 34280/2021 г. на СРС
/заповедно производство/:
6
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 1***.34 лева, от които ***.34 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. Държавната такса обаче вече е платена от
ответниците, поради което на дружеството следва да се присъди само
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 70606/2021 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на ***.34 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. От тези суми
следва да се присъди само юрисконсултското възнаграждение от 100 лева,
предвид плащането на държавната такса.
Ответната страна не претендира разноски.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. В. П., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, общ. С, ж.к. Б, бл***, вх. Б, ет. 6, ап. *** ДЪЛЖИ на
„Топлофикация С“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. Ястребец № 23Б следните суми: 1/сумата от 980.33
лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № ***, находящ се в гр.
С, общ. С, ж.к. Б, бл***, вх. Б, ет. 6, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. вкл, и 2/ сумата от 18.25 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл,, както и остатъка от законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 34280/2021 г. на СРС – 16.06.2021 г. до
окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 34280/2021
г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за
сумата от 120.50 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
13.04.2021 г., начислено върху главницата за доставена топлинна енергия и
2/за сумата от 3.*** лева – обезщетение за забава за периода от 01.07.2018 г.
до 13.04.2021 г., начислено върху главницата за дялово разпределение,
поради извършено плащане на претенциите в отхвърлената част след
образуване на делото, но преди приключване на устните състезания.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. В. П., с ЕГН: ********** и
адрес: общ. Столична, с. Д, ул. У № *** ДЪЛЖИ на „Топлофикация С“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Ястребец №
23Б следните суми: 1/сумата от 980.33 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот
– апартамент № ***, находящ се в гр. С, общ. С, ж.к. Б, бл***, вх. Б, ет. 6, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 2/ сумата от 18.25 лева –
главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
7
вкл,, както и остатъка от законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 34280/2021 г. на
СРС – 16.06.2021 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 34280/2021 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните
суми и периоди: 1/ за сумата от 120.50 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2021 г., начислено върху главницата за
доставена топлинна енергия и 2/за сумата от 3.*** лева – обезщетение за
забава за периода от 01.07.2018 г. до 13.04.2021 г., начислено върху
главницата за дялово разпределение, поради извършено плащане на
претенциите в отхвърлената част след образуване на делото, но преди
приключване на устните състезания.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. В. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ж.к. М, бл. ***, вх. 4, ет. 2, ап. *** ДЪЛЖИ на „Топлофикация
С“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
Ястребец № 23Б следните суми: 1/сумата от 980.33 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – апартамент № ***, находящ се в гр. С, общ. С, ж.к. Б,
бл***, вх. Б, ет. 6, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 2/ сумата
от 18.25 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. вкл,, както и остатъка от законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 34280/2021 г. на СРС – 16.06.2021 г. до окончателното плащане на сумите,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 34280/2021 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
за следните суми и периоди: 1/ за сумата от 120.50 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2021 г., начислено върху
главницата за доставена топлинна енергия и 2/за сумата от 3.*** лева –
обезщетение за забава за периода от 01.07.2018 г. до 13.04.2021 г., начислено
върху главницата за дялово разпределение, поради извършено плащане на
претенциите в отхвърлената част след образуване на делото, но преди
приключване на устните състезания.
ОСЪЖДА М. В. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, общ. С, ж.к. Б,
бл***, вх. Б, ет. 6, ап. *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация С“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. Ястребец № 23Б сумата от 16.*** лева, представляваща
разноски за юрисконсултското възнаграждение в производството по ч.гр.д. №
34280/2021 г. на СРС и сумата от общо 33.34 лева, представляваща разноски
в настоящото исково производство по гр.д. № 70606/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА Л. В. П., с ЕГН: ********** и адрес: общ. Столична, с. Д, ул.
У № *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
С“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
Ястребец № 23Б сумата от 16.66 лева, представляваща разноски за
юрисконсултското възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 34280/2021
г. на СРС и сумата от общо 33.33 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 70606/2021 г. на СРС.
8
ОСЪЖДА С. В. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. М, бл. ***,
вх. 4, ет. 2, ап. *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация С“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. Ястребец № 23Б сумата от 16.66 лева, представляваща
разноски за юрисконсултското възнаграждение в производството по ч.гр.д. №
34280/2021 г. на СРС и сумата от общо 33.33 лева, представляваща разноски
в настоящото исково производство по гр.д. № 70606/2021 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Термокомплект“ ООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 34280 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9