№ 2144
гр. Варна, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233110101961 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Т. А., ЕГН ********** с адрес
гр. ****, с която е заявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център Люлин- 6, ет. 2 за осъждане ответникът
да заплати на ищцата сумата от 601,09лева, представляваща сбор от направени удръжки по
наложен запор върху трудовото й възнаграждение от ЧСИ рег. № 808 по изп. д. № 10/2021г.-
на 19.02.2021г. сумата от 309,57лева, на 19.03.2021г. на сумата от 91,14лева и на сумата от
200,38лева, получена от ответника на отпаднало основание, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение на вземане по издадени заповед за изпълнение и
изп.лист по ч.гр.д. № 3436/2011г. на ВРС, установено с влязло в сила решение по гр.д. №
2583/2021г. на ВРС.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 17.11.2011г. срещу нея е било
образувано изп.д. № 2020/2011г. по описа на ЧСИ рег. № 808.
Въз основа на молба от м.08.2015г. ответникът като частен правоприемник на
първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил конституиран като
взискател по делото. Поради настъпила перемция изп.д. № 2020/2011г. е било прекратено, а
впоследствие образувано под нов № 10/2021г.
Вследствие наложен запор върху трудовото й възнаграждение, на 19.02.2021г. и
19.03.2021г. ЧСИ е събрал сумата от общо 601,09лева.
С влязло в сила на 13.08.2021г. решение по гр.д. № 2583/2021г. на ВРС, е прието за
установено между страните, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност.
Твърди, че след влизане в сила на решението и въз основа на нейна молба, ЧСИ е
възстановил частично постъпилите по изп. дело вследствие на запора суми, доколкото не са
били разпределени в полза на взискателя.
Въпреки отправените покани до ответника да му възстанови получените на 19.02 и
19.03.2021г., вследствие на запора суми, ответникът не е сторил това, което обосновава
правния интерес на ищцата от търсената понастоящем защита.
1
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника с който
искът се признава като основателен. Прави възражение срещу дължимостта на разноски, в
евентуалност за присъждане на такива в минимален размер.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа с писмено становище. Претендират
се присъждане на разноски.
Ответникът редовно призован, с писмено становище процесуалният му представител
поддържа депозирания отговор и направеното признание на исковата претенция.
Възможност за постановяване решение при признание на иска не е налице,
доколкото ищецът не е отправил такова искане до съда по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, а това
право принадлежи само на него.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че е
извършено в полза на ответника плащане на процесната сума; че с влязло в сила решение по
гр.д. № 2583/2021г. на ВРС е прието за установено между страните, че правото на
принудително изпълнение относно процесните суми е погасено по давност. При провеждане
на горното доказване, ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи
възражения и в частност, че е изпълнил задължението си по реституция на полученото на
отпаднало основание.
Характерното за настоящата хипотеза на неоснователно обогатяване е, че към
момента на даването основанието съществува, т. е. между страните е налице валидно
правоотношение, въз основа на което се извършва престирането и което оправдава
имущественото разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила
по причини от различно естество. Отпадането на правното основание може да се дължи на
разваляне на договора, било то извънсъдебно, или съдебно, на унищожаване на договора, на
настъпване на прекратително условие и пр.
Между страните не е имало спор по факта, че с влязло в сила на 13.08.2021г. решение
по гр.д. № 2583/2021г. на ВРС е прието за установено в отношенията между страните, че
възможността за принудително изпълнение е погасена по давност в периода след
28.09.2011г. по отношение на вземания на ответника, за които в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД са издадени заповед № 2526/11.03.2011г. за изпълнение на
парично задължение и изп. лист по ч.гр.д.№ 3436/2011г. по описа на ВРС: сумата от
673.31лв., представляваща общо задължение по Договор за потребителски паричен кредит
CREX-01632871 от 01.11.2007г., от която 530.03лв.- главница, 143.28лв.- мораторна лихва за
периода 15.09.2008г.-21.02.2011г., ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението в съда-21.02.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25лв.,
представляваща деловодни разноски, както и сумата от 100лв., представляваща направени
разноски за адвокатски хонорар.
Не е било спорно и това, че за събиране на горното вземане на ответника е било
образувано изп. дело № 20218080400010 по описа на ЧСИ рег. № 808 Захари Димитров.
Не е имало спор, а и е видно от представено удостоверение от ЧСИ от 20.07.2022г.,
че в резултат на наложени запор върху трудовото възнаграждение на ищцата и запор по
банковите й сметки, на 19.02.2021г. по изп. дело е постъпила сумата от 442,49лева, на
23.02.2021г. е постъпила сумата от 106,35лева и на 19.03.2021г. е постъпила сумата от
222,85лева. На взискателя- ответник сега, от тези постъпления са разпределени- на
19.02.2021г. сумата от 309,57лева, на 19.03.2021г. сумите от 91,14лева и 200,38лева. Т.е
взискателят е получил общо сумата от 601,09лева.
2
Следователно, установява се, както това, че ответникът е получил процесната сума,
така и обстоятелството, че към датата на получаването й, правото му да я получи е било
отречено. Съгласно съдебно установеното по гр.д. № 2583/2021г. на ВРС, възможността за
принудително събиране на вземанията по изп. лист издаден по ч.гр.д.№ 3436/2011г. по
описа на ВРС е била погасена по давност поради бездействие на кредитора в периода
29.09.2013г.- 24.08.2020г.
В заключение, искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по общото правило
на чл. 78, ал.1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се търсят разноски
в размер на платена дължима държавна такса от 50лева и адв. възнаграждение от 300лева.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, защото то е в минималният му размер
по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения в
редакцията на ДВ бр. 68/31.07.2020г., към датата на договарянето /20.10.2022г./. Не е налице
привилегията на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото законът поставя кумулативното наличие на
две предпоставки- ответникът да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото
и да е признал иска. В случая е налице само второто. Затова и сторените от ищеца разноски
ще следва да се понесат от ответника, независимо от направеното от него признание на иска.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център Люлин- 6, ет. 2
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. А., ЕГН ********** с адрес гр. **** сумата от 601,09лева,
представляваща сбор от направени удръжки по наложен запор върху трудовото й
възнаграждение от ЧСИ рег. № 808 по изп. д. № 10/2021г.- на 19.02.2021г. сумата от
309,57лева, на 19.03.2021г. на сумата от 91,14лева и на сумата от 200,38лева, получена от
ответника на отпаднало основание, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение на вземане по издадени заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д. №
3436/2011г. на ВРС, установено с влязло в сила решение по гр.д. № 2583/2021г. на ВРС, на
основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център Люлин- 6, ет. 2
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. А., ЕГН ********** с адрес гр. **** сумата от 350лева,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно- деловодни разноски за
платена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3