Решение по дело №801/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Зам.-кмета на Община Варна, подадена чрез юрисконсулт С. Д., срещу Решение № 86/24.01.2024 г., постановено по АНД № 20233110204181 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 203/28.08.2023 г, издадено от Зам.-Кмета на Община Варна, с което на К. Ж. К. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба на ОбС Варна за реда за провеждане на търговската дейност на територията на община Варна (НРПТДТОВ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл. 23 НРПТДТОВ.

В жалбата се навеждат доводи, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че неправилно въззивната инстанция е констатирал, че атакуваното НП е издадено от длъжностно лице, което няма правомощия да издава НП. Сочи се, че административното нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на визираната в оспореното НП законова норма и е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност, съответно правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на К.. Посочва се, че размера на наложената санкция е в нормативно регламентирания минимален размер. По изложените съображения, поддържани в съдебно заседание от процесуалния му представител, се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – К. Ж. К., чрез адв. Д. М. – АК-Варна, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на ВРС е валидно и правилно. Претендират се сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалбата. Пледира оставане в сила на оспореното решение.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

По фактите:

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 203/28.08.2023 г, издадено от Зам.-Кмета на Община Варна, с което на К. Ж. К. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 2 НРПТДТОВ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл. 23 НРПТДТОВ.

ВРС е установява от фактическа страна, че на 28.06.2023 год. около 00:25 часа в гр. Варна, [улица], заведение кафе-книжарница „THE BOOK STORE“ упражнява своята дейност след 24:00 часа, като не е представено Разрешение за удължено работно време, издадено от Кмета на Община Варна или упълномощено от него лице, при условия и ред, посочени в Наредба на ОбС Варна за реда за провеждане на търговска дейност на територията на Община Варна (Наредбата) – нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 2 НРПТДТОВ. Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, в качеството му на управител на дружеството, стопанисващо обекта, който в графата бележки и възражения отразил, че не е съгласен с акта, както и че заведението не работи. В срока по чл. 44 ЗАНН са депозирани писмени възражения, в които се твърди, че към момента на проверката заведението не е работило, а в него са само жалбоподателя, като негов управител и негови приятели, единият от които трябвало да му оправи компютъра.

АНО не възприема така направените възражения и въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка издава обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 НРПТДТОВ, на основание чл. 23 от същата, наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв.

От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество приема за основателна по следните съображения:

Във въззивното производство съдът е следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

За да отмени оспореното НП въззивният съд е приеме, че е допуснато нарушение на чл. 47, ал. 2, във вр. ал. 1, буква „а“ ЗАНН, като атакуваното НП е издадено от длъжностно лице, което няма правомощия да издава НП. Издаването на АУАН и НП от некомпетентни лица представлява съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и НП следва да бъде отменено само на това основание. Според ВРС съгласно разпоредбите на чл. 47 ЗАНН административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомствата и организациите и областните управители и кметове на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 44, т. 9 ЗМСМА кмета на общината възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите, координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното изпълнение. Разпоредбите на чл. 18 и чл. 19 НРПТДТОВ посочват, че контролът по спазването и изискванията на настоящата Наредба се осъществява от оторизираните общински и държавни органи, които задължително се легитимират при осъществяване на контролна дейност, а чл. 19, че централизираният контрол върху общинските органи по тази наредба се осъществява от Кмета на Община Варна. ВРС приема, че по делото няма представени доказателства от страна на въззиваемата страна (наказващия орган), от които да се установява, че Зам.-кмета на Община Варна е упълномощен от кмета на Община Варна да издава НП по НРПТДТОВ.

На следващо място ВРС приема, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като според него липсват категорични доказателства, че нарушението е безспорно извършено. Счетено е, че показанията на свидетелите М. и Ц. са противоречиви и от тях не може с категоричност да се установи дали на конкретната дата правилно са констатирали, че в заведението има клиенти и се извършва търговска дейност след 24 часа без за това да е издадено съответното разрешение.

По изложените съображения въззивният съд намира подадената жалба за основателна, поради което обжалваното НП е отменено като незаконосъобразно.

По правото:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, а оспореното решение на ВРС за неправилно.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но не споделя направените от ВРС правни изводи за липса на осъществен състав на нарушението. Въззивният съд правилно установил фактите по делото, но неправилно ги е отнесъл към материално правния закон, поради което е достигнал и до неправилни правни изводи.

В НРПТДТОВ, са уредени редът и условията за функциониране на търговските и туристически обекти, разположени на територията на Община Варна. По смисъла на чл. 1, ал. 3, т. 2 НРПТДТОВ, кафе-сладкарниците, баровете, питейните заведения и др. заведения за хранене и развлечения са туристически обекти. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 НРПТДТОВ работното време на заведенията за хранене и развлечения е от 06:00 часа до 24:00 часа. В чл. 5, ал. 1, т. 2 НРПТДТОВ е предвидена възможност упражняването на дейност в такива обекти да се осъществява и в периода от 24:00 часа до 06:00 часа, но само след получаване на „Разрешение за удължено работно време“, издадено от Кмета на Община - Варна или упълномощено от него лице, при условията и реда, посочени в Наредбата. За издаване на „Разрешение за удължено работно време“ на заведения за хранене и развлечения, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 лицето, осъществяващо дейността, подава искане по образец в Община Варна, към което трябва да приложи: удостоверение за вписване в Търговския регистър към Агенция по вписванията или актуално удостоверение за съдебна регистрация; документ за собственост или договор за наем, придружен с акт за собственост на обекта; документ удостоверяващ статута на туристическия обект; удостоверение за категоризация; за туристически обекти, находящи се в жилищни сгради - протокол от общото събрание на живущите, заверен за вярност, в който с решение е отразено съгласие на обитателите за функциониране на обекта с удължено работно време; оригинална служебна бележка за липса на задължения към Община Варна. В чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредбата е посочено, че разрешението за удължено работно време се издава със срок една година, при изтичане на който се подава заявление за ново разрешение по предвидения ред.

Анализът на посочената нормативна уредба сочи, че същата предвижда възможност заведенията за развлечение да осъществяват дейността си по предназначение извън работното време, предвидено в закона, а именно от 06:00 ч. до 24:00 ч., единствено в случаите на наличие на издадено разрешение от компетентния орган предвиден в Наредбата ред, като за нарушаването на посоченото правило, визирано в нормата на чл. 5, ал. 1, т. 2 НРПТДТОВ, нормата на чл. 23 от подзаконовия нормативен акт, предвижда налагане на санкция на виновните лица в размер от 500 до 1000 лева.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства, а именно разпита на свидетелите - полицейски служители М. и Ц., от писмените доказателства по делото - докладната записка, изготвена от свид. М., приложена към АНП и други, безспорно се установява, че процесното заведение функционира като кафе-книжарница, съответно същото има статут на туристически обект по смисъла на чл. 1, ал. 3, т. 2 НРПТДТОВ, съответно в същото се осъществява търговска дейност, свързана с предоставяне на туристически услуги. Като косвено доказателство в този смисъл следва да се съобрази информацията, съдържаща се в Регистъра на местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение, категоризирани в община – Варна (която съдът съобрази като ноторно известен факт, предвид публичният достъп до същата), видно от която към момента на извършената проверка, а и към настоящия момент обектът функционира на посочения в НП адрес със статут на кафе-аператив, стопанисван от "Д ФЪН СТОР"ООД.

Съдът намира, че по делото са събрани непротиворечиви доказателства, установяващи, че на 28.06.2023 г. извън рамките на определеното в НРПТДТОВ работно време на обекта, а именно в 00:25 часа е извършвана дейност в заведението, без наличието на Разрешение за удължено работно време регламентирано в нормата на чл. 5, ал. 1, т. 2 НРПТДТОВ. В тази връзка в приобщената по делото докладна записка и АУАН е обективирана констатацията на свид. М., че по време на извършената проверка са установява, че „заведението е отворено, в помещението и на пейката пред него има хора, които консумират алкохол, съответно е прието, че заведението работи с клиенти“. В съответствие с визираните в цитирания документ констатации са и показанията на свид. Ц., който в съдебно заседание заявява, че при пристигане в кафе-книжарницата в обектът и непосредствено пред него (на поставена пейка) са се намирали клиенти, употребяващи алкохол.

Неправилно ВРС приема показанията на свид. М. и Ц., като противоречиви, а кредитира показанията на свид. М. Настоящия касационен състав намира показанията на свид. Мушкова за защитна теза, която не е подкрепена от доказателства.

Безспорно се установява от показанията на свидетелите М. и Ц. и обстоятелството, че в хода на проверката на полицейските служители не е представено Разрешение за удължено работно време, доколкото такова не е издавано за съответния обект от Кмета на Община – Варна или упълномощено от него лице. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, оборващи констатациите на АНО в този смисъл. Показанията на свид. М. и Ц. напълно кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и се установява описаното в АУАН и НП извършено нарушение, за което на К. - в качеството му на управител на „Д ФЪН СТОР“ ООД, му е ангажирана административнонаказателна отговорност, респ. му е наложено предвидената в НРПТДТОВ санкция в минимален размер

Видно от справка в Търговския регистър, съобразена като ноторно известен факт, предвид неограниченият достъп до посочената информация, въззивникът има качеството управител на дружеството-стопанисващо процесния обект. В този смисъл същият има правомощия да организира дейността в обекта, а с оглед присъствието му в същия по време на проверката е имал и обективна възможност да стори това, в т. ч. по отношение на работното време при осъществяване на дейността му. В този смисъл, съдът намира, че въззивникът виновно е осъществил нарушение на нормата на чл. 5, ал. 1, т. 2 НРПТДТОВ, като не е притежавал и представил „Разрешение за удължено работно време“ на обекта, при осъществяваната от същия дейност след изтичане на работното време в 24:00 ч. на 28.06.2023 г.

Неправилно районният съд е приел, че в производството по издаване на оспореното НП е допуснато нарушение на чл. 47, ал. 2, вр. с ал. 1, буква „а“ ЗАНН, тъй като последното е издадено от длъжностно лице, което няма правомощие да издава НП по НРПТДТОВ. Със Заповед № 3067/30.09.2022 г. издадена на основание чл. 44, ал, 1, ал. 2 и чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, чл. 47, ал. 2 ЗАНН, чл. 17, ал. 2 АПК, чл. 223, ал. 1, т. 11 и чл. 239, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), чл. 157, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците , чл. 232, ал. 2 от Закона за туризма, чл. 233, ал, 2 от Закон за защита на потребителите, чл. 36 от Наредба за обществения ред на територията на Община Варна, чл. 51 от Наредба за рекламна дейност на територията на община Варна, чл. 111 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Варна, чл. 54 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна, чл. 19 и сл. от Наредба за реда за провеждане на търговска дейност на територията на община Варна, чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, Кмета на Община Варна възлага на Т. В. И. - Заместник-кмет на Община Варна, правомощията си на административнонаказващ орган, да подписва наказателни постановления и споразумения по актове, съставени за установени административни нарушения по НРПТДТОВ. Във абзац втори на т. 2 от процесната заповед изрично е посочено, че „в отсъствието на Заместник-кмет Т. В. И., правомощията възложени по т. 2 от настоящата заповед да се изпълняват от Заместник-кмет Пламена Маринова“. Това обстоятелство е останало необсъдено и невзето предвид от страна на първостепенния съд. Настоящата касационна инстанция като взе предвид Заповед № 3067/30.09.2022 г. приема, че оспореното НП е издадено от компетентен административен орган в съответствие с разпоредбите на чл. 47, ал. 1, буква „а“ ЗАНН и чл. 18 и чл. 19 НРПТДТОВ.

Съдът намира, че не са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не се констатира наличие на обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на допуснатото нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Безспорно в случая са засегнати интересите на обществото, в т. ч. на конкретни граждани, вследствие на шума от дейността в обекта, което се установява както от приобщените по делото докладни досежно идентични казуси на различни дати, така и от показанията на полицейските служители, видно от които заведението е посетено с оглед постъпил сигнал за нарушаване на нощната тишина. Нещо повече, с оглед системното осъществяване на дейността извън рамките на работното време, което се установява от свидетелските показания на св. М. и Ц., съдът намира, че при конкретното нарушение е налице по-висока обществена опасност от типичната за нарушенията от същия вид.

Оспореното НП е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, както и с целта на закона. Правилно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на К. на основание чл. 23 НРПТДТОВ, доколкото посочената норма предвижда процесното нарушение в диспозицията си.

Като е приел друго и е отменил оспореното НП, ВРС е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да постанови друго, с което да се потвърди НП. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва новото решение да се постанови по същество.

От касатора е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд– Варна, VII тричленен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 86/24.01.2024 г., постановено по АНД № 20233110204181 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 203/28.08.2023 г, издадено от Зам.-Кмета на Община Варна, с което на К. Ж. К., в качеството му на управител на „Д ФЪН СТОР“ ООД, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 2 НРПТДТОВ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл. 23 НРПТДТОВ.

ОСЪЖДА К. Ж. К., [ЕГН], да заплати на Община Варна сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.