№ 242
гр. Враца, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20221420100549 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск от ИЛ. П. МЛ. от гр.Враца против „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ООД, гр.София за признаване, че ищецът не дължи на ответника сумата 879.71 лв.
главница по запис на заповед от 14.04.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от
12.09.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумата 65.00 лева деловодни разноски, за които е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1526/2008г. на РС Враца.
Ищецът поддържа, че вземането, предмет на цитирания изпълнителен лист е погасено по давност,
тъй като последното валидно изпълнително действие е извършено на 28.09.2011г. Счита, че от тогава
са изминали повече от пет години, поради което и при липса на предприети, действия съставляващи
основание за спиране или прекъсване на давностните срокове по смисъла на чл.116 от ЗЗД
посочените суми не могат да се събират принудително.
Искът е с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който не оспорва
предявените искове.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните,
въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:
С изпълнителен лист от 19.09.2008г., издаден по ЧГД №1526/2008 на РС Враца, ИЛ. П. МЛ.
е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД следните суми: 879.71 лв. - главница дължима по
запис на заповед от 14.04.2008г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.09.2008г., до окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 65.00 лв. - деловодни разноски.
1
Въз основа на молба от 18.05.2011г. взискателят „Ти Би Ай Кредит” ЕАД е
образувал изп.дело ***** по описа на ЧСИ Георги Борисов, с peг. № 722, район на действие
ОС Враца за претендираните по изпълнителния лист суми. Поискано е при липса на
доброволно изпълнение в законоустановения срок да бъде предприето принудително
събиране на вземането като изпълнението бъде насочено срещу движимите вещи на
длъжника, находящи се на адреса на местоживеенето му като с призовката за доброволно
изпълнение да бъде насрочена и дата за извършване на описа.
Видно от протокол за опис на движимо имущество от 28.09.2011 г., длъжникът не е
бил открит на посочения по делото адрес, поради което насроченият за 28.09.2011 г. опис на
движим вещи, находящи се на адреса му не е бил извършен.
С постановление от 17.11.2016 г. на ЧСИ Георги Борисов изпълнителното
производството по делото е прекратено осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят по
изпълнителното производство не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от
две години.
С молба от 27.09.2019 г. по изпълнителното дело, АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД, в
качеството му на цесионер на предишният взискателя „Транзакт Юръп” ЕАД/ с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит ЕАД/ е поискало образувано на изпълнително дело срещу
длъжника И.М. за остатъчната непогасена сума по изпълнителния лист. Поискано е да бъде
извършена справка в регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ за регистрираните
банкови сметки на името на длъжника и да бъде наложен запор на последните две
новооткрити банкови и/или спестовни сметки.
До банка ДСК ЕАД е изпратено запорно съобщение с рег.№17-10-150661/28.10.2019г.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Според чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва при материалноправна незаконосъобразност
принудителното изпълнение. Искът може да се основе само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание. В
конкретния случай се твърди, че претендираното вземане е погасено по давност поради
непредприети изпълнителни действия в петгодишния давностен период.
Съгласно чл.531, ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ исковете по записа на заповед срещу
издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа. По силата на чл.116, б.”б” ЗЗД с
предявяването на иск или възражение или на искане за започване на помирително
производство давността се прекъсва, като същата не тече докато трае съдебният процес
относно вземането. От прекъсването на давността почва да тече нова давност, а ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години –
чл.117, ал.2 от ЗЗД.
По въпросите за погасителната давност в изпълнителното производство е
постановено ТР № 2/2013 г. на ОСГТК. В същото е посочено, че за разлика от исковия
процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на
иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи
производството до постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът
други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по
себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
2
конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не
тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, давност тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. В мотивите на
задължителното за съобразяване и прилагане ТР №2/2013г. на ОСГТК е разяснено, че новата
давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и
действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Според ТР искането за предприемане на определено
изпълнително действие представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само
когато е уважено и реализирано от съдебния изпълнител и действието е предприето. Тоест
необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им
прекъсващ ефект.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС “не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“
Видно от протокол за опис на движимо имущество от 28.09.2011 г., длъжникът не е
бил открит на посочения по делото адрес, поради което насроченият за 28.09.2011 г. опис на
движим вещи находящи се на адреса му не е бил извършен.
Следва да се посочи, че неизвършеното изпълнително действие според горицитираното
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК не прекъсва погасителната давност, тъй като както вече се посочи
по-горе искането за предприемане на определено изпълнително действие представлява
юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено и реализирано от
съдебния изпълнител и действието е предприето. Видно от данните по делото опис на
3
движими вещи на длъжника не е извършен, тъй като лицето не е открито на посочения по
делото адрес. Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността, но
съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо
действие без наличие на другото.
Тъй като в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия по делото, на осн.чл.433, ал.1 т.8 ГПК изпълнителното производство е
прекратено с постановление от 17.11.2016 г. на ЧСИ. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното
тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”, настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
При това положение давността за претендираните суми по гореописаното изпълнително дело
е настъпила на 28.09.2014 г. /кратката 3-годишна/, както и общата пет годишна до 28.09.2016г. след
образуване на изпълнителното дело.
При така изведените правни изводи следва да се уважат предявените искове за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 879.71 лв. главница по запис на заповед от
14.04.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.09.2008г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 65.00 лева деловодни разноски, за които е издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1526/2008г. на РС Враца
С оглед изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски.
По отношение на възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна, съдът приема, че съгласно чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представително, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв. минималното
възнаграждение е 300 лв. Заплатено и претендирано е адвокатско възнаграждене в размер на 400лв.,
поради което с оглед правната и фактическа сложност на делото съдът приема, в полза на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимално предвидения в цитираната наредба
размер от 300.00 лева, както и заплатената д.т. от 62.61лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИЛ. П. МЛ. с ЕГН ********** не дължи на „АПС БЕТА
4
БЪЛГАРИЯ” ООД с ***** със седалище и адрес на управление гр.София, бул. България 81В сумата
от 879.71 лв. главница по запис на заповед от 14.04.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата от 12.09.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумата 65.00 лева деловодни
разноски, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1526/2008г.
на Районен съд Враца, поради изтекла погасителна давност за удовлетворяване на вземанията.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД с ***** със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. България 81В да заплати на ИЛ. П. МЛ. с ЕГН ********** от гр.Враца сумата 362.61
лв., представляваща направени разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5