Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 28.08.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети май, през
две хиляди и четиринадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Б.Ш.,
като изслуша докладваното от
съдията гр. д. № 8334 по описа за 2012г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правно основание чл. 22, ал. 3 от СК
(отм.) и искане с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
Ищцата М.Е.Б. поддържа твърдение, че на 29.09.2004г. придобила съвместно с
ответника Я.В.И., правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
апартамент №6, с местонахождение на трети етаж в жилищната сграда на блок № 5, вх. „Б”, в ж.к. „К.П.” на гр. С..
Споменатият имот бил придобит от ищцата и от първия ответник при действието на
чл. 19, ал.1 от СК (отм.) т.е. в режим
на съпружеска имуществена общност, понеже гражданският брак между тях бил
сключен още на 11.06.2003г. в гр. Ф., Р. И., съгласно правилата на правото на
тази държава. Едва след проверка в имотния регистър на АВп, която била
предприета от ищцата след наложена възбрана върху процесния имот - ищцата
узнала, че на 16.05.2008г. ответникът И.
бил поел към втория ответник „Ю.Б.” АД
задължението да обезпечи чрез договорна ипотека върху процесния недвижим
имот кредитното задължение на третия ответник „А.2.” ООД/н/. Договорът за
учредяване на ипотека бил обективиран в Нотариален акт № 89, том ІV, рег. №
5616, дело № 657 от 2008г. на нотариус С. Т. и бил подписан само от В. И., но
не и от ищцата. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за обявяване
на недействителност на Договор от 16.05.2008г. за учредяване на ипотека върху
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6, с местонахождение на третия етаж във вход „Б” от
жилищната сграда на блок № 205, в ж.к. „К.П.”
на гр. С., състоящ се от две стаи, кухня
и обслужващи помещения, със застроена площ от 63, 89 кв.м., заедно с избено
помещение № 27 с полежна площ от 10, 35 кв.м. и припадащите се 3, 063 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото както и
искането с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт №
89, том ІV, рег. № 5616, дело № 657 от
2008г. на нотариус С. Т., в който този договор е обективиран. При условията на
евентуалност - ищцата претендира за установяване недействителност на процесния
договор за ипотека от 16.05.2008г., но само касателно принадлежащата й при
евентуално прекратяване на СИО една втора идеална част от правото на
собственост върху процесния недвижим имот и за отмяна на нотариалния акт
касателно една втора идеална част от процесния имот. С оглед основателността на
предявените искове - ищцата претендира за осъждане на ответниците да й заплатят
направените съдебни и деловодни разноски.
Предявените искове са оспорени от
ответника Я.В.И., който поддържа твърдение за липса на надлежна материална
легитимация за ищцата, в качеството й на съсобственик на процесния недвижим
имот, в режим на съпружеска имуществена общност. В подкрепа на възражението си
срещу предявените искове, този ответник сочи, че бракът му с ищцата бил сключен
в чужда държава, поради което правното му действие, а от тук и приложното поле
на разпоредбите на СК (отм.) му било обусловено от издаването на Акт за сключен граждански брак от
длъжностно лице по гражданско състояние в Р. Б. - на 16.11.2010г. От друга страна, процесният имот
бил придобит от този ответник, с помощта на финансови средства, отпуснати му на
кредит, а този факт сам по себе си бил достатъчен според ответника да обори
установената от чл.19 СК (отм.) презумпция за съвместен принос на ищцата в
придобиване на имота. По изложените съображения, ответникът моли за отхвърляне
на иска, като неоснователен и за осъждане на ищцата да заплати направените
разноски.
Предявените искове са оспорени от
ответника „Ю.Б.” АД. Чрез процесуалния си представител, този ответник поддържа
твърдение за липса на надлежна процесуална легитимация и на надлежна материална
легитимация за ищцата, по предявения иск. Преди всичко, ответникът навежда
доводи срещу допустимостта на иска, като твърди, че ищцата е пропуснала да
предяви иска в рамките на установения от чл. 22, ал.3 от СК (отм.) шест месечен
преклузивен срок. При условията на евентуалност, огветникът изразява становище
за неоснователност на иска по следните съображения: бракът между първия
ответник и ищцата, дори да е бил валиден, бил отразен в регистрите на
населението на Р. Б. едва след датата, на която ответникът Я.И. е придобил
процесния недвижим имот, а приложното поле на разпоредбите на СК (отм.) и в
частност на презумпцията по чл. 19 от СК (отм) било обусловено преди всичко от
съставянето на Акт за сключен граждански брак от длъжностно лице по гражданско
състояние в Р. Б. и вписването
на акта в регистрите на населедието. От тази гледна точка, имуществените
отгошения между страните основани на
брачната връзка помежду им се уреждали от СК (отм) едва след 16.11.2010г. При
това, ответникът сочи, че ищцата се домогвала да черпи права от собствената си
недобросъвестност, тъй като самата тя не изпълнила задължението си да уведоми
компетентните органи за гражданска регистрация да регистрират брака й съгласно
законите на Р. Б., чиито гражданин била ищцата. По изложените съображения,
ответникът моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и за осъждане на
ищцата да му заплати направените разноски.
Ответникът „А.2.” ООД – в
несъстоятелност ( с Решение за обявяване в несъстоятелност от 18.04.2012г. и
непроменен статус до деня на постановяване на решението), не взема становище по
предмета на спора.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приет като доказателство препис от
Удостоверение за граждански брак (на италиански език, с апостил, придружено с
превод на български език) установява, че на единадесетия ден от месец юни през
2003г. (т.е. на 11.06.2003г.), пред длъжностно лице по гражданско състояние в
гр. Ф., Р. И. е бил сключен граждански брак между М.Е.Б. Миникелло и Я.В.И..
Актът е с регистрационен номер с акт № 338-1 и есъставен от длъжностно лице по
гражданско състояние на Община Ф.. Видно е, че самото удостоверение за
сключения граждански брак е издадено на 02.11.2010г.
Съдържанието на приет като доказателство Нотариален
акт № 37, том VІІІ, рег. № 10107, дело № 1208 от 2004г. на нотариус И.Н. установява
обективирания в него Договор от 29.09.2004г., по силата на който ответника Я.В.И.
придобива в собственост от В. Я. И. описано в нотариалния акт жилище,
представляващо апартамент № 6, с местонахождение на третия етаж във вход „Б” от
жилищната сграда на блок № 205, в ж.к. „К.П.”
на гр. С., състоящ се от две стаи, кухня
и обслужващи помещения, със застроена площ от 63, 89 кв.м., заедно с избено
помещение № 27 с полежна площ от 10, 35 кв.м. и припадащите се 3, 063 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Съдържанието на приет като доказателство
Нотариален акт № 89, том ІV, рег. № 5616, дело № 657 от 2008г. на нотариус С. Т.
установява обективирания в него Договор
от 16.05.2008г. между Я.В.И. и „Ю.Б.” АД, за учредяване на ипотека върху
посочения в нотариалния акт апартамент № 6, с местонахождение на третия етаж
във вход „Б” от жилищната сграда на блок
№ 205, в ж.к. „К.П.” на гр. С., състоящ
се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 63, 89
кв.м., заедно с избено помещение № 27 с полезна площ от 10, 35 кв.м. и
припадащите се 3, 063 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото. Ипотеката е учредена за обезпечение на парично
задължение на „А.2.” ООД към кредитора „Ю. И Е.Д.” АД, понастоящем „Ю.Б.” АД.
Като доказателство по делото е прието Удостоверение
№ 1476/14.04.2008г. на Район “Л.” при Столична община от чието съдържание е
видно, че към датата на издаването му, в регистрите на населението при НБД не е
отбелязано сключването на граждански брак по отношение на Я.В.И..
Съдържанието на прието като доказателство
Удостоверение за сключен граждански брак сер. ЛЮЛБ № 103073 на Район “Л.” при
Столична община установява факта, че на
16.11.2010г. длъжностното лице по гражданско състояние при Район „Л. ” на
Столична община е съставило Акт за
граждански брак № 3073/16.11.2010г. между М.Е.Б. и Я.В.И.. Самият Акт за
граждански брак № 3073/16.11.2010г. е
съставен въз основа на данните от документ, който е бил представен пред
длъжностното лице по гражданско състояние – удостоверение за сключен граждански
брак в гр. Ф., Р. И.. Индивидуализиращите белези на удостоверителния документ
от италианския орган позволява той да бъде идентифициран като посоченото по-
горе Удостоверение от 02.11.2010г. на Община Ф., за сключен граждански брак (на
италиански език, с апостил, придружено с превод на български език). Върху гърба
на акта е извършено отбелязване за прекратяване на брака, чрез развод, считано
от 16.02.2012г.
Като доказателство по делото е приет препис от Уведомление
по изп. дело № 20118630401032 на ЧСИ С.Х., от което е видно, че срещу процесния
недвижим имот са предприети изпълнителни действия, за които е уведомен длъжника
по изпълнението – лицата, обитаващи имота.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
По допустимостта на исковите претенции;
Предявените искови претенции се основават на релевираното в исковата молба твърдение на ищцата, че тя притежавала в режим на съпружеска
имуществена общност процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 6,
с местонахождение на трети етаж в жилищната сграда на блок № 5, вх. „Б”, в ж.к. „К.П.” на гр. С.. Според ищцата, осъществената от ответника и
неин бивш съпруг Я.И. разпоредителна сделка по учредяване на договорна ипотека
върху този именно имот била недействителна, тъй като ищцата притежавала
собственост върху имота, а не била изразявала съгласие за осъществяване на атакуваната
правна сделка.
Съдът намира, че предявените искови претенции са допустими
и в тази връзка приема за неоснователни наведените от ответника „Ю.Б.” АД
доводи в противната насока. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното:
Исковата претенция се основава на ясно посочени фактически
твърдения, т.е. на твърдения за настъпването на конкретни юридически факти,
както и на ясно посочени твърдения за настъпването на правни последици, които в
представата на ищцата са свързани с проявлението на посочените от нея факти. В
случая, ищцата твърди, че притежава право на собственост върху недвижим имот,
което право е придобила в особен правен режим, поради наличието на съществуваща
правна връзка – граждански брак с формално посочения приобретател на имота Я.И..
За да бъдат възприети от съда при решаването на
спора обаче, твърдяните в исковата молба факти и твърдените от ищцата техните
правни последици следва да бъдат установени. Ето защо, липсата или наличието
им има отношение към основателността на иска, а не към неговата допустимост.
Дали твърдяните факти са се проявили, и дали те водят до нищожност или до
относителна недействителност на сделката, за която се твърди да е била сключена
без съгласието на ищцата също е въпрос по съществото на спора, а не по
допустимост на исковете, защото всЯ.лице може да потърси съдебна защита на
правата които твърди че притежава, стига да може да ги дефинира ясно, а разглеждайки спора, съдът ще бъде оправомощен
да приложи само нормативно определените техни последици и ако те съвпадат с
желаните от ищеца – само тогава искът ще бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.3 от СК (отм.) допустимостта
на иска на съпруга, който желае да оспори действителността на извършена от
другия съпруг сделка с недвижим имот, за който се твърди че е общ, в действителност
е предпоставена от изтичането на шест месечен преклузивен срок. Обаче, въз
основа съдържанието на прието като доказателство Уведомление по изп. дело №
20118630401032 на ЧСИ С.Х., съдът приема, че посочения от закона преклузивен
срок в конкретния случай е бил спазен - доколкото исковата молба е заведена с
вх. № 81802 от 17.09.2011г. По
делото не са налице други данни, които да могат да обосноват извода, че ищцата
е узнала за сключването на атакувания от нея договор за ипотека преди да бъде уведомена
за насочването на изпълнителни действия върху процесния недвижим имот на 19.07.2011г.
По основателността на исковите претенции;
Основната предпоставка за основателност на иска, която е
толкова съществена, че определя надлежната материална легитимация на ищцата по
предявените искове (главен и евентуален) е правото
й на собственост върху процесния недвижим имот.
Формално, собствеността върху този имот е била
придобита само от ответника Я.И., защото той единствен е посочен като страна по
придобивната сделка в Нотариален акт № 37, том VІІІ, рег. № 10107, дело № 1208
от 2004г. на нотариус И.Н., но релевираните от ищцата нейни права се основават
на правните последици на разпоредбата на действащия при сключване на сделката
чл. 19, ал.1 от СК (отм), както и на твърдението, че при сключването на
придобивната сделка тя е била в граждански брак с приобретателя.
Споменатата разпоредба на чл. 19, ал. 1 от СК
/отм./ установява, че вещите, придобити от съпрузите през време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи - независимо от това, на
чие име са придобити.
При условие, че Я.И. е придобил процесния недвижим
имот на 29.09.2004г., а ищцата твърди да е сключила с него граждански брак на
11.06.2003г., но на територията на друга държава и пред чужд орган по
гражданско състояние - въпросът, който концентрира същността на повдигнатия
правен спор, касае момента на пораждане на правните последици на този брак. Не
се спори, че бракът е регистриран според изискванията на българското право - в
регистрите на населението на Р. Б. на
16.11.2010г.
Брачното правоотношение е елемент от
гражданския статус на лицата, който е регламентиран от Закон за гражданската
регистрация (обн. ДВ бр.67 от 1999г.). Гражданска регистрация е вписване на
събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско
състояние и включва съвкупност от данни
за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото в качеството на
носител на субективни права (по арг. от чл. 1, ал. 2 от ЗГР и чл.2, ал.3 от ЗГР).
Логическото и систематическо
тълкуване на разпоредбите на чл. 51 от ЗГР вр. с чл. 36 от ЗГР ясно илюстрират специфичния конститутивния
характер на акта за
граждански брак, за
разлика от другите два акта за гражданско състояние – акт за раждане и акт за
смърт, които имат само констативен характер, защото са предназначени да
удостоверят настъпването на споменатите юридически събития.
Доколкото бракът „се сключва” пред длъжностното лице по гражданското
състояние, той представлява
юридическо действие, което се вписва незабавно в регистрите на населението по принцип от същото длъжностно лице,
пред което се сключва гражданският брак. Това е така, главно с оглед на
постигането на правна сигурност, понеже именно
съставянето на акт за граждански брак валидира
брака и оповестява пред всички трети лица факта на сключването му.
Действително, при спазването на
определени изисквания – позитивното право на Р. Б. признава и правното действие на сключените в
чужбина бракове между български граждани, каквито са ищцата и ответника Я.И.,
дори в хипотезите, в които тези бракове са били сключени пред чуждестранен
орган за гражданско състояние, комуто не може да се вмени задължението да
отрази гражданския брак в регистрите на населението на Р. Б.. Признаването на
този тип бракове обаче ( виж чл. 6, ал. 3 от КМЧП, чл. 75, ал. 3 от КМЧП ) е
имплицитно свързано с регистрирането
брака по установения ред т.е. чрез съставянето на надлежен акт за
граждански брак от длъжностно лице по гражданско състояние в Р. Б..
За граждански брак, който е
сключен от български гражданин, правните последици които българското частно
право свързва с брака не могат да настъпят, преди да бъде съставен надлежен акт
този тип правна връзка и наличието й да бъде отразено в регистрите на
населението. А признаването на такъв тип брак по никакъв начин не игнорира
момента на настъпването на неговите правни последици, който е обусловен от
надлежната регистрация на брака. Този извод се налага именно поради
конститутивния характер на акта и впрочем
бе категорично възприет и от по- новото позитивно право – съгласно чл. 79, ал.
3 от КМЧП, имуществените отношения между съпрузи се уреждат от
правото, приложимо към техните лични отношения, а съгласно чл. 79, ал.1 от КМЧП личните отношения между
съпрузи, които са
български граждани се уреждат от тяхното общо
отечествено право т.е. в конкретния случай от българското право и в частност от Закона за
гражданска регистрация /ЗГР/, независимо от това, че сключеният между тях брак
в чужбина се признава в Р. Б. .
Всички изложени по- горе изводи,
мотивират заключителния извод, че ищцата не би могла да се позовава валидно на
правните последици на брачното правоотношение, които са предвидени от
нормативната разпоредба на чл. 19, ал. 1 от СК /отм./ и на които тя основава
материалната си легитимация по предявените искове - преди да е регистрирала надлежно сключения в
чужбина и пред чуждестранно лице по гражданско състояние граждански брак.
Тъй
като, по изложените съображения, бракът между ищцата М.Е.Б. и ответника Я.И.
следва да се счита признат и валидиран с изготвянето на Акт за граждански брак
№ 3073 от 16.11.2010г., а този акт няма обратно действие - то сключения на 29.09.2004г. договор за
покупко- продажба на процесния недвижим имот
между В. Я. И. и Я.в.И. (Нотариален акт № 37, том VІІІ, рег. № 10107,
дело № 1208 от 2004г. на нотариус И.Н.) не
е породил предвидените в чл. 19, ал.1 от СК (отм) правни последици в
патримониума на ищцата т.е. със сключването на тази сделка, тя не е придобила
съвместно с купувача право на
собственост върху процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност.
Доколкото
твърденията на ищцата, че тя придобила и притежавала процесния имот в режим на съпружеска
имуществена общност с ответника Я.И. бяха категорично опровергани по
категоричен начин, посредством събраните писмени доказателства и чрез
направените от съда изводи - то ищцата не притежава и надлежна материална
легитимация по предявените искове с правно основание чл. 22, ал. 3 от СК
(отм.). А липсата на надлежна материална легитимация за ищцата на свой ред
обосновава отхвърлянето на предявените искове.
По
отношение на разноските:
При изложение в
мотивите изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях съдебни разноски.
Тъй като от страна на ответниците списък на разноските по чл. 80 ГПК бе
представен единствено от „Ю.Б.” АД, а останалите ответници не представиха
списъци, нито разходно оправдателни документи за направени разноски, съдът
счита, че следва да присъди разноски само в полза на „Ю.Б.” АД.
Разноските възлизат на 1818, 11 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Е.Б. с ЕГН ********** *** срещу Я.В.И. с ЕГН ********** ***,
срещу „Ю.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище- гр. С., ул. „О. П.” № *** и срещу „А.2.” ООД- в несъстоятелност, с ЕИК *********, със съдебен адресат
/синдик/ Р.Т.,*** субективно съединени искове с правно основание чл. 22, ал. 3 от СК (отм.) за обявяване
на недействителност на Договор от 16.05.2008г. за учредяване на ипотека върху
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6, с местонахождение на третия етаж във вход „Б” от жилищната
сграда на блок № **, в ж.к. „К.П.” на
гр. С., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ от 63, 89 кв.м., заедно с избено помещение № 27 с полежна площ
от 10, 35 кв.м. и припадащите се 3, 063 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото както и искането с правно
основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № 89, том ІV, рег. № 5616, дело № 657 от 2008г. на
нотариус С. Т., в който този договор е обективиран.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условие на евентуалност от М.Е.Б.
с ЕГН ********** *** срещу Я. В.И. с
ЕГН ********** ***, срещу „Ю.Б.” АД с ЕИК ********** и седалище- гр. С., ул. „О. П.” № *** и срещу „А.2.” ООД- в несъстоятелност, с ЕИК **********, със съдебен
адресат /синдик/ Р.Т.,*** субективно съединени искове с правно основание чл. 22, ал. 3 от СК (отм.) за обявяване
на недействителност на Договор от 16.05.2008г. за учредяване на ипотека по
отношение на една втора идеална част от недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6, с
местонахождение на третия етаж във вход „Б” от жилищната сграда на блок № 205, в ж.к. „К.П.” на гр. С., състоящ се от две стаи, кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ от 63, 89 кв.м., заедно с избено
помещение № 27 с полежна площ от 10, 35 кв.м. и припадащите се 3, 063 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото както и
искането с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт №
89, том ІV, рег. № 5616, дело № 657 от
2008г. на нотариус С. Т., в който този договор е обективиран.
ОСЪЖДА М.Е.Б. да
заплати на „Ю.Б.” АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 1818, 11
лева (хиляда осемстотин и осемнадесет лева и единадесет ст.), представляваща
съдебни разноски пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба която
може да бъде подадена, пред Апелативен съд С., в двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
СЪДИЯ: