№ 5265
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110140547 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 29.07.2024 г.,
подадена от Н. С. Г., чрез адв. О., срещу „..“ ЕООД, с която по реда на чл. 422 ГПК са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищцата претендира да бъде признато за
установено, че ответното дружество й дължи сумата от 8000 лева - остатък от
неизплатена главница по кредитно известие № 3886 към фактура № 3759/19.07.2022 г.,
представляваща получена на отпаднало основание сума, с оглед разваляне на
сключения между страните договор за поръчка от 19.07.2022 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2024 г. до
окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 879,77 лева – мораторно
обезщетение, начислено за периода от 04.05.2023 г. до 04.03.2024 г.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
разполага с издадена в нейна полза срещу „..“ ЕООД заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 12885/2024 г. по описа на СРС, 169 с-в, срещу която ответникът
възразил. Излага доводи, че на 19.07.2022 г. сключила с ответника договор за поръчка,
по силата на който възложила на дружеството да й достави от Германия лек автомобил
марка .., срещу заплащането на сума в размер на 13 000 лева. На 19.07.2022 г. ищцата
изпълнила задължението си да заплати уговорената цена, съгласно издадена от
дружеството фактура № 3759. Сочи, че ответникът не доставил в срок уговорения лек
автомобил, поради което договорът помежду им бил развален. В тази връзка, за
ответника възникнало задължение за възстановяване на получената на отпаднало
основание сума по договора, като към настоящия момент бил налице непогасен
остатък в размер на 8000 лева. Счита, че ответникът е изпаднал в забава за връщане на
посоченото вземане, считано от датата на издаване на кредитното известие към
фактура № 3759, поради което й дължи заплащането на мораторно обезщетение, в
1
размер на 879,77 лева, начислено до датата, предхождаща подаването на заявление по
чл. 410 ГПК – 04.03.2024 г. С оглед изложеното, моли съда да признае за установено,
че ответникът й дължи заплащането на посочените вземания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че процесният договор за
поръчка не е развален, както и че ищцата не е одобрила доставения автомобил, поради
което помежду им били водени преговори за доставка на друг автомобил с различна
стойност. Оспорва претендираното акцесорно вземане.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че помежду им е сключен договор за поръчка от 19.07.2022 г., в
изпълнение на който ищцата заплатила на ответното дружество сумата от 13 000 лева
по фактура № 3759/19.07.2022 г., част от която, в размер на 5000 лева, й била
възстановена от довереника.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно
наличието на облигационно отношение с ответника, възникнало на основание
процесния договор за поръчка, при параметрите посочени в исковата молба, което е
развалила едностранно поради виновното неизпълнение на задълженията на
ответника, с оглед което отпаднало основанието за настъпилото имуществено
разместване по договора, обусловило задължението на ответника за връщане на сумата
от 8000 лева. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно
наличието на основания за задържане на търсеното вземане.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Налице са
основания за прилагане към настоящото дело на ч.гр.д. № 12885/2024 г. по описа на
СРС, 169 с-в, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение. Исканията
на ищцата за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели,
както и за събиране на писмени доказателства следва да бъдат уважени, тъй като са
относими и необходими за правилното решаване на правния спор. Следва да бъде
оставено без уважение искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по делото, тъй като същата има за цел установяването на факти, които са
2
отделени като безспорни по делото.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.04.2025 г. от 11.45 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищцата – и препис от отговора на ответника и приложенията към него.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 12885/2024 г. по описа на СРС, 169
състав.
ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на ищцата при режим на довеждане, който да
даде показания относно фактите, изложени в исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „..“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи по делото заверени преписи от
фактура № 3759/19.07.2022 г. и кредитно известие № 3886 към фактура №
3759/19.07.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на исканите документи ще
бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане до изслушване
на съдебно-счетоводна експертиза по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
3
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4