№ 18496
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110130413 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск, предявен от С. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес в
... и от Г. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез пълномощника им адв. К. С., АК – София,
със съдебен адрес в гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 14, партер, против „Софийска вода“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Б. III“ № 159,
ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред, представлявано от В.Т. и Ф.Д..
Твърди се в исковата молба, че двамата ищци са наследници на Б. Г.ев Ц., бивш жител
на гр. София, починал на 13.11.2013 г. Ответното дружество претендира от ищците, като
наследници на Б. Ц., заплащането на сума в размер на 13 868,71 лв. – начислена консумация
на ВиК услуги за периода от 14.05.2013 г. до 08.12.2023 г. От ответното дружеството
изпращат до ищците фактури, писма и съобщения, които по съществото си представляват
покани за изпълнение на горното задължение. Ищците твърдят, че задълженията за периода
от 14.05.2013 г. до 12.05.2021 г., възлизащи на сумата от 10 676,66 лв., са погасени по
давност, тъй като от датата на падежа им до датата на подаване на исковата молба,
инициирала настоящето производство, е изтекъл срок, по-дълъг от три години, които й е
приложимия давностен срок за периодичните задължения. С. Ц. и Г. Ц. са се позовали пред
„Софийска вода“ АД на изтеклия погасителен давностен срок, но задълженията не са били
отписани от партидата на имота.
С. Ц. и Г. Ц. наследяват по равно наследството, получено от Б. Ц., поради което всеки
от тях отговаря до размера на 1/2 част от задължението.
С тези обстоятелства, ищците обуславят правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на „Софийска
вода“ АД, че всеки един от двамата ищци не дължи на ответното дружество сумата от
5 338,33 лв. (пет хиляди триста тридесет и осем лева и тридесет и три стотинки),
представляваща стойността на ВиК услуги, начислени за периода от 14.05.2013 г. до
12.05.2021 г. за водоснабден имот, находящ се на административен адрес в ..., за който е
разкрита партида с клиентски номер ....
1
С исковата молба ищците представят писмени доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищците
депозира писмено становище, с което поддържа иска. Не ангажира допълнително
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
признава предявения иск по основание и размер. Моли да бъде постановено решение при
условията на чл. 237 от ГПК и да не бъде уважавано ищцовото искане за присъждане на
разноски.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания.
В откритото съдебно заседание ответното дружество не изплаща законен или
договорен представител.
В откритото съдебно заседание, проведено на 19.11.2024 г., процесуалният
представител на ищцата прави искане да бъде приключено съдебното дирене и делото да се
разглежда при условията на чл. 237 ал. 1 от ГПК, с оглед депозирания от ответника отговор
на исковата молба, с който признава предявения иск.
Въз основа на направеното признание и след искане от пълномощника на ищците, с
протоколно определение от 19.11.2024 г., на основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено
съдебното дирене. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като признанието на
иска е изявлението на ответника, че не оспорва както правото, чието съдебно установяване
се иска, така и фактите, които пораждат това право.
Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от
задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано,
че решението се основава на признанието на иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната
предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона или
добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма -
способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Правото, чието съдебно отричане се иска в настоящето производство е правото на
„Софийска вода“ АД – София да получи от ищцците сумата от 5 338,33 лв. (пет хиляди
триста тридесет и осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща стойността на ВиК
услуги, начислени за периода от 14.05.2013 г. до 12.05.2021 г. за водоснабден имот, находящ
се на административен адрес в ..., за който е разкрита партида с клиентски номер .... Същото
не противоречи на императивни норми на закона, нито пък на добрите нрави.
От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество, депозира
отговора на исковата молба, в който е направено признанието на иска, притежава надлежна
разпоредителна власт. Съгласно клаузите на пълномощното (л. 32 от делото), юр. П.И.,
упълномощена от законния представител на ответното дружество, може да извършва всички
процесуални действия, с изключение на отказ от иска, т.е. има правомощия да признава
искове. В този смисъл, пълномощникът на „Софийска вода“ АД, е лицето, което може да
признае, че процесните суми не са дължими на ответника, като погасени по давност.
Доколкото признанието на иска изхожда именно от надлежно упълномощен процесуален
представител, съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в
разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът
счита, че искът, предявен от С. Ц. и Г. Ц., следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения
отрицателен установителен иск в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени
направените от ищците разноски за заплащане на държавна такса в размер на 427,07 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. Според съда, в случая е неприложима
2
разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда
кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване
на иска и да го е признал. В случая е налице само второто изискване – признание на иска от
ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от
предявяването на иска, инициирал настоящето производство. Смисълът на разпоредбата е,
че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира
претенция по отношение на погасените по давност задължения, начислявайки същите като
дължими и отказът да отпише задълженията след изрично направено писмено искане от
страна на ищцата. Възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна давност
представлява субективно потестативно право, което може да се упражни само по съдебен
ред, поради което именно предявяването на отрицателен установителен иск е способ
длъжникът да защити правото си да осуети възможността на кредитора да претендира по
съдебен ред погасени по давност вземания. Правният интерес в случая се извежда от
установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои вземания, за кой период и в
какъв размер са погасени по давност. Ответникът не следва да се натоварва с разноски,
когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се
освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на
чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. №
11105/2017 г.).
Съдът намира за основателно възражението на ответното дружество за прекомерност
на заплатения от ищцата адвокатски хонорар. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, които не се отличават с такава над обичайната за подобен вид делата, както и с оглед
на правеното признание на иска, съдът счита, че адвокатския хонорар следва да бъде
намален нормативно установения минимум от 400 лв., предвиден в разпоредбата на чл. 7 ал.
2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от Г. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес в ..., против „Софийска вода“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес Център
Интерпред Цар Б., бул. „Цар Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, представлявано от В.Т. - изпълнителен
директор, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът, като наследник на Б. Г.ев Ц., бивш
жител на гр. София, починал на 13.11.2013 г., не дължи на ответното дружество сумата от 2
669,17 лв. (две хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и седемнадесет стотинки),
представляваща 1/2 от стойността на ВиК услуги, начислени за периода от 14.05.2013 г. до
12.05.2021 г. за водоснабден имот, находящ се на административен адрес в ..., за който е
разкрита партида с клиентски номер ....
По иска, предявен от С. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес в ... против „Софийска вода“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес Център
Интерпред Цар Б., бул. „Цар Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, представлявано от В.Т. - изпълнителен
директор, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата, като наследник на Б. Г.ев Ц., бивш
жител на гр. София, починал на 13.11.2013 г., не дължи на ответното дружество сумата от
3
2 669,17 лв. (две хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и седемнадесет стотинки),
представляваща 1/2 от стойността на ВиК услуги, начислени за периода от 14.05.2013 г. до
12.05.2021 г. за водоснабден имот, находящ се на административен адрес в ..., за който е
разкрита партида с клиентски номер ....
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Б., бул. „Цар Б. III“ № 159, ет. 2 и 3,
представлявано от В.Т. - изпълнителен директор да заплати на Г. Б. Ц., ЕГН **********, с
адрес в ..., сумата от 413,54 лв. (четиристотин и тринадесет лева и петдесет и четири
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и
адвокатски хонорар за един адвокат в първоинстанционното производство, като ОТХВЪРЛЯ
искането над уважения размер.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Б., бул. „Цар Б. III“ № 159, ет. 2 и 3,
представлявано от В.Т. - изпълнителен директор да заплати на С. Б. Ц., ЕГН **********, с
адрес в ..., сумата от 413,54 лв. (четиристотин и тринадесет лева и петдесет и четири
стотинки), представляваща направени от ищцата разноски за заплащане на държавна такса и
адвокатски хонорар за един адвокат в първоинстанционното производство, като ОТХВЪРЛЯ
искането над уважения размер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4