№ 111
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800501014 по описа за 2024 година
С решение № 138 от 17.07.2024 год. по гр.д. № 1234/2022 год. Самоковският районен
съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, гр. София
сумата 870,42 лева – регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение в полза на
собственик на лек автомобил „Ауди“ модел А8, с рег. № СВ 3333ВА, увреден при попадане
на застрахования автомобил в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно
на 07.12.2017 год. на републикански път II-62 Кюстендил-Дупница, 76+700 км. в посока
Дупница-Самоков, като обезщетението е изплатено от ищцовото дружество по силата на
договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен с полица № ********** със срок на
действие от 21.12.2016 год. до 20.12.2017 год., сумата 10 лева обичайни разноски за
определянето на застрахователното обезщетение, както и сумата 268,29 лева – мораторна
лихва за забава върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата от 880,42 лева,
считано от датата на предявяване на иска – 30.09.2022 год. до окончатеното изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 600 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“ с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по
делото доказателства. Сочи, че не са налице доказателства за конкретните обстоятелства, при
които е настъпило процесното ПТП; представеният протокол за ПТП не отговаря на
изискванията на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 от ГПК – местопроизшествието не е посетено на
място от служители на МВР, като липсва снимков материал на твърдяното препятствие на
пътя; произшествието не е станало в присъствие на съставителя на акта, поради което актът
1
няма материална доказателствена сила за механизма на ПТП и вредите от него. Протоколът
за ПТП не е подписан от представител на ответника, като възпроизвежда единствено
твърденията на водача, който е заинтересован с оглед евентуално обезщетяване като
собственик за вредите по застрахования автомобил. Размерът на препятствието не е посочен
нито в протокола, нито в схемата на ПТП, като твърдяните щети могат да се получат по друг
механизъм. По делото няма данни, въз основа на които да се определи скоростта на
движение на процесното МПС. В КЗ са предвидени минималните задължителни реквизити,
които следва да съдържа договорът, като едни от тях са покритите застрахователни рискове.
В конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити. С оглед това
по делото не е доказано настъпването на твърдения застрахователен риск на евентуалното
ПТП. Ако се приеме, че публикуваните в интернет пространството Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства на застрахователя са актуални към момента
нанастъпване на произшествието, то по делото не са представени доказателства дали при
реализирането на ПТП същият е бил под въздействието на алкохол или други упойващи
вещества. Не са събрани доказателства от страна на ищеца за извършена проверка за
причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в хипотезите на
раздел IV „Изключени рискове“. Застрахователната полица също не удостоверява
основанието за изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като не е доказателство за
настъпване на ПТП. Останалите приложени с исковата молба документи – уведомление за
щета и др. са частни свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество,
в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не следва да се
кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД,
каквато се носи, само ако се установи, че ответникът е имал задължение за поддържа пътя и
вредите са настъпили в резултта на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е
изключена възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на
самото произшествие или на размера на вредите. Сочи, че водачът се е движел с
несъобразена скорост – нарушение на чл. 179 от ЗДвП, поради което с поведението си е
допринесъл за настъпване на вердоносните последици. Моли съда да отмени изцяло
решението и да отхвърли предявения иск, евентуално – да приеме, че е налице
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия водач, поради което следва да намали
размера на обезщетението, на основание чл. 51 от ЗЗД.
Ищецът оспорва въззивната жалба.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЗАД Армеец“ АД, гр.
София срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София. Ищецът твърди, че на
07.12.2017 год. на републикански път II-76+700 км. в посока Дупница-Самоков настъпило
ПТП, вследствие на което е увреден лек автомобил „Ауди“ модел А8, с рег. № СВ 3333ВА
при попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, като
автомобилът бил застрахован при ищеца. Последният заплатил на пострадалия обезщетение
за причинените имуществени вреди по автомобила – повредени предна дясна гума, задна
дясна гума и джанти по сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ в размер на
870,42 лева. С плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Съгласно чл. 30 от ЗП ответникът е
отговорен за изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища и неговото
бездействие е довело до увреждането на застрахования лек автомобил.
2
Представен е протокол за ПТП от 07.12.2017 год., съставен от служител на РУ-
Самоков към ОД-МВР-София, с който е установено ПТП, настъпило на републикански път
II-62 на км. 76+700 км. в посока Дупница-Самоков с лек автомобил „Ауди“ модел А8, с рег.
№ СВ 3333ВА, управляван от Н.Л., увреден при попадане на застрахования автомобил в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В графа „схема на ПТП“ е
посочено местоположението на препятствието. Протоколът е подписан от актосъставителя и
от участника в местопроизшествието – водача Н.Л..
Видно от застрахователна полица № **********/20.10.2016 год. за увредения при
ПТП автомобил е била сключена застраховка „Пълно Каско“ за периода 21.12.2016 год. до
20.12.2017 год.
Изготвен е опис-заключение по щета № 42017030100527 от 11.12.2017 год. след
извършен оглед, в който са описани следните щети по пострадалия при горното ПТП
автомобил, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД: гума предна дясна „Дънлоп Уинтер
спорт“ и гума задна дясна „Дънлоп Уинтер спорт“ – за подмяна. От представено подробно
описание на щетите /“опис-заключение по щета“/, експертиза по претенция и фактура №
732/2017 год. е видно, че размерът на щетата възлиза общо на 870,42 лева, от които: 852,22
лева – стойността на подменените части и 18,20 лева – цена на труда, като автомобилът е
бил отремонтиран в оторизиран сервиз „Данислав 69“. От приложеното по делото преводно
нареждане № П11615082 от 26.01.2018 год. се установява, че застрахователят е заплатил по
посочената щета застрахователно обезщетение в размер общо на 870,42 лева.
С регресна покана от 13.02.2018 год. застрахователното дружество е поканило
ответника да възстанови заплатената сума за възстановяване на нанесените щети от
процесното ПТП на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ.
По делото ищецът е представил Общи условия по застраховка „Каско“ на ищцовото
дружество, валидни към датата на процесното ПТП.
Според заключението на съдебната автотехническа експертиза на в.л. Попов
процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на 07.12.2017 год. около 11.30 ч. на
републикански път II-62 в посока Дупница-Самоков на км. 76+700 лек автомобил „Ауди“
модел А8, с рег. № СВ 3333ВА попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, като произшествието е с един участник. При сравнение на описаните в
проколола за ПТП щети по автомобила, тяхното разположение и посоченото положение на
дупката на платното може да се направи извода, че е налице причинно-следствена връзка
между описаната в протокола пътна обстановка и нанесените щети. Вещото лице е описало в
табличен вид щетите по вид и стойност. Нанесените щети по лекия автомобил – поведени
предна дясна гума и задна дясна гума възлизат общо на 880,42 лв. с ДДС.
Според показанията на св. Ласкин произшествието настъпило през деня, при
ненатоварен трафик, като автомобилът попаднал в необезопасена дупка на пътя, която
водачът не могъл да възприеме, тъй като била запълнена с вода след превалявания от дъжд.
Дупката се намирала по средата на платното. Автомобилът се движел със скорост около 50
км./ч., в рамките на допустимата скорост. Пътят имал много завои. Били повредени гумите и
джантите на автомобила.
При така установените фактически обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
3
Предявените искове са с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 49 от ЗЗД.
Разгледани по същество, исковете са основателни по следните съображения:
Според чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение и деликтната отговорност - виновно противоправно поведение - действие или
бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък в
качеството на собственик на вещта, наличието на необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер на претърпените вреди.
Видно от приложена по делото застрахователна полица № ********** със срок на
действие 21.12.2016 год. до 20.12.2017 год., към датата на настъпване на ПТП – 07.12.2017
год. е съществувало валидно застрахователно правоотношение между собственика на
увредения автомобил и ищеца. Ищецът е бил застраховател по застраховка "Каско" за л.а.
„Ауди“ модел А8, с рег. № СВ 3333ВА, която е била валидна към датата на
застрахователното събитие. Представени са и доказателства за заплащане на претендираното
обезщетение по имуществената застраховка за нанесените вреди по автомобила в размер на
880,42 лева.
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и
настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил са събрани
писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свитедел, както и е прието
заключение на допусната съдебно-автотехническа експертиза.
По делото е приет като доказателство надлежно съставен протокол за ПТП. Видно от
схемата на ПТП, отразена в протокола, произшествието е настъпило при движение по
републикански път II-62 в посока Дупница-Самоков на км. 76+700, в резултат на попадане
на превозното средство в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.
Констатирани са и щетите по автомобила.
Протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, осъществени в
присъствието на съответното длъжностно лице, а именно – за констатираното и
възпроизведено в документа положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства и
претърпените вреди. Безспорно е установено от схемата в протокола, че на пътното платно в
дясната лента в посоката на движение на пострадалия автомобил е имало необезопасена и
необозначена дупка на пътя.
Механизмът на произшествието е установен и от заключението на назначената от
съда автотехническа експертиза, което съответства на отразеното в протокола за ПТП
относно начина на настъпване на произшествието. Последното е възприето от
4
актосъставителя на мястото на произшествието непосредствено след настъпването му, което
дава основание да се приеме, че механизмът на произшествието е именно този, описан в
протокола за ПТП. При сравнение на описаните в проколола за ПТП щети по автомобила,
тяхното разположение и посоченото положение на дупката на пътното платно, вещото лице
прави извод, че е налице причинно-следствена връзка между описаната в протокола пътна
обстановка и нанесените щети.
Недоказано остана възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на автомобила. По делото се установи, че водачът се е движел със скорост
не по-висока от 50 км./ч. в рамките на допустимата скорост. Водачът не е могъл да избегне
препятствието и да минимизира щетите, тъй като пътят е бил със завои, а дупката е била
запълнена с вода след изсипал се дъжд. Не се установи техническа възможност водачът да
избегне щетата. В тежест на ответника беше да докаже възражението си за съпричиняване
на щетата в резултат на противоправно поведение на водача, като такова пълно насрещно
доказване по делото не беше успешно проведено.
Щетите по автомобила, констатирани към момента на произшествието и отразени от
експерта в опис-заключението по щетата при застрахователя, са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и възлизат на сумата 880,42 лв. с ДДС, включваща необходимите
за поправянето на вредите материали и труд, видно от автотехническата експертиза на
вещото лице Попов. Установи се също така, че претендираната сума е заплатена изцяло от
ищеца по сключената застраховка „Каско” в полза на собственика на увредения автомобил.
Според чл. 49 от ЗЗД лицето, което е възложило на друг някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се
докаже наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което ответникът
е възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както и настъпването на
вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно поведение. Вината на
длъжностните лица се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в своята
съвкупност, са достатъчни, за да се приеме за установено противоправно поведение
/бездействие/ на ответника. Участъкът от пътя, където се е осъществило пътно-
транспортното произшествие е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал.
2 от Закона за пътищата и поради това е изключителна държавна собственост и се управлява
от Агенция «Пътна инфраструктура» /чл. 8, ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП/, която има
задължение да я поддържа в изправно състояние, като осигурява необходимите условия за
непрекъснато и безопасно движение през цялата година, сигнализира незабавно
препятствията по пътното платно и ги отстранява в кратък срок. Съгласно §1 т. 19 от
Правилника за движение по пътищата препятствие на пътя е наличието на предмети,
вещества или др., които се намират на пътното платно и създават опасност за движението. В
качеството му на лице, което управлява републиканските пътища ответникът има
задължение да осигурява цялата дейност по ремонт и поддържане на тези пътища /чл. 30, ал.
1 от Закона за пътищата/, включително чрез осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата
от преждевременно износване; охрана и защита на пътищата и водене на техническата им
5
отчетност /§1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата/. Наличието на необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно е резултат от неизпълнение на посочените
задължения на Агенцията, от което бездействие са причинени и вредите на ищеца.
Относно възраженията на ответника за изключен риск съгласно ОУ на
застрахователното дружество и за липса на основание за плащане на застрахователните
обезщетения по застраховка "каско" настоящият състав намира, че ответникът не може да се
позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по
застрахователното правоотношение, тъй като той не е страна по договора. Право на такива
възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е в кръга на
лицата, които могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор.
Волята на страните е при уговорено "Пълно каско" да се покриват и вредите от попадане в
необезопасена дупка на пътното платно, което попада в дадената дефиниция на
пътнотранспортно произшествие. Процесните щети са включени в застрахователното
покритие, поради което за ищеца е възникнало регресно вземане спрямо ответника.
С оглед на тези съображения се налага извод, че ищцовото дружество не е имало
основание да откаже заплащане на застрахователно обезщетение за отстраняване на
процесните щети на автомобила.
От изложеното следва, че правопораждащият регресното вземане на ищеца -
застраховател фактически състав е изпълнен във всичките си елементи, поради което
предявеният иск е доказан по основание и размер.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция споделя и
препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от
ГПК.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 300 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138 от 17.07.2024 год. по гр.д. № 1234/2022 год. на
Самоковския районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ БУЛСТАТ *********, гр. София да
заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София сумата 300 лева,
представляваща направени разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7