№ 1751
гр. Плевен, 21.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20244430103882 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. И. П., с
ЕГН: **********, с постоянен ***, чрез пълномощника си, Еднолично
адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес
на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър Стамболийски"
125, представлявано от Д. М. М. - Управител, против „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр
София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл.0,
вх.А, ет.9, ап. офис 20, представлявано от И.В.Д и Д.В.Н., в която се твърди
следното : между страните е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1295078, съгласно който е приложим ЗПФУР.
Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер па 450 лева.
Съгласно договора, ищцата следвало да погаси заема в срок от 12 месеца, като
е следвало да върне сумата с лихва 3,38% или 15,21 лв. /или общо 465,21 лв./
Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,85%.
В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от „ Multitude bank" в полза на Дружеството
ответник.
При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е
посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението
за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като
усвоила сумата от 450 лв., Д. П. установила, че освен заемната сума от 450 лв.,
са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от
партньор па „Фератум България" ЕООД, в размер на 133,29 лв.
1
Счита процесния договор за недействителен поради следните причини:
дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за
кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е
задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено
като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде
одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването,
каквото се явява всъщност. Твърд, че договорът не е подписан пито с
квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва
съгласие. Твърди, че ищцата не е подписвала договор за поръчителство, както
и че такъв не й е бил представян.
Смята, че процесният договор е нищожен па основание чл. 10, ал. 1 вр.
чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на
евентуалния договор за допълнителна услуга.
Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПK, тъй като
противоречи на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на
изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо
дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на
изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по смисъла на чл. 22
ЗПК.
На следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне
на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде
направено, поради следните причини. Ответникът не предоставя възможност
за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за
което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се
покрива разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и
следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият
би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му
размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.
Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не
отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски
стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г,
ал.4 ЗЗП във вр. с чл.68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. па
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС
- Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.
Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество но договор за
поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход
във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 31IK. Счита, че при
2
сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез
предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е
свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е
заобиколена императивната разпоредба на чл.19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите
за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над
70%. Предвид горното, посочените в договора размери па годишния процент
на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на
действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР,
което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредитори те да не креди тира т но безотговорен начин или да не предоставят
креди ти без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в кои то те процедират по този начин"
В решение по дело С-714/22 с предмет преюдициално занитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България)
с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка
с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС постановява:
„...посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер"
„...член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да
се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница"
Целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за
недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на
банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите
3
последици от сключването на договора; начисляването на такса за
допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в
посочения ГПP налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във
вреда на потребителя, като не отговаря па изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на
търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за
допълнителна услуга.
Счита договора за потребителски кредит за недействителен на основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 311К., евентуално на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 311К.
Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1295078 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9
3311 и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и
4 ЗПК.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договор за потребителски кредит № 1295078, сключен между
ищцата и ответника, на основание чл. 22 ЗПK във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19
ЗПК.
2В условията па евентуалност, в случай, че съдът отхвърли
първоначалния иск, съдът е сезиран с искане да прогласи нищожността на
клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит
№1295078, сключен между страните, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Multitude
bank " в полза на ответника.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ответното дружество, чрез
юрисконсулт Г. Г., в който са наведени доводи за неоснователността само на
предявения иск от ищцата при условията на евентуалност. По главния иск
доводи не са изложени.
В о.с.з. не се явяват представители на страните.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан.
Безспорно е, че на 18.10.2023 год. между страните по делото е сключен
договор за паричен заем /приложен на л.43 и сл. от делото/, по силата на който
ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на ищцата, в качеството
на заемател, сумата от 450лв., със срок на заема – връщане в срок от 45 дни,
от датата на превеждане на сумата, с фиксиран годишен процент на разходите
– 49,93.
Основателни са възраженията на ищцата, касаещи клаузата, сочеща
Годишния процент на разходите по процесния договор.
4
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора. От представения договор за заем е видно, че годишният процент на
разходите /ГПР/ е посочен в размер на 49,50%, а общата дължимата сума
възлиза на 1304,10лв. Посоченият размер на ГПР не съответства на
действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща
сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. От приетото и
неоспорено от страните заключение на ВЛ В.В. /л.72 и сл. от делото/ се
установява, че ако при изчислението на ГПР по процесния договор за заем се
включи и таксата за предоставяне на гаранция в размер 192,96лв., ГПР е
2 304,22%., което означава, че реално същият надхвърля значително законово
определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил
задължението за заплащане на такса експресно разглеждане и неустойка в
ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита
за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата
сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни.
От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените
деловодни разноски в размер на 50лв. – внесена държавна такса и
5
възнаграждение за вещо лице – 250лв.
По отношение разноските за адвокат: по делото е представен договор за
правна помощ, по силата на който на пълномощника на ищцата е заплатен
адвокатски хонорар в размер 1800лв.
При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът
съобрази възприетото в задължителните Решения на Съда на ЕС тълкуване
(Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22, Решение от 23.11.2017 г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04
и С 202/04 на голямата камара на CEO) и не следва да прилага НМРАВ при
определяне на адвокатското възнаграждение, което се дължи, т.к. не
съответства на предоставената правна услуга и правна и фактическа сложност
на делото.
Производството по делото е приключило в едно о.с.з., не се
характеризира със значителна фактическа и правна сложност, ищецът и
пълномощникът му не са се явили, изслушано е заключение на ВЛ.
Процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба, представил
е писмени документи. Общият материален интерес на делото е под 500лв.,
като фактите от които произтичат претендираните права на ищеца са едни и
същи и именно на тях се основават различните му искания. Не се установяват
допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално
представителство. Съобразно материалния интерес по делото, констатираната
по-горе фактическата и правна сложност, и качеството на предоставената
правна услуга, съдът намира, че дължимото адвокатското възнаграждение е в
размер на 500,00 лв., с ДДС, и в този размер следва да бъде присъдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1, пр.1-во вр. чл.6 ал.3 вр. чл.14
ал.2 от ЗПК вр. чл.146 ал.1 и чл.143 ал.1 от ЗЗП вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.240 от
ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на договор за паричен заем 1295078, сключен на
18.10.2023год. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *** и Д. И. П.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. П., ЕГН **********, с постоянен
***, разноски по делото, както следва : 50лв. – държавна такса, 250лв.-
разноски за вещо лице и 500лв., с ДДС за един адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6