Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Варна, ……………
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, втори тричленен състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при
участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа
докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 481/2023г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба вх. № 3114/28.02.2023г. на С.И.М., ЕГН: **********,***1,
чрез адвокат М.Н., срещу Решение № 60/12.01.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20223110203271/2022г.
на Районен съд гр.Варна, двадесет и трети състав.
С
жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно
решение. Формулирано е искане за неговата отмяна и отмяна на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът
по жалбата – Началник група към Областна дирекция на МВР гр. Варна, Сектор „Пътна
полиция“ с депозирани чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К.Л.А.писмени
бележки с.д. № 4397/22.03.2023г., оспорва жалбата, като счита същата за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено
в унисон с материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата
на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка
съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 от АПК, отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С
обжалваното решение двадесет и трети състав на Районен съд гр.Варна е потвърдил
НП № 18-0819-003249/19.07.2019г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на МВР гр. Варна, с което на С.И.М., ЕГН: **********,***, за
нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, във връзка с
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева; За нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца.
Предвид приетите
по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено от фактическа
страна следното:
На 05.04.2022г.
около 18.00 часа въззивникът М. управлявал лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.
№ В 11 96 РА, собственост на „Такси Сървиз – Варна“ ЕООД, като се движел по
бул.“Съборни“. По същото време , след сградата на ДКЦ“Св. Клементина“, на
намиращата се там и обозначена със съответната маркировка пешеходна пътека, от
дясно на ляво пресичала пешеходката В С -М . Въззивникът М. не я пропуснал да
премине, ударил я с предната дясна част на автомобила, като не спрял и
продължил движението си. От удара
пешеходката получила травматични увреждания. Очевидец на случилото се станал
случаен минувач. За инцидента бил подаден сигнал в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр. Варна, като на място пристигнали полицейски служители.
Пострадалата била отведена в МБАЛ „Света Анна“- Варна за преглед. В последствие
въззивникът М. бил установен като водач на автомобила, участвал в
пътно-транспортното произшествие. След като било установено, че пострадалата е
получила контузия на дясното коляно, св. Д Д– младши автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Варна, съставил против въззивника М. акт за установяване
на административно нарушение, като нарушенията били квалифицирани като такива
по чл.116 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Свидетелят Д изготвил докладна записка,
в която посочил, че при съставяне на акта е допуснал техническа грешка, като
нарушението по чл.116 от ЗДвП следвало да се чете, като такова по чл.119, ал.1
от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното наказателно
постановление. С мотивирана резолюция № 22-0819-М000282/14.07.2022г.
производството за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП било прекратено.
Фактическата обстановка била установена от събраните по делото доказателства по
административнонаказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства.
Предвид установените
факти съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, не е накърнено правото на защита
на жалбоподателя. Вменените на жалбоподателя нарушения правилно са били
квалифицирани от административнонаказващия орган, както и правилно е определен размерът
на наложените административни наказания.
Настоящият
съдебен състав споделя напълно, както установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи. В решението
са анализирани фактическата обстановка, при която е извършено вмененото на
жалбоподателя нарушение, както и приложимите процесуални и материални норми,
като съдът е приел, че административнонаказващият орган е тълкувал вярно закона
и го е приложил точно.
Така
постановеното решение е правилно.
От
приложените по делото доказателства категорично установено е, че на посочената
дата и час М. е управлявал лек автомобил, като не е пропуснал пресичащащата пешеходната
пътека пешеходка, каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл.119,
ал.1 от ЗДвП и я е блъснал. Наложената му за това нарушение глоба по чл.179,
ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП изисква с деянието да е
причинено пътно-транспортно произшествие, според чието определение в § 6, т.30 от
ДР на ЗДвП, такова е събитието, възникнало в процеса на движение на пътно
превозно средство предизвикало нараняване на хора.
По
силата на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, С.М. като водач на пътно превозно
средство, който е участник в пътно транспортно произшествие, от което има
пострадал човек е бил длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. За
неизпълнение на това негово задължение правилно на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, които наказания са в средния размер на
приложената санкционна мярка и се явяват справедливи с оглед преценката по
чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Предвид
това и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна
доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не е оборена от жалбоподателя в
производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора
са такива, каквито са установени от органите на „Пътна полиция“ в хода на
административнонаказателното производство. Такава е преценката и на
първоинстанционния съд. Установените данни са го мотивирали да приеме, че жалбоподателят
е извършил вменените му нарушения, в резултат на което законосъобразно
административнонаказващия орган го е санкционирал. Съдът намира, че
релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в
административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство писмени и
гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи
съставомерността на деянието.
С оглед
изхода на спора, основателно и своевременно направено се явява искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата в размер на 80.00 лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид
горното, съдът при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на
закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в
сила, като законосъобразно.
По
изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 60 от 12.01.2023г. на Районен съд гр.Варна, двадесет и трети
състав, постановено по н.а.х.д. № 20223110203271/2022г.
ОСЪЖДА С.И.М.,
ЕГН: **********,***1, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата
от 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: