РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Сливен, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря М.а В. Т.
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20222230103941 по описа за 2022 година
Предявения е иск с пр. основание чл. 429 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Д. М.
срещу ответното дружество „Бул Инс“ АД, с цена на иска 737.38 лв., ведно
със законната лихва върху главницата и направените разноски.
В молбата се твърди, че на 10.07.2022, ищецът е претърпял ПТП в гр.
П., на ул. "К. Б., срещу хотел „Сънсет резорт“ с неговия лек автомобил
Мерцедес МЛ 55 АМГ, с рег. № ..... Вследствие на ПТП – то, била счупена
задна броня на автомобила, повреден заден парктроник / спрял да работи/,
счупено задно гърне /ауспух/, - като автомобила станал много шумен при
работа на двигателя, след това е установил че е била нарушена сходимостта и
на задно дясно колело / нямало как да се установи, когато колата не била се
движела дълго/.
Сочи, че пътното произшествие се случило около 14.00 ч., след спиране
с автомобила се получила „тапа“ в близост до кръгово кръстовище, след
което бил ударен отзад от лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № .... а по-
късно на мястото пристигнал патрул на Пътна полиция и му била извършена
проверка за алкохол, бил съставен двустранен протокол за ПТП.
Излага аргументи, че ответникът виновен за ПТП имал сключена
„Гражданска отговорност“, със застрахователна полица №
BG/02/121003140155 в Бул Инс АД. На следващият ден - 11.07.2022 г.,
1
ищецът завел щета № ********** в офиса на „Бул Инс“ в гр. Сливен. Бил
извършен първи оглед, от който било констатирано счупването на цялата
задна броня и неработещият парктроник. В продължение на това бил
направен и втори оглед, с който е бил установено счупеното задно гърне и с
това приключили огледите. По – късно е било установено, че колелото се
движело накриво, при движението на автомобила. Изтъква, че от
застрахователното дружество са го посъветвали да изчака да види оценката и
тогова да направи колата. След справка във всички магазини и сервизи в
областта, както и в интернет, за възстановяване щетите по автомобила,
установил, че минималната сума възлиза около 1100-1200 лв., а
възстановяването с оригинални части възлизало на сума в размер на 2600- 300
лв.
Твърди, че застрахователното дружество „Бул Инс“ му превело сума в
размер на 336,62 лв., след което започнал да възстановява автомобила с части
и услуги на минимални цени, като платил 400 лв. за смяна на броня, за което е
представил фактура, сензор парктроник, за което платил сумата от 39.90 лв.,
за което представя писмени документи с исковата молба. За ремонт на
ауспуха заплатил сумата от 70 лв., както и 80 лв. за регулирането на задния
мост, и 434.10 лв. за подмяната на бронята и боядисване на ударената част.
Общата сума възлиза в размер на 1 074 лв. Възстановената сума от
застрахователя е в размер на 336.62 лв.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да му заплати сумата от 737.38 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП на 10.07.2022 г., около
14.00 ч. в гр. П. на ул. "К. Б." , изразяващи се в счупена задна броня,
неработещ парктроник, счупено задно гърне и разцентрован заден мост ведно
със законната лихва за забава, считано от 11.07.2022 г. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната
страна, с който не оспорват наличието на застрахователно правоотношение по
застрайовка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „Фолксваген
Голф“ с рег. № .... а оспорват иска по размер на следните основания: На
първо място, се оспорва претендираната сума в размер на 737.38 лева, тъй
като същата била изплатена в размер на 336.62 лева, произтичаща от
направената калкулация на застрахователното дружество. Считат, че
останалата сума не отговаряла на причинените щети.
На второ място сочат, че автомобилът не е бил отремонтиран, поради
това че не е бил представен за това обстоятелство, приемо – предавателен
протокол за издавенето на въсзтановения автомобил от сервиз изъвршил
2
ремонта. Считат, цените за боята, частита и часовата ставка за прекомерно
завишени, при положение че, от представените фактури сумата е в размер на
617.35 лв.
Също така, твърдят че надписаните ремонтно – възстановителни
дейности, не са били необходими. Оспорват доброто състояние на увреденото
процесно МПС, тъй като автомобилът е бил в експлоатация от 20 години към
датата на ПТП. Молят съда да отхвърли предявеният иск.
В с.з. ищецът се явява лично и с пълномощник, който моли съда да
уважи изцяло предявеният иск. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД не изпраща представител в
съдебно заседание. Със становище заявява, че поддържат отговора на
исковата молба и моли съда да постанови решение, като отхвърли
предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно, че на 10.07.2022 г., ищецът е претърпял ПТП в гр. П., на ул.
"К. Б., срещу хотел „Сънсет резорт“ с личния си лек автомобил Мерцедес МЛ
55 АМГ, с рег. № CH 1415 AX, вследствие на удар от лек автомобил
Фолксваген Голф с рег. № .... в резултат на което били повредени съществени
части на автомобила, като задна броня, заден парктроник, задно гърне
/ауспух/ нарушена сходимост на задното дясно колело.
Също така не е спорно, че е налице валидно сключена „Гражданска
отговорност“, със застрахователна полица № BG/02/121003140155, между
виновният водач и застрахователното дружество „Бул Инс“ АД.
От представените по делото писмени доказателства, не е спорно, че е
била заведена щета с № **********/11.04.2022 г. от ищеца за причинените
вреди от виновният водач. След направена калкулация на щетата по
експертна оценка в застрахователното дружество е изплатено обезщетение на
ищеца по банков път в размер на 336.62 лв. на 08.08.2022 г., което е
приложено по делото.
От представените по делото фактури е видно, че ищецът е отремонтирал
автомобила си, като за възстановяването му е била необходима сумата от
3
1074 лв.
По делото е допуснато и изготвено съдебно заключение, като вещото
лице след запознаване с приложените доказателства по делото и справка с
Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор е изготвило
заключение като е оценило стойността на щетите в нови части и труд за
възстановяване. В съдебно заседание разяснява обстоятелствата, относно
зададените въпроси, както следва: на първият въпрос дава следният отговор:
твърди, като автомобила е над 15 год., според Наредба № 24, стойността на
оригиналните нови части се умножават с коефициент 0,4, или стойността на
новите части с предвидено овехтяване ще бъде: 2440 лв. х 0,4 = 976 лв., като
средната стойност на сервизния час на такъв клас автомобили към м. юли
2022 г. е 30 лв. без ДДС или стойността ще бъде: 11 н.ч. х 30 лв. = 300 лв.,
произлизаща на обща сума в размер 1372 лв., с направената рекапитулация.
По вторият въпрос, предвид методиката на калкулацията направена от
ответника, счита за правилна, но заложените суми като стойност на
повредените детайли счита за силно занижена, както и заложената стойност
на сервизният нормочас. По отношение на третия въпрос разяснява, че е взел
предвид използване на части втора употреба, които са в размер 765 лв., като
средната стойност на сервизния час на такъв клас автомобили към м. юли
2022 г. е 30 лв. без ДДС или стойността ще бъде: 11 н.ч. х 30 лв. =330 лв.,
което общо с рекапитулацията е в размер на 1161 лв.
Вещото лице в откритото съдебно заседание разяснява, че методиката на
ответника при определяне на обезщетенията по изготвената калкулация е
правилна, но заложените суми като стойност на повредените детайли е силно
занижена, както е силно занижена и заложената стойност на сервизният
нормочас. Стойността на ремонта на процесния автомобил по средни пазарни
цени към 10.07.2022 г. възлиза на 1161 лв.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 429 от КЗ, във вр. с чл. 86 от
ЗЗД. Съдът намира така предявеният главен иск за допустим, а по същество
за основателен.
Увреденото лице може да предяви иск срещу застрахователя на
причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователя се задължава да покрие отговорността на
4
застрахования за причинени от него на трети лица имуществани и
неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да е
съществувала валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В конкретния случай е
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
BG/02/121003140155 между виновният водач и застрахователното дружество
„Бул Инс“ АД. Съгласно разпоредбата на чл. 433 от КЗ увреденият
автомобил, спрямо който застрахованият е отговорен има право да иска
обезщетение от застрахователя. При сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Следователно застрахователят отговаря по риска „Гражданска отговорност“
за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е
така, защото при тази застраховка дължимите от застрахователя суми имат
обезщетителен характер и са предназначени да поправят вредите, настъпили в
резултат на застрахователното събитие, като се дължи обезщетение в размер
на действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени
към датата на увреждането.
В тази връзка съдът е събрал доказателства чрез назначената съдебна
експертиза, която не е оспорена от страните, в резултат на същата съдът
приема, че сумата за възстановяване на автомобила възлиза на 1161 лв., в
това число включени труд и авточасти, с включен ДДС. Предвид
обстоятелството, че ответното дружество е заплатило по банков път на
08.08.2022 г. сумата 336,62 лв., то остатъка за възстановяване възлиза на
сумата от 826.38 лв. Тъй като ищецът е претендирал само 737.38 лв., съдът
следва да уважи иска до този размер, тъй като при уважаване на пълния
размер по експертизата би нарушил принципите на обвързаност на
петитумната част на решението с предявения иск и би бил в хипотезата на
постановяване на съдебен акт при свръх петитум.
Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи
по средни пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната
обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е
реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в
5
размер на действителната стойност на увреденото имущество. За
действителна се смята стойността срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна,
цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.
Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото
имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго
такова, със същото качество. В този смисъл е и константната практика на
ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ (отм.) е приложима, тъй
като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен
и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II
ТО, определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о. и
други/.
В случаят ищецът твърди пълна увреда, докато ответникът с оглед
възраженията си за приспадане вторичната стойност на увредените
автомобилни части, по-скоро приема частична такава. Според съда по делото
безспорно се установи да е налице пълна увреда, налагаща демонтажа на
увредените и монтажа на нови стоманени предпазни огради, т. е. дължима е
пазарната стойност на вредите към момента на увредата, без овехтяване.
Доказателства в противна посока в процеса не са ангажирани. Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че от исковата стойност следва
да бъде приспадната сума, която би била получена от ищеца при
реализирането на увреденото имущество на пазара за алтернативни
авточасти, т.е. не оригинални части. Липсва и законово основание за
твърдяното приспадане. Както беше посочено, при вреди на имущество
застрахователното обезщетението се определя в размер на действително
претърпените вреди към момента на увредата до уговорената в полицата
застрахователна сума, като липсва каквото и да е основание за приспадане на
суми.
По отношение на претенцията по чл. 86 от ЗЗД. Няма спор, че
отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител
6
на ПТП. Съгласно изричната уредба в чл. 429 от новия КЗ, относно
съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска
отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово установеното
ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице
законна лихва се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. С
други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но същата по силата на самия
кодекс се поема от застрахователя. Следователно обезщетението за забава
следва да се присъди от датата на непозволеното увреждане 10.07.2022 г., но
поради това, че ищеца е посочил дата един ден по-късно – на 11.07.2022 г., то
съдът следва да присъди такава именно от тази дата, т.е. на 11.07.2022 г.
С оглед изхода на процеса ответното дружество следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в общ размер на 450 лв.,
представляващи държавна такса 50 лв. и възнаграждение за адвокат в размер
на 400 лв. определено по чл. 38 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да
заплати пълния размер на следващата се държавна такса по бюджета на
съдебната власт в размер на 50 лв. по сметка на Районен съд –Сливен.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Б., с ЕГН:
********** от гр. Сливен, със съдебен адрес: гр. С., пл. "Х. Д." ..., чрез адв.
М. Х. от АК – Сливен, сумата от 737.38 лв. /седемстотин тридесет и седем
лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица № BG/02/121003140155, в резултат на настъпило ПТП на 10.07.2022 г.
в гр. П., на ул. "К. Б. по вина на водача на лек автомобил Фолксваген Голф с
рег. № .... ведно със законната лихва за забава, считано от 11.07.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
7
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Б. с ЕГН:
********** от гр. Сливен, със съдебен адрес: гр. С., пл. "Х. Д." ..., сумата в
направените по делото разноски в общ размер на 450 лв., представляващи
държавна такса 50 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на РАЙОНЕН СЪД –
Сливен, държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8