Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 7729/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 22.04.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. С.Д.срещу Решение № 83540 от 03.04.2019 г. по гр.д. № 51633/2018 г. на СРС, с което са отхвърлени искове по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД срещу М.В. и Б.С., за всеки от тях за сумата от 504,24 лв., представляваща цена на топлинна енергия (ТЕ), доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, бл. 404 (бл. 440 съгласно искова молба и уточнителна молба от 05.07.2019 г. (II - 22)), вх. В, ап. 24, за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба 06.08.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
Твърди, че в чл. 33, ал. 1, раздел IX от ОУ „Заплащане на ТЕ“ е определен
редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за ТЕ – 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът не съобразил, че сумите по
фактура за периода м. 05.2014 г. – м. 05.2015 г., издадена м. 07.2015 г.,
стават изискуеми на 15.09.2015 г. и 3-годишната давност за тях би изтекла на
15.09.2018 г., а с подаването на исковата молба от дружеството на 06.08.2018 г.
давността е прекъсната. Иска отмяна на обжалвания акт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М.В. и Б.С., в който я оспорват като неоснователна по изложени съображения.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
С обжалваното решение е прието, че главницата за периода 01.05.2014 г. - 05.08.2015 г. е погасена по давност, а за периода 06.08.2015 г. - 30.04.2016 г. е на стойност 544,89 лв., като ответниците са платили сума от 561 лв.
За уважаването на иска за топлинна енергия е необходимо проявлението на следния фактически състав: доставена и потребена топлинна енергия (ТЕ) в определено количество, период и цена, която не е заплатена, в топлоснабден имот (в сграда - етажна собственост) на ответник, който е собственик или вещен ползвател на същия имот.
Между страните не са спорни следните обстоятелства: въззиваемите са съсобственици на процесния топлоснабден имот в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; като клиенти на ТЕ за битови нужди те са обвързани от валидно облигационно правоотношение с въззивното дружество по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Пред настоящата инстанция е спорно дали са погасени по давност вземанията за главница за съответен период. За установяването на определено количество доставена и потребена ТЕ с определена стойност в хода на първоинстанционното производство са приети неоспорени от страните заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза (СТЕ и ССЕ), които съдът кредитира като компетентни и обективно изготвени.
За процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. (ОУ). През 2002 г. в изпълнение на протоколно решение на Общото събрание на етажните собственици в процесния имот „Нелбо инженеринг“ ООД е избрано да извършва услугата дялово разпределение на ТЕ в процесната сграда.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т. е за процесните главници, по отношение на които се прилагат горепосочените общи условия, давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т. е. от деня, следващ изтичането на съответния месец. Издаването на изравнителна сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях (Решение № 1773 от 4.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 5588/2019 г.; Решение № 1376 от 17.02.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 3914/2019 г.; Решение № 889 от 7.02.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 8632/2018г.). Така вземанията, станали изискуеми преди 06.08.2018 г., когато е подадена исковата молба, са погасени по давност, чийто начален момент на течене не може да бъде променен от последващо издаване на нова обща фактура през м. 07.2015 г., както неоснователно твърди въззивното дружество. Правилно е прието от районния съд, че главницата за периода 01.05.2014 г. - 05.08.2015 г. е погасена по давност.
Съгласно заключението на СТЕ дължимата сума за периода 06.08.2015 г. - 30.04.2016 г. е в размер на 544,89 лв. (I - 92). Според заключението на ССЕ ответниците са заплатили следните суми: 320,24 лв. за главница, 214,44 лв. за мораторна лихва, както е признато от ищеца в уточнителна молба от 05.11.2018 г.; 300 лв. и 100 лв. съответно на 21.12.2018 г. и 27.12.2018 г. видно от неоспорените от ищеца фискални бонове от горепосочените дати с оглед и на молба от 01.03.2019 г. на ищеца (I - 34, 55, 56, 84, 96). Общо заплатената сума е в размер на 994,68 лв., която надхвърля дължимата сума от 544,89 лв.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемите имат право на разноски за въззивното производство в размер на 350 лв. съгласно договор за правна помощ от 05.10.2020 г. Възражението за прекомерност на въззивното дружество е неоснователно, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност, но претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 350 лв. не надвишава в значителна степен минималния размер на същото възнаграждение от 300,59 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ).
На следващо място, СРС следва да упражни правомощията си по чл. 77 ГПК за осъждане на ищцовото дружество да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 100 лв. Видно от платежен документ от 03.07.2019 г. сумата от 100 лв. за държавна такса е преведена по сметка на СГС, а не по сметка на СРС.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83540 от 03.04.2019 г. по гр.д. № 51633/2018 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******да заплати на М.С.В., ЕГН: ********** и наБ.Д.С., ЕГН: ********** сумата в размер на 350 лв. - разноски за настоящото производство.
ВРЪЩА делото на СРС за изпълнение на гореизложените указания.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Н.“ ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.