Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 7800 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано по предявен от
адвокат В.О. като пълномощник на малолетната У.Ц.М. чрез законния ѝ
представител Ц.М.М., срещу „З.Б.В.И.г.“ АД *** иск с
правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в
телесни увреждания на ищцата, настъпили при ПТП на 11.08.2015 г. в гр. София на
бул. „Климент Охридски“, с твърдение за виновното му причиняване от К.Т.Т. при управление на МПС.
Пълномощникът
на ищцата У.Ц.М. излага, че на
11.08.2015 г. около 10:05 ч. в гр. София бул. „Климент Охридски“ с посока на
движение от ул. „Околовръстен път“ към кв. „Дървеница“ произлязло ПТП, като при
пресичане на пътното платно ищцата била ударена от л.а. „Пежо 206“ с рег. № ******,
управляван от К.Т.Т.. Пълномощникът на ищцата твърди,
че причината за ПТП е виновното поведение на водача на МПС, който нарушил
правилата за движение. При ПТП на ищцата била причинена фрактура на дясна
бедрена кост диафизарна. След ПТП ищцата била приета
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – клиника по ортопедия и травматология, където на
13.08.2015 г. била предприета оперативна интервенция – метална остеосинтеза. На 17.08.2015 г. ищцата била изписана от
лечебното заведение с указание за режим и назначени контролни прегледи.
Пълномощникът
на ищцата твърди, че дълго време след ПТП ищцата била в тежко физическо
състояние поради полученото травматично увреждане, което довело до затруднение
движенията на десния ѝ долен крайник. Ищцата не могла да се обслужва без
чужда помощ и да извършва елементарни дейности за обичайните си човешки нужди.
Оздравителният процес бил дълъг и възстановяването протичало много бавно.
Състоянието й било свързано с усещания за силни болки, слабост, лесна уморяемост, обща потиснатост. Търпените болки, затруднения
в бита и продължителният процес на оздравяване довели до срив на самочувствието
й и тежък психически шок. Ищцата трудно преживявала стреса, страхувала се да
излиза навън, дълго време била изолирана от приятелите си.
За
автомобила, с който настъпило ПТП, била сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ с ответното дружество.
На
основание изложените обстоятелства, по иска с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), пълномощникът на ищцата прави искане до съда да осъди ответника „З.Б.В.И.г.“
АД *** да заплати на ищцата У.Ц.М.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ответникът
„З.Б.В.И.г.“ АД *** в отговора оспорва иска със следните възражения:
-
възражение за невиновност на водача на автомобила за произлязлото ПТП с негово
участие;
-
възражение за съпричиняване на ПТП от пострадалата.
Като взе
предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С
доклада по делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
настъпилото ПТП на 11.08.2015 г. в гр. София бул. „Климент Охридски“ между лек
автомобил л.а. „Пежо 206“ с рег. № ******, управляван от К.Т.Т. и ищцата У.Ц.М.
като пешеходец. Безспорно установена е и причиненото на ищцата
травматично увреждане счупване на дясна бедрена кост. Безспорно е по делото и относно
наличието на застрахователно правооотношение с
ответника „З.Б.В.И.г.“ АД *** по договор за застраховка „гражданска
отговорност“ за л.а. „Пежо 206“ с рег. № ******, обективиран
в застрахователна полица № BG/03/115001724890 от 05.07.2015 г., който е бил в сила
към датата на произшествието.
Механизмът
на произшествието се установява от приложените към делото материали от
досъдебното производство, гласните доказателства и съдебно-автотехническата
експертиза. Установява се, че застрахованият водач на л.а. „Пежо 206“ с рег. № ******
е управлявал автомобила по бул. „Климент Охридски“ от „Околовръстен път“ в
посока към кв. „Дървеница“. На булеварда е имало интензивно движение, като в
лентата за насрещно движение е имало
задръстване, според показанията на св. Павков (с.з.
26.11.2020 г. л. 125). Св. Т. преминал през пешеходна пътека с повдигнато ниво
в района на Международна гимназия „Васил Златарски“ и продължил в посока към
кв. „Дървеница“. В този момент между кофи за боклук, разположени от лявата
страна на платното спрямо св. Т., излязла ищцата М. и предприела пресичане на
платното. Ищцата тичешком преминала зад автомобила, в който свидетелят Д. е бил
пътник – „Дачия Логън“ комби, и пред автомобила, управляван от свидетеля П.(л.
125-127) и навлязла в лента, по която се движел л.а. „Пежо, управляван от застрахования водач св. Т..
Св. Т. употребил аварийно спирачки, но не успял да предотврати удара на
автомобила с ищцата. Автомобилът ударил ищцата и отхвърлил тялото ѝ на
5,1 м от мястото на удара (САТЕ с.11). Вследствие удара ищцата получила
счупване на дясната бедрена кост. Пострадалата била приета в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, където оперативно се извършило наместване на счупената кост и фиксиране
с два еластични пирона (СМЕ л. 141).
Според
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, към
момента на удара скоростта на л.а. „Пежо 205“, управляван от застрахования водач св. Т., е
била около 28 км/ч. При установената скорост на автомобила и приетата скорост
на пешеходката от около 10,3 км/ч (отговор на задача 3, САТЕ с. 12),
пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на автомобила. От
заключението на вещото лице и показанията на свидетеля Т., съпоставени с
данните за насрещно движещото се МПС, зад което е пресякла ищцата – лекотоварен
автомобил „Дачия Логън“, е
видно, че видимата зона на застрахования водач е била ограничена от насрещно
движещия се автомобил и той не е могъл да възприеме пешеходката още в началото
на пресичането. Когато пешеходката е станала видима за водача, автомобилът е
бил на 9,2 метра от мястото на удара, при опасна зона 13,5 метра, и водачът не
е могъл да предотврати удара.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи:
Съгласно
чл. 429 т. 1 от КЗ, с договора за застраховка „гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователно събитие. По силата на договора
з-а застраховка „гражданска отговорност“, задължение на застрахователя да
заплати застрахователно обезщетение възниква, когато за претърпените вреди застрахованият
носи отговорност, т.е. да е налице причинено от застрахования непозволено
увреждане. Когато договорът е за застраховане гражданската отговорност на водач
на МПС, непозволеното увреждане следва да е свързано с притежаването и/или
използването на МПС, съгласно чл.477 ал. 1 от КЗ. За да възникне отговорността
на застрахования водач на МПС, която е предмет на застрахователно покритие,
следва вредите да са причинени от нарушение на правилата за движение, извършено
или допуснато при управление на МПС.
В
конкретния случай, застрахованият водач К.Т.Т. не е
допуснал нарушение на правилата за движение преди и при настъпване на ПТП. Водачът е управлявал
автомобила със скорост 28 км/ч, при ограничение на скоростта в населено място
50 км/ч., без данни за други ограничения в участъка, на който е произлязло ПТП.
Не е имало особености на пътя, пътната обстановка или поведението на други
участници в движението, които да обусловят задължение на водача да намали скоростта
до по-ниска от тази, с която е управлявал автомобила. Поради това, не е
допуснато нарушение и на общата разпоредба на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Пострадалата
е предприела пресичане внезапно, без да бъде видима за водача в началото на
пресичането на платното, а когато е станала видима, е попадала в опасната зона
за спиране на автомобила и водачът не е могъл да предотврати удара. Поради
това, застрахованият водач не е допуснал нарушение и на задължението му по чл.
116 от ЗДвП да бъде внимателен към децата, защото това задължение възниква,
когато детето като потенциална или реална опасност за движението стане видимо
за водача. Движението с разрешена и съобразена с конкретните пътни условия
скорост и невъзможността да предотврати ПТП поради попадане на пострадалата в
опасната зона за спиране на автомобила, са и обстоятелства, които изключват
вината на застрахования водач. В случая е налице т. нар. „случайно деяние“
–регламентирано в чл. 15 от НК, но приложимо при непозволеното увреждане, и
следва да се счита оборена презумпцията за виновност на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
Изложените
съображения дават основание на съда да отхвърли като неоснователен предявения
от У.Ц.М. срещу „З.Б.В.И.г.“ АД *** иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ
(отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева за
неимуществени вреди.
Ищцата
дължи на ответника разноските по делото
в размер 500 лева. Съдът определя в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер 300 лева, което на основание чл. 25 ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ увеличава на 400 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от У.Ц.М. чрез
законния ѝ представител Ц.М.М., срещу „З.Б.В.И.г.“
АД *** иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди,
изразяващи се в телесни увреждания на ищцата, настъпили при ПТП на 11.08.2015
г. в гр. София на бул. „Климент Охридски“ с участие на К.Т.Т.
като водач на МПС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Осъжда
У.Ц.М. да заплати на „З.Б.В.И.г.“ АД *** разноски в размер 500 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: