Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4181 01.11.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18303 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против В.Й.Я., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен
снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия
на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите
влизали в сила без изрично писмено приемане. Потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, следвало да заплащат на крайния снабдител и
мрежови услуги, каквато била цената за достъп, съгласно чл. 28 от Правилата за
търговия с ел.енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 42
от ОУ на ищеца. Съгласно чл. 29 от посочените правила, мрежовите услуги се
заплащали върху използваната ел. енергия и/или предоставена мощност. Обектът на
ответника, находящ се в гр. П., ул.”Р.” № , вх., ет., ап. , бил снабдяван с ел.
енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна точка № .., а за
ответника бил открит клиентски номер ….
Потребителят имал задължението да плаща
консумираната такава и мрежови услуги в сроковете по общите условия, като в
изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил за
периода 23.02.2016 г. – 22.05.20165 г.
ел. енергия на обща стойност 113,76 лева.
При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 ОУ, клиентът дължал и лихва
от деня на забавата, която в конкретния случая възлизала на сумата от общо 21,17 лева за периода 26.04.2016 г. –
29.05.2018 г. За неплатените задължения била издадена фактура, в която били
посочени падеж за плащане, период, размер на дължимата сума, както и размер и
период на обезщетението за забава. Предвид неизпълнение на задълженията на
ответника да плати начислените суми, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение. По образуваното частно гр. дело № 8675/2018 г. на ПРС, I
бр.с., била издадена заповед по чл. 410 ГПК № 6010/29.06.2018г. за горните
вземания и разноски от 75 лева, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за
уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда – 30.05.2018. до окончателното погасяване. Претендират се
разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор,
чрез назначения особен представител. Счита, че е дължима главница от 53,06 лева
за периода 23.02.2016 г. – 22.03.2016 г. и лихва от 11,26 лева за периода
26.04.2016 г. – 29.05.2018 г., т.к. според чл. 31 ОУ ЕВН следвало да прекъснат
електрозахранването до обекта, което не сторили. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 8675/2018 г. на ПРС, I бр.с., вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя
е връчена редовно по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК и исковете, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Ищецът
има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/,
като притежаващ лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от
ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД-чл.2 ал.1,чл.3 и
следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008 г. Според
нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител
на потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35,
ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по
покупко- продажба на ел. енергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в
случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните. Поради това и възраженията в ОИМ не се споделят.
По делото са отделени за безспорни обстоятелствата,
че ответникът е собственик на обекта, за който се твърди да е доставена и
начислена ел. енергия за процесния период, както и, че предоставените услуги са
потребени и тяхната цена възлиза на търсените суми /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 6925/21.06.2019 г. – л.54-55/.
Следователно, ответникът има качеството на клиент на
ищцовото дружество и дължи плащане на предоставените му услуги. Ирелевантно в
тази връзка е обстоятелството, че по делото не е представено заявление за
откриване на лична партида, т.к. относимо е дали ответникът има качеството на
клиент, което се доказва от безспорните факти на притежаваната собственост за
имота и консумирането на предоставените услуги.
Според
чл. 7, т. 1 ОУ ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия клиентите си. Ответникът
като потребител има насрещното задължение по чл. 11, т. 1 ОУ - да заплаща
стойността на използваната ел. енергия, като при неизпълнение, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден - чл.
27, ал. 1 ОУ.
С
доклада по делото е отделено за безспорно, че до имота на ответника е доставена
и начислена ел. енергия за процесния период, както и, че предоставените услуги
са потребени и тяхната цена възлиза на търсените суми. В този смисъл са и
изричните признания на представителя на ответника в о.с.з. от 15.07.2019 г. –
че предоставените услуги са доставени и потребени и възлизат на исковите суми.
С оглед тези изявления, не са събирани допълнителни доказателства. От
представените фактури, данните в които не са оспорени, се установяват
количеството на доставените услуги за периода и тяхната цена. Няма спор, че тя
не е платена, поради което се дължи и обезщетение за забава, съгласно ОУ. То
възлиза на исковата сума.
Предвид
изложеното, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. За
пълнота се посочва, че възражението в ОИМ за недължимост на част от сумите, не
се споделя. ЕВН има само право, но не и
задължение, съгл. чл. 31, ал. 1 ОУ, да прекъсва електрозахранването до
обекта на потребителя, при неплащане на дължими суми в определен срок. Няма
данни подобна процедура да е предприета, като същевременно не е спорно, че ел.
енергия е доставяна до обекта и е потребена. Не може да става дума за вина на
доставчика за натрупване на задълженията, т.к. същият е изпълнил договорната си
обвързаност да снабдява имота с ел. енергия, която е била консумирана от
абоната. След като ответникът е потребил предоставените му услуги, той дължи
плащането им.
С
оглед събраните по делото доказателства, анализирани поотделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание и
размер. Ищцовото дружество е доставило ел. енергия на ответника, която е била
консумирана, поради което потребителят дължи плащане на стойността й.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са
доказателства за плащане на 75 лева – ДТ и 150 лева – възн. за особен
представител.
Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк.
възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за
юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат
определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП,
вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се
дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното,
предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 325 лева, а за
заповедното производство – 75 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.Й.Я.,
ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* следните
суми: 113,76 лева - главница,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в гр. П, ул.”Р” № , вх., ет., ап. за периода 23.02.2016 г. – 22.05.2016 г.; 21,17 лева - обезщетение за забава за
периода 26.04.2016 г. – 29.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението чл. 410 ГПК в съда –30.05.2018 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 6010/29.06.2018г. по ч.гр.д.№ 8675/2018 г.
на ПРС, I бр.с.
ОСЪЖДА В.Й.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37,
сумата от общо 325 лева /триста
двадесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 8675/2018 г. на ПРС, I бр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП