Присъда по дело №118/2021 на Районен съд - Левски

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА, ПОСТАНОВЕНА ПО Н.Ч.Х.Д. №118/2021г. ПО
ОПИСА НА РС- ЛЕВСКИ

В Районен съд Левски е постъпила тъжба от П.И. Г., ЕГН**********,
срещу подсъдимия П. С. Г., ЕГН**********, с която е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, затова, че на 14.03.2021 г.
в гр. Левски, обл. Плевен е причинил на тъжителката лека телесна повреда с
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител
поддържа изцяло тъжбата, като счита същата за доказана както в
наказателната, така и в гражданската й част.
Пледира съдът да приеме, че подсъдимият е автор на това деяние и че
обвинението е доказано по несъмнен и и безспорен начин, като признае
подсъдимия за виновен и му наложи справедливо наказание, да уважи
гражданския иск и да се присъдят направените деловодни разноски.
Подсъдимият се представлява от упълномощен защитник, който моли
съда да приеме, че описаната в частната тъжба фактическа обстановка не се
подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, поради което да го
признае за невиновен, да го оправдае по повдигнатото обвинение и отхвърли
предявения граждански иск и му присъди направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 14.03.2021г. частната тъжителка излязла със съпруга си и дъщеря им
пред дома си, за да помете пред къщата.
Малко по - късно съседът им – подсъдимият, който живее срещу дома
на тъжителката, излязъл от автосервиза и отишъл при тях, и им направил
забележка, че изхвърлят боклука в неговия двор.
Между двете семейства възникнал спор. Подсъдимият издърпал
метлата от тъжителката и започнал да й нанася удари по тялото. Това довело
до намесата на съпруга на тъжителката. Дъщерята на частната тъжителка П.Г.
се обадила на тел. 112. Пристигнала полиция и Спешна помощ. Тъжителката
била откарана в с линейката в бърза помощ. Впоследствие била посетена от
полиция, но тъй като не била в състояние да пише, показания дала на по –
късен етап.
Изготвена е съдебно - медицинска експертиза, от заключението на
която се установява, че по отношение на тъжителката П. И. Г. са причинени
следните травматични увреждания: натъртване с оток в дясната челна
окосмена област на главата;
-натъртване с разкъсно – контузна рана на челото вдясно, оток и
кръвонасядане на десните клепачи;
-кръвонасядане по гърдите вляво;
-оток в областта на дясната гривнена става /китка/.
Посочено е, че уврежданията са в резултат на тъпи травми, може да са
1

получени по съобщения в свидетелските показания начин – удари с дървена
дръжка на метла.
Заключението относно здравното значение на причинените увреждания:
разкъсно – контузната рана представлява нарушаване на анатомичната цялост
на кожата, при нормално протичане на оздравителния процес зараства
оплакванията отзвучават за около две седмици, поради което е довела до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; останалите
увреждания са довели до болка и страдания.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Експертът
пояснява, че така, както са описани уврежданията, няма как да са получени от
един удар и данните са, че ударът е нанесен с дръжка на метла. Според
вещото лице няма данни за друг механизъм на причиняването му.
Разположението на уврежданията са в различни части на тялото, поради което
следва да се приеме, че са причинени от четири удара с дръжката. Вещото
лице е категорично, че от блъскане в гърдите няма как да се получи
насиняването, още повече, че там е мека тъкан.
Заключението като компетентно изготвено, обективно, безпристрастно
и неоспорено от страните по делото е прието от съда.
Разпитани са свидетели, разпитани по искане на частната тъжителка св.
Д.Д. Г. и Д.И.Г. – съответно дъщеря и съпруг на частната тъжителка.
Свидетелката Д. Г. посочва в показанията си, че съседът им П. започнал
да се заяжда с тях, защото са изхвърляли пепел и дребни камъчета.
Подсъдимият започнал да отправя обиди и заплахи към тях и захвърлил
бутилка към майка й. Г. взел метлата с дървена дръжка, която майка й
държала в ръцете си и започнал да я удря, в резултат на което й сцепил
веждата и й причинил насинявания. Бащата на свидетелката се намесил, като
блъснал подсъдимия, за да спре да бие майка й с дървената дръжка на
метлата.
Свидетелят Г. посочва в показанията си, че подсъдимият вдигнал
скандал във връзка с боклука и започнал да отправя обиди към тях. Взел
метлата и започнал с нея да нанася удари по съпругата му. Свидетелят се
намесил и избутал подсъдимия. Свидетелят Г. отрича той да е удрял
съпругата си. Според показанията му подсъдимият е счупил метлата, докато е
удрял тъжителката.
Разпитани са и свидетелите, посочени от подсъдимия: С.Г. и С. Г. –
съответно негова дъщеря и съпруга.
В показанията си свидетелката С.Г. посочва, че е видяла Д. Г. да
изхвърля боклук в тяхно място. Баща й излязъл и направил учтиво забележка
на съпруга на тъжителката, който започнал да отравя обиди и да псува баща
й, като тъжителката Г. също се намесила и започнала да кълне подсъдимия.
Г. заплашил баща й, че ако продължава да се оплаква в полицията, че
гори кабели, ще му счупи главата.
Според показанията на свидетелката, Д. Г. тръгнал към баща й
нападателно, като жена му се опитала да го спре, заставайки пред него, при
2

което в агресията си съпругът й я изблъскал в гърдите. Тъжителката
залитнала и в този момент Г. ударил баща й под дясното око, в областта на
скулата. Бащата на свидетелката залитнал и Г. го ритнал в крака, при което
баща й паднал на колене и се подпрял с ръце. В този момент Г. грабнал
метлата и започнал да го налага по гърба, ръката, рамото, където свари.
Свидетелката се намесила, като хванала Г. за дрехата, при което той я
блъснал. Посегнал да удари отново баща й с метлата с дървената дръжка, но
жена му застанала пред него да го спре. Той я уцелил в главата, някъде в
областта на веждата бликнала кръв. Успели да се приберат и чули дъщеря им
да се обажда на тел. 112. Дошла е полиция и бърза помощ.
Свидетелката пояснява, че е била свидетел, когато баща й се е обаждал
на полицията вследствие на това, че Г. гори кабели. Разказва, че след като
дошла полиция, полицаят я попитал какво е станало, но след като видял, че е
доста разстроена, прекратил разговора. Разказала му някои неща, но не била в
състояние да пише показания.
Според показанията й впоследствие, когато се прибрала в дома си
няколко дни по – късно видяла синьото му рамо и синята му ръка. Според
свидетелката, Г. е употребил алкохол, което е провокирало агресията му.
Прави извод, че той е употребил алкохол поради издаваната от Г.
нечленоразделна реч, смесването и забавянето на думите.
Според показанията на свидетелката С.В. Г. - съпруга на подсъдимия,
съседите им метели строителни отпадъци, които изхвърляли в техния двор.
Съпругът й им направил забележка и с нормален тон ги помолил да не го
правят, при което Г. започнал да отправя обиди, започнал да псувал и му
казал, че ще го пребие, ако продължава да се обажда в полицията, че гори
кабели. В този момент се включила и съпругата на Г. – тъжителката, която
държала метла с дървена дръжка. Тя започнала да кълне, в резултат на което
съпругът й се ентусиазирал и тръгнал срещу подсъдимия. Тъжителката се
препречила, при което Д. Г. я блъснал в гърдите, тя залитнала и последният
ударил съпруга на свидетелката в дясната скула и в областта на окото. След
това го ритнал в прасеца, в резултат на което подсъдимият коленичил.
Дъщерята на подсъдимия се намесила и го дръпнала за ръкава. Г. издърпал от
П. метлата и започнал да „налага” мъжа й по гърба, ръката и по рамото. След
като подсъдимият успял да се изправи, Г. замахнал да удари подсъдимия в
главата с дръжката на метлата, но вместо него ударил съпругата си, в резултат
на което потекла кръв от веждата на частната тъжителка. Според
свидетелката съседът им е бил видимо пиян. На първо време след като
съпругът й го предупредил, се чула някаква нечленоразделна реч, трудно
разбираема, което ги накарало да се приближат по – близо. Свидетелката
посочва, че проблемите между съседите възникнали поради сигналите, които
били подавани от подсъдимия до полицията във връзка с огън със странна
миризма.
Свидетелката С.В. Г. разказва, че след пристигането на полицая,
последният попитал какво се е случило. Тя му разказала и написали писмени
3

сведения.
В качеството на свидетели са разпитани и полицаите, посетили мястото
на инцидента. Свидетелят С.С. разказва, че когато пристигнали на място
скандалът бил приключил. Заварили само тъжителката със съпруга си и
дъщеря си. По лицето на тъжителката имало кръв. След пристигането на
линейката, частната тъжителка била отведена в бърза помощ. Свидетелят С.
отишъл в дома на подсъдимия, където снел писмени сведения от него и
съпругата му. П. му заявил, че се скарали, тъй като направил забележка да не
си хвърля боклука в неговия двор.
От показанията на свидетеля С. се установява, че при снемането на
писмените сведения „ горе - долу пишеха хората и си говореха, доуточняваха
нещата със съпругата си“. Според показанията му Г. е лъхал на алкохол.
Според свидетеля И.П. във връзка с постъпил в полицията сигнал за
скандал на ул. *** и с колегата си посетили адреса. Навън са се намирали сем.
Г.и, като тъжителката е имала кръв по лицето. След пристигане на линейката,
тя била откарана за оказване на първа помощ.
Свидетелят снел сведения от сем. Г.и – от дъщерята и бащата. Според
свидетеля, Г. бил във видимо нетрезво състояние – лъхал на алкохол.
Установява се от показанията, че не са имали проблем с комуникацията с Д.
Г. – разбирал зададените въпроси и отговарял адекватно.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели С.С. и И.П. –
полицаите, които не са заинтересовани, дават добросъвестно показанията си,
които кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
Обяснения дава и подсъдимият. В тях той посочва, че направил
забележка на тъжителката и съпруга й да не изхвърлят боклуци в неговия
двор. Съпругът на тъжителката реагирал агресивно, а тъжителката започнала
да го кълне. Д. Г. тръгнал срещу него, подсъдимият спрял и в това време се
намесила жена му, която била изблъскана от съпруга си. Подсъдимият
неочаквано получил удар в дясното слепоочие. В това време П. изпуснал
шише, което държал в ръка. Г. го ритнал с крак, в резултат на което паднал по
очи на колене и на ръце и в това време усетил няколко удара по гърба с
метлата, която била в ръцете на Г.. Г. няколко пъти го ударил с метлата по
гърба. Благодарение на намесата на дъщеря му той успял да стане и се
отдръпнал 1-2 метра, Г. се засилил с метлата, за да го удари. Намесила се
тъжителката и в този момент вместо него, метлата ударила тъжителката по
челото. Потекла кръв и те се прибрали. Подсъдимият уточнява, че е усетил
удари в гърба. За рамото няма обяснение как се е случило и се наложило да се
обърне пак към доктора, който направил втори преглед. Няма обяснение как
се е оказала счупена метлата.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите, разпитани по искане
на тъжителката. Показанията им са последователни, логични,
непротиворечиви, кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства по делото.
Свидетелките С.Г. и С. Г. твърдят в показанията си, че замахвайки да
4

удари подсъдимия, Д. Г. ударил съпругата си в областта на веждата.
Показанията на двете свидетелки в тази им част противоречат на
заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска
експертиза, според което заключение причинените травматични увреждания
на тъжителката не могат да се получат от един удар, разположени са в
различни области на тялото и следва да се приеме, че са нанесени с дръжката
и са причинени от четири удара. Вещото лице е категорично, че няма как
насиняването да се получи от блъскане в гърдите, в каквато насока са
показанията на двете свидетелки Г.и.
Освен изложеното, свидетелката С. Г. дава противоречиви и колебливи
показания, описвайки фактическата обстановка и местоположението на Д. Г.,
С.Г. и частната тъжителка по времето на инцидента.
Съдът констатира противоречия между показанията на свидетелките
С.Г. и С. Г. от една страна и показанията на разпитания свидетел И.П..
Двете свидетелки сочат, че Д. Г. „издавал нечленоразделна реч и бил
видимо неадекватен“ – св. С. Г., „че…като нечленоразделна реч, някои от
фразите му в началото аз не ги разбрах, просто ги смесваше думите, забавяше
ги“ – св. С.Г..
В тази им част показанията противоречат на показанията на свидетеля
П. – служител в РУ – Левски, който заявява в показанията си, че не са имали
проблем с комуникацията с Д. Г., който разбирал поставените въпроси и
отговарял адекватно.
Свидетелите С.Г. и С. Г. посочват в показанията си, че многократно са
подавали сигнали в полицията, че Г. гори кабели. В тази връзка свидетелят Г.
отправил закана, че ще счупи главата на подсъдимия, ако продължава за се
обажда в полицията за това. В тази им част показанията на свидетелите С.Г. и
С. Г. противоречат на представената от началника на РУ – Левски докладна
записка във връзка с изисканата от РС - Левски информация, от която се
установява, че в деловодството на РУ – Левски за последните 5 години няма
постъпили сигнали с жалба от страна на семейството на П. С. Г. срещу
семейството на Д.И.Г., че последният гори кабели.
По изложените съображения и поради констатираното противоречие на
показанията на свидетелките С. и С. Г.и с приложените писмени
доказателства – прокурорската преписка във връзка с подадената от П.Г.
жалба до прокуратурата и с показанията на останалите свидетели, чиито
показания приема за достоверни, съдът не кредитира показанията на двете
свидетелки.
Дадените от подсъдимия обяснения съдът приема, че са защитна теза,
тъй като противоречат на писмените доказателства и на заключението на
назначената съдебно – медицинска експертиза.
С оглед на така приетата от съда фактическа обстановка съдът приема,
че подсъдимият П. С. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от частен характер, наказуемо по смисъла на чл.130
ал.1 от НК, тъй като на 14.03.2021 г. в гр. Левски, обл. Плевен е причинил на
5

тъжителката лека телесна повреда – разкъсно контузна рана на главата, отоци
и кръвонасядания по лицето, главата, гърдите и китката на ръката, изразяваща
се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
При установеното съдът приема за доказано от обективна и субективна
страна на частното обвинение за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез действия – нанасяне на удари на тъжителката с дървената
част на метла. По този начин на пострадалата е причинено телесно
увреждане, т.е. настъпил е вредоносния резултат и деянието е довършено.
Съдът прецени, че от наказателно-правна гледна точка описаното в
съдебно - медицинската експертиза физиологично състояние на тъжителката
следва да бъде квалифицирано като лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, със срок
на възстановяване 2 седмици. Телесните увреждания на пострадалата са в
пряка и непосредствена причинна връзка с нанесените от подсъдимия удари
по тялото на частния тъжител.
Съдът намира, че авторството на деянието е установено по несъмнен
начин. Доказателство за това са кредитираните показания на свидетелите,
които възпроизвеждат и описания в СМЕ механизъм на причиняване на
телесните увреждания на тъжителя.
От субективна страна подсъдимият Г. е действал с пряк умисъл –
предвиждал е общественоопасните последици от деянието, съзнавал е
общественоопасния му характер и е искал настъпването на тези последици.
Прекият умисъл съдът извежда от обективно установените и извършени от
него действия, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на
извършеното, като е целял и се е стремял към постигане на забранения от
закона резултат. Този извод се налага от показанията на разпитаните
свидетели и действията на Г..
С оглед на изложеното до тук съдът прие, че повдигнатото против
подсъдимия обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин от
събраните в това производство доказателства.
Съдът съобрази, че по отношение на подсъдимия П. С. Г. са налице
кумулативно изискуемите предпоставки по смисъла на чл.78а ал.1 от НК, а
именно – подсъдимият е пълнолетно лице, което към момента на извършване
на деянието не е осъждано за престъпление от общ характер и не е
освобождавано от наказателна отговорност. За престъплението по чл.130 ал.1
от НК, което е умишлено, е предвидено наказание лишаване от свобода до 2
години или с пробация и с него не са причинени имуществени вреди.
При горните констатации съдът освободи подсъдимия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание - глоба.
При определяне размера на глобата съдът съобрази обществената
опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на
престъплението. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха
6

установени. Предвид изложеното съдът наложи на подсъдимия глоба в
минималния предвиден с приложимия текст размер от 1 000 лв., като счете,
че с така определеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани в
пълна степен целите както на специалната, така и на генералната превенция
по смисъла на чл.36 от НК.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

С тъжбата е предявен и в наказателния процес е приет за съвместно
разглеждане предявеният от тъжителя П. И. Г. срещу подсъдимия П. С. Г.
граждански иск за сумата от 2000 лв. – обезщетение за причинените
неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва, считано от 14.03.2021г. до окончателното изплащане.
След като взе предвид произнасянето си с наказателната част на
присъдата и съобрази законния принцип, че гражданската отговорност следва
деликтната, както и с оглед събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, съдът прецени, че предявеният граждански иск за претърпени
от тъжителя от деянието неимуществени вреди е основателен и доказан.
При така приетата за установена от съда фактическа обстановка и във
връзка с признаване на подсъдимия за виновен в причиняването на
пострадалия лека телесна повреда, то предявеният от последния граждански
иск за обезвреда на причинените му неимуществени вреди, се явява доказан
по основание.
По отношение на размера, в който същият следва да бъде уважен,
следва да се отчете характера на претенцията – репариране на причинените на
Г. болки и страдания. Съдът прецени характера на причинените наранявания
– разкъсно контузна рана на главата, отоци и кръвонасядания по лицето,
главата, гърдите и китката на ръката, изразяваща се в разстройство на
здравето, отчитайки периода на възстановяване, преживените болки и
страдания във връзка с уврежданията, нанесени й от подсъдимия, изразяващи
се в чувство на дискомфорт и болка.
Поради това подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на П. И. Г.
за причинените й неимуществени вреди от престъплението сумата от 2000
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
14.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК и съобразно изхода от делото, съдът
осъди подсъдимия да заплати д.т. върху уважения размер на гражданския иск
от 80 лв.
Съдът осъди подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС – Левски
направените деловодни разноски в размер на 297,69 лв.
Съдът осъди подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на частната тъжителка
направените деловодни разноски в размер на 1072 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

7

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	19
Дата:	8 август 2022 г.
Съдия:	Стойка Георгиева Манолова Стойкова

Дело:	20214410200118
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	12 април 2021 г.

Присъда по дело №118/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите