№ 302
гр. Пазарджик, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20255220200238 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-5313-000002 от 07.06.2024 г. на
Началник група КПДГПА към ОД на МВР Пазарджик на основание чл.178ж,
ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца на Г. Х. Г. с ЕГН: ********** от гр.
София, *** за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Г. Х. Г., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението,
издаването му в нарушения на процесуалните правила и се моли да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява. От надлежно упълномощен процесуален представител е
постъпило писмено становище, с което се поддържа жалбата и се излагат
допълнителни доводи за отмяна на атакуваното постановление. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно
1
заседание. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен
процесуален представител, в което се излагат доводи, с които се иска
потвърждаване на постановлението. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
На 16.08.2023 г. около 17:00 ч. жалбоподателят Г. Х. Г. управлявал лек
автомобил „Мерцедес Ц 350 ЦДИ 4 Матик“ с рег. *** по АМ „Тракия“, км.90 в
посока от гр. Пловдив към гр. София. Двете ленти за движение били заети от
бавнодвижещи се автомобили, поради настъпило ПТП. Задръстването било
около 10 км. Жалбоподателят решил да се придвижи с автомобила си по
лентата за принудително спиране. Потеглил и се движил по нея, когато е
забелязан от свидетеля С. С., който се намирал с автомобила си в първа лента
на АМ „Тракия“. С. решил да снима преминаващите в нарушение автомобили,
след което изпратил сигнал до МВР. Била образувана преписка, разпределена
на свидетеля А. Т.. Полицейският служител установил собственика на
автомобила – жалбоподателят. Той бил призован и попълнил собственоръчно
декларация на 08.12.2023 г., че на процесната дата лично той е управлявал
автомобила. Дал собственоръчно и писмени обяснения. В хода на проверката
полицейският служител Т. не установил жалбоподателят да се е движил в
лентата за принудително спиране поради повреда на пътното превозно
средство или здравословни проблеми на водача или пътника в превозното
средство. С оглед установено, Т. съставил на жалбоподателя АУАН в
присъствието на С. като свидетел. АУАН бил предявен и жалбоподателят го
подписал и получил препис от него без възражения. Не са постъпвали и
писмени възражения в срок. Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното НП.
По делото са разпитани като свидетели актосъставителя А. Т. и
свидетеля на нарушението и на съставянето на АУАН С. С., които в
показанията си потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Съдът
кредитира изцяло показанията им като ясни, логични, категорични и
безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци. Те са дадени и
от лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото. Фактическата
2
обстановка се потвърждава и от писмените доказателства по делото – справка
за водач/нарушител, докладни записки, писма, декларация, сведение и
съставения АУАН. Съдът счита, че в случая и на основание чл.189, ал.2 от
ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на
противното.
При така установените обстоятелства от правна страна, съдът намира, че
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят категорично е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП с това,
че на 16.08.2023 г. около 17:00 ч. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц
350 ЦДИ 4 Матик“ с рег. *** по АМ „Тракия“, км.90 в посока от гр. Пловдив
към гр. София в лентата за принудително спиране без да е налице повреда на
пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство. Безспорно се установиха всички елементи
на административното нарушение. При това положение правилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.178ж, ал.1, пр.1
от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца. Съгласно последната разпоредба:
„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за
принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по
чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и
скоростен път“. АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на
глоба и лишаване от управление съгласно правилно определената санкционна
норма. Наказанията са в твърд размер съгласно посочената санкционна норма
и няма основание за тяхното изменение. Съдът счита, че в случая АНО
правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на
наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна
или изменение на наложеното наказание.
Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата за
съществени процесуални нарушения са неоснователни. По съставомерните
обстоятелства на нарушението няма разминаване в показанията на
актосъставителя Т., които по същество се подкрепят и от показанията на
3
свидетеля С.. Разпоредбата на чл.58, т.3 ЗДвП е ясна: „При движение по
автомагистрала на водача е забранено: да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство“. Видно е, че в нея не е посочено някакво изискване колко точно
метра следва да се движи превозното средство в лентата за принудително
спиране, следователно, дори и движение от метър е достатъчно, за да бъде
извършено нарушението, а в случая според свидетеля С. жалбоподателят се е
движил там по-дълго разстояние. Разстоянието на движение в принудителната
лента в никакъв случай не е съставомерно обстоятелство, още повече, че дори
и спирането (без каквото и да е движение) там е забранено. Свидетелят С.
изложи доста подробности по нарушението, въпреки изминалото време. Не се
ангажираха по делото доказателства водачът или пътници в автомобила да са
имали здравословни проблеми. С оглед цялостния контрол за
законосъобразност съдът намира, че в случая не са налице съществени
процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя,
затрудняващи защитата му и до отмяна на атакуваното НП. В конкретния
случай в издаденото НП подробно са описани обстоятелствата, във връзка с
които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът
за какво точно е наказан.
Не е налице процесуално нарушение и по отношение часа на
извършеното деяние. Това е така, тъй като съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН НП
следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Видно е, че
законодателят не е въвел като задължителен елемент посочването в НП на часа
на нарушението, а само на датата. Ето защо, дори и да е налице подобно
разминаване в часа, то това по никакъв начин не влече незаконосъобразност на
издаденото НП.
На следващо място не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.34
ЗАНН. Съгласно тази разпоредба не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Нарушителят е станал безспорно
известен на контролните органи на 08.12.2023 г., когато жалбоподателят
попълнил собственоръчно декларация, че на процесната дата лично той е
4
управлявал автомобила. Именно от тази дата започва да тече тримесечният
срок по чл.34 ЗАНН, който не е изтекъл, тъй като АУАН е съставен на
10.12.2023 г. Към датата на съставянето АУАН не е изтекъл и едногодишният
срок от извършване на нарушение, което е извършено на 16.08.2023 г.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с
безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят
категорично не може да се определи като маловажен. Следва да се отбележи
и, че съгласно § 6, т. 74 от ДР на ЗДвП: „Безопасност на движението по
пътищата“ е състояние на системата човек – превозно средство – път – среда,
при което може да бъде предотвратено възникването на пътнотранспортни
произшествия и да бъдат ограничени последиците от вече настъпили пътни
инциденти. За постигането му се въздейства чрез всестранен, превантивен и
последователен подход за създаване на условия за защита на живота и
здравето на човека, като се прилага съвкупност от мерки, насочени като
минимум към: развитие на щадяща пътна инфраструктура; формиране на
отговорно поведение на участниците в движението; техническа изправност и
безопасност на превозните средства; осъществяване на ефективен контрол и
превенция на нарушенията; адекватни и своевременни последващи действия
от страна на съставните части на единната спасителна система.“ Видно е, че
жалбоподателят в процесния ден не е имал отговорно поведение на участник в
движението, поради което съдът намира, че в случая АНО правилно е
приложил материалния и процесуалния закон при издаването на
наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна
или изменение на постановлението.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно
и обосновано.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на три
5
съдебни заседания, но без явяване в открито съдебно заседание по делото на
процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмен
отговор.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
23-5313-000002 от 07.06.2024 г. на Началник група КПДГПА към ОД на МВР
Пазарджик, с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца на Г. Х. Г. с ЕГН: ********** от гр. София, *** за нарушение на чл.58,
т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Х. Г. с ЕГН: ********** от гр. София, *** да заплати на ОД
на МВР Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6