М О Т И В И
към присъда по НЧХД №756/2020
г. по описа на КРС
Наказателното производство е образувано
по внесената тъжба от Ч.Д.К. с ЕГН **********
***, с която е повдигнала обвинение срещу Х.П. Х.с ЕГН********** ***, за
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за това, че на *. в с.С., общ.К., обл.П. й е причинил, лека телесна повреда, изразяваща се в наранявания
по седалището,
бедрата, краката - коленете и подбедрицата, с което й
е причинил болка и страдание без разстройство на здравето.
В съдебно заседание частният тъжител Ч.К.,
лично и чрез процесуалния си представител адв. Г.
поддържат внесената тъжба и повдигнатото с нея обвинение. Представят
доказателства. Пледират за осъждане на подсъдимия Х. Х..
Подсъдимият Х. Х.участва лично в процеса,
като не ползва защитник. Пледира, че не е извършил престъплението, за което е
обвинен с тъжбата, като иска от съда да бъде оправдан, като обаче не отрича, че
е нанесъл удари на Ч.К..
Предявен е и приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск от частния тъжител в
размер на 1500 лв., представляващи обезщетение за причинените на тъжителя
неимуществени вреди - болка и страдание от престъплението, визирано в тъжбата.
Тъжителят чрез адв.
Г. поддържа предявения граждански иск и пледира да бъде уважен в размер по
справедливост. Претендират се и разноски.
Подсъдимият оспорва предявения
граждански иск и пледира същия да бъде оставен без уважение като неоснователен
и недоказан.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 и
чл.18 от НПК всички доказателства, събрани по делото - обясненията дадени от
подсъдимия Х., показанията на свидетелите П.К., В.Р. и Т.Г., заключението на изготвената
и приета съдебно-медицинска експертиза по отношение на тъжителя Ч.К.,
както и прочетените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото -
копие от фиш за спешна медицинска помощ peг. № */14.11.2020
год. от Център за спешна медицинска помощ гр. П., амбулаторен лист № */16.11.2020
год. от М. ц. гр. К., медицинско свидетелство за пред съд № */16.11.2020 год. от
М.Ц. К., справки от РУП К., писмена справка от Национална система 112, Районен
Център 112 гр. К., справка от РП П., както и вещественото доказателство – диск,
предявен на страните, като съдържанието му се възпроизведе чрез компютърната
система на екрана на съдебния протоколист и бе изгледан и изслушан от страните в
с.з. на 22.03.2021г., характеристични справки и справка за съдимост на подсъдимия,
съдът намира за установено следното:
Подсъдимият Х.П. Х.е роден на * ЕГН **********.
На ** год. частният тъжител Ч.К. била за
гъби и около 16.30ч. се прибирала към дома си в с. С., обл. П., като се
подпирала на дървена тояга. На улицата на около 10-15 метра от нея се появил
подсъдимия Х., който бил във видимо нетрезво състояние и хвърлил настрани пиратка,
която гръмна силно и я изплашила. Тя го попитала защо я хвърлил и не се ли
съобразява, че по този начин я изплашил, а той се нахвърлил срещу нея с псувни
и закани, взел от ръката й тоягата и започнал с нея да й нанася удари по седалището,
бедрата, краката - коленете и подбедрицата, като
преустановил побоя когато тоягата се счупила, изхвърлил я и си тръгнал. От
ударите К. чувствала силни болки и се обадила по телефона на сина си, който живеел
в с. В. д. обл.П., а той от своя страна се е обадил
на телефон 112. К. потърсила помощ и от сестра си – св. Т.Г.,
с която живеели в една къща, като Г. видяла нараняванията на сестра си и отишла
да чака екипа на полицията. След около 2 часа пристигнал автопатрул
на РУП К. в състав св.П.К. и св. В.Р. и посетили К. в дома й и установили, че
тя има видими отоци по коленете от ударите от тоягата. Тя им разказала за
случилото се и посочила извършителя – подсъдимия Х.. Те я попитали дали има ли
нужда от медицинска помощ, тя казала че има и за това уведомили ЦСМП К.. След
това полицейските служители потърсили Х., но не го открили в дома му. Намерили
го в един съседен двор, срещу неговата къща, където се черпил с алкохол с други
лица, като бил във видимо нетрезво състояние и бил раздразнителен. Х.признал,
че бил ядосан на К. и за това я ударил многократно с една пръчка, като показал
на К. и Р. пръчката, която била счупена
и се намирала на тротоара на улицата. Обяснил, че я ударил защото й бил ядосан,
понеже преди години го обвинявала, че обрал нейни орехи. Служителите на
полицията предупредили Х.да не се саморазправя с К., за което издали и писмено
разпореждане и го освободили. Междувременно пристигнал екип на ЦСМП К. и оказал
помощ на К..
На
16.11.2020 год. К. отишла на преглед в М.Ц. К., където е прегледана от хирург и
е издадено медицинско свидетелство за пред съд № */* год.
Според заключението на съдебно -
медицинската експертиза по делото, при побоя на *. на
тъжителя К. е било причинено: кръвонасядания по
седалището, бедрата, коленете и подбедрицата
двустранно, травматичен отток и контузия на дясна коленна става. Механизмът на
причиняване на уврежданията е процеса на въздействие на травмиращия предмет
върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания. Най-общо,
уврежданията по тялото на К. са причинени от действието на твърд тъп предмет. В
конкретния случай, описаните травматични увреждания могат да бъдат причинени от
удари с тояга. Описаните травматични увреждания, довели до ограничени и
болезнени движения на долните крайници, се преценяват като разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
В резултат на причинените травматични
увреждания пострадалата е претърпяла обичайни за този вид увреждания болки,
които следва да са били леки до умерени по характер. Същите следва да са били най-силни
по своя интензитет непосредствено след причиняването на уврежданията и следва
да са изчезнали напълно с приключването на оздравителните процеси, което
обичайно е в рамките на около 2-3 седмици, при нормален ход на
възстановителните процеси.
Горната фактическа обстановка се
установява безспорно и категорично от събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства, както и от изготвената и приета съдебно-медицинска
експертиза.
От събраните по делото доказателства се
установяват обстоятелствата, заявени от тъжителя в подадената от него тъжба.
Безспорно от гласните и писмени доказателства по делото се установява, че
подсъдимият Х.е нанесъл побой на Ч.К., при който й нанесъл удари с тояга.
Безспорни са и уврежданията на тъжителя – кръвонасядания
по седалището, бедрата, коленете и подбедрицата
двустранно, травматичен отток и контузия на дясна коленна става.
Безспорен е и механизма на тяхното
причиняване, описан в заключението на съдебно-медицинската експертиза.
По отношение на свидетелските показания съдът
ги кредитира при постановяване на присъдата си, като последователни,
непротиворечиви, непредубедени и пряко относими към
предмета на доказване, установяващи безпротиворечиво
механизма на извършване процесното деяние и неговия автор.
Тези
показания са съответни помежду си и са в синхрон с приложените по делото
писмени доказателства. Аргумент при преценката на тяхната достоверност е и, че
те се потвърждават от обективните находки, а именно установените телесни
увреждания на тъжителя, констатирани след инцидента при прегледите му в
медицински заведения, като същите са отразени и в издадените медицински
документи, въз основа на които е построено и заключението на
съдебно-медицинската експертиза за постр.К..
Относно обясненията на подсъдимия е
необходимо да се посочи следното: трайно установено е в
съдебна практика положението, че обясненията на подсъдимия имат
двойствена правна природа - като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги
съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или не. С оглед изложените принципни
постановки настоящият състав намира, че обясненията на подсъдимия следва да бъдат
кредитирани. Обясненията са подробни, последователни, житейски логични. Същите
изцяло се подкрепят от показанията на свидетелите П.К., В.Р. и Т.Г., а не се и
опровергават от останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което съдът ги цени като годен източник на доказателствено
релевантни факти.
Вида на нанесената телесна повреда на
тъжителя и механизма на причиняването й се установява и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото, която съдът ползва при постановяване
на присъдата си, тъй като е изготвена от вещо лице - специалист в съответната
област, който обективно и подробно е отговорил на поставените му въпроси, чиито
отговори са пряко относими към предмета на доказване
по делото.
При установяване на гореизложената
фактическа обстановка съдът ползва приетите по делото писмени доказателства,
тъй като същите са събрани по реда и във формата, изискуема от НПК и касаят
пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Съдът приема и вещественото
доказателство предявено и прието от страните.
При установената по несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът намира, че подс. Х. Х.е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на *. в с.С., общ.К.,
обл.П. е причинил на Ч.Д.К. с ЕГН ********** ***,
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания
по седалището, бедрата, коленете и подбедрицата
двустранно, травматичен отток и контузия на дясна коленна става, с което й е
причинил разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради
което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му с тъжбата
обвинение.
Изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез нанасяне на удари с дървена тоягата по седалището, бедрата,
краката - коленете и подбедрицата на
К..
Пряка и непосредствена последица от тези
действия на подсъдимия е причиненото разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК на тъжителя по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, за което е
сезиран съда. Деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вина
пряк умисъл. Същият е съзнавал, че удряйки К. с дървена тояга по
седалището, бедрата, краката - коленете и подбедрицата
ще й причини телесни увреждания, предвиждал е, че по този начин ще причини на К.
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като е целял
настъпването именно на този резултат.
При индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия, съдът намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 78А за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание. Предвиденото в чл.130, ал.1 от НК наказание е
„Лишаване от свобода” до две години или пробация.
Видно от свидетелство за съдимост на Х., той не е осъждан.
Наред с това с престъплението не са
причинени имуществени вреди. Т.е. всички предпоставки на чл.78А, ал.1 от НК са
налице, поради което съдът освободи Х. Х.от наказателна отговорност, като му
наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
При определяне размера на наказанието,
съдът се съобрази с т.6 от Постановление №7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г.
на пленум на ВС. Според цитираното постановление след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по
чл.78а от НК се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения
и наказания, включително и чл.27 от ЗАНН. В чл.27, ал.2 от ЗАНН е предвидено,
че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В така очертаните рамки, съдът прие, че
наложеното наказание „глоба” следва да бъде определено в размер от 1000 лв.,
тъй като Х. Х.е с чисто съдебно минало и следва да се определи като лице с
ниска степен на обществена опасност. Наред с това обществената опасност на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК не е висока. Чистото съдебно минало на
подсъдимия следва да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство. Съдът
намира, че деянието не се характеризира със значително по-висок интензитет от
други деяния от същия вид, който да предполага негова по-висока степен на
обществена опасност. При отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл.27
от ЗАНН, съдът достигна до извод, че
деянието е осъществено при смекчаващи вината обстоятелства, като при ниската
обществена опасност на извършеното престъпление и ниската обществена опасност
на дееца, размерът на наказанието е определен в минимума, предвиден в чл.78 от НК – 1000 лв. Така наложеното наказание
в пълнота ще изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху
наказаното лице и обществото.
Настоящият състав счете, че са налице и
предпоставките за уважаване до сумата от 1000 лв. на предявения от тъжителя
граждански иск. Фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, при реализирането на който
следва да бъдат уважени исковете, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето, в причинна връзка
с което са настъпили вреди за пострадалия. С оглед установеното по повод
повдигнатото обвинение срещу Х. Х.е налице противоправно
и виновно деяние, извършено от него. Същият е причинил лека телесна повреда на
тъжителя К., изразяваща се в разстройство на здравето. Т.е. тъжителя е
претърпял неимуществени вреди и предявеният граждански иск е доказан по
основание. След като е доказан по основание, настоящият съдебен състав счете,
че същият следва да бъде уважен до размер от 1000 лв. Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя по справедливост (арг. от чл.52 от ЗЗД). Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. В случаи, при които е засегнато здравето на
пострадалото лице, следва да се съобразяват характера и степента на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и
трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на
съответното заболяване.
По делото се установява, че Ч.К. е
получила травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядания
по седалището, бедрата, коленете и подбедрицата
двустранно, травматичен отток и контузия на дясна коленна става. Т.е. налице са
множество увреждания, които не се характеризират с висока степен на нарушаване
здравословното състояние на пострадалия. От съществено значение е, че данните
за претърпените вреди са за един сравнително кратък срок след инцидента – около
20 дни. Т.е. макар да става въпрос за множество различни травми (кръвонасядания по седалището, бедрата, коленете и подбедрицата двустранно, травматичен отток и контузия на
дясна коленна става), което сочи на сравнително висок интензитет, няма данни за
много висока продължителност и трайност на уврежданията. По делото са събрани
данни, че тъжителя се е оплаквал от конкретни болки не само непосредствено в
дните след инцидента, а и значително след него. Всички тези особености на
случая се отчетоха от съдебния състав, който до стигна до извод, че съвкупната
преценка на относимите обстоятелства налага
определяне на справедливо обезщетение в размер на 1000 лв. Следва да се има
предвид, че по делото не се събраха конкретни доказателства за други вреди,
извън вече посочените. Обстоятелството, че данните за претърпените вреди са
събрани за един сравнително кратък период от време след инцидента, води до извод,
че претендираната сума от 1500 лв. не е еквивалентна
на конкретните вреди. При анализа на всички относими
обстоятелства съдът достигна до извод, че размерът на обезщетението от 1000 лв.
в пълна степен отговаря на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД
(отчита както моралните вреди и начина на причиняване на телесната повреда,
така и данните за периода, през който са търпени вредите и обема на
травматичните увреждания и претърпени болка и страдание, определени от вещото
лице), поради което присъди обезщетение именно в този размер. В полза на
тъжителя беше присъдена и законната лихва върху сумата от 1000 лв., считано от 14.11.2020
г. до окончателното изплащане на вземането. До пълния предявен размер от 1500
лв. предявеният иск беше отхвърлен като неоснователен.
С оглед признаването на подсъдимия за
виновен съдът счете, че той следва да бъде осъден и го осъди да заплати на
тъжителя направените по делото разноски. По делото са представени доказателства
за следните разноски: адвокатско възнаграждение - 400лв., внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице - 250 лв. и заплатена държавна такса за завеждането
на делото – 12 лв. или общо 662.00 лв. /шестстотин шестдесет и
два лева/.
Поради признаването на подсъдимия за
виновен, с присъдата, същият беше осъден да заплати и сумата от 50 /петдесет/
лв., която се явява държавна такса върху
уважения размер на гражданският иск.
По изложените мотиви съдът произнесе
присъдата си.
Районен съдия:………………..
К.Б.