Определение по дело №218/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юли 2011 г.
Съдия: Атанаска Китипова
Дело: 20091200200218
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 юни 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

131

Година

26.07.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.13

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Славея Топалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елена Димова Налбантова

Гражданско I инстанция дело

номер

20075100100032

по описа за

2007

година

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен и иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .

В исковата молба “КАДЪГИЛ СТОМАНА- България “ ЕООД, сега “Арда метал “ ООД , със седалище г. Кърджали твърди, че с ответника “ТЕКЛАС – България “ АД , със седалище с. Люляково, К-а обл. сключили договор на 17.10.2005 г. , по силата на който дружеството приело да извърши СМР за изграждане на завод за каучукови изделия за МПС на ответното дружество за сумата от 840038 евро без ДДС. В чл.3 от договора били уредени отношенията им във връзка с плащането по договора срещу издадени фактури по банков път в рамките на седем работни дни. За извършените СМР ищецът на 6.10.2006 г. издал фактури №13/ 06.10.2006 г. за сумата от 72 228.84 лв. без ДДС и фактура № 14/ 06.10.2006 г. за сумата от 448 851.12 лв. без ДДС . Фактурите били получени и подписани от ответното дружество , но по сметката на ищеца не постъпила общо сумата от 471 079. 96 лв. По фактура № 14/ 06.10.2006 г. постъпила сумата от 50 000 лв. , а по фактура № 13/ 06.10.2006 г. ответникът изплатил начисления ДС в размер на 104 215.99 лв. До момента задължението на ответното дружество е 471 079.96 лв. , които следвало да постъпят по сметката на ищеца до 18.10.2006 г. От тази дата ответното дружество било в забава и на основание чл.86 от ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода от 18.10.2006 г. до 18.01.2007 г., до предявяване на иска, в размер на 15 541.19 лв.

Съгласно чл. 5.1 от договора изпълнението на възложените СМР е следвало да започне след предоставяне на терен за работа и тъй като ответникът закъснял с изпълнението на това условие, ищецът извършил допълнителни разходи по заплащане на наем за автокран допълнително за три месеца в размер на 14 010 евро , представляващи 27 455.39 лв. , които разходи ответникът следвало да му заплати.

Поканили ответникът да заплати дължимите суми , но същите не били заплатени , поради което следвало да търси правата си по съдебен ред. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 471 079.96 лв. , представляващи неразплатени СМР по фактури № 13 / 06.10.2006 г. и фактура № 14/ 06.10.2006 г. , обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 18.10.2006 г. до 18.01.2007 г. в размер на 15 541.19 лв. и сумата от 14.010. евро , представляващи допълнително извършени разходи за наем на автокран , както и разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът допълни исковата молба досежно периода, през който е бил нает автокран, като тримесечния срок започнал да тече считано от 14.04.2006 г.. Задържали автокрана след изтичането на четирите месеца по сключения с ответника договор .

В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства. В писмената си защита твърди, че е извършил СМР през периода от 22.05.2006 г. до 10.07.2006 г., когато е била приета конструкцията с акт обр.14 , следователно бил спазил срока по чл.5.1 от договора за строителство и не дължи неустойка. По отношение на качеството на извършените СМР се позовава на заключението на в.л. Бобекова, която също приема , че конструкцията на сградата е приета на 10.07.2006 г. с акт обр.14 , подписан от проектант – конструктор , строителен надзор и изпълнител,поради което съставения на 31.08.2006 г. констативен протокол будел недоумение. Обекта бил приет с акт обр.16/ 22.11.2006 г. от държавна приемателна комисия без забележки , а на 12.12.2006 г. РДНСК-Кърджали е издал разрешение за ползване № ДК-07-32 и обекта е въведен в експлоатация , при което дори и да се приеме, че обекта е с недостатъци в извършеното строителство , макар конструкцията да е била приета без забележки с акт обр.14 на 10.07.2006 г., тези недостатъци са били отстранени към момента на подписване на акт обр. 15 и акт обр.16. Твърди още, че по отношение изпълнението на ограждащата конструкция в.л. установява, че на изпълнителя не са представени детайли на възлите към работен проект , а задължение на инвеститора било изготвянето и предоставяне на работен проект с възли и детайли и тъй като това не било сторено ответника не можел да черпи права от поведението си. Освен това твърди, че оспорването съдържанието на констативен протокол от 31.08.2006 г. и временен приемо-предавателен протокол от 04.10.2006 г. е доказано, като се позовава на актовете по Наредба № № 3/ 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Твърди още, че договора за строителство от 17.10.2005 г. е частично недействителен , относно чл.9 и всички подточки и чл.9.1,9.2,и 9.3 , като противоречащи на чл. 168,ал. 1-6 от ЗУТ , чл.169,ал.1 и 2 от ЗУТ , чл.170,ал.1-3 от ЗУТ и чл.7,ал.3 ,т.14 и т.16 от Наредба № 3 , които норми били императивни. С оглед на това искането за неустойка било неоснователно. Моли съдът да уважи предявеният иск с присъждане на разноски , а да отхвърли възражението за прихващане. Становището на прокуриста на ищеца Ялчън е в смисъл , че задълженията по договора са изпълнени в срок и допуснатите недостатъци ще се отстранят от дружеството .

Ответникът признава исковата сума по двете фактури, но оспорва иска за дължимата лихва и сумата относно наема за автокран. Не оспорва , че са извършени СМР от ищеца и допълнителни такива , но сумата не е платена поради задължението за неустойка от страна на ищеца , съгласно чл.11.1 от договора от 20 % от общата цена , или в размер на 394 326.82 лв с ДДС или 328 605.69 лв. без ДДС и в тази връзка прави възражение за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД за посочената сума , която произхождала от некачествено извършени СМР и извън в установения с договора срок. В тази връзка представя писмени и гласни доказателства. В съдебно заседание и в писмената защита твърди ,че ищеца е напуснал обекта на 30.08.2006 г. и тази дата не се оспорва по делото , при което освен , че е просрочена работата е извършена с недостатъци , които били констатирани от упражняващия строителен надзор св. Тахир и подробно описани в констативен протокол от 31.08.2006 г. По време на проверката не бил присъствал представител на ищеца , но това било така защото не бил изпълнил задължението си по чл.9 от договора писмено да уведоми възложителя , че работата е завършена. Независимо от това ищеца бил уведомен за наличието на недостатъци на извършената работа за което бил съставен временен приемо – предавателен протокол от 4.10.2006 г. , в който било отразено , че строежът е завършен на 30.08.2006 г. и че са установени грешки и пропуски от страна на изпълнителя . С оглед на това счита , че като възложител на работата е изпълнил задължението си по чл. 264 от ЗЗД . Счита още, че оспорването на временен приемо-предавателен протокол от 04.10.2006 г. не е доказано , а по отношение на недостатъците на извършената работа се позовава на заключението на в.л. Бобекова. И тъй като ищецът не е изпълнил договора за строителство качествено и в срок намира искът за заплащане на договореното възнаграждение за неоснователен и моли съдът да го отхвърли , както Þ акцесорния иск за заплащане на мораторни лихви. Ако съдът счете , че искът е основателен моли съдът да уважи възражението за прихващане , тъй като работата е извършена с недостатъци и извън уговорения с договора срок , при което се дължи неустойка в пълния размер до 20% от цялата договорена за работата парична сума и възлиза общо на 394 326.82 лв. с ДДС или 328 605 лв. без ДДС. Доводите за нищожност на договора били несъстоятелни, тъй като няма законова забрана в договора за строителство страните да предвидят свои взаимоотношения. По отношение на предявеният иск за наем на автокран счита, че е неоснователен и недоказан и моли съдът да го отхвърли. Представя писмени и гласни доказателства в подкрепа на становището си.

Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното :

На 17.10,2005 г. страните по делото са сключили договор за изработка, за извършване на строително-монтажни работи/СМР/ , по силата на който възложителят по договора "ТЕКЛАС-БЪЛГАРИЯ" АД, с. Люляково, възлага, а изпълнителят по договора "АРДА МЕТАЛ" ООД, гр, Кърджали, приема да изгради завод за каучукови изделия за МПС-собственост на възложителя, находящ се в землището на с. Пепелище, Община Кърджали. Уговорено е / чл. 5 т.1 от договора/, след като бъде предоставен терен за работа на изпълнителя, всички дейности, посочени в приложения към договора списък за единичните цени да бъдат завършени в срок от 60 работни дни от изпълнителя и готовия обект да бъде предаден на възложителя. Или в договора е фиксиран срок за започване и приключване работата на изпълнителя и предаване обекта на възложителя. По делото не се спори, че в обекта първоначално е работил друг изпълнител, а именно "АРДАСТРОЙ"ООД- Кърджали, който е имал за задача да изработи фундаментите /основите/ върху които е следвало да бъде изградена металната конструкция на обекта от ищеца. Или от съдържанието на договора се установява , че ищецът е следвало да започне СМР по изграждане на металната конструкция след като бъдат изцяло положени фундаментите на сградата. В действителност обаче строителя “Ардастрой” ООД-Кърджали и ищеца са работили паралелно и на ищеца е бил осигурен достъп до обекта и до строителната площадка още през м. декември 2005 г., откогато негови работници са се намирали и са работили на обекта, извършвайки подготвителни действия за монтаж на металната конструкция. "Ардастрой" ООД - Кърджали е приключил работата' си по полагане на фундаментите и е освободил изцяло строежа през м. март 2006 г.,или от началото на м. април 2006 г. за ищеца не е имало препятствия да започне извършване на СМР по договора. Монтажните работи по изграждането на металната конструкция са приключили на 30.08.2006 г. и този момент не се оспорва от ищеца , а и тази дата страните са отразили в подписания от тях временен приемо-предавателен протокол от 4.10.2006 г. с приложен към него констативен протокол от 31.08.2006 г. съставен от строителния надзор св. Тахир. Относно датата на завършване на монтажните работи са и показанията на св. Хавуз и св. Георгиев. В съставения констативен протокол от 31.08.2006 г. строителния надзор св. Тахир е описал констатирани недостатъци в част “конструктивна” – несъответствия с техническите норми и проекта. В тази връзка в подписания от страните временен приемо-предавателен протокол от 4.10.2006 г. ,изпълнителя е поел в срок от 15 дни да отстрани пропуските и грешките отразени в констативния протокол. А от това следва, че изпълнителя е приел възраженията на възложителя относно недостатъците на извършената работа съгласно чл.264 от ЗЗД.

Констатираните недостатъци при извършените монтажни работи, описани в констативния протокол, се установяват и от разпитаните по делото св. Тахир и Георгиев. При констатиране на недостатъците не е присъствал представител на ищеца, тъй като по делото няма данни ищецът да е изпълнил задължението си по чл. 9 от договора, писмено да уведоми възложителя, че работата е завършена и да иска в 10-дневен срок приемателна комисия да приеме обекта и да състави протокол за временно приемане на обекта. Или фактическото изпълнение на договора е започнало след приключване работата на строителя “Ардастрой” ООД-Кърджали в края на м. март 2006 г., и в началото на м. апрÞл 2006 г. ищеца е започнал извършването на монтажните работи , а завършването им е станало на 30.08.2006 г., когато ищецът е напуснал окончателно обекта , без да уведоми ответника за завършената работа по договора. На 4.10.2006 г. при подписването на временен приемо – предавателен протокол обаче ищецът е поел задължение да отстрани констатираните от строителния надзор недостатъци по монтажните работи в 15- дневен срок , т.е. от този момент ищецът е приел направените от възложителя възражения за недостатъци в монтажните работи на обекта и е изпратил свои работници да отстранят недостатъците. На 21.03.2007 г. комисия при ответника е съставила протокол , от който се установява, че на посочената дата в 9.30 часа в цех “Производствен и монтажен” са установени водни течове на девет места , от които на пет места на “капки” и останалите на “струи” .

По делото е изслушана съдебно – техническа експертиза , от която се установява, че за строителната линия и ниво на обекта е съставен протокол ,акт обр.3 на 22.05.2006 г. В съдебно заседание в.л. допълва заключението си като се позовава на дневника на строителния надзор, в който за началната дата на монтажните работи е записана 17.04.2004 г. , но акт обр. 3 е подписан от изпълнител, строителен надзор , възложител и проектант , при което счита, че датата 22.05.2006 г. е достоверна, като изразява предположения за започнали подготвителни работи в по-ранен момент. На 27.12.2005 г. е съставен протокол , акт обр.5 за уточняване и съгласуване на строителния терен с одобрения инвестиционен проект и даване на основен репер на строежа. С Акт обр.1 от 20.12.2005 г. за предаване и приемане на одобрения проект и разрешение за строеж за изпълнение на конкретния строеж са предадени 8 броя папки, съдържащи отделните части от инвестиционния проект на изпълнителя “Ардастрой” ООД-Кърджали. Протокол обр.2 е подписан от строителния надзор, ответника и строителя , ищецът не е участник в строителството. Строителния надзор , ответника и строителя са подписали акт обр. 3 за абсолютни коти на ниво изкоп, ниво цикъл, ниво корниз и ниво било. С акт обр.3 от 22.05.2006 г. , подписан от строителя “Ардастрой” ООД-Кърджали и строителния надзор е разрешен монтаж на метална конструкция , а началната дата на монтажните работи е започнала на 17.04.2006 г. и е завършила на 26.06.2006 г. и изпълнението на монтажните работи са приети от строителния надзор на 26.06.2006 г. Акт обр.14 за приемане на конструкцията е от 20.07.2006 г. В съдебно заседание допълва заключението си с обстоятелството, че с акт обр. 16 съставен от държавна приемателна комисия назначена със заповед на РДНСК-Кърджали на 24.11.2006 г. са приети строителните работи и акт обр.16 се съставя след акт обр.15 , в който се отразява , че са достигнати всички проектни изисквания, обекта е извършен качествено , направени са пробните изпитания , качеството на вложените материали и изделия съответства на нормите за безопасност и съставената документация достоверно отразява действителното изпълнение на строежа. Акт обр.15 и 16 са подписани без забележки.

По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза относно констатираните недостатъци в констативен протокол от 31.08.2006 г. , които в.л. Бобекова е разделила на две групи: по точки 9.1 - 9.3, касаещи монтажните дейности по носещата конструкция ,и по точки 9,4 -9.6, касаещи ограждащата конструкция , които представляват хидроизолационни дейности и са констатирани от в.л. на място при оглед на обекта и не са отстранени. В.л. заявява, че тази група недостатъци се проявяват при силни дъждове и представляват локален дефект на сградата и от това следва , че не представляват “скрити” недостатъци на сградата. По отношение на първата група недостатъци,свързани със самите монтажни дейности,в.л. счита , че те не могат да бъдат установени понастоящем и следва да се приеме, че са били отстранени към момента на съставяне на акт обр.16/ 20.11.2006 г. Освен това в писменото си заключение в.л. приема, че допълнителна хидроизолация на покрива няма , разчита се на водонепропускливостта на панелите. По местата на течовете в.л. счита, че проблема е възникнал от недобро уплътняване на фугите , както на горното осветление , така и на прозорците. Недостатъците по т.9 от констативния протокол от 31.08.2006 г. не са конкретизирани на кои места се намират и не може да се кажи дали са отстранени. Относно т. 9.5 , касаещи водонепропускливостта на ограждащата конструкция , не става ясно дали проеÛтно не е решен въпроса или на място изпълнението е неправилно.

По делото е изслушана и съдебно –счетоводна експертиза, заключението по която е в смисъл , че размерът на дължимата законна лихва за забавено плащане върху претендираната сума от 471 079.96 лв. е в размер на 15 579.01 за периода от 18.10.2006 г. до 18.01.2006 г.

За установяване на фактическите обстоятелства по делото и наведените твърдения на страните по делото са ангажирани и гласни доказателства. Св. Георгиев ,Хафуз и Кадир установяват, че изкопните работи са извършени от “Ардастрой” ООД-Кърджали и са започнали от м.ноември 2005 г. и завършили до края на м. февруари 2006 г. , като вдигането на първите ферми от ищеца е започнало в края на м. февруари 2006 г. , като монтажните дейности са извършвани едновременно с извършване на строителните дейности от “Ардастрой” ООД-К-ли , без моменти на изчакване . Строителя наливал бетон , правел кофражи , като след всяка стъпка е започвал монтажа на фермите от ищеца. Последните довършителни работи завършили на 30.08.2006 г. На 31.08.2006 г. ищецът, с последния ТИР натоварил последните машини и съоръжения , които трябвало да изнесе в Турция, тъй като били на временен внос . Недостатъците били констатирани от строителния надзор , дошли работници на ищеца , отстранили недостатъците , но при валежи от дъжд на 21.03.2007 г. се появили течове върху машините и съоръженията, които затруднявали производствения процес и не били отстранени и до момента. Св. Тахир , управител на фирмата на строителен надзор, установява, че строителството се е извършвало етапно , като след изливането на подпорните стени или след изпълнение на строителните работи до кота нула, ищецът е започнал монтажната работа с поставяне на анкерни болтови в началото на м. март 2006 г. , а приемането на монтажа на колоните по ос” А” е станало на 17.04.2006 г. , като строителя и ищеца работили паралелно, а фактическата работа е започнала десет дни преди тази дата. Свидетелят установява още, че на 4.05.2006 г. е приета последната колона по ос”F” и след тази дата ищеца е продължил да работи. Независимо от това , че на обекта не е имало ел. захранване св. Тахир счита, че е допустимо да се работи с генератор , а задължение е на възложителя да осигури ел. захранване на обекта и такова било осигурено на 15.08.2006 г. С акт обр. 14/ 10.07.2006 г. приели монтажа на металната конструкция с видими недостатъци , тъй като липсвали болтове, но подписали акта с устна уговорка, че ищецът ще отстрани допуснатите недостатъци , но към края на м. август 2006 г. установил, че не били монтирани, а цялостната дейност приели с акт обр. 15/ 20.11.2006 г. , когато всичко било монтирано. В изпълнение на задълженията си на 31.08.2006 г. ,след като ищеца уведомил строителния наздор , че напуска обекта , съставил констативен протокол за констатираните недостатъци и заявява, че по т. 9.1 до д.6 ищеца не е изпълнил задълженията си по договора. Твърди още, че протокола е неофициален и е за уведомяване на възложителя , за да търси от изпълнителя отстраняването им, като той самият уведомил ищеца за недостатъците на монтажните работи. След приключване на отстраняването на недостатъците от ищеца съставили акт обр.15/ 20.11.2006 г.

Св. Хубенов установява,че строителя “Ардастрой” ООД-Кърджали е работил на обекта до края на м. март 2006 г. и ищеца и строителя работили “заедно” . Тъй като не бил осигурен терен за работа монтажните работи започнали през средата на м. април 2006 г. Причина за закъснението на монтажните работи били лошите атмосферни условия , изчакването на фирмата – строител и липсата на ток. Заявява, че ищеца приключил работа към края на м. юли 2007 г. По отношение на крайния момент на приключване на монтажните работи писмените доказателства сочат , че това е станало на 30.08.2006 г., при което съдът не приема изявлението на св. Хубенов за достоверно.

От изложената фактическа обстановка по делото следва да се приеме, че между страните по делото е сключен договор за изработка, по силата на който ищецът се е задължил да изпълни на обекта на ответника СМР срещу възнаграждение , което частично е изплатено, а за остатъка от 471 079.96 лв. ответника прави признание , при което съдът приема искът за основателен и доказан . Спорен е въпроса за качеството на извършените СМР и срокът за изпълнение на договора във връзка с направеното възражение за прихващане от страна на ответника. Съгласно чл.11.1 от договора когато изпълнителят не спазва окончателната работна програма плаща неустойка в размер на 0.5 % на ден от общата прогнозна цена , но тази сума не може да надвишава 20% от общата стойност на работата. А съгласно чл.5.1 от договора след предоставяне на терен на изпълнителя и при съблюдаване на клаузите в договора от страна възложителя всички дейности , посочени в приложения списък за единичните цени , ще бъдат извършени в 60 работни дни и обектът ще бъде предаден на възложителя. По отношение на приемането на завършената работа в чл. 9.1 от договора е предвидено изпълнителят писмено да уведоми възложителя , че работата е завършена в съответствие с договора и да иска сформиране на приемателна комисия в 10-дневен срок от получаване на уведомлението , която ако констатира , че работата е изпълнена в съответствие с договора да състави протокол за временно приемане на обекта. Доказателства в тази насока ищеца не представя. Страните по делото не са фиксирали точен момент за предоставяне от ответника терен за работа от страна на ищеца , но от съдържанието на договора се установява, че това е следвало да стане в разумен срок. Освен това по делото не се спори, че страните не са съставили работна програма, разполагали са с количествена сметка , която е приложена към делото. Независимо от това съдът намира, че позициите в количествената сметка е следвало да се изпълнят от ищеца в рамките на договорения 60-дневен срок.

От доказателствата по делото се установява, че изкопните работи във връзка с осигуряване терен за работа от страна изпълнителя са започнали от 20.12.2005 г. По отношение на монтажа на основната метална конструкция съдът приема , че тази дейност се е извършвала паралелно със строителната дейност,т.е. строителната и монтажната дейност са извършвани на отделни стъпки – като всяка стъпка включва строеж и след това монтаж на конструкция. С оглед на това и доставката на материали за монтажа на конструкцията е започнал още м. ноември 2005 г. В тази насока са представените митнически декларации и гласните доказателства . С оглед на това становището на в.л. Янева , че монтажните работи са започнали на 22.05.2006 г. не се подкрепя от гласните доказателства, а и самата тя изказва предположение , че е възможно да има подготвителни работи , а и видно от дневника на строителния надзор е записано , че монтажната дейност е започнала на 17.04.2006 г. или от тази дата следва да се счита , че е започнало фактическото изпълнение на договора от ищеца, което е завършило на 30.08.2006 г. , която дата не се оспорва от страните по делото. Като се съобрази с уговорения от страните срок от 60 работни дни за завършване на обекта , считано от 17.04.2006 г. срокът изтича на 11.07.2006 г. Или монтажните работи за извършени от ищеца с 50 календарни дни по –късно от уговорения с договора срок. Съгласно чл. 259-263 от ЗЗД основните задължения по договора за изработка са извършване на възложената работа от ищеца в уговорения срок , да предаде резултата от възложената работа без недостатъци , възложителят да приеме извършената работа , да заплати възнаграждение и да окаже необходимото съдействие за изпълнение на възложената работа . По отношение на пречките за извършване на СМР съдът намира, че ищецът не се е възползвал от разпоредбата на чл.6.1 от договора да поиска от възложителя продължаване на срока. От доказателствата по делото се установява, че монтажната работа е извършена от ищеца с недостатъци , които не са били отстранени. С оглед на това съдът намира , че макар страните да не са съставили работна програма, ищецът е бил длъжен да предаде извършената работа в срок и без недостатъци, при което възражението за прихващане е основателно и доказано. Налице са основанията на чл.11.1 от договора при неизпълнение на работната програма от страна на ищеца ответника да търси неустойка в размер на 0.5% от общата прогнозна цена. От доказателствата по делото се установява, че част от уговорената цена по договора е изплатена от ответника и предмет на делото е част от неизплатеното възнаграждение в размер на 471 079.96 лв. и с оглед на това при определяне размера на неустойката следва да се има този размер, и при изчисляването на размера на неустойката , което не представлява трудност на съда , намира че размерът й е 117 770 лв. без ДДС /неустойката не представлява доставка по смисъла на ЗДДС и ДДС не следва да се начислява/. С оглед на изложеното съдът намира, че са налице основанията на чл.103,ал.1 от ЗЗД , задълженията на страните произхождат от договор за изработка, вземанията са изискуеми и ликвидни , при което следва да се извърши прихващане с дължимата неустойка в размер на 117 770 лв. от страна на ищеца с неизплатеното възнаграждение в размер на 471 079.976 лв. , тъй като не е изпълнил работната програма – извършване на монтажните работи качествено и в срок. В съдържанието на израза “работна програма” , независимо от това , че такава не е съставена , се включва качествено извършване на работата и в уговорения срок. При положение, че съдът приема възражението за прихващане за основателно не се дължи лихва за забава, тъй като същата има обезщетителен характер за вредите от неизпълнението , а такива не се доказаха по делото. Освен това страните са уговорили неустойка за неизпълнение, която е в интерес на страните по договора, при което се предполага , че те са знаели какъв е размерът на законната лихва при неизпълнение на договора , но същевременно отнапред са се съгласили вредите от неизпълнението да бъдат обезвредени с размерът на неустойката.

Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на съдържанието на документ- временен приемо-предавателен протокол от 4.01. 2006 г. и констативен протокол от 31.08.2006 г. съдът приема оспорването за недоказано. Представените по делото оригинали са идентични с тези , представени в ксерокопие , а и фактите, които отразяват са в съответствие с гласните доказателства.

Доводите за нищожност на договора за изработка са несъстоятелни. Договора за изработка е неформален договор и за неговото съществуване и валидност е необходимо да отговаря на изискванията на чл. 258 –269 от ЗДД и същия не противоречи на тези разпоредби.

По отношение на предявеният иск за наем на автокран съдът намира , че по делото няма данни именно наетия автокран да е работил на обекта и е бил пряко ангажиран с монтажните работи на обекта. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани от ищеца , при което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По изложените съображения следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 353 309.96 лв. след прихващане на сумата 117 770 лв., представляваща договорена неустойка, от неразплатеното възнаграждение по договор за изработка от 17.10.2005 г., като искът за сумата от 117 770 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане. А искът за обезщетение за забавено плащане и искът за наем на автокран следва да бъде отхвърлени.

При този изход на делото и уважената част от иска разноски в тежест на ответника следва да останат направените по делото разноски по компенсация в размер на 38 676.26 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено , че оспорването истинността на временен приемо-предавателен протокол от 4.10.2006 г. и констативен протокол от 31.08.2006 г. е недоказано.

ОСЪЖДА “Теклас- България “ АД със седалище и адрес на управление с. Люляково, К- а обл. да заплати на “Арда метал “ ООД със седалище и адрес на управление г. Кърджали, бул. “България “ № 47, вх.Б, офис 9 със съдебен адрес г. Кърджали, ул. “Васил Левски “ 4 , Адвокатска кантора – адв. Наталия Пачилова сумата от 353 309.96 лв. , представляваща разликата до пълната стойност на неразплатеното възнаграждение по договор за изработка от 17.10.2005 г. от 471 096.96 лв. / фактури № 13/ 6.10.2006 г. и № 14/ 6.10.2006 г./, като в останалата част за разликата от 353 309.96 лв. до 471 096.96 лв., в размер на 117 770 лв. , представляваща неустойка, отхвърля иска като погасен чрез прихващане.

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 15 541.19 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 471 096.96 лв. за периода от 18.10.2006 г. до 18.01.2007 г. като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска за наем на автокран за сумата от 14 010 евро с левова равностойност от 27 455.39 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА “Теклас- България “ АД със седалище и адрес на управление с.Люляково, К-а обл. да заплати на “Арда метал “ ООД със седалище и адрес на управление г. Кърджали, бул. “България “ 47 , вх. Б, офис 9 разноски по компенсация в размер на 38 676.26 лв.

Решението може да се обжалва пред АС – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

Председател: