Р Е Ш Е Н И Е  №  260004

 

  гр. Сливен, 11.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, шести наказателен състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 1223 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод жалба на А.Т.Д. против електронен фиш серия К № 2359463 на ОД МВР  гр. Сливен, с който на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и се представлява. Поддържа жалбата.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован не се представлява от представител по закон или пълномощие.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:                                                                         На 28.10.2018 г в 10.58 ч по път II-66, в с. Злати войвода, обл. Сливен, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч за движение в населено място, въведено с пътен знак Д 11, товарен автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туарег” с регистрационен номер СТ **** ВР, регистриран на „Геодет“ ЕООД, с управител А.Т.Д. и управляван от последната се движил с 89 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км/ч, доколкото техническото средство дава отклонение в посочения размер). Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство, за което е издаден процесният електронен фиш серия К № 22359463. Констатираното превишаване на скоростта било от 39 км/ч, за което на А.Д., като законен представител на „Геодет“ ЕООД на основание чл.189, ал.4, вр чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

          Процесният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 10.09.2020 год.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните правни изводи:

          Жалбата е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок, но по същество е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:                                                                            Изискванията относно издаването на електронен фиш са залегнали в ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което нарушение не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. Втората кумулативно дадена предпоставка е нарушението да е заснето в отсъствието на контролен орган. Процесното нарушение е по чл.21, ал.1 ЗДвП- превишаване на допустимата скорост в населено място, за което на основание чл.189, ал.4, вр чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е предвидено само наказание глоба, без същото да е съпроводено с отнемане на контролни точки или лишаване от правоуправление на МПС. От казаното следва, че електронният фиш е издаден в предвидена от закона хипотеза и съобразно нормативните изисквания. Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа определени реквизити, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което, съдът прие, че при издаването му не са допуснати процесуални нарушения.                                                                           В §6, т.65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизираните технически средства и системи и уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е определен начина и реда за използването й. В настоящия случай е следвало и са представени по делото писмени доказателства спазени ли са изискванията на цитираната Наредба. По делото са приложени протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система и снимка, съгласно приложение към чл. 10, ал.1, протокол от проверка № 60-С –ИСИ/11.10.2018 год. от Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, всички отнасящи се до процесното техническо средство ARM CAM S1, с № 11743сс, видно от които техническото средство е одобрено по реда на Закона за измерванията и е преминало проверка по надлежния ред, поради което и възраженията на жалбоподателя в тази насока съдът намира за неоснователни.                                                                                                            В производството е представен и снимков материал от техническото средство, в който подробно са посочени локация, включително GPS координати, скоростта, с която е управляван автомобилът, самият автомобил, като безспорно се установява, че процесното МПС е управлявано с по-висока скорост от разрешената, а именно 92 км/ч., преди да е приспаднат толеранс от 3 км/ч.                

Касателно възражението за невръчване на наказателно постановление в рамките на 6 месеца от издаване на акта в съответствие с нормата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно, тъй като сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН са давностни и касаят съставянето на АУАН и издаването на НП и са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Относно електронните фишове не съществува задължение за административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването им. Електронните фишове са приравнени към наказателните постановления единствено по последиците след влизането им в сила - чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете за оспорването им. Доколкото електронният фиш съчетава в себе си АУАН (акт, с който се установява нарушението) и наказателно постановление (акт, с който се налага наказанието) сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН не са приложими. Не са приложими и сроковете, регламентирани в чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като електронния фиш съдържа в себе си както АУАН така и наказателно постановление. Приложима е обаче абсолютната давност регламентирана в чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата алинея. Разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК е предвидила обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В цитираната разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В конкретния случай давността е три години, а абсолютната давност, съобразно разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК е четири години и половина от момента на извършване или довършване на нарушението по аналогия от чл. 80 ал. 3 от НК . Нарушението е извършено на 28.10.2018 год., поради което нито обикновената, нито абсолютната давност за наказателно преследване са изтекли към настоящия момент.                                           

          С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е нарушил правилата на движение, установени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се в населеното място със скорост от 89 км/ч. при допустима такава от 50 км/ч. Административнонаказващият орган правилно, след като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма е издал електронен фиш и е наложил наказание в законоустановения му фиксиран размер - глоба в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Наказващият орган правилно, съобразявайки нормата на чл. 188,ал.2 от ЗДвП, е наложил административното наказание на посочения в електронния фиш законен представител на дружеството, на което е регистрирано процесното МПС, а именно А.Т.Д..

Предвид всичко изложено дотук, съдът прие, че атакуваният електронен фиш не страда от пороци, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Ето защо, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2359463 на ОД МВР  гр. Сливен, с който на А.Т.Д., ЕГН **********, като законен представител на „Геодет“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП ЗА за нарушение на ч„л. 21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: