№ 1483
гр. Варна, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500084 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Е. Б. Я.
като особен представител на децата С. М. С. и Б. М. С. срещу решение № 91
от 30.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 1437 по описа за 2021 г. на Районен
съд – Девня, трети състав, с което е прекратена мярката за закрила
„настаняване в семейство на близки и роднини“ по отношение на децата С. М.
С. ЕГН ********** и Б. М. С. ЕГН **** със заповед №ЗД/Д-В-ВД-024 от
06.10.2021 г. и № ЗД/Д-В-ВД-025 от 06.10.2021 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Вълчи дол.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и
необосновано, тъй като първоинстанционният съд не е изследвал всички
обстоятелства и факти по делото – как децата са изведени от страната, както и
при какви условия и как се отглеждат при майката. Съдът е приел, че
реинтегрирането на децата при майката е в най-добър техен интерес, но това
не се установява от данните по делото, напротив – съществува риск за
тяхното здраве и живот. Още повече, че майката е извела децата извън
1
страната, без да уведоми лицето, при което те са настанени, и въпреки
тяхното желание, неизпълнявайки съдебното решение, с което децата са
настанени при тяхната баба по майчина линия. Излага се, че съдът следи
служебно за защитата на децата в най-голяма степен и преценката му трябва
да се базира на обективни факти, а не да се приема априори, че майката ще се
грижи най-добре за децата. Иска се решението да бъде отменено.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Дирекция „Социално подпомагане“ – Вълчи дол, с който същата се
оспорва. Излага се, че майката е декларирала, че желае да се грижи за децата,
към настоящият момент децата не се намират на територията на страната и
мярката е безсмислена. Иска се потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано по молба на директора на ДСП –
Вълчи дол с искане за прекратяване на приложената мярка за закрила на
децата С. М. С. и Б. М. С. „настаняване в семейство на близки и роднини“, а
именно – в семейството на С. А. И..
Излага се, че с решение на Районен съд – Девня спрямо децата е
постановена мярка за закрила, като същите са настанени в семейството на
роднини – тяхната баба по майчина линия С. А. И. – за срок от 4 години. Сочи
се, че майката на децата М. С. И. от дълги години живее в Германия, като не
се е интересувала от децата, рядко се е връщала в страната. През лятото на
2021 г. започнала да се обажда и да проявява интерес към децата, като през
месец септември 2021 г. се е върнала с цел подновяване на емоционалните
връзки със С. и Б., като е консултирана от ДСП – Вълчи дол за
реинтеграцията на децата. През месец октомври 2021 г. майката заедно с
децата е напуснала страната. Поддържа се, че децата следва да бъдат
отглеждани от биологичната си майка, което е в техен интерес.
Децата като заинтересовани страни се представляват от адвокат Е. Я. в
качеството й на особен представител, която излага, че е в интерес на децата
молбата да не бъде уважавана, тъй като са налице данни, че майката не полага
грижи за тях.
2
Бабата на децата С. А. И. като заинтересована страна също изразява
становище, че майката не се грижи за децата, които й се обаждали тайно по
телефона от Германия и искали да ги прибере обратно при нея.
Няма спор по отношение на следните факти и обстоятелства:
1/ Че спрямо детето С. М. С. ЕГН ********** и Б. М. С. ЕГН **** е била
предприета мярка „настаняване в семейство на близки и роднини“, а именно –
в семейството на С. А. И. – баба на децата по майчина линия за срок от 4
години с решение № 54 от 25.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 216 по описа
за 2021 г. на Районен съд Девня;
2/ Че на 14.10.2021 г. майката на децата М. С. И. е подала заявление до
ДСП – Вълчи дол за реинтеграция на децата;
3/ Че майката е напуснала Република България заедно с децата през
месец октомври 2021 г.
В производството по член 30 във връзка с член 29 от ЗЗДт съдът
преценява дали са налице условия за прекратяване на настаняването на
децата, като следи за най-добрия им интерес. Прекратяването на
настаняването може да се осъществи само в хипотезите, изрично посочени в
член 29, алинея 1 от ЗЗДт. В случая ДСП – Вълчи дол се позовава на точка 6
/с отпадане на основанията по член 25, алинея 1/ и точка 9 /при промяна в
обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес/ от посочената
норма.
Висшите интереси на детето са от първостепенно съображение във
всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от
обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи – член 3 от Конвенцията за
правата на детето. Според разпоредбата на член 9 от КПД държавите – страни
по Конвенцията, каквато е и България, осигуряват детето да не бъде
разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните
власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при
възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите
интереси на детето. Един от принципите за закрила на детето според член 3,
точка 3 от ЗЗДт е осигуряване на неговия най-добър интерес, а в § 1, точка 5
от допълнителните разпоредби на закона е конкретизирано, че преценката на
3
най-добрия интерес на детето включва неговите желания и чувства,
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способностите на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата,
както и други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Лицето, при което са настанени децата – тяхната баба по майчина линия
С. А. И. – и пред районния съд, и пред настоящата инстанция излага, че на
02.09.2022 г. майката й казала, че ще отиде до С. с децата, за да им купи
дрехи и от този момент не е виждала Б. и С.. От другата си дъщеря разбрала,
че майката й се обадили и е съобщила, че е тръгнала за Германия с децата.
Комуникация между бабата и майката на децата няма. Б. се обадил тайно от
тоалетната по телефон и обяснил, че приятелят на майката му е взел
телефона, искат да се приберат в България, защото ги наказват, бият и са
гладни, а също така ги заплашвали, че ако се обадят на някого, ще стане
лошо. Детето споделило, че приятелят на майката е постоянно пиян и
дрогиран, майка му работи, но той й вземал всички пари. Твърди, че от децата
разбрала, че не живеят в жилището, на което майката е показвала снимки, че
хладилникът им е празен, че ходят на курс по немски, но през няколко дни,
когато имали пари за транспорт. Научила, че дъщеря й е бременна, а С.
споделил за разговор досежно третото дете, че правели така, за да получават
пари и за третото дете.
С оглед тези изявления съдът изпрати съдебна поръчка до Германия за
събиране на доказателства /социален доклад/ по реда на Регламент /ЕС/
2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г.
относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при
събирането на доказателства по граждански и търговски дела, но въпреки
няколко напомнителни съдебната поръчка не беше изпълнена.
Събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод за
настъпила промяна в обстоятелствата, при които децата са били отглеждани
от своята баба, която да е във вреда на децата. Причината за първоначалното
настаняване на децата в семейство на роднини е била дезинтересирането на
майката от грижите за двете деца, която ги е изоставила и е заминала да
живее и работи в Германия. Към настоящия момент децата се отглеждат от
4
своята майка в Германия. Действително, биологичните родители са тези,
които трябва да отглеждат децата си, но при условие, че не създават риск за
живота, здравето и развитието на детето. Съдът обаче не може да извърши
преценка дали майката в настоящия момент полага адекватни грижи за
децата, доколкото липсват каквито и да било данни за това. Освен това
съгласно Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни
въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно
международното отвличане на деца компетентен да извърши тази преценка е
съдът на държавата-членка, където децата имат обичайно местопребиваване
към момента на сезирането.
Както бе отбелязано по-горе, в настоящото производство съдът има
правомощия да провери само дали са налице условия за прекратяване на
настаняването на децата. Доколкото децата са настанени при баба си поради
отсъствието на майката от страната и неполагане на грижи от нейна страна за
двете деца, а към настоящия момент майката е взела децата при себе си в
Германия, то са изпълнени предпоставките за прекратяване на настаняването
на децата в семейството на роднини.
С оглед направените идентични изводи от въззивния съд, като тези на
районния, то решението следва да бъде потвърдено.
По делото има данни за извършени престъпления по глава четвърта
от Наказателния кодекс, поради което и препис от решението следва да
бъде изпратено на Районна прокуратура – Девня с оглед извършване на
проверка, включително и по линия на международното правно
сътрудничество.
От своя страна ДСП – Вълчи дол също може да сезира съответната
социална служба в Германия по линия на международното
сътрудничество.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 30.05.2022 г., постановено по гр.д.№
1437 по описа за 2021 г. на Районен съд – Девня, трети състав
Решението не подлежи на обжалване на основание член 28, алинея 6,
изречение последно от Закона за закрила на детето.
Препис от решението да се изпрати на Районна прокуратура – Девня.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6