Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………..
гр.София, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 7186 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 461665 от 31.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1899/2015 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, е осъдена С.О.,
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. «********, да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „********, сумата в размер на 3 005, 90 лева, представляваща
регресна претенция по чл. 213 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 и 50 и чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва от 15.01.2015 г. до изплащането на сумата, както и
сумата в размер на 81, 21 лева, представляваща мораторна лихва за периода
10.10.2014 г. до 14.01.2015 г. върху главницата, както и сумата в размер на 1
098, 64 лева, представляваща направените по делото разноски, както следва -
държавна такса в размер на 170, 24 лева, депозит за двама свидетели в размер на
40 лева, депозит за САТЕ в размер на 400 лева, и адвокатски хонорар в размер на
488, 40 лева с ДДС.
С постановеното решение е отхвърлен
предявеният от ЗАД „Б.В.И.Г.”, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „********, против С.О., с ЕИК ********, иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 25, 12 лева, представляваща
претендирана законна лихва върху главницата 3 005, 90 лева за периода
09.09.2014 г. - 09.10.2014 г.
Срещу
постановеното решение, в частта, в която са уважени предявените искове по чл.
213 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД е постъпила въззивна жалба от ответника,
в която се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното решение, постановяването му при нарушение на материалния закон и
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Изразява
становище, че чрез събраните доказателства не се установява обстоятелствата,
при които е настъпил описания механизъм на ПТП, не се установява причината за
настъпването му, както и наличието на причинна връзка с настъпилите увреждания.
Същевременно в производството не било установено какво е поведението на водача
на МПС, както и дали същия е спазил правилата за движение по пътищата преди
настъпването. В случая ищецът не е провел пълно и главно доказване наличие на
необезопасена дупка на пътното платно, наличие на причинно-следствена връзка
между щетата и дупката на пътното платно, както и че водачът е преминал през
нея, кога и как се е случило това, при какви условия е станало това. Моли за
отмяна на решението на СРС в посочената част и отхвърляне на исковете в цялост.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна ЗАД „Б.В.И.Г.”, в която е изразено становище за неоснователност
на жалбата. Отправено е искане за
потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата
и отговора, след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна - ответника
в производството пред районния съд, за когото постановеното решение се явява
неблагоприятно, като е спазен и срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата
за неоснователна, предвид следното:
Предмет на образуваното производство са
предявени искове по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ
/отм./, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата, в т.ч. и срещу
възложителя на работата, до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
По иска по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ в
тежест на ищеца е да установи, че е налице договор за застраховка „Каско на МПС“
между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие;
плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката
причинна връзка между него и настъпилите вреди).
Чрез приложените по делото доказателства, в
т.ч. показанията на свидетелите К.А.Д.и Ц.З.Н.и констатациите на приетата пред
първата инстанция САТЕ, както и изразеното становище от експерта инж.Б.Х.М.дадени
в с.з. на 04.05.2018 г., че на 22.03.2014 г. при движение в гр. София, кв.
"Бояна", на кръстовището на ул. "Севастократор Калоян" и
пл. "Сборище", докато управлявал служебния автомобил, собственост на
"Софийска вода" АД, свидетелят К.А.Д.реализирал ПТП, изразяващо се в
това, че при извършване на маневра ляв завой преминал през напречен изкоп на
платното, който бил с невъзстановена паважна настилка, в резултат на което бил
нанесен удар в предната лява част на автомобила при удар на датчика от паве от
пътното платно, при което се отворили двете въздушни възглавници на автомобила.
Установява се, чрез показанията на свидетеля К.А.Д., че в района на
произшествието имало прокопан полосаж, около 70-80 м. с баластра, леко хлътнала
част, напречно на ул.“Севастократор Калоян“. В този район имало изкопни работи,
махнат паваж без обозначаване на извършваните ремонтни дейности. Калата се
движела с 10 км/ч, усетил хлътването и в следващия момент чул удар, звук,
последван от специфична миризма и се отворили въздушните възглавници. Тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Ц.З.Н., който
пояснява, че на мястото на произшествието липсвал паваж, който бил закрит с
баластра и се виждали хлабави павета от двете страни покрай изкопа, имали фуги
обърнати и леко завъртяни.
Според констатациите на САТЕ, които
настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, пътното произшествие е
настъпило при описаният механизъм поради попадане на автомобила в необезопасена
и необозначена неравност на пътното платно и удар от твърд предмет ниско долу в
ходовата част – греда преден мост и ляв носач. Според експерта, стойността на
нанесените щети от ПТП възлизат на сумата 3162.50 лв.
В производството не е установено, че собственикът на автомобила – Софийска вода АД
е имал валидна към датата на ПТП застраховка "Бонус Каско” в ЗАД „Б.В.И.Г.”
по застрахователна полица № 4755130280000006 със срок на действие 24.03.2013
г.-24.03.2014 г., сключена със собственика към този момент „И.А.“АД. С оглед
правилата на чл.154 ГПК ищецът е провел доказване на посочения факт при пълно и
главно доказване.
Поради това са налице предпоставките по
цитираната правна норма за уважаване на регресната претенция на застрахователя,
предвид изложеното по-горе и по мотивите на СРС, към които настоящият състав
препраща, на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед това, съдът намира, че са налице
всички необходими предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, в
качеството му на възложител на работата С разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД се
въвежда една безвиновна отговорност за чужди действия, която включва в състава
си следните елементи: възлагане на работа, извършване на непозволено увреждане
на трето лице от изпълнителя на работата, това увреждане да е причинено при или
по повод осъществяването на възложената работа, наличие на вина у деликвента.
Функцията на тази отговорност е обезщетително-гаранционна и по тази причина на
пострадалия, респ.застрахователя, встъпил в правата му след заплащане на
дължимото обезщетение, е предоставен изборът към кое от двете лица - възложител
или деликвент, да предяви иска си за обезщетение за непозволено увреждане.
Възложителят - в случая С.О. носи отговорност за действията или бездействията
на изпълнителите на възложената работата и следователно не може да се освободи
от нея поради наличието на пряк извършител на деликта.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат
и постановеното решение следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба
– оставена без уважение.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба,
разноски на ответника не следва да бъдат присъдени.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 537.60 лв.-разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК
настоящето решение е окончателно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 461665 от 31.07.2018
г., постановено по гр.д. № 1899/2015 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, В ЧАСТТА, В КОЯТО е осъдена С.О., с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. «********, да заплати на ЗАД
„Б.В.И.Г.”, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********,
сумата в размер на 3 005, 90 лева, представляваща регресна претенция по чл. 213
от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 и 50 и чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва от
15.01.2015 г. до изплащането на сумата, както и сумата в размер на 81, 21 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 10.10.2014 г. до 14.01.2015 г. върху
главницата, както и сумата в размер на 1 098, 64 лева, представляваща
направените по делото разноски, както следва - държавна такса в размер на 170,
24 лева, депозит за двама свидетели в размер на 40 лева, депозит за САТЕ в
размер на 400 лева, и адвокатски хонорар в размер на 488, 40 лева с ДДС.
В останалата част, с която с Решение № 461665
от 31.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1899/2015 г. по описа на СРС, ГО, 59
с-в е отхвърлен, като неоснователен предявеният от ЗАД „Б.В.И.Г.”, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********, против С.О., с ЕИК
********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 25,
12 лева, представляваща претендирана законна лихва върху главницата 3 005, 90
лева за периода 09.09.2014 г. - 09.10.2014 г., решението като необжалвано е
влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.