МОТИВИ :
Обвинението против подсъдимия Г.В.П. ***, ЕГН **********
е за това, че:
На 04.11.2017г. в гр. Плевен, ***“ на пешеходна пътека пред ЖП гара-Плевен,
при управление на МПС – лек автомобил „ВАЗ 2101“ с регистрационен № ***нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП:
Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди;
(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства;
Чл. 6. (1) Участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка;
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват;
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007
г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението;
Чл. 116. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от
07.08.2012 г.) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора;
Чл. 119. При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре
и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на М.Б.Т. *** – на ***години,
изразяващи се в счупване в областта на ставната ямка
на срамната и хълбочната кости, наложило оперативно лечение и довело до трайно
затруднение на движението на долен ляв крайник и до постоянно, неопасно за
живота разстройство на здравето – престъпление по чл.343, ал.3, предл.7,
б.”а” пр.2, във вр. с ал.1, б.“б“ пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр.
чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.6 т.1,чл.20, ал.1 и ал.2, чл.116, чл.119 от ЗДвП.
Съдът е конституирал пострадалата М.Б.Т. *** като частен обвинител в
наказателното производство.
В съдебно заседание подсъдимият Г.В.П. заявява, че прави пълни
самопризнания и не оспорва фактите приети за установени по обвинителния акт,
поради което дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Назначеният му на служебен защитник пледира за налагане на
наказание под минималния,предвиден в закона размер при приложение разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК определено за по-малък срок от една година.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия Г.В.П.. Пледира на П. да бъде наложено наказание лишаване от свобода
към минимума, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено с тригодишен изпитателен срок. Предлага на същия да бъде наложено
наказание лишаването от право да управлява МПС, за
срок от една година.
Повереникът на
частния обвинител поддържа обвинението наред с прокурора, Счита, че фактическата обстановка е безспорно доказано. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер около средния предвиден, което да бъде изтърпяно
ефективно, както и да бъде уважен изцяло отложено с подходящ изпитателен срок
на основание чл.66 от НК,.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.В.П. е роден на ***г***, с основно образование, женен е, не
работи и не е осъждан, с ЕГН **********.
Г.В.П. е правоспособен водач на МПС от категории А, В и АМ. Притежава и
управлява лек автомобил „ВАЗ 2101“ с регистрационен № ***.
На 04.11.2017 г. сутринта пътувал с автомобила си от дома си, намиращ се в ***към
с. Ленково, обл. Плевен.
С него била съпругата му – Д.Х. П., която се возела на задната седалка на
автомобила.
Пътят им минавал покрай ЖП гара-Плевен. Между 09:00 часа и 10:00 часа на
посочената дата се придвижвал по ***“ в гр.Плевен и приближавал сградата на
ЖП-гара – Плевен откъм запад. Пътният участък бил прав и хоризонтален с
дребнозърнест асфалт, а пътното платно било предназначено за двупосочно
движение с по две ленти за всяка посока, всяка лента с широчина по 3,50 м. Общата широчина на
пътното платно била 14м. Видимостта била неограничена. Непосредствено срещу
входа на ж.п.гарата напречно на пътя имало пешеходна пътека тип „зебра”,
предназначена за движение на пешеходци с дължина 14м. Преминаването на
автомобилите било регулирано с трисекционна
светофарна уредба монтирана на метални стълбове. Преминаването на пешеходците
било регулирано с двусекционна светофарна система
също монтирана върху метални стълбове. За управлението на светофарната уредба
имало бутон, който пешеходците следва да натиснат за да им бъде разрешено
преминаването.
По същото време когато Г.В.П. с автомобила си приближавал към
горепосочената пешеходна пътека, там се намирала М.Б.Т. ***, на ***години.
М.Т. не знаела и не възприела, че преди да премине по пешеходната пътека
трябва да натисне бутона за светофарната уредба. Не възприела и приближаващия
към мястото лек автомобил управляван от Г.П.. Предприела преминаване през пътя
по пешеходната пътека.
Г.П. виждал, че за него преминаването е разрешено. Управлява автомобила със
скорост около 30 км/ч.
Не възприемал намиращата се на пътното платно върху пешеходната пътека
пешеходка М.Т.. Когато М.Т. се намирала малко преди средата на пътното платно Г.П.
бил с автомобила си непосредствено преди пешеходната пътека. В този момент
възприел М.Т. и натиснал спирачката на
автомобила. Автомобила започнал да спира, но не успял да спре преди пешеходката
и се получило съприкосновение между предната лява ъглова част на автомобила и
лявата странична част на пешеходката М.Т..
В резултат на удара Т. била отхвърлена напред по посока на движение на
автомобила. Паднала на пътното платно. Били и причинени телесни увреждания.
Автомобилът спрял непосредствено след пешеходната пътека.
С първо процесуално-следствено действие – Оглед на местопроизшествие било
образувано настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена от направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата събрани на досъдебното производство, които ги подкрепят, а
именно: показанията на свидетелите М.Б.Т. и Д.Х. П., дадени в досъдебното
производство.
Показанията на свидетелите М.Б.Т. и Д.Х. П., дадени на досъдебното
производство са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред. Същите са
последователни, логични и безпристрастни, поради което, съдът намира, че следва
да се кредитират.
Обвинението се доказва и от писмените доказателствени средства, а именно заключението на вещото лице д-р П.Н.Т. по
назначената съдебно-медицинска експертиза, от което е видно, че на М.Т. е
причинено счупване в областта на ставната ямка на
срамната и хълбочната кости наложило оперативно лечение. Увреждането е довело
до трайно затрудняване движението на левия и крак. М.Т. била освидетелствана. Съобразно
Експертно решение на ТЕЛК – ІІІ-ти състав към УМБАЛ „Д-р Г.Странски”
увреждането довело до 91% неработоспособност и необходимост от чужда помощ.
Тази степен на увреждане е пожизнена, поради което телесното увреждане е довело
и до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В хода на досъдебното производство е назначената съдебна авто-техническа
експертиза, от заключението на която се установява, че произшествието се състои
в блъскане на пешеходец от автомобил движещ се по прав, хоризонтален пътен
участък с положен асфалт при неограничена видимост.
Скоростта на движение на автомобила непосредствено преди задействане на
спирачната уредба е била 27,66
км/ч., като е установена по измерените на мястото
спирачни следи от задно ляво колело.
Отстоянието, на което се е
намирал автомобила от мястото на удара при възникване на опасността – появата
на пешеходката на пътното платно, е била 42,07м.
Опасната зона за спиране на автомобила е била 13,51 м., а разстоянието на
автомобила от мястото на удара в момента когато водача е реагирал с технически
действия за спиране – 9,21м.
Водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Причина
за него /произшествието/ е късно реагиране на водача на опасността.
От техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо ако водача
на автомобила е реагирал към началния момент от възникване на опасността –
слизане на пешеходката на платното.
Пешеходката също е имала възможност да възприеме автомобила, да го
пропусне да премине, след което да
предприеме движение по пътното платно и пешеходната пътека.
В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са и писмените
доказателства по делото, а именно: протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие от 04.11.2017г. /л.7-16 ДП/, ведно с фотоалбум за посетено
местопроизшествие от 04.11.2017г. /л.17-21 ДП/ с 13 бр. цветни снимки от ДП и свидетелство за съдимост на подсъдимия С.;
Епикриза на М.Б.Т. от Клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛ-Плевен /л.57 ДП/; Експертно решение на М.Б.Т. ***.
/л.58 ДП/; 3 бр. ксерокопия на рентгенови снимки /л.59-61 ДП/; КТ-изследване – мултидетекторна компютърна томография на М.Т. от
06.11.2017г. в МБАЛ „***“ ООД – гр. Плевен /л.62 ДП/; Справка за
нарушител/водач на Г.В.П. /л.67-69 ДП/ и свидетелство за съдимост на
подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено
следното от правна страна:
С деянието си подсъдимият Г.В.П. ***, ЕГН ********** е осъществил от обективна страна състава на чл.343,
ал.3, предл.7, б.”а” пр.2, във вр.
с ал.1, б.“б“ пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл.5,
ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.6 т.1,чл.20, ал.1 и ал.2, чл.116, чл.119 от ЗДвП,
като на 04.11.2017г. в гр. Плевен, ***“ на пешеходна пътека пред ЖП
гара-Плевен, при управление на МПС – лек автомобил „ВАЗ 2101“ с регистрационен
№ ***нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП:
Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди;
(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства;
Чл. 6. (1) Участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка;
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват;
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007
г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението;
Чл. 116. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от
07.08.2012 г.) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора;
Чл. 119. При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре
и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на М.Б.Т. *** – на ***години,
изразяващи се в счупване в областта на ставната ямка
на срамната и хълбочната кости, наложило оперативно лечение и довело до трайно
затруднение на движението на долен ляв крайник и до постоянно, неопасно за
живота разстройство на здравето.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Г.В.П..
Извършено е виновно, при форма на вината (несъзнателна) несъзнавана
непредпазливост – небрежност. Съгласно чл.11, ал.3 от НК, деянието е извършено
при несъзнавана непредпазливост – небрежност, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съгласно чл.11, ал.4 от НК непредпазливите деяния са наказуеми само в
предвидените в закона случаи. Деянието съставлява престъпление според
Наказателния закон на Република България и е обхванато като съставомерно
от нормата на чл.343, ал.3, предл.7, б.”а” пр.2, във вр. с ал.1, б.“б“ пр.2, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК. Деецът подлежи на съответно наказание.
За престъплението по чл.343,
ал.3, предл.7, б.”а” пр.2, във вр.
с ал.1, б.“б“ пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК,
в което е обвинен подсъдимия П., е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една от шест години.
При определяне на размера на наказанието съдът съобрази следните
обстоятелства:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало,
доброто процесуално поведение на досъдебното производство и в съдебната
фаза на разглеждане на делото, усложненото социално и материално положение, както
и оказаното съдействие на съда за разкриване на обективната истина. Тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест
и имащи значение за отговорността на подсъдимия, го характеризират като лице с
ниска степен на обществена
опасност.Съдът прие, че при липсата на отегчаващи
вината обстоятелства следва да определи наказание при условията на чл.55,ал.1,т.1
от НК, приемайки, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно лишаване от
свобода за срок от 6 /шест/ месеца.
Съдът намира, че в
случая са налице предпоставките за приложение института на условното осъждане –
чл.66, ал.1 от НК – и в този смисъл на подсъдимия Г.В.П. следва да бъде дадена
възможност в един изпитателен срок от 3 години да покаже, че наложеното
наказание му е подействало поправително-възпиращо и
предупредително-възпитателно.
На основание чл.343г,
във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия Г.В.П. следва да бъде осъден на лишаване от право да упражнява дейността водач
на МПС за срок от 6 месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.
При този изход на процеса и на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Г.В.П. следва да бъде осъден да заплати на М.Б.Т.
***, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 500,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и да заплати направените по делото разноски по
сметка на ОД на МВР-Плевен в размер на 351,90 лв. за възнаграждение на вещите
лица.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: