№ 356
гр. Плевен, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500173 по описа за 2023 година
Производство по чл. 577 ГПК.
С определение № 3/ 27.01.2023 г. по заявление с вх. № 634/ 27.01.2023
г. от „ЕЛКОМ – ВМВ“ ООД с ЕИК114070700 съдията по вписванията при
РС – Плевен е отказал да разпореди заличаване на възбрана върху недвижим
имот, наложена с обезпечителна заповед на РС- София, вписана под акт №
194, том 2,от 2010 г. в СВ – Плевен при АВ – Имотен регистър – гр. Плевен.
Срещу определението е постъпила частна жалба от „ЕЛКОМ – ВМВ“
ООД с ЕИК114070700, като се твърди, че същото е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с
материалните законови разпоредби. Твърди се, че на 11. 06. 2012 г. ЧСИ Т. К.
е съставила Постановление за възлагане на недвижим имот, представляващ
ОФИС №3, находящ се в гр. ***************, с площ от 60, 40 кв. м., в
сграда за обществено обслужване, построена в УПИ №ХХХV – 799, в кв. 452,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56722. 663.
333.1.3 по кадастралната карта на гр. Плевен, като описаният недвижим имот
е възложен на жалбоподателя. Постановлението е влязло в законна сила на 21.
06. 2012 г., след което е било вписано в СВ вх. рег. № 10384/ 02. 07. 2012 г.,
акт № 137, том 26, дело №5460/ 2012 г. Твърди се, че от справка № 129093/
1
31. 01. 2023 г. н а АВ- Имотен регистър по партидата на имота се установява,
че под пореден №13 е била вписана възбрана с вх. рег. № 6159, акт № 194, т
ом 2 от 03. 05. 2010 г. на СВ – Плевен с кредитор Лизингова къща С.Л.“ ЕАД
и длъжник „Грив – Инж енеринг“ ООД по издадената обезпечителна заповед
за обезпечеване на бъдещи искове на кредитора. Същият кредитор е вписал
последваща възбрана върху недвижимия имот, вписана под вх. рег. № 6718,
акт № 8, том 3 от 02. 05. 2012 г. отново с длъжник „Грив – Инженеринг“ООД
и под пореден №9 от справката. Посочено , че в справката е отразено вписано
заличаване на възбрана с вх. рег. №9660 от 08. 10. 2020 г., акт № 133, том 5 и
със страни по това вписване кредитор Лизингова къща С.Л.“ ЕАД и длъжник
„Грив – Инженеринг“ООД. Посочено е, че с обжалваното определение
Съдията по вписванията при РС- Плевен
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок и е ДОПУСТИМА.
Видно от представената с преписка от съдията по вписванията
атакуваното определение е връчено на жалбоподателя на 02.02.2023 г. а
жалбата е подадена на 07. 02. 2023 г.
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
В мотивите на обжалваното определения съдията по вписванията е
приел, че е постъпила молба за заличаване на наложена възбрана по
изпълнително производство след наличието навлязло в сила постановление за
възлагане на този имот на купувач, спечелил публична продан. Съдията по
вписванията е приел, че възбраната подлежи на заличаване по реда на чл. 31
от Правилника за вписванията и е следвало към заявлението да бъде
представено надлежно удостоверение или нареждане от учреждение или
лице наложило възбраната, че вписването може да се заличи или пред което е
2
представена гаранция или обезпечението, съответно по искане на
заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение.
Посочено е, че такова в настоящия случай не е налице.
С оглед изложеното съдията по вписванията е отказал да разпореди
заличаването на възбраната.
Съдът приема, че обжалваното определение е незаконосъобразно по
следните съображения.
В мотивите по т. 3 ТР № 1 от 10.07.2018 г по т. д. № 1/2015 г на
ОСГТК на ВКС на РБ се приема, че след влизане в сила на постановлението
за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки
последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната
възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.
След постановяване на горното тълкувателно решение е налице
приемането на нова ал. 4 на чл. 433 от ГПК /ДВ, бр. 100/2019/, съгласно която
вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на
имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има
действие занапред.
Въззивният съд приема, че въз основа приемането на посочената по –
горе нова разпоредба в ГПК, заличаването на възбраната следва да се
извърши след възлагането на имота при проведена успешно публична продан.
В този смисъл е Определение № 50235/ 26. 10. 2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2836/ 2022 г., ІІ г. о., ГК съгласно което с посоченото тълкувателно решение
бе прието, че вписаните по изпълнителното дело възбрани не се заличават
след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично
предвидените от закона случаи /напр. чл. 433, ал. 3 ГПК/ и че след влизане в
сила на постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и
всеки последващ приобретател може да поиска заличаване на вписаната по
изпълнението възбрана, но само ако не му е противопоставима и не брани
права. Съображенията на ОСГТК на ВКС са, че заличаването на възбраната
има обратно действие – след заличаването все едно, че възбрана никога не е
била вписвана и поради това й действие заинтересованите няма да могат да се
позоват на защитното действие на чл. 452, чл. 453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2
ГПК. След приемането на тълкувателното решение е налице законодателна
промяна, която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването
3
на възбраната. Съгласно чл. 433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр. 100/2019 г. /, вдигането
на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата,
продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред.
Това ново законодателно разрешение отрича възможността заличаването на
възбраната да има обратно действие. С новото законодателно разрешение
изрично се запазва поредността на вписванията и съответно
противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан на
взискателя и на присъединилите се кредитори спрямо правата на лица,
вписали актове след вписване на възбраната, независимо, че по-късно тя е
заличена. След настъпилата законодателна промяна е формирана практика на
ВКС /цитирана по-горе/, според която новото законодателно решение запазва
действието на възбраните в периода на вписването им до тяхното заличаване,
което означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно
противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове
през този период. Изменението е в съответствие с целта на възбраната,
обезпечена с разпоредбите на чл. 451, чл. 452, чл. 453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2
ГПК, а именно да се запази възбраненият имот от изменение, повреждане,
унищожаване или разпоредителни сделки до изнасянето му на публична
продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и
присъединилите се кредитори от цената му. Целта е постигната когато влезе в
сила постановлението за възлагане и е платена цената, респ. извършено
разпределение. С нейното постигане съгласно чл. 433, ал. 4 ГПК запазването
на възбраната не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. В
определения № 211/2020 г. по ч. гр. д. № 3222/2020 г., ІІ г. о. и № 60161/2021
г. по ч. гр. д. № 3678/2021 г., ІІ г. о. е прието, че купувачът по публичната
продан е легитимиран да иска вдигане на наложените възбрани върху
придобития от него имот, което съгласно цитираната новела ще има действие
за в бъдеще, независимо дали в изпълнителното производство са останали
неудовлетворени кредитори, тъй като същите не биха могли да насочат
изпълнение върху имот, спрямо който вече е реализирана публична продан за
задължения на длъжника, независимо дали възбраните, чието заличаване се
иска, са наложени от публичен изпълнител по реда на ДОПК, тъй като чл.
225, ал. 1, т. 1 ДОПК предвижда заличаването им и в други /освен изрично
уредените/ случаи, предвидени в закон, а реализираната публична продан по
ГПК е основание за заличаване на вписаните върху продадения имот
4
възбрани.
Възизвният съд изцяло възприема изложените мотиви в
определението на ВКС, като счита, че след влизане в сила на новата
разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК /Нова - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /,
вписаните възбрани по изпълнително дело, по което възбраненият имот е
изнесен на публична продан и проданта е извършена /с влязло в сила
постановление за възлагане/, следва да бъдат заличавани по искане на
купувача от публичната продан. Обстоятелството, че не са налице
извършени промени в Правилника по вписванията съобразно законовата
регламентация не е основание да се обоснове отказ на съдията по вписванията
да заличи възбраните, още повече, че следва да бъде спазена йерархията на
нормативните актове. Действително разпоредбите на чл. 433, ал. 4 от ГПК и
чл. 31 от ПВ не влизат в директно противоречие, тъй като чл. 433, ал. 4 от
ГПК касае действието на заличаването на възбраната, а чл. 31 от ПВ начина,
по който това следва да се извърши. Следва обаче да се приеме, с оглед
изложеното по – горе, че купувачът на публичната продан е трето лице за
изпълнителното производство и при отказ от СВ за заличаване на възбраната
той няма регламентиран защитен ход доколкото не може да обжалва
евентуален отказ за заличаване на възбраната от страна на съдебния
изпълнител, а и няма предвидени такива възможности да направи това по
исков ред, тъй като не са приложими разпоредбите на чл. 440 от ГПК. Същият
извод е направил настоящият съдебен състав и по идентичен казус по ч. гр.
дело № 876/2021 г на ПлОС.
Предвид изложеното съдът счита, че следва да се отмени
постановения отказ и преписката да се върне на съдията по вписванията за
извършване на заявеното действие по заличаване на вписана възбрана.
Воден от горното и на основание чл. 433, ал. 4 вр. чл. 577 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№3/ 27.01.2023 г. по заявление с вх. № 634/ 27.01.2023 г. на съдията по
вписванията при РС – Плевен, с което е отказал да разпореди заличаване
на възбрана върху недвижим имот, представляващ ОФИС №3, находящ
5
се в гр. ***************, с площ от 60, 40 кв. м., в сграда за обществено
обслужване, построена в УПИ №ХХХV – 799, в кв. 452, представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56722. 663. 333.1.3 по
кадастралната карта на гр. Плевен, наложена с обезпечителна заповед на
РС- София, вписана под акт № 194, том 2,от 2010 г. в СВ – Плевен при АВ
– Имотен регистър – гр. Плевен.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при РС – Плевен
за извършване на исканото вписване на заличаване на наложена
възбрана по заявление с вх. № 634/ 27.01.2023 г. на „ЕЛКОМ – ВМВ“
ООД с ЕИК114070700.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6