№ 85
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500156 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №6038/07.03.2022 г. от П. на РБ против Решение
№244/25.02.2022 г., постановено по г. д. №1533/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, в частта,
с която е осъдена П. да заплати на П. Т. Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П., ул.
„В.И.“№ 48, ет. 5, ап. 13, сумата от 17 000 лв. /седемнадесет хиляди лева/ като обезщетение
по чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди за
неимуществени вреди, произтекли от неоснователно повдигнато му обвинение по д. п. № 63
по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР - П. за 2017 г., наблюдавано по
пр. пр. № 3948 по описа на Окръжна прокуратура - Пловдив за 2017 г., за това, че : на
15.05.2017 г. в гр. П., като извършител в съучастие с Т.П. Б. - последният като непълнолетен
извършител, но като е могъл да разбира свойството и значенето на деянието и да ръководи
постъпките си, в немаловажен случай е държал акцизни стоки без бандерол, за което е
признат за невинен и оправдан с влязло в сила на 13.04.2021 г. Решение № 260068,
постановено по реда на Глава ХХХIII НПК по н. д. /В/ № 131 по описа на Апелативен съд -
Пловдив за 2021 г., ведно със законната лихва от 13.04.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в посочената част и
1
да отхвърли иска изцяло или евентуално, да бъде намалено присъденото обезщетение до
размер, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Въззиваемият П. Т. Б. счита, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с предмет
осъждане на ответника П. на РБ да заплати на ищеца П. Т. Б. сумата от 30000 лв
обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от неоснователно повдигнато му
обвинение за това, че като извършител, в съучастие с Т.П. Б. - последният като
непълнолетен извършител, но като е могъл да разбира свойството и значенето на деянието и
да ръководи постъпките си, в немаловажен случай е държал акцизни стоки без бандерол -
тютюневи изделия, с общо нето тегло 76.307 кг. тютюн за пушене /за лула и цигари/ на обща
стойност 2518.13 лв., като стойността на дължимия акциз възлиза на 11598.66 лв. или всичко
общо в размер на 14116.79 лв, за което е признат за невинен и оправдан с влязло в сила на
13.04.2021 г. Решение № 260068, постановено по реда на Глава ХХХIII от НПК по н. д. /В/
№ 131 по описа на Апелативен съд - Пловдив за 2021 г.
Искът е уважен от първоинстанционния съд до размер от 17000 лв, поради което
и с оглед липсата на жалба от страна на ищеца против решението в отхвърлителната част, до
пълния предявен размер от 30000 лв, предмет на въззивното производство е претенцията до
размер от 17000 лв
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Във въззивната жалба
поддържа възраженията си за недоказаност на иска, за липсата на предпоставки П. да носи
отговорност за претърпени от ищеца неимуществени вреди от проведеното спрямо него
наказателно производство, вкл. за недоказаност на твърдените вреди, както и за
прекомерност на претендираното, респ. на присъденото от първоинстанционния съд
обзещетение и несъответствие на същото с критерия по чл.52 ЗЗД.
По делото няма спор, а и се установява от представените доказателства и
приложения, че на 15.05.2017 г., П. Т. Б. е задържан от служители на III-то РУ при ОД на
МВР - П. за срок от 24 часа по Закон за министерство на вътрешните работи и срещу него е
образувано досъдебно производство № 63 по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД
на МВР - П. за 2017 г., пр. пр. № 3948 по описа на Районна прокуратура - Пловдив за 2017
г., по което е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, като спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 2000 лв. с постановление от 31.08.2017 г. на разследващ полицай при
ОД на МВР – П..
С постановление от 21.11.2017 г. на разследващ полицай при ОД на МВР - П. по
дп № 63 по описа на Отдел „КП“ при ОД на МВР - П. за 2017 г., обвинението на П.Б. е
презицирано, като той отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 234, ал. 1,
2
във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК /постановление листове 26 и 27 от
досъдебното производство/.
На 25.06.2018 г., от прокурор при Районна прокуратура - Пловдив в Районен съд -
Пловдив е внесен Обвинителен акт по пр. пр. № 3948 по описа на Районна прокуратура -
Пловдив за 2017 г. по обвиненията на третото лице Т.П. Б. за престъпление по чл. 234, ал. 1
във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК и на П. Т. Б. за
това, че : на 15.05.2017 г. в гр. П., като извършител в съучастие с Т.П. Б. - последният като
непълнолетен извършител, но като е могъл да разбира свойството и значенето на деянието и
да ръководи постъпките си, в немаловажен случай е държал акцизни стоки без бандерол -
тютюневи изделия както следва :
тютюн за водна лула с общо нетно тегло 9.250 кг. на обща стойност 305.25 лв. и акциз
/при цена от 152 лв. за 1.00 кг. тютюн/ към него в размер на 1406 лв.
тютюн за водна лула с нето тегло 1.357 кг. на стойност 44.78 лв. и акциз /при цена от
152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 206.26 лв.
тютюн за водна лула с нето тегло 15.600 кг. на стойност 514.80 лв. и акциз /при цена от
152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 2371.20 лв.
тютюн за водна лула с нето тегло 15.800 кг. на стойност 521.40 лв. и акциз /при цена от
152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 2401.60 лв.
тютюн за водна лула с нето тегло 11.500 кг. на стойност 379.50 лв. и акциз /при цена от
152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 1748 лв.
тютюн за водна лула с нето тегло 9.400 кг. на стойност 310.20 лв. и акциз /при цена от
152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 1428.80 лв.
тютюн за водна лула с нето тегло 13.400 кг. на стойност 442.20 лв. и акциз /при цена от
152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 2036.80 лв.
или всичко с общо нето тегло 76.307 кг. тютюн за пушене /за лула и цигари/ на
обща стойност 2518.13 лв., като стойността на дължимия акциз възлиза на 11598.66 лв.
или всичко общо в размер на 14116.79 лв., когато такъв се изисква по закон, а
именно : съгласно чл. 2, т. 2 от Закон за акцизите и данъчните складове - „На облагане с
акциз подлежат тютюневите изделия“ и съгласно чл. 12, ал. 1 Закон за акциза и данъчните
складове : „Тютюн за пушене /за лула и цигари/“ е : т. 1 тютюн, който е нарязан или
раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка; т. 3. Фино нарязан тютюн за свиване на цигари,
отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от
тютюневите частици имат широчина на нарязване по-малка от 1,5 мм“; съгласно чл. 12, ал. 2
от Закон за акцизите и данъчните складове : „За „тютюн за пушене“ се смятат и изделия,
съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на
изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1“, както и съгласно чл. 28, ал. 1 Закон
за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия : „Тютюневи изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за
3
акцизите и данъчните складове.“ - престъпление по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във
връзка с ал. 1 НК.
Въз основа на обвинителния акт, срещу П. Т. Б. е образувано НОХД № 4050 по
описа на Районен съд - Пловдив за 2018 г., по което е постановена Присъда №
174/20.06.2019 г., с която същият е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК за това, че като извършител, в
съучастие с Т.П. Б. - последният като непълнолетен извършител, но като е могъл да разбира
свойството и значенето на деянието и да ръководи постъпките си, в немаловажен случай, е
държал акцизни стоки без бандерол - тютюневи изделия, с общо нето тегло 76.307 кг. тютюн
за пушене /за лула и цигари/ на обща стойност 2518.13 лв., като стойността на дължимия
акциз възлиза на 11598.66 лв. или всичко общо в размер на 14116.79 лв, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за три години и 6 месеца, от който е приспаднато времето,
през което е бил задържан по реда на ЗМВР, при първоначален строг режим на изтърпяване,
както и наказание глоба в размер на 70 580 лв.
По делото пред РС-Пловдив са насрочени 7 открити съдебни заседания, в две от
които не е даден ход на делото - на 22.08.2018 г. по искане на подсъдимия П.Б., поради
неявяване на защитника му адвокат У. и на 22.04.2019 г., по искане на подсъдимия Т. Б.,
поради неявяване на защитника му адвокат В., а останалите 5 - на 05.11.2018 г., на
18.12.2018 г., на 12.02.2019 г., на 14.03.2019 г. и на 20.06.2019 г., са проведени, като на
14.03.2019 г. е даден ход на делото по същество, но по искане на подсъдимия Т. Б., поради
неявяване на пълномощника му адвокат В. делото е отложено за 20.06.2019 г., като в това
съдебно заседание е потвърдена взетата спрямо подсъдимия П.Б. и Т. Б. мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв.
От подсъдимия П.Б. е депозирана на 24.06.2019 г. въззивна жалба срещу Присъда
№ 174/20.06.2019 г. постановена по нохд № 4050 по описа на Районен съд - Пловдив, XVII
н. с. за 2018 г. в Окръжен съд - Пловдив, по която е образувано ВНОХД № 1288/20 г..
По делото пред ОС-Пловдив са насрочени 5 открити съдебни заседания, в четири
от които не е даден ход на делото: на 20.08.2020 г. - по искане на подсъдимия П.Б., поради
ползван платен годишен отпуск от защитника му адвокат С., на 24.09.2020 г. - по искане на
подсъдимия П.Б., поради неявяване на пълномощника му адвокат Р., на 13.10.2020 г. -
поради неявяване на подсъдимия П.Б. заради постъпването му на лечение и на 29.10.2020 г.
- поради неявяването на подсъдимия П.Б., В единственото проведено открито съдебно
заседание на 15.12.2020 г. е даден ход на делото по същество и на 12.02.2021 г. е
постановено окончателно Решение № 260046, с което е потвърдена Присъда № 174 от
20.06.2019 г. по нохд № 4050/2018 г. на Районен съд – Пловдив. Влязлата в сила присъда е
приведена в изпълнение, като на 23.02.2021 г., П.Б. е приведен от органите на съдебна
охрана в Затвора - гр. П..
На 10.03.2021г., чрез Районен съд – Пловдив, от П.Б. е подадена молба за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4050/2018г. по описа на Районен
съд – Пловдив, въз основа на която в Апелативен съд - Пловдив е образувано НД /в/ №
4
131/21 г., по което на 13.04.2021 г. е постановено решение, с което са отменени Решение №
260046/12.02.2021 г. постановено по ВНОХД № 1288/20 г. на Окръжен съд - Пловдив и
присъда № 174 постановена на 20.06.2019 г. по НОХД № 4050 по описа на Районен съд -
Пловдив за 2018 г., а ищецът е признат за невинен в това, че на 15.05.2017 г. в гр. П., като
съизвършители, само Т.П. Б. като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, в немаловажен случай да са държали
акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, а именно - тютюневи изделия
76.307 кг. тютюн за пушене /за лула и цигари/, на обща стойност 2518.13 лв., със стойност
на дължим акциз в размер на 11598.66 лв. или всичко в общ размер на 14116.79 лв. и
оправдан по обвинението по чл. 234, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК.
Относно така установената по делото фактология, във въззивната жалба не се
съдържат възражения, поради което, а и на основание чл.269 ГПК, настоящата инстанция я
възприема изцяло. Предвид това, съдът приема, че по делото безспорно се установява, че е
осъществена хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: спрямо ищеца е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие той е бил
оправдан.
В ИМ се съдържат и твърдения, че предвид отмяната на присъдата на
13.04.2021г., периодът на изтърпяване на същата от ищеца, от 23.02.2021г. до 13.04.2021г.,
съставлява незаконен арест по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ. В случая обаче не се касае
за отделен иск, тъй като съгласно решение по т.13 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК НА ВКС, в случаите, когато лицето е оправдано
или образуваното наказателно производство е прекратено, обезщетението за неимуществени
вреди, за които Държавата отговаря по чл.2 от ЗОДОВ, обхваща и вредите от незаконното
задържане под стража, т.е. за последното не се присъжда отделно обезщетение.
Безспорните по делото факти и събраните доказателства сочат, че ищецът е бил
обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3г. и 6 месеца, което да се изтърпи ефективно при
първоначален строг режим, както и глоба в съществен размер - 70580 лв, явяваща се
петкратния размер на пазарната стойност на инкриминираните вещи.
Наказателното производство, в досъдебната и съдебната му фаза, вкл. и
проведеното производство по реда на глава ХХХIII НПК, е продължило от 15.05.2017 г. до
13.04.2021г. или общо 3 години, 10 месеца и 28 дни, който времеви период следва да се
приеме като нормална продължителност, като се вземе предвид конкретните обстоятелства,
а именно – броят на подсъдимите по делото, процесуалното им поведение, довело до
непровеждането на две от общо 7 от насрочените по нохд № 4050/18 г. на Районен съд-
Пловдив открити съдебни заседания и на 4 от общо 5 от насрочените по внохд № 1288/20 г.
на ОСПд открити съдебни заседания. По време на досъдебната и съдебната фаза, спрямо
ищеца не е била взета мярка за неотклонение, нарушаваща правото му на свободно
придвижване, като определената мярка за неотклонение - „парична гаранция“ не е била в
прекомерно голям размер (2000 лв).
5
От доказателствата по делото не може да се направи извод, че ищецът е публична
личност, както и че образуваното срещу него наказателно производство е предизвикало
някакъв обществен отзвук, доколкото е станало известно само на ограничен кръг от хора -
семейството му и бизнес-партньора му. С оглед на това, съдът приема, че честта и
достойнството му не са били засегнати повече от обичайното в такива случаи.
Твърдението на ищеца, че по време на наказателното производство срещу него е
претъпял комплекс от неимуществени вреди – силен психически и емоционален стрес, страх
от незаконно осъждане, унижение, че му е повдигнато обвинение, въпреки че е невинен, се
потвърждават от събраните пред първата инстанция доказателства – показания на разпитани
по искане на ищеца свидетели, както и от заключението на назначената съдебно-
психологическа експертиза.
Според показанията на разпитаните свидетели (св. Р.Х.М., с която ищецът живее
на семейни начала и св. З.Т.Т. – бизнес партньор на ищеца), по време на наказателното
производство срещу него, П.Б. бил много притеснен, не можел да спи, притеснявал се какво
може да му се случи в личен план, както и с бизнеса му, със св.М. имали планове за дете
преди това, но те пропаднали, защото не знаели какво ще се случи. След като влязъл в
затвора, бил много притеснен, поискал да се разделят с партньорката му, защото била по-
млада и за да не го чака 3г. и половина. Според св.Т., като започнало наказателното
производство, П.Б. няма желание за бъдещи бизнес проекти и планове.
Анализът на свидетелските показания сочи, че проведеното срещу ищеца
наказателно производство действително е оказало негативно въздействие върху психичното
му състояние и социалното му функциониране. Съдът кредитира същите като логични и
житейски обосновани, независимо от възможната заинтересованост на разпитаните лица
поради близките им и дългогодишни лични и бизнес отношения с ищеца, тъй като се
подкрепят и от приетата пред първата инстанция съдебно-психологическа експертиза
Според заключението на същата, проведеното спрямо ищеца наказателно
производство повлияло сериозно в негативен аспект върху личността му, причинило му е
силен психоемоционален стрес, притеснения, загуба на самочувствие, тревожност,
емоционален дискомфорт, депресивни състояния, чувство на безпомощност и обреченост.
Въпреки това, според заключението, след окончателното му оправдаване, ищецът бързо се е
възстановил от описаните негативни психични преживявания (за няколко месеца), като за
този кратък период, неблагоприятните психически проблеми са преминали и процесът на
възстановяване на пълноценното му функциониране е приключил напълно.
Въз основа на коментираните доказателства, съдът приема за установено, че в
периода от около 4г., за който се е развило и приключило образуваното срещу ищеца
наказателно производство, последният действително е претърпял негативни в емоционален
и житейски план психоемоционални преживявания, кулминация на които е било
окончателното му ефективно осъждане на 3г. и 6 месеца затвор при първоначален строг
режим, част от което ищецът дори е изтърпял. Само бързото провеждане и приключване на
производството по възобновяване е осуетило по-дълъг престой на ищеца в затвора по
6
незаконно повдигнатото му обвинение.
По делото няма спор, че ищецът има предходно осъждане, по което е изтърпявал
ефективно наказание, но от този факт не може да се извади разумен аргумент в полза на
тезата на П., че едва ли изтърпяването на наказание лишаване от свобода в процесния
случай за по-малко от два месеца се е отразило драстично върху емоционалното му
състояние. Както се посочи по-горе, от свидетелските показания и приетата съдебно-
психологична експертиза категорично се доказват твърденията на ищеца за претърпените
негативни психоемоционални преживявания по време на наказателното производство,
съотв. опровергава се така поддържаната от ответната страна теза. В тази връзка, следва да
се акцентира и върху това, че освен негативните емоции след ареста му и привличането му
като обвиняем за тежко умишлено престъпление, които е търпял около 4г., ищецът е приел
особено тежко факта, че е бил осъден с окончателен съдебен акт да изтърпи ефективно
наказание лишаване от свобода за един не много кратък период от 3г. и половина, както и
самия период на изтърпяване на част от него. Освен това, по делото се установява, че в
крайна сметка, оправдаването му се дължи на несъставомерност на инкриминираните му
действия, което означава, че спрямо него е осъществена наказателно правна репресия за
период от около 4г. за действия, което дори не съставляват престъпление по см. на чл.9, ал.1
НК, което е изцяло по вина на П., която е взела решение за повдигане на обвинението,
внесла е обвинителен акт в съда, който е поддържан пред двете съдебни инстанции до
окончателното осъждане на ищеца.В производството по възобновяване, от П. също е
поддържана теза, че П.Б. е извършил инкриминираното деяние.
Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че твърденията
в ИМ относно претърпените вреди не се доказват от събраните по делото доказателства и в
частност, че свидетелските показания са пристрастни в полза на поддържаната от ищеца
теза. Както се посочи по-горе, освен че са логични и житейски обосновани, те се подкрепят
и от заключението на съдебно-психологичната експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обосновано. Колкото до фактът, че партньорката на ищеца при разпита й е
заявила, че не е знаела за предходното му осъждане, от него не може да се направи
обоснован извод, че дадените по делото от нея показанията са недостоверни, както защото
се касае за събития, осъществени много преди периода на воденото срещу ищеца
наказателно производство, за което е настоящото дело, така й защото няма никаква пряка
причинно-следствена връзка между двете осъждания, която да има значение по настоящото
дело. По отношение на изложените в жалбата възражения относно намаляване на размера на
присъденото на ищеца обезщетение, същите от една страна са чисто бланкетни и не
съдържат конкретни доводи относно прекомерност на обезщетението. От друга страна,
съдът намира, че установените по делото факти относно продължителността и начина на
провеждане на заседанията в съдебната фаза на наказателното производство не сочат на
умишлени действия от страна на ищеца, довели до проточване на производството, тъй като
във всеки от случаите на отлагане, са били налице извинителни причини.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че може
7
да бъде направен категоричен извод, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на Държавата и че П. следва да бъде осъдена да заплати
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, претърпени като пряка и
непосредствена последица от незаконно повдигнатото му обвинение, за което е бил
оправдан.
Относно размерът му, съдът съобрази продължителността на наказателното
производство (около 4г.), тежестта на повдигнатото обвинение (за тежко умишлено
престъпление от общ характер), налагането на наказание лишаване от свобода за немалък
период ( 3г. и 6 месеца), при първоначален строг режим, както и парична глоба в голям
размер (70580 лв), реалното привеждане на наложеното наказание в изпълнение и
изтърпяването на част от него (около 2 месеца) от ищеца, установените по делото
претърпени от последния негативни преживявания в личен план и по отношение на
упражняваната търговска дейност, явяващи се пряко следствие от незаконно повдигнатото
обвинение, както и бързото възстановяване на ищеца след оправдаването му и
освобождаването му от затвора. Ето защо и след като съобрази критерия за справедливост
по чл.52 ЗЗД, съдът намира, че парично обезщетение от 17000 лв се явява адекватен и
съответен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, до който размер се
явява основателен и следва да бъде уважен предявения иск, ведно със законната лихва от
13.04.2021г., до окончателното изплащане.
Съдът намира, че не са налице основания за присъждане на обезщетение в по-
нисък размер, както с оглед спазване на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД в аспекта
на конкретната фактическа обстановка по делото, така и защото не са налице фактически
основания, обуславящи намаляване на обезщетението по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД. Така
определеният размер съответства и на икономическата конюнктура в страната,
характеризираща се със съществена динамика, вкл. рекордна инфлация, растящи цени,
увеличаващи се доходи, поради което и няма да доведе до неоснователно обогатяване на
ищеца.
До същите правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдена П. на РБ да заплати на
П. Т. Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П., ул. „В.И.“ № 48, ет. 5, ап. 13 сумата от
1 040 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред
въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №244/25.02.2022 г., постановено по г. д. №1533/2021
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в обжалваната част, с която е осъдена П. на РБ със
8
седалище и адрес - гр. С., бул. „В.“ № 2, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев,
да заплати на П. Т. Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П., ул. „В.И.“ № 48, ет. 5,
ап. 13, сумата от 17 000 лв. /седемнадесет хиляди лева/ като обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди за неимуществени вреди,
произтекли от неоснователно повдигнато му обвинение по д. п. № 63 по описа на Отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР - П. за 2017 г., наблюдавано по пр. пр. № 3948 по
описа на Окръжна прокуратура - Пловдив за 2017 г., за това, че : на 15.05.2017 г. в гр. П.,
като извършител в съучастие с Т.П. Б. - последният като непълнолетен извършител, но като
е могъл да разбира свойството и значенето на деянието и да ръководи постъпките си, в
немаловажен случай е държал акцизни стоки без бандерол - тютюневи изделия както следва
:
тютюн за водна лула с общо нетно тегло 9.250 кг. на обща стойност 305.25 лв. и акциз
/при цена от 152 лв. за 1.00 кг. тютюн/ към него в размер на 1406 лв.
тютюн за водна лула с нето тегло 1.357 кг. на стойност 44.78 лв. и акциз /при цена от
152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 206.26 лв.
тютюн за водна лула с нето тегло 15.600 кг. на стойност 514.80 лв. и акциз /при цена от
152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 2371.20 лв.
тютюн за водна лула с нето тегло 15.800 кг. на стойност 521.40 лв. и акциз /при цена от
152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 2401.60 лв.
тютюн за водна лула с нето тегло 11.500 кг. на стойност 379.50 лв. и акциз /при цена от
152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 1748 лв.
тютюн за водна лула с нето тегло 9.400 кг. на стойност 310.20 лв. и акциз /при цена от
152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 1428.80 лв.
тютюн за водна лула с нето тегло 13.400 кг. на стойност 442.20 лв. и акциз /при цена от
152 лв. за 1 кг. тютюн/ към него в размер на 2036.80 лв.
или всичко с общо нето тегло 76.307 кг. тютюн за пушене /за лула и цигари/ на
обща стойност 2518.13 лв., като стойността на дължимия акциз възлиза на 11598.66 лв. или
всичко общо в размер на 14116.79 лв.,
когато такъв се изисква по закон, а именно : съгласно чл. 2, т. 2 от Закон за
акцизите и данъчните складове - „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“ и
съгласно чл. 12, ал. 1 Закон за акциза и данъчните складове : „Тютюн за пушене /за лула и
цигари/“ е : т. 1 тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован
на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка; т. 3. Фино нарязан
тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25
на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване по-малка от 1,5 мм“;
съгласно чл. 12, ал. 2 от Закон за акцизите и данъчните складове : „За „тютюн за пушене“ се
смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но
отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1“, както и съгласно чл.
28, ал. 1 Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия : „Тютюневи изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти
9
само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на
Закона за акцизите и данъчните складове.“ - престъпление по чл. 234, ал. 1 във връзка с
чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, престъпления по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 НК, по което обвинение от Районна прокуратура - Пловдив е внесен
обвинителен акт, по който е образувано н. о. х. д. № 4050 по описа на Районен съд -
Пловдив, Наказателно отделение за 2018 г., в извършването на което престъпление Б. е
признат за невинен и оправдан с влязло в сила на 13.04.2021 г. Решение № 260068
постановено по реда на Глава ХХХIII НПК по н. д. /В/ № 131 по описа на Апелативен съд -
Пловдив за 2021 г., ведно със законната лихва от 13.04.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото от 10 лв. /десет лева/ разноски за заплатена по
производството държавна такса; сумата от 2.20 лв. /два лева и двадесет стотинки/ разноски
за заплатена банкова такса за превод и сумата от 810.38 лв. /осемстотин и десет лева и
тридесет и осем стотинки/ разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважения иск.
ОСЪЖДА П. на РБ, със седалище и адрес гр. С., бул. „В.“ № 2, представлявана от
Главния прокурор Иван Гешев да заплати на П. Т. Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес -
гр. П., ул.„В.И.“№ 48, ет. 5, ап. 13, сумата от 1 040 лева, представляваща разноски в
производството пред въззивната инстанция.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10