№ 253
гр. Плевен, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Ж. Н. С.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500316 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №1364/03.10.2023г. на Пл.РС, постановено по гр.д. №
5644/2022 г. по описа на същия съд, на основание чл.432 ал.1 от КЗ
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК***, С., е осъдена
да заплати на Х. А. П., ЕГН **********, представляван от своя баща и
законен представител А. Х. П., ЕГН**********, сумата от 5000,00 лв. като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД,
вследствие настъпило ПТП от 06.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение Пл.РС е осъдил на основание чл.432 ал.1 от КЗ
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***, С., район
„С.“, бул. „С.Ш.“ № *** да заплати в полза на Х. А. П., ЕГН **********,
представляван от своя баща и законен представител А. Х. П., ЕГН
**********, сумата от 100,00 лв., представляваща претърпени имуществени
вреди, вследствие настъпило ПТП от 06.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.03.2022г. до окончателното изплащане на
1
сумата.
Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***,
С. да заплати на Х. А. П., ЕГН **********, представляван от своя баща и
законен представител А. Х. П., сумата общо 1804,00 лв., представляваща
направени по делото деловодни разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД - София, ЕИК ***
чрез процесуалния представител – юрк. И. Г. срещу постановеното
първоинстанционно решение в частта му, в която е уважен предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП за сумата над 1000,00лв.,както и по отношение
на уважаване исковата претенция досежно претендираните имуществени
вреди в пълен размер от 100,00лв.,на присъдената лихва за забава/по-
конкретно датата,от която се дължи обезщетението за забава/,като в жалбата
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в тази му част.
Въззивникът счита, че определената с обжалваното решение парична
сума от 5000,00лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди е
изключително завишена с оглед установените травми на ищеца като посочва,
че при преценка на обективните критерии, определящи приложението на
принципа за справедливост, тази сума е несправедливо определена от РС и
разрез с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въззивникът твърди, че в тази му част
решението е неправилно, тъй като не са ангажирани доказателства, които да
обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова
значителен размер и в този смисъл същото е постановено в отклонение от
задължителната практика на Върховния съд - ППВС № 4/1968 г. С оглед
констатираните травми съгласно заключението на вещото лице по
назначената СМЕ възстановяването протича в рамките на около три седмици,
като възстановяването е пълно, без трайни последици за здравето на
пострадалия.По делото няма приложена медицинска документация, в която
да са отразени усложнения от страна на травмата след проведеното лечение,
както и няма данни ищецът да търпи болки след завършване на
оздравителния период, няма и допълнително влошаване на здравето. Според
въззивника първоинстанционният съд не е формирал правни изводи относно
обема, в който е прието да е възникнало неблагоприятно засягане на права на
2
ищеца, тъй като не е обсъдил и посочил във връзка с какви установени по
делото обстоятелства и по повод на кои твърдения в исковата молба е приел
за налични неимуществени вреди, които да обосновават присъждане на
обезщетение в размер на 5 000,00 лева. Пл.РС незаконосъобразно е приел, че
спрямо ищеца е настъпила остра стресова реакция и неправилно е
кредитирал представеното с исковата молба медицинско удостоверение от
16.06.2022г. за психично състояние на ищеца от извършен преглед, девет
месеца след транспортния инцидент, като посочва, че от заключението по
приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че не е налице
причинно-следствена връзка между твърдяната от ищеца остра стресова
реакция и настъпилото пътнотранспортно произшествие, а и при прегледа е
установено, че психичният статус на ищеца е без отклонения, не са
предписани никакви медикаменти, не са назначени психотерапевтични сеанси
за лечение. По делото не е назначена експертиза, която да даде отговор на
въпроса дали по отношение на ищеца са настъпили психически травми, като
от мотивите на решението не става ясно на база кои от събраните
доказателства първоинстанционният съд е стигнал до извод, че спрямо ищеца
е настъпила психическа травма.
Въззивникът навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия. Вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза е приело, че ищецът е бил на задна дясна седалка без поставен
предпазен колан, но въпреки това, първоинстанционният съд неправилно не е
определил принос на пострадалия за настъпване на претърпените вреди.
Твърди, че към датата на увреждането ищецът е бил непълнолетен и е могъл
да формира правновалидна воля, поради което е имал установеното от чл.
137а от ЗДвП задължение да пътува с поставен предпазен колан, респективно
е съпричинил увреждането си чрез бездействие, неизпълнявайки такова
задължение.
На следващо място според въззивника първоинстаницонният съд е
формирал неправилни изводи и по отношение на претендираните
имуществени вреди, като е уважил претенцията в пълния размер от 100,00
лева, като посочва, че с исковата молба е представен само един фискален бон
за сумата от 50,00 лв. за издаване на съдебномедицинско удостоверение,
поради което за останалите претендирани 50,00 лв. искът се явява недоказан.
3
Също така неоснователно РС е приел, че застрахователят дължи лихва
от датата на уведомяване и не е взел предвид законовата разпоредба на чл.
497 от КЗ, съгласно която застрахователят дължи обезщетение за забава с
изтичането на 15 работни дни, считано от датата на предявяване на
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение.
Въззивникът моли окръжния съд, да отмени обжалваното решение на
Пл.РС в горепосочените му части като неправилно,ведно със законните от
това последици. Претендира направените съдебно-деловодни разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия
Х. А. П.,като непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща А. Х. П..
Пред въззивната инстанция не се сочат нови доказателства и не се
правят доказателствени искания.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е частично основателна.
Пред Пл.РС са предявени обективно съединени осъдителни искове от Х.
А. П., като непълнолетен и със съгласието на баща си А. Х. П. против ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД – С., с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и
чл.52 от ЗЗД,за заплащане на сумата от 5000,00 лв. като обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди и за сумата от 100,00 лв. –
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие настъпило ПТП на
06.11.2021г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при
ответното дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие, ведно със законната лихва,считано от 13.03.2022г.-датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя до окончателното изплащане
на сумите.
Безспорно по делото е установено, че на 06.11.2021 г. около 10:45 часа
на кръстовището между пътища II-13 и III-1304 /гр. Бяла Слатина и гр. Червен
бряг/, С.Г.С. от С. при управление на ППС - влекач марка „Скания , модел
„124 Л 470“, с peг. № ***, неспазвайки регулирано с пътните знаци
кръстовище е отнел предимството на ППС - марка „Мерцедес", модел „316
ЦДИ“ с peг. № ***, управлявано от А. Х. П., като го е ударил, при което е
реализирано ПТП.
4
Безспорно е установено, че като пътник на задна седалка в лек
автомобил марка „Мерцедес", модел „316 ЦДИ“ с peг. № *** е пътувал
ищецът Х. А. П., на който вследствие настъпилото ПТП е причинена телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане с оток по главата, кръвонасядания по
гръдния кош, кръвонасядане по дясно бедро, болки в поясната област на
шията, видно от приложеното съдебно-медицинско удостоверение от
10.11.2021 г.
По делото е установено, че към датата на процесното ПТП – 06.11.2021
г. за ППС - влекач марка „Скания", модел „124 Л 470“, с peг. № *** е налице
сключена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД № BG/22/121000152772, валидна
от 07.01.2021 г. до 06.01.2022 г.
Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за ППС - влекач марка „Скания", модел „124 Л 470“, с peг.
№ ***, ответното дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ
отговорността на застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ ,като
ищецът Х. А. П. има качеството на увредено лице съгласно чл.477 ал.3 от КЗ.
По силата на чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Относно задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите чл.498 ал.3 от КЗ предвижда,
че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда,
само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
От представените по делото писмени доказателства е видно,че ищецът
Х. А. П. е предявил пред ответното Застрахователно дружество писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лв., както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 50,00 лв., претърпени
вследствие на произшествието и тъй като в срока по чл.496 ал.1 от КЗ
ответникът не е отговорил на претенцията, то искът, предмет на настоящото
производство е допустим.
5
В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение
от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „ГО“ на автомобилистите и настъпване на застрахователно
събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор.Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие – обстоятелство, което обуславя
отговорност на застрахователя за всички причинени вреди при същите
условия, при които отговаря самия причинител на вредите. По делото не е
спорно наличието към датата на процесното ПТП на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя на вредата и ответното дружество по
застраховка „ГО“ на автомобилистите.
За процесното ПТП е съставен АУАН, въз основа на който е издадено
Наказателно постановление № 21-0248-000722, с което на виновния водач
С.Г.С. е наложена глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл.179 ал.2 вр.
чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП и глоба в размер на 10,00 лв. за нарушение на
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с механизма на
настъпване на процесното ПТП пред първоинстанционния съд е назначена и
изслушана съдебна автотехническа експертиза. От заключението на вещото
лице се установява следния механизъм на настъпване на ПТП, а именно при
навлизане в кръстовище от път без предимство на товарна композиция -
влекач „Скания 124 Л 470" с рег. № *** и полуремарке "Кьогел" с peг. № C
4231 ЕК, извършвайки маневра завой наляво и автомобил "Мерцедес 316
ЦДИ" с рег. № ***, движещ се по път с предимство, пътуващ в посоката, в
която е завила товарната композиция се е получил страничен кос удар при
сблъскване и движение на двете МПС след удара до окончателното им
установяване в състояние на покой на местата, на които са намерени.
Вещото лице дава заключение, че основната причина за настъпилото
ПТП е навлизането на товарната композиция от път без предимство по път с
6
предимство към момент, в който по пътя с предимство се е движил
автомобил. Водачът на товарната композиция от техническа гледна точка е
имал възможност преди да навлезе в кръстовището да забележи и да
пропусне движещия се автомобил, след което да продължи в избраната от
него посока, като по този начин предотврати настъпилото ПТП.
Налице е Удостоверение от 18.11.2021 г., издадено от РУ – Бяла
Слатина относно настъпилото на 06.11.2021 г. ПТП, в което е отразено, че
ищецът Х. А. П. е транспортиран и прегледан във ФЦСМП – Бяла Слатина.
Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение № Г-
156/10.11.2021 г., издадено от д-р Н.Г. – специалист по съдебна медицина и
деонтология, на ищеца Х. А. П. е причинено кръвонасядане с оток по главата
кръвонасядания по гръдния кош, кръвонасядане по дясно бедро, болки в
поясната област и шията.
В случая, от представеното Удостоверение от 18.11.2021 г. се
установява причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
причинените увреждания на ищеца, налице е застрахователно събитие, т.е.
събитие, настъпило със застрахования през застрахователния срок, което,
съобразно покритите рискове по договора, води до изплащане на
застрахователна сума – обезщетение.
Относно интензитета и продължителността на търпените от ищеца
вреди от получените в резултат на ПТП травматични увреждания, следва да
се вземат предвид констатациите и изводите на съдебно-медицинската
експертиза. Вследствие на настъпилото ПТП на ищеца Х. А. П. са причинени
оток и кръвонасядане с размери 8/9 см. в дясната част на главата (теменна,
слепоочна и челна област), оток и кръвонасядане в областта на гърба, между
двете лопатки с размери 8/8 см., кръвонасядане по външната (страничната)
повърхност на дясно бедро с размери 5/6 см., като вещото лице посочва, че
уврежданията са резултат от тъпи травми в резултат от удари на тялото в
части на купето на автомобила при рязката промяна на скоростта и посоката
при процесното ПТП. Нормалният оздравителен процес при такива травми
продължава до около три седмици и приключва с пълно възстановяване на
физическото здраве и трудоспособност. През този период ищецът е търпял
болки и страдания, които през първите няколко денонощия са били по-силни
и след това тяхната интензивност постепенно е отслабвала. Във връзка с
7
представено по делото Медицинско удостоверение за психично състояние,
издадено на ищеца Х. А. П. от Медицински център „Норма“ ООД – гр.
Свищов на 16.06.2022 г., в което е посочена диагноза „Остра стресова
реакция“, следва да се посочи, че същото е издадено 9 месеца след инцидента.
По отношение на това писмено доказателство, вещото лице по изготвената
СМЕ е заявило, че въпреки диагнозата „Остра стресова реакция", описаният
психичен статус е без никакви отклонения, като не са предписани никакви
медикаменти или психо-терапевтични сеанси за лечение. Според вещото лице
няма основания да се приеме наличие на причинна връзка между психо-стреса
от ПТП-то и поставената психиатрична диагноза.
Във връзка с претърпяното ПТП и състоянието на ищеца, пред
първоинстанционния съд е разпитана като свидетел Р.М. П.а - майка на Х. А.
П.. В показанията си свидетелката посочва, че непосредствено след
инцидента ищецът е бил прегледан в „Бърза помощ“ – гр. Бяла Слатина и
освободен. След това, по съвет на техни познати, са посетили лекар, където
ищецът е бил прегледан, като свидетелката посочва, че същият е приемал
обезболяващи – „Панадол“ и „Аулин“. Свидетелката твърди и за посещения
при психиатър на същия ден, както и 2-3 пъти посещения при психиатър,
където им е препоръчано да го успокояват и му е предписан „Валериан“.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Досежно
размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че
справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на самото
телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването
им, както и икономическото състояние в страната към момента на
8
увреждането.
В случая обективните данни, събрани по делото сочат, че от процесното
ПТП ищецът е получил оток и кръвонасядане с размери 8/9 см. в дясната част
на главата (теменна, слепоочна и челна област), оток и кръвонасядане в
областта на гърба, между двете лопатки с размери 8/8 см., кръвонасядане по
външната (страничната) повърхност на дясно бедро с размери 5/6 см.,като
тези телесни увреждания са причинили на ищеца ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства
Пл.РС е определил размера на обезщетението,което се дължи на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
По делото не е установено уврежданията,получени от ищеца да са били
съпроводени със значителен по интензитет болки и страдания, извън
типичните за подобни случаи. Възстановяването е протекло за период от три
седмици и не е налагало хоспитализация ,т.е. в случая е налице кратък
период, в който трае оздравителния процес, както и се постига пълно
възстановяване на физическото здраве и трудоспособност. Няма писмени
доказателства, които да установяват посещения при лекар и назначаване на
лечение във връзка с описаните травми, както и няма данни към момента да
са налице проблеми в здравословното състояние на ищеца, свързани с
уврежданията, получени при процесното ПТП. Няма данни по делото, които
да установяват посещения при психиатър и предписано лечение на ищеца.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че самото произшествие е от
такъв характер, че неизбежно води до негативни психични въздействия за
пострадалия, свързани с преживения стрес. Едновременно с това, обаче
следва да се отчете и обстоятелството, че от представеното медицинско
удостоверение за психично състояние, издадено 9 месеца след инцидента се
установява, че психичния статус на ищеца е без никакви отклонения.
Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие окръжният съд намира, че в конкретния случай
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди, е в размер на 2500,00 лв. Този размер на
обезщетението е достатъчен за репариране на неблагоприятните морални
9
последици настъпили в патримониума на ищеца в резултат на увреждащото
събитие, без да доведе до неоснователното му обогатяване. Липсата на трайни
и негативни последици за физическото и психическото здраве на ищеца са
причините, поради което исковата му претенция не може да се уважи в пълен
размер.
По възражението на ответното дружество за съпричиняване, следва да
се отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Следователно, релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносен
резултат, наред с проявеното неправомерно поведение от страна на виновния
за непозволеното увреждане. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина.
Възражението за съпричиняване в случая, се основава на твърдение на
ответника за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
ищеца, свързано с липса на обезопасяване чрез поставен предпазен
обезопасителен колан. При направено възражение за съпричиняване в
резултат на непоставен предпазен колан в лекия автомобил, трябва да бъде
изследвано дали непоставянето на предпазен колан има пряка причинна
връзка с телесните увреждания, т.е. дали травматичните увреждания биха
били предотвратени, ако пострадалият беше поставил предпазния колан
/Решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.;
Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. № 2976/2013 г., II т. о./.
Непоставянето на предпазен колан от пострадалия при ПТП пътник в
автомобил не означава автоматично наличието на съпричиняване на вредите.
В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2
от ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че
10
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза
няма описани увреждания, чиято морфология и локализация да бъде обяснена
с действието на автомобилния колан върху тялото. Въпреки това, обаче,
според вещото лице, имайки предвид локализацията на кръвонасядането „в
областта на гърба, между двете лопатки", ако ищецът е бил с поставен
предпазен колан това увреждане няма как да бъде получено, защото колана в
значителна степен фиксира гърба върху тапицираната (мека) облегалка. По
тази причина, вещото лице счита, че по-вероятно ищецът Х. А. П. е бил на
задна дясна седалка в лекия автомобил, без поставен предпазен колан. Следва
да се имат предвид и показанията на свидетелката Р.М. П.а – майка на ищеца,
която заявява, че слагат колани, но не е видяла този път дали са имали със
сигурност, не знае, не е 100% сигурна.
Това, че ищецът Х. А. П. е бил непълнолетен към момента на инцидента
е без значение. В този смисъл е и съдебната практика /Решение № 165 от
26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, ІІ т. о./, в което е прието, че
причинно-следствената връзка е обективен факт, поради което приложението
на нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД не е обусловено от субективното отношение
на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него
неблагоприятни последици. Вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл.51 ал.2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни
последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за
института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния
съд в ППВС № 17/1963 г. - т. 7, което има характер на задължителна съдебна
практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
11
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат; Съобразно
конкретните обстоятелства разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД се прилага и в
случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за
настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да
действат разумно. В настоящия случай, пострадалият е бил непълнолетен към
датата на настъпване на процесното ПТП.
Въпреки посоченото по-горе, настоящата съдебна инстанция счита, че в
случая не са налице предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД, доколкото
намаляване на обезщетението за вреди е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан. Становището на вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза и показанията на свидетелката Р.М. П.а – майка на
ищеца, обаче, не установяват с категоричност липсата на поставен предпазен
колан при пострадалия.
В КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от
КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият
отговаря за нея пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта
произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки това, в чл.429 ал.3 от
КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2 т.2, за
които той отговаря пред увреденото лице се заплащат от застрахователя само
в рамките на застрахователната сума. В този случай, от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването на застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна, т.е. отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата /по
силата на КЗ/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това.
Във връзка с горното по делото безспорно е установено, че ищецът е
12
отправил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, получена от ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
– С. на 13.03.2022 г., която дата следва да се приеме за датата, от която тече
законната лихва за забава върху присъденото обезщетение.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, окръжният съд счита, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че същият е основателен и
доказан за сумата в размер на 100,00 лв.-както е претендиран от ищеца с
исковата молба за заплатени 2 бр.медицински удостоверения. Видно от
представените пред Пл.РС писмени доказателства ищецът е представил две
медицински удостоверения, а именно: Съдебно-медицинско удостоверение от
10.11.2021 г., издадено от д-р Н.Г. – специалист по съдебна медицина и
деонтология и Медицинско удостоверение за психично здраве от 16.06.2022
г., издадено от Медицински център „Норма“ ООД – гр. Свищов. Видно от
приложените копия от същите, на Съдебно-медицинско удостоверение от
10.11.2021 г. е приложен касов бон за сумата от 50,00 лв., но доказателства за
заплащане издаването на Медицинско удостоверение за психично здраве от
16.06.2022 г. от Медицински център „Норма“ ООД – гр. Свищов няма. При
това положение, настоящата съдебна инстанция намира, че искът за
имуществени вреди е доказан за сумата от 50,00 лв. и за същата следва да
бъде уважен,ведно със законната лихва,считано от 13.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изложеното следва да бъде отменено решение №
1364/03.10.2023 г., постановено по гр. дело № 5644/2022 г. по описа на
Районен съд – гр. Плевен в частта му относно присъдено обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 2500,00лв. до 5000,00лв. в полза на
ищеца,в резултат на ПТП от 06.11.2021г.,в частта му относно присъдено
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 50,00лв. до 100,00лв. в
полза на ищеца,в резултат на ПТП от 06.11.2021г.,ведно със законната
лихва,считано от 13.03.2022г.,както и в частта му относно присъдените
деловодни разноски,като по съществото на спора бъде отхвърлен предявеният
от Х. А. П., ЕГН **********, като непълнолетен, действащ със съгласието на
баща си А. Х. П., ЕГН ********** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК***, С., район „С.“, бул.”С.Ш.“, № ***
,иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД ,за
13
сумата над 2500,00 лв. до претендираната сума от 5000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие настъпило ПТП на 06.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за сумата над 50,00 лв. до претендираната сума от 100,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
настъпило ПТП от 06.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата му обжалвана част решението на Пл.РС като правилно
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на делото въззивникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК***, С.,
район „С.“,следва да заплати на въззиваемия Х. А. П., ЕГН **********
направените деловодни разноски в първоинстанционното производство в
размер на 902,00 лв. съобразно уважената част от предявените искове и
представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Пред въззивната инстанция въззиваемият Х. А. П. претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. Ж. Д. на основание чл.38
ал.2 от ЗА вр. чл.5 т.1 от НМРАВ. Съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от
НМРАВ дължимото възнаграждение на адв. Ж. Д. е в размер на 800,00 лв.
Съдът счита, че не е обвързан от определените с Наредба №1/09.07.2004 г.
минимални адвокатски възнаграждения, като възнаграждението следва да се
определи, отчитайки единствено реалната фактическа и правна сложност на
делото, която не е съответна за възнаграждение в размер на 800,00 лв. В
случая минималното възнаграждение, определено от Наредбата значително
нахвърля определяне на хонорара в такива размери, като се има предвид, че
по делото не е депозиран писмен отговор и същото е приключило срочно, с
провеждане на едно съдебно заседание, на което защитникът не се е явил и
единствено е депозирал молба преди съдебното заседание, с оглед
невъзможността да се яви и със съображения по съществото на спора.
Несправедливо и неотчитащо положения реално от адвоката труд би било
възнаграждение, формирано в тези високи размери, макар и в границите на
минималното определено в Наредбата. При това положение, настоящата
инстанция намира, че следва да бъде определено възнаграждение на адв.Ж. Д.
14
от ХАК,осъществила безплатна правна защита и съдействие на въззиваемия
Х. П. пред въззивната инстанция в размер на 400,00 лв.Съобразно уважената
част от предявените искове следва да бъде осъдена ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК***, С., район „С.“, бул.”С.Ш.“, № *** да заплати на адв. Ж. Д. Д., ЕГН
********** от АК – Хасково, със служебен адрес: гр. В.Т., ул. „В.Л.“ *** на
основание чл.38 ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв.
Съобразно отхвърлената част от предявените искове въззиваемият Х. А.
П., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК***,С.,направените деловодни разноски в първоинстанционното
производство в размер на 430,00 лв.,както и за настоящата инстанция в размер
на 65,00 лв./държавна такса в размер на 80,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. на основание чл.25а ал.3 от Наредба за
заплащане на правната помощ, съобразно отхвърлената част от предявените
искове/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК решение № 1364/03.10.2023г.
на РС-Плевен, постановено по гр. дело № 5644/2022 г. по описа на същия съд,
в частта му относно присъдено обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 2500,00лв. до 5000,00лв. в полза на Х. А. П.,в резултат на ПТП
от 06.11.2021г.,в частта му относно присъдено обезщетение за имуществени
вреди за разликата над 50,00лв. до 100,00лв. в полза на ищеца,в резултат на
ПТП от 06.11.2021г.,ведно със законната лихва,считано от 13.03.2022г.,както
и в частта му относно присъдените деловодни разноски, като вместо него,
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. А. П., ЕГН **********, действащ като
непълнолетен и със съгласието на баща си А. Х. П., ЕГН ********** против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК***, С., район
„С.“, бул.”С.Ш.“, № ***, иск с правно основание чл.432 ал.1 от ТЗ вр.чл.45 от
ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД за сумата над 2500,00 лв. до претендираната сума от
5000,00 лв. като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
вследствие настъпило ПТП на 06.11.2021 г., по вина на застрахован по
задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, валидна към датата
15
на настъпване на застрахователното събитие, ведно със законната
лихва,считано от 13.03.2022г.-датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя до окончателното изплащане на сумата,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. А. П., ЕГН **********, действащ като
непълнолетен и със съгласието на баща си А. Х. П., ЕГН ********** против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК***,С., район
„С.“, бул.”С.Ш.“, № ***, иск с правно основание чл.432 ал.1 от ТЗ вр.чл.45 от
ЗЗД за сумата над 50,00 лв. до претендираната сума от 100,00 лв., като
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие настъпило ПТП
от 06.11.2021 г., по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“
при ответното дружество, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1364/03.10.2023г.на РС-Плевен,
постановено по гр. дело № 5644/2022 г. по описа на същия съд в останалата
му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК***, С., район „С.“, бул.”С.Ш.“, № *** ДА ЗАПЛАТИ на Х. А. П., ЕГН
********** направените деловодни разноски в първоинстанционното
производство в размер на 902,00 лв.,съобразно уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК***, С., район „С.“, бул.”С.Ш.“, № *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ж. Д. Д.,
ЕГН ********** от АК-Хасково,служебен адрес:гр. В.Т., ул. „В.Л.“
***,осъществила безплатна правна защита и съдействие на въззиваемия Х. А.
П. пред въззивната инстанция на основание чл.38 ал.2 от ЗА ,адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лв. съобразно уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА Х. А. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК***, С., район
„С.“, бул.”С.Ш.“, № *** направените деловодни разноски в
първоинстанционното производство в размер на 430,00 лв.,както и за
16
настоящата инстанция в размер на 65,00 лв., съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17