Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Деянчева гр.д. № 1644 по
описа на съда за
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Делото е образувано пред Районен съд - Кюстендил, след
като с влязло в законна сила определение на Районен съд - София, постановено по
гр.д.№ 4873/2019 г., на основание чл. 115, ал.2 ГПК (изм. ДВ бр. 65/2018 г., в
сила от
Съдът е сезиран с искова
молба, депозирана от С.Р.М.
против ЗК
„Лев Инс“ АД.
В исковата
молба се сочи, че на
Причинените в следствие удара щети се изразявали в подбит преден ляв
калник с множество драскотини, увредени елементи по ходовата част – обтегач,
аксиален прът и окачване на рамото, както и отворени две предни въздушни
възглавници (за водача и пасажера до него), блокирали колани, счупено предно
стъкло, счупено крило (праг).
Още същия ден ищецът позвънил на националния телефон на ЗК „Лев Инс“ АД,
за да съобщи за настъпилото застрахователно събитие, но успял да се свърже едва
на
На
По това уведомление
била регистрирана щета № 0000-1301-18-206396, по която бил направен опис на
необходимите представени от ищеца документи на
За стойността на
доставените авточасти и извършения труд по ремонта на автомобила, вкл.
регулиране на предно ляво колело, на ищеца била издадена фактура от посочения
сервизен център за ремонт на автомобили в гр. Рочестър на стойност 1134.36
британски лири, равняващи се, към датата на настъпване на застрахователното
събитие, на сумата от 2480.43 лева.
В края на месец
октомври
Въпреки всичко това
застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение, защото
съгласно т.14.13 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни
средства без релсови превозни средства, направеното уведомление на национален
телефон не отменяло задължението на застрахования да уведоми писмено за
настъпилото застрахователно събитие в срок от три работни дни от узнаването им,
като се яви лично в най-близкия офис на застрахователя.
Ищецът възразил
писмено срещу този отказ и повторно изпратил на застрахователя банковата си
сметка за заплащане на сумата по издадената от автомобилния сервиз. Той обаче,
се позовал на изключението по т.
Ищецът смята, че отказът
бил неоснователен, тъй като не почивал на нито едно законово основание,
залегнало в КЗ. Липсата на писмено уведомление по см. на т.14.13 от Общите
условия не преклудирало правото на ищеца да претендира обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие при положение, че имало валидно сключен застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица № 93001810006200 от
Нормата на чл. 403,
ал.4 от КЗ не била приложима в случая, доколкото пропускът на ищеца да уведоми
писмено ЗК „Лев Инс“ АД нямал за цел да попречи на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието нито пък да го постави в
невъзможност да установи тези обстоятелства.
Ищецът смята, че е
спазил всички законови изисквания като незабавно уведомил застрахователя за
настъпилото събитие на национален телефон. В последствие, в периода
Освен това намира, че
искането за представяне на констативен документ – оригинал, било в разрез с
нормата на чл. 106, ал.5 от КЗ, доколкото пред потребителя на застрахователната
услуга, стояла пречка за снабдяването с него. Отделно от това съгласно чл. 6,
т.3 от Наредба №1з-41 от
Ищецът счита, че размерът
на дължимото застрахователно обезщетение се определял по правилата на чл. 386,
ал.2 КЗ, а константната съдебна практика сочела, че обезщетението по
имуществена застраховка се определяло в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, която в случая била 8000 лева. Отделно, обезщетението се дължало по
действителната стойност на увреденото имущество, когато между страните по
договора не било уговорено друго, не се прилагал и коефициент за овехтяване.
Ето защо се поддържа искане на осн. чл. 405, ал.1 от КЗ да бъде осъдено ответното дружество ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на ищеца сумата от 2480.00 лв. (две хиляди
четиристотин и осемдесет лева), представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ ***,
последица от застрахователно събитие на
Поддържа се и искане за
присъждане всички разноски направени в исковото производство, вкл. платената
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е упражнило правото
си на отговор. Оспорва исковата претенция по основание и размер. Намира, че липсват
доказателства, установяващи механизма на настъпване на посоченото пътно
транспортно произшествие, вкл. доказана причинно-следствена връзка между
твърдения в исковата молба начин за нанасяне на вредите и настъпилите по имуществото
щети. Ищецът не бил представил протокол за ПТП, както и какъвто и да е друг
документ, удостоверяващ настъпването на твърдяното ПТП. Не представил и данни
относно третото лице, виновно за причиненото ПТП, като по този начин
възпрепятствал ответното дружество да упражни регресните си права спрямо него.
Това било предпоставка за отказ от изплащане но обезщетение на основание т.14.16
от ОУ към застраховка „Каско“.
Отделно от горното, претендираната сума,
представляваща застрахователно обезщетение, била значително завишена предвид
средните пазарни цени към датата на ПТП. Оспорва се и
претенцията за присъждане на законна лихва.
Ответникът навежда доводи за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца поради неправилно паркиране в платното за
движение.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца, като
ответното дружество оспорва претенцията по съображенията в отговора на исковата
молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установява, че между страните по делото е бил сключен
застрахователен договор по застраховка „Каско“, Полица № 93001810006200 от
Липсва спор, че
дължимата застрахователна премия по нея е била заплатена своевременно.
Приложени са и Общите
условия (ОУ) по договора.
Според данните в
Уведомление за настъпило застрахователно събитие от
За настъпилото събитие
незабавно били уведомени съответните власти, видно от записите в приложената
справка от полицията в Кент.
По уведомлението на
ищеца била образувана щета № 0000-1301-18-206396. По нея е изготвен
опис-заключение от
Не са оспорени
твърденията, че на
Приложена е фактура № 3790/
Видно от писмо с рег. №13171/
По този отказ ищецът депозирал
възражение с вх. № 17568/
С писмо изх. №123/
По делото е прието и заключение по допусната
съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице Н. В. приема, че е възможно
щетите по автомобила да са получени по начина, описан в исковата молба, а
стойността на възстановяването му определя в размер на 2480 лв.
Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
поради което не следва да се обсъждат подробно.
С оглед така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по този ред в
тежест на ищеца бе да установи наличието в кумулативност
на следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение, по което
същият е изправна страна; настъпване в срока на застрахователното покритие на соченото
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка с които са настъпили описаните вреди в претендирания размер, както и
липсата на отрицателните предпоставки по чл. 408 от КЗ за отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение
В тежест на ответника бе да проведе насрещно доказване, както и да
докаже възраженията си в отговора.
Доколкото се поддържа възражение за
съпричиняване в тежест на ответника бе да установи и фактите, на които е
основано възражението, както и възражението за прекомерност на обезщетението за
настъпилите имуществени вреди.
При
така разпределената доказателствена тежест по делото е безспорно, а и се установи от представената
застрахователна полица по застраховка „Каско“ № 93001810006200/
Установено е
също настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на застрахования
автомобил, за което е бил подаден своевременно сигнал до съответните власти,
видно от записите в документа, издаден от Полицията в Кент.
Вредите от
това по застрахования автомобил са възстановени от собственика, като е била
издадена съответна фактура, в която са описани както възстановените детайли,
така и вложеният за това труд. Същите вещото лице по допусната съдебно-техническа
експертиза инж. Н.В. определя в размер на 2480 лв. Експертът приема още, че е
възможно щетите да са настъпили при описания в исковата молба механизъм.
От
доказателствата по делото е видно, че ищецът своевременно е уведомил застрахователя
за настъпването на събитието и е представил необходимите документи, но е
получил отказ за изплащане на обезщетение, като отказът е депозиран повече от
месец след подаване на уведомление от ищеца на посочения национален телефон,
съответно писмено (с уведомление от
В чл.
408 КЗ са изброени хипотезите, при които застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение – при умишлено причиняване на застрахователното събитие
от застрахования или от трето ползващо се лице, при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително
с оглед интереса на застрахователя, или в други случаи, предвидени със закон.
Тук подобни данни не са установени със средствата на ГПК, заради което съдът приема, че отказът за плащане е лишен от
основание, а предявената искова претенция следва да бъде уважена.
За да
възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва
да е налице причина връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото
застрахователно събитие. Тази причинна връзка следва да е налице и в случаите,
когато неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от договора (общите
условия към него). Не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана,
а следва да се докаже от застрахователя на основание чл. 154 ГПК - (така решение № 49 от
В случая нито неуведомяването на застрахователя по
всички, посочени в ОУ начини - т.
Че
ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП своевременно на посочения в
ОУ телефонен номер, както вече се посочи, не е спорно по делото. В т.см. дори и
да се приеме, че писменото такова е депозирано извън 3-дневния срок, липсват
основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, защото формулировката
на т.
От събраните по делото доказателства не може да се
приеме и че той не е съдействал на застрахователя за упражняването на
регресните му права, т.к. в уведомлението си той изрично е посочил имената на
лицето, причинило ПТП. Представил е и документ, издаден от Полицията в Кент.
В същото време задължаването на застрахования да
представи протокол за ПТП и/или констативен протокол и т.н., удостоверяващ
настъпването на застрахователно събитие, поставя последния в положението на
невъзможност да представи такива, т.к не са налични данни, че съответните
длъжностни лица, в случая съответните органи на Полицията в Кент,
Великобритания, имат задължение да издадат такъв документ. По този начин
застрахованият е поставен в положение на невъзможност да се снабди с официален
или друг приравнен на него документ, посредством който да установи правата си
пред застрахователя. Същевременно характерът на уговорката в т.см., поставена
под формата на общи условия, обуславя невъзможност за индивидуално договаряне и
промяна на същата от страна на застрахования. Всички тези особености поставят
застрахованото лице в неравноправно положение спрямо застрахователя, разполагащ
с възможността да плати по-малко, или още повече - да откаже плащане при липсата
на документ, с който застрахованият е в обективна невъзможност да се снабди. В
т.см. липсва пречка съдът да проследи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор – така Решение № 23/
Дори и да не се
споделя изложеното, механизмът
на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно от доказване
от страна на ищеца. И това е установено по делото със средствата на ГПК.
Заключението на експерта в т.см. не е опровергано с другите доказателства по
делото, заради което съдът му се доварява. Пред застрахователя е представено
уведомление за щети по МПС, а липсата на представен Протокол за ПТП не
препятства възможността му да провери настъпилите такива, да изготви опис, което
в същото време е сторено, респ. да заплати застрахователно обезщетение,
доколкото няма данни за умишлено създадени от ищеца пречки за установяване
както на събитието, така и на участниците в него.
Досежно размера се взе предвид съдебната практика –
напр. Решение № 79/
В настоящият случай за извършения ремонт
са представени надлежни писмени доказателства, които установяват точния размер
на вложените в моторното превозно средство част и стойността на необходимия
труд, за поправка на превозното средство, които труд и материали са в
претендирания от ищеца размер. В т. см. е и неоспореното заключение по приетата
СТЕ, което и в тази част съдът цени с доверие като обективно.
Изложеното обосновава основателност на
претенцията в нейната цялост.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат:
Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на обективна
причинно-следствена връзка, а субективното отношение на пострадалия е
ирелевантно (т. 7 от ППВС №
17/18.11.1963 г.). Принос по смисъла на посочената задължителна практика е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди (спр. Решение №169/
От изложеното е видно, че в
тежест на ответника е било да ангажира доказателства в подкрепа на възражението
си и то при условията на пълно и главно доказване, каквито са и изричните
указания в доклада по чл. 146 от ГПК, а това не е направено по делото.
Твърди се, че при настъпването на ПТП ищецът е
нарушил правилата за движение, като е паркирал неправилно на пътното платно, с
което е допринесъл на настъпването на ПТП. Разпоредбата на чл.94, ал.2 от ЗДвП
въвежда изискване за паркирането на МПС, когато това се извършва извън
населените места, а новелата на чл.98, ал.2, т.2 от с.з. въвежда забрана за
паркиране на МПС на платното за движение и на тротоара непосредствено пред
входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. В
случая не са установени подобни обстоятелства. Не са навеждани доводи, че
законодателството във Великобритания е установило различни, от посочените
правила. (при служебна справка, макар и да липсва задължение за извършване на
такава, т.к. подобни доводи не са поддържани, в The Highway Code, Waiting and parking (238 to 252)
Rules for waiting and parking, including rules on parking at night and
decriminalised parking enforcement, съдът също
не установи различия). Автомобилът в случая е
бил паркиран в отбивка на пътя според данните в уведомлението. Това
обстоятелство не е опровергано от събраните по делото доказателства. В това
положение той не е създавал затруднение за преминаващите други леки автомобили,
нито пък е създавал опасност за тях. Дори да се приеме обратното, освен
нарушение на правилата за движение по пътищата, следваше да се установи, че
така проведеното поведение е допринесло за настъпването на вредите. Но такива
доказателства не са ангажирани, заради което искът е изцяло основателен и ще
бъде уважен.
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава след изтичане срока по чл.405 от КЗ. И доколкото тук той е
изтекъл преди образуването на делото, то законната лихва ще се дължи от
постъпването на исковата молба в съда –
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 700 лв.
Водим от горното и на основание чл.405 КЗ,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „ЛЕВ ИНС“ АД, вписано в ТР при
АВ с ЕИК **********, със седалище и с
адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д,
представлявано от изпълнителните директори М. С. М. – Г., П. В. Д. и Г.Н. Г., ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на сумата от 2480.00 лв. (две хиляди четиристотин и осемдесет лева),
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, последица от
застрахователно събитие на
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „ЛЕВ ИНС“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК **********, със
седалище и с адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул.
„Черни връх“ № 51Д, представлявано от изпълнителните директори М. С. М. – Г., П.
В. Д. и Г.Н. Г., ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата
от 700,00 лв. (седемстотин лева и
нула стотинки), представляваща деловодни разноски в хода на производството.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ОС – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се
връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: