РЕШЕНИЕ № 765
№
гр. Пловдив, 24.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав в открито
съдебно заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ
УЗУНОВ
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 625 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, от адв. К.О. В.,
пълномощник на М. К., срещу решение № 4341 от 14.11.2019 г., на ПдРС, 1 гр
състав, по гр. дело № 5663 от 2019г.
С обжалваното решение е бил отхвърлен
предявеният от М. К., ирландска гражданка, родена на ***г. в К**, против “ПОЗИТ” ЕООД, иск по член 439 ГПК, за
признаване за установено между страните недължимостта на парично вземане в
размер на 1000 евро главница, представляваща вноска за управление и поддържане
на общите части на сграда в режим на ЕС, на сграда с ИД № 02676.155.126.1 по
ККРР на гр. Банско, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от
23.02.2016г. до пълното й изплащане, както и сумата от 300 евро главница за
заплащане на вноска за Фонд Резервен, ведно със зак. лихва върху тази сума,
считано от 23.02.2016г. до пълното й изплащане; държавна такса от 50,85 лева;
919,24 лева адв. хонорара по гр.д. № 249/2016г. по описа на ОС Благоевград, за
които суми е издаден изпълнителен лист
въз основа на Европейска заповед за плащане от 26.09.2016 г. по гр. д. №
249/2016г. по описа на ОС Благоевград, и е било образувано изп. дело №
20177960400305/2017г. по описа на ЧСИ Шукри Дервиш, рег. № 796, поради
новонастъпил факт - цесия на вземането от 27.01.2017г. като недоказан и
неоснователен.
С
въззивната жалба се посочва, че
обжалваното решение е формално, немотивирано и бланкетно, както и че същото не
е съобразено с особеностите на казуса и в него не били обсъдени всички
възражения. На първо място се сочи, че
съдът не е обсъдил възражението, обективирано в уточняваща молба от 22.04.2019 г., че изпълнителното производство
е започнало, без да има издаден изпълнителен лист. Счита се , че условията за
принудително изпълнение на европейската заповед за плащане се уреждат от
правото на държавата - членка по произход, а за самото изпълнително
производство се прилага националното законодателство на държавата членка по
изпълнението - чл. 18, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 Регламента. Сочи се, че наличието
на годен изпълнителен титул е абсолютна предпоставка за започване на
изпълнителното производство, каквато предпоставка в настоящия случай не е
налице и само на това основание, се счита от жалбоподателя, че исковата молба е
следвало да бъде уважена, при положение, че съдът взел предвид този факт.
Посочва се, на второ място, че съдът не е обсъдил наличието на преюдициални за
настоящото производство дела, по които имало издадени обезпечителни заповеди и
в тази връзка не е обсъдил искането на жалбоподателя за спиране на настоящото
дело, до решаване на делата, свързани с оспорване на съществуването на
вземането, което искане се сочи, било заявено с молба в първото съдебно
заседание. Намира се, че правният спор по гр. д. № 1410/2016 г. е преюдициален
правен спор за настоящото производство, в който спор пред Районен съд - Разлог
били изложени именно тези възражения, с които се оспорва съществуването на
вземането и които настоящият съдебен състав намира за преклудирани, поради
което и според жалбоподателя съдът е следвало да уважи молбата за спиране. Сочи
се, че съдът не е коментирал и действието на обезпечителната заповед по същото дело. Сочи се, че жалбоподателката
не дължи на ответника, защото на първо място липсва годен изпълнителен титул -
изпълнителен лист, а на второ място защото вземането не съществува и то е
оспорено в отделно исково производство, което все още не е приключило, поради
материалноправна липса, а така също и
процесуално - правно правоприемство, в лицето на взискателя „Позит“. Сочи се,
че съдът изобщо не е коментирал възражението, че цесията е нищожна поради липса
на предмет. Доколкото не е налице влязло
в сила решение по гр.д. 1410/2016 към датата на сключване на цесията и към
настоящия момент, с което искът по чл. 40 ЗУЕС да е отхвърлен и вземанията на
етажната собственост да са потвърдени по основание и предмет, то с договорът за
цесия, се сочи, са продадени несъществуващи, бъдещи вземания, които не били
изискуеми, а никой не може да прехвърли права, които липсват в патримониума му.
Тази недействителност е пречка договорът да произведе действие по отношение на
жалбоподателя, независимо дали същата е била уведомена по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД или в настоящото производство, както приема съдът.
Намира
се, че съдът не е обсъдил възражението, че цесията е нищожна, поради липса на
съгласие на носителя на вземането -етажната собственост за продажба на
вземането. Посочено е, че управителят на етажната собственост няма правомощието
и не е от неговата компетентност да сключва договор за продажба на вземане, ако
преди това не е налице законно свикано и проведено ОС на ЕС и решението в тази
насока не е взето със 100 % мнозинство от собствениците. Намира се, че цесията е нищожна, поради липса на представителна
власт за сключването ѝ, а съгласно чл. 429, ал.1 ГПК наследниците и
частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството се установява с
писмени доказателства, се сочи от жалбоподателя, а в конкретния случай няма
издаден изпълнителен лист. Сочи се, че „Пропъртиузайз” ЕООД твърди, че е избран
за управител на етажната собственост на 12.12.2014 г., като решението за избора
му, ведно с други решения, е оспорено от жалбоподателката М. К. и други етажни
собственици, като е налице висящото между страните към настоящия момент гр. д.
1099/2018 г. по описа на PC Разлог. Посочва се, че е издадена Обезпечителна
заповед от 04.10.2018 г. за спиране на изпълнението на тези решения, вкл. за
избор на управител на „Пропъртиузайз” ЕООД. Сочи се, че дружество „Инвелъп”
ЕООД, който твърди, че след „Пропъртиузайз” ЕООД е избран за управител на
етажната собственост през септември 2017 г. е друга фирма на един и същ
собственик. Решението за избора му било оспорено от жалбоподателката К. и други етажни собственици, като е налице
висящото между страните към настоящия момент гр. д.№ 267/2019 г. по описа на
PC - Разлог с правно основание: чл.124,
ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ЗЗД, в условията на евентуалност чл. 40 ЗУЕС, с което
дело се целяло да се установи, че общо събрание изобщо не е било провеждано и
всички решения на ОС, включително за избор на „Инвелъп” ЕООД за управител на
Етажната собственост са нищожни, в условията на евентуалност незаконосъобразни.
Сочи се, че е издадена обезпечителна заповед от 06.03.2019 г. за спиране на
изпълнението на тези решения, вкл. за избор на управител на „Инвелъп” ЕООД.
Сочи се, че М. К. не успяла да подаде възражение в срок и по този начин се
лишила от възможността лесно и бързо да защити правата си, но вземането по
Европейската заповед за плащане не е безспорно. Оспорва се правото на „Позит“ ЕООД да проведе
изпълнително производство, оспорва се съществуването на вземането, оспорва се
действителността на договора за цесия, оспорва се процесуалното и материалноправното
правоприемство, по чл.429 ГПК в лицето на взискателя Позит ЕООД, като се сочи,
че са представени и доказателства, че
вземанията и легитимността на управителите са оспорени в отделни искови
производства. Моли се да се анализират
всички факти и и обстоятелства, изложени във въззивната жалба, във връзка с
казуса. Моли се да се отчете преюдициалността на решенията, които предстои да
бъдат постановени от PC Разлог по висящите гр. д. 1410/2016 г., с предмет
оспорване съществуването на вземанията по европейската заповед за плащане, по
гр.д. 1099/2018 г., с предмет оспорване легитимността на Пропъртиуайз ЕООД като
управител и заявител на издаването на Европейската заповед за плащане , на гр.
д.№267/2019 за оспорване легитимността на Инвелъп ЕООД като управител на ЕС,
който е цедирал на Позит ЕООД вземането на ЕС по европейската заповед за
плащане и да се отмени решението, като неправилно, тъй като е постановено без
да бъде отчетена тази преюдициалност и без да е уважена молбата на
жалбоподателката за спиране на производството до приключване на горепосочените
дела.
Моли
се да бъдат тълкувани и отчетени
действията на всички обезпечителни заповеди по горепосочените дела спрямо
настоящия казус. Моли се да се отмени решението като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Обжалва
се и решението в частта за присъдените разноски, като се счита, че въпреки
направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, същото
не било редуцирано до искания минимален размер от 300 лева. Претендират се
разноски.
По
делото е постъпил отговор на въззивна жалба
от „Позит“ ЕООД, чрез адв. Д., в който се посочва, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Оспорват се изложените във въззивна
жалба доводи, като се сочи, че с
въззивната жалба и исковата молба де факто се настоява за ново преразглеждане и
оттмяна на европейската заповед за плащане и решението на ВКС, което е
недопустимо, както правилно е постановил съда в неговия акт.
Сочи
се, че е налице законосъобразно издадена и връчена на длъжника-ищец в
настоящото производство европейска
заповед за плащане, законосъобразно цедирано
вземане на процесната европейска заповед за плащане от Етажната
собственост на „Позит“ ЕООД, като се намира,
че е налице липса на правен интерес у М. К. за водене на настоящия иск. Счита
се, че в случай, че съдът постанови решение, с което да отрече дължимостта
изобщо на сумата по издадената европейска заповед за плащане, то това решение
би противоречало на решението на ВКС и влязлата в сила ЕЗП, т.е. ще бъде налице
недопустимо пререшаване на спора между страните. Моли се да бъде потвърдено
обжалваното решение. Претендират се разноски.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка
на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в
закона срок от лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и е
процесуално допустима. По същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
За
да уважи исковата претенция, първоинстанционният съд е приел за установено, че срещу
ищцата е била издадена Европейска заповед за плащане от 26.09.2016г. по гр.д.
№ 249/2016г. по описа на ОС Благоевград за сумите 1000 евро главница, представляваща вноска за
управление и поддържане на общите части на сграда в режим на ЕС, на сграда с ИД
№ 02676.155.126.1 по ККРР на гр. Банско, ведно със зак. лихва върху тази сума,
считано от 23.02.2016г. до пълното й изплащане, както и сумата от 300 евро
главница за заплащане на вноска за Фонд Резервен, ведно със зак. лихва върху
тази сума, считано от 23.02.2016г. до пълното й изплащане; държавна такса от
50,85 лева; както и сумата от 919,24 лева адв. хонорар по гр.д. № 249/2016г. по
описа на ОС Благоевград, която е влязла в сила.
Съдът
е посочил, че с влизане в сила на европейската заповед за плащане, независимо от това в коя от хипотезите на чл.
416 от ГПК е станало това
(неподадено в срок или оттеглено възражение на длъжника; влизане в сила на
съдебното решение за установяване на вземането) всяко възражение на длъжника,
че вземането не съществува, е било преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск,
извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК. Според
първоинстанционния съд, при
настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение,
по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от
длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да
заяви преди влизането й в сила.
Поради тези съображения съдът не е разгледал и обсъдил възраженията на ищцата
относно незаконосъобразния избор на управител на ЕС на ОС и за нищожност на решенията на ЕС на ОС за
определяне на разходите, като е счел, че същите са се явили преклудирани.
По
отношение на възраженията за цесията, съдът е посочил, че искът по член 439 ГПК е свързан с
оспорване на изпълняемото право, като ищецът цели да установи спрямо ответника,
че изпълняемото право не съществува, като осъществената промяна в страните по
изп. производство не заличава това право, което продължава да съществува и да
бъде обект на принудително изпълнение, което остава предмет на изпълнението. Посочил
е, че правната последица от уважаване на иска по член 439 ГПК е отричане на
изпълняемото право и прекратяване на изпълнението /чл. 440, ал. 1, т. 7 от ГПК/, и срещу цедента.
Отделно от това съдът е посочил и обстоятелството, че в хода на първоинстанционното
производство ищцата е била уведомена за цесията на вземането, с връчване на
отговора на исковата молба, към който отговор е било приложено уведомление за
извършената цесия, с оглед на което следва съдът е приел, че длъжникът е бил
надлежно уведомен за обстоятелството, кой е новият му кредитор.
Изводите
на първоинстанционния съд са правилни.
На
първо място следва да се посочи, че действително съгласно изричната норма на
чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжника за оспорване на изпълнението може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая, видно
от представената европейска заповед за плащане, същата е била издадена на
26.09.2016г. В тази връзка и правилно първоинстанционният съд е посочил, че
всички изложени аргументи, отнасящи се до твърдени юридически факти,
осъществили се преди тази дата, е следвало да бъдат изложени в производството
по възражение срещу заповедта. Видно от представеното решение
№ 202/19.03.2018г. по гр.д. № 2821/2017г. по описа на ВКС, I г.о. е била отхвърлена молбата на
ищцата за преглед по реда на чл. 20 от Регламента (ЕО) № 1896/2006г. на
европейската заповед за плащане, издадена на 26.09.2016г. от ОС-Благоевград по
гр.д. № 249/2016, с което на основание чл. 20, § 3 от Регламента,
европейската заповед е останала в сила.
С
оглед на изложеното, всичките аргументи по отношение на юридическите факти,
осъществили се преди издаването на европейската заповед, са неотносими по
настоящото производство. Така по отношение на юридическия факт - решение на ОС
на ЕС, проведено на 22.01.2016г. (което се оспорва по гр.д. № 1410/2016г.
по описа на РС-Разлог), в случай, че се признае, че искът по чл. 40 от ЗУЕС е
основателен и бъде отменено решението на ОС на ЕС, то и правната защита на
жалбоподателя ще бъде осъществена не по реда на чл. 439 от ГПК, какъвто е
предметът по настоящия иск, а чрез прекратяване на изпълнението на основание
чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК. В тази връзка и възражението на жалбоподателя за
нищожност на цесията поради липса на предмет е неоснователно. Издадената по
делото обезпечителна заповед от 25.01.2017г. , с която е постановено спиране на
изпълнението на решенията на ОС на ЕС от 22.01.2016г., не влияе на съществуването
на вземането, като същото продължава да съществува въз основа на приетото
решение на ОС на ЕС. Обезпечителната заповед касае спиране на изпълнението по
решението и в тази връзка блокира възможността на кредитора да се снабди с
изпълнително основание след постановяването на обезпечителната заповед.
Доколкото в случая обаче изпълнителното основание е издадено преди
обезпечителната заповед, то и заповедта не касае производството по
изпълнителното дело, образувано въз основа на европейската заповед за плащане.
Неоснователно
е и възражението, че цесията е нищожна поради липса на съгласие на носителя на
вземането – етажната собственост. Няма законова разпоредба в ЗУЕС, която да
изисква договорите за продажба на вземания на етажната собственост да се
сключват едва след законно свикано и проведено ОС на ЕС и решението в тази
насока да е взето със 100% мнозинство от собствениците – такива решения са
единствено посочените в чл. 17, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС. В компетентността на
управителя на ЕС е да организира изпълнението на решенията на ОС и да представлява
етажната собственост в отношенията ѝ с органите на местната власт и с
други правни субекти, което включва и други физически и юридически лица, за
които действия управителят носи отговорност пред общото събрание. В тази връзка
и няма законова пречка да се прехвърлят вземания на етажната собственост от управителя на ЕС, особено в
случай, че същите не се прехвърлят на цена, по-ниска от тяхната, какъвто е и
настоящият случай видно от договора за цесия от 27.01.2017г., съгласно чл. 2 от
който вземанията по европейската заповед за плащане са прехвърлени на цесионера
за продажна цена в размер на 1796 евро, която е изцяло заплатена от цесионера
на цедента при подписване на договора.
По
отношение на решението за избор на управител на ЕС на дружеството
„Пропъртиуайз“ ЕООД от 12.12.2014г. и образуваното въз основа на него гр.д.
№ 1099/2018г. по описа на РС-Разлог, същото отново касае юридически факт,
осъществил се преди издаване на изпълнителното основание. По отношение на
издадената обезпечителна заповед по делото от 04.10.2018г. следва да се
отбележи, че доколкото видно от договора за цесия, същият е сключен на
27.01.2017г., то и обезпечителната заповед, която има действие занапред с
аргумент от чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, не касае представителната власт на
дружеството като управител на ЕС към момента на сключване на договора за цесия.
В тази връзка са и неоснователни оспорванията на материалното и процесуалното
правоприемство на взискателя „Позит“ ЕООД, който е закупил вземането от
управителя на етажната собственост „Пропъртиуайз“ ЕООД, тъй като „Пропъртиуайз“
ЕООД е действал като законен управител към момента на прехвърлянето на
вземането, преди издаването на обезпечителната заповед.
По
отношение на съдържащите се във въззивната жалба оспорвания на качеството
„управител на ЕС“ по отношение на дружеството „Инвелъп“ ЕООД и издадената
обезпечителна заповед от 06.03.2019г. по гр.д. № 267/2019г. по описа на
РС-Разлог за спиране на изпълнението на решението за избор на управител на
„Инвелъп“ ЕООД, същите не са относими по настоящия спор, като твърдения за
участието на това дружество в производството по издаване на европейската
заповед за плащане, респ. в последвалото цедиране на вземането по европейската
заповед въобще не са били направени в хода на първоинстанционното производство,
а видно и от представените доказателства това дружество не е било страна по
договора за цесия.
Касателно
възражението на жалбоподателя, че изпълнителното производство е започнало, без
да има издаден изпълнителен лист, същото отново не е относимо към инициираното
от жалбоподателя производство по чл. 439 от ГПК. В това производство е
предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспорва
вземането, обективирано в изпълнителното основание, като става въпрос за
материалноправното вземане. Наличието или липсата на издаден изпълнителен лист,
по който да е образувано изпълнителното дело, не касае валидността на
вземането, респ. неговото съществуване. Нещо повече – съгласно чл. 426, ал. 1
от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение. Така законодателят е предвидил, че съществуват и
изпълнителни основания, за които не е необходимо издаването на изпълнителен
лист –преки изпълнителни основания. В случая съдът е сезиран с въпроса за
съществуването на вземането по издадената европейска заповед за плащане, който
няма нищо общо с въпроса дали същата представлява пряко изпълнително основание.
В случай на установяване на незаконосъобразно образуване на изпълнителното
дело, то ще могат да се оспорват извършените изпълнителни действия в изпълнителното
производство, но не и дължимостта на вземането, за което е издадено
изпълнителното основание, т.е. искането не би имало общо с предмета на
настоящото производство.
За
пълнота следва да се отбележи, че жалбоподателят не е оспорил с въззивната
жалба приетото от първоинстанционния съд, че е бил уведомен за извършената
цесия в настоящото производство. Поради това обстоятелство въззивният съд не
следва да излага собствени съображения относно момента, в който длъжникът е бил
уведомен за цесията – дали това е станало в хода на настоящото производство или
в един предходен момент при условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, тъй като
жалбоподателят не оспорва наличието на уведомяване така, както е прието от
районния съд.
С
оглед на изложеното, обжалваното решение се явява правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
въззиваемия сторените разноски във въззивното производство. Въззиваемият
претендира заплащането на адвокатски хонорар в размер на 2000 евро, съгласно
представения договор за правно обслужване. Жалбоподателят в молба от
23.06.2020г. (л. 39) оспорва поради прекомерност претендирания адвокатски
хонорар от страна на ответника. Действително настоящият състав намира, че така
претендираният хонорар се явява прекомерен с оглед фактическата и правна
сложност на делото, поради което жалбоподателят следва да заплати адв.
възнаграждение в размер на 950 лв.
По
отношение на разноските в първоинстанционното производство, неоснователно се
явява възражението във въззивната жалба за редуциране на присъденото
възнаграждение до минимума по тарифата в размер на 300 лв. Доколкото цената на
иска е 3512,67 лв., то и минимално дължимото адвокатско възнаграждение следва
да се определи по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения към момента на сключването на договора за правна
защита и съдействие и същото е в размер на 475,89 лв. Така присъденото от
първоинстанционния съд възнаграждение в двоен размер над минимално предвидения
напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото с оглед на
множеството направени възражения от страна на ищеца.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 4341 от 14.11.2019 г., на ПдРС, I
гр състав, по гр. дело № 5663 от 2019г.
ОСЪЖДА М. К., ирландска
гражданка, родена на ***г. в К. да заплати на “ПОЗИТ” ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от П. И. И., сумата в
размер на 950 лева, представляваща
сторени разноски във въззивното производство за заплатено адв. възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: Членове:1.
2.