Р
Е Ш Е Н И Е
№154/04.04.2023 г., град Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание
на четиринадесети март, две хиляди двадесет и трета година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Силвия Сандева
Нели Каменска
при участието на прокурора Виолета Великова и секретаря
Стойка Колева изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 82 по описа на съда за 2023 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна, представлявана от В. С. – мл.експерт в
отдел „Контрол“ с придобита юридическа правоспособност, редовно упълномощена,
срещу Решение № 306/22.08.2022 г., постановено по нахд № 20223230200105/2022 г.
по описа на Районен съд – Добрич, с което е отменено Наказателно постановление
№ 23-0000630/14.06.2021 г. на директора на РД“АА“-Варна.
В касационната жалба са изложени съображения за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради
неправилно приложение на материалния закон. Изразено е становище, че не е
налице противоречие между националното законодателство и общностното право,
понеже всяка държава-членка имала възможност да въвежда допълнителни изисквания към водачите
на МПС, каквото именно е удостоверението за психологическа годност, уредено в
Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания (Наредба № 36). Българският
законодател не правел разграничение между българските граждани и гражданите на
друга държава-членка на ЕС или гражданите на трети страни, затова бил
ирелевантен факта дали друга процедура, осъществявана в друга държава, съдържа
в себе си елементи на условия, касаещи психологическата пригодност на водачите.
В подкрепа на това становище била императивната разпоредба на чл.7а, ал.2 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвП). Според касатора не е без значение и факта, че румънското удостоверение за психологическа годност е с
различен срок на валидност от издаваното по българското законодателство, затова
издаденото в друга държава – членка на ЕС удостоверение или медицинско
заключение не може да се приема за резонно и заместващо българското такова. С
наказателното постановление било санкционирано поведение на превозвач, допуснал
до работа водач, който не отговаря на някое от изискванията за управление, не
била наложена санкция за извършването на превоз, за да се изследват
изискванията на съответната държава-членка. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени решението на районния съд и да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира се
присъждане на разноските за процесуално представителство и се прави искане
възнаграждението на насрещната страна евентуално да бъде разгледано при
условията на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.
Ответникът, „Свентранс БГ“ ЕООД, EИК *********, представлявано
от Л.Д., редовно призовано, чрез адв. А.В. – ВТАК, с писмени възражения с вх. №
1034/08.03.2023 г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли
решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Изразява становище, че
изискването за периодично удостоверяване на психологическата годност на
водачите е отпаднало като ненужна административна тежест и се позовава на
измененията на Наредба № 36, публ. в ДВ бр. 86/ 2022 г., в сила от 21.10.2022
г. Моли на дружеството да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение
съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че
решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно, с оглед на
което следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С оспореното пред Районен съд-Добрич Наказателно
постановление № 23-0000630/14.06.2021 г. на директора на РД“АА“-Варна на „Свентранс
БГ“ ЕООД, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП е наложена имуществена
санкция от 3000 лева, затова че дружеството, като притежаващо лиценз на
Общността за извършване на превоз на товари с № 15187, на 12.08.2020 г. е
допуснало водача М. Х./M.
H. до управление на товарен автомобил влекач, марка “Скания“
(кат.№ 3) с рег. № Тххххх, извършващ международен обществен превоз на товари, без
той да отговоря на изискванията за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а, ал.2 от ЗАвП.
Контролните органи констатирали, че на водача никога не бил
издаван документ за психологическа годност, т.е. по реда на българското
законодателство, което се установявало от Регистър „Психологически изследвания“
(л.23). Нарушението било установено при извършване на комплексна проверка за
дейността на дружеството за периода 01.06.2020 - 31.08.2020 г. и за същото бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение, серия А-2020 № 287803/23.02.2021
г., а наказателно постановление било издадено на 14.06.2021 г., по-късно оспорено
пред Районен съд-Добрич.
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и
е приел, че установената от наказващия орган фактическа обстановка не се
различава от установената такава в съдебното производство. В мотивите на
решението са обсъдени и всички направени от дружеството-жалбоподател възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения, които са отхвърлени като
неоснователни.
За да отмени наказателното постановление, съдът е приел, че
то е издадено в нарушение на материалния закон. Съдът отбелязал, че в случая
водачът на автомобила е имал издадено удостоверение за психологическа годност и
се е позовал на разпоредбите на чл.7а, ал.2 от ЗАвП и чл.151а от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), както и на Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от 07.09.2015
г. относно признаване на професионалните квалификации и на Директива 2003/59/ЕО
на ЕП и на Съвета от 15.07.2003г. относно начална квалификация и продължаващо
обучение на водачите на някой ППС.
Настоящият касационен състав приема, че решението е
правилно и законосъобразно, както и не страда от визираните в касационното
жалба пороци.
Неправилно на дружеството е била наложена предвидената в чл.96г,
ал.1, предл.2 от ЗАвП имуществена санкция в размер на 3000 лв. заради това, че
на водача М. Х./M.
H., румънски гражданин никога не било издавано удостоверение
за психологическа годност по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Цитираната разпоредба обявява за административно нарушение назначаването на работа
или допускането на водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари.
Според чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП, водачите на обществен превоз
на пътници и товари са длъжни да представят удостоверение за психологическа
годност тогава, когато установяването на такава не е част от придобиването на
правоспособност за управление на МПС за дадена категория. В случая водачът на
МПС за международен превоз притежава удостоверение за психологическа годност
серия VL № 689/002297/19.03.2020 г., издадено съгласно румънското законодателство,
което е било представено по делото с превод на л.13,14. Наказващият орган е бил длъжен да обсъди дали шофьорът,
гражданин на Р Румъния не разполага с удостоверение за психологическа годност,
издадено от друга-държава членка, в която е приет за психологически годен да
управлява ППС за превоз на товари.
Kасационният
състав напълно споделя изводите на районния съд, че към наетите на работа
граждани на страни - членки на ЕС, притежаващи професионална квалификация в
своята държава, не би следвало да бъдат поставяни допълнителни изисквания за
придобиване на квалификация на територията на Република България по повод
създадените с българско дружество трудови правоотношения. В тази връзка са и
Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от 07.09.2015 г. относно признаване на
професионалните квалификации, Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 15.07.2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение
на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници и
други такива, които създават правила за работа на лицата, граждани на страни от
ЕС при признаване на придобитата квалификация на лицето в едно от страните в
останалите страни-членки на съюза, без да е необходимо допълнително
професионално квалифициране.
При това положение правилно Районен съд – Добрич е приел,
че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон,
поради което решението му следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника по оспорването следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лв. по представения
списък и доказателства за заплащането им.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Добрич, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 306/22.08.2022 г. постановено по нахд № 20223230200105/2022 г. по описа на
Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна да заплати на „Свентранс БГ“ ЕООД, EИК *********, чрез представляващ Л.Д.,
със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2,
ап. 18 сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: