МОТИВИ към Присъда № 2 от 10.01.2017 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 686 по описа за 2016 година.
Производството по делото пред Районен
съд - Хасково е образувано по тъжба от Г. *** против В.А.А. ***, с която последният
е привлечен към наказателна отговорност и с Разпореждане на съдията – докладчик
от 04.12.2015 г. по първоначално образуваното НЧХД № 1130/2015 г. е предаден на
съд за това, че на на 22.11.2015 година в с. Д. , обл. Хасково причинил на Г.Р.И.,
ЕГН: ********** ***, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК - а именно: разкъсно – контузна рана на брадичката, охлузване на гърба, кръвонасядания
на дясната предмишница, контузия на дясната долно – челюстна става, представляващи
лека телесна повреда- престъпление по чл.130, ал. 1 от Наказателния кодекс.
С Решение № 32 от 27.04.2016 г.,
постановено от ОС – Хасково по ВНЧХД № 223 по описа на същия съд за 2016 г.,
постановената от РС – Хасково присъда по НЧХД № 1130/2015 г. по описа на РС –
Хасково е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, станало основание за образуване на настоящото
производство.
С тъжбата е предявен от тъжителя против
подсъдимия граждански иск за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието
– 22.11.2015 г. до окончателното й изплащане, приет от съда за съвместно
разглеждане в наказателното производство, след повтаряне на това действие при
новото разглеждане.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, при новото
разглеждане на делото, частният тъжител и граждански ищец, лично и чрез
упълномощения по делото повереник – адв. М.С. ***, заявява, че поддържа
подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения против
подсъдимия граждански иск. В хода на съдебните прения, адв. М.С. заявява, след
направения анализ на доказателствените източници и заключението на вещото лице,
че безспорно били установени както датата, така и мястото на извършване на деянието, описано в тъжбата, което по своята същност счита,
че осъществявало състава на престъпление,
визирано в правната норма на чл.
130, ал.1 от НК, каквото било
осъществено и по отношение на нейната дъщеря. Ударите пък нанесени от тъжителя
на подсъдимия били единствено израз на нейната реакция в защита на дъщеря й.
Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, да бъде уважена и гражданскоправната претенция и присъдено обезщетението, в
размера, който бил предявен, както и в полза на нейния доверител да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия В.А.А. *** –
адв. А.П. *** пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание,
че самото обвинение не било доказано по безспорен и категоричен начин по
отношение на твърдението в него, че именно подсъдимият бил нанесъл удари на
тъжителя, като единственият свидетел, който давал показания в тази насока бил
съпруг на тъжителя и пристрастен. Действително проникването на подсъдимия в
дома на тъжителя осъществявало признаците на състав на престъпление, но не
това, за което било повдигнато частното обвинение. Моли съда да постанови присъда,
с която да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение, а при
условията на евентуалност развива конкретни съображения за наличие на основание
за приложение на института на реторсията.
Подсъдимият В.А.А. *** заявява, че разбира
обвинението, но не се признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие
дава подробни обяснения по случая, а в съдебно заседание, в което съдебното
следствие е обвено за приключено и е даден ход на съдебните прения, редовно
призован чрез защитника по делото не се явява, за да заяви своята позиция при
упржняване правото на лична защита.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.А.А. е роден на *** ***, същият е ************, с постоянен адрес:***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 963, издадена от Районен съд – Хасково на 01.11.2016 г. подсъдимият
В.А.А. *** не е осъждан, след като е реабилитиран по право за осъждането си по
НОХД № 2248/2000 г. по описа на Районен съд - Петрич и не са вписани данни да е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В изисканата от органите на РУ на МВР – Севлиево характеристична справка е вписано,
че са налице регистрирани криминални прояви, но няма данни за извършвани нарушения
на обществения ред на територията на община Севлиево.
Установено в хода на съдебното следствие
е, че частният тъжител Г.Р.И. и подсъдимият В.А.А. са бивши съпрузи, като от
брака им и съвместното съжителство имат родени две деца – син и дъщеря - свид. М.В. А. . След раздялата на двамата обаче,
подсъдимият В.А.А. преустановил поддържането на контакти с бившата си съпруга и
родените през брака им деца, като изключително рядко ги посещавал, тъй като
заминал за чужбина.
Към месец ноември 2015 г., частният
тъжител Г.Р.И. живеела със сина си и неговата съпруга – свид. Г.Й.А. и дъщеря
си – свид. М.В. А. в къщата, която
притежавала в съответната идеална част още от времето на брака й с подсъдимия в
с. Д. , обл. Хасково. Синът А. и снахата на тъжителя, както и дъщеря й нощували
на втория жилищен етаж, а тъжителят и свид. М.В.М., с когото съжителствала и
били сключили граждански брак, заедно с малкия им син – А. – на първия етаж.
На 21.11.2015 г. частният тъжител,
заедно със съпруга си – свид. М.В.М., сина й, дъщеря й от брака й с подсъдимия
и бивш съпруг, както и снаха й решили вечерта да отидат до град Хасково на заведение
да се почерпят и така да отбележат Деня на християнското семейство. Когато
станало време да се прибират обратно в с. Д. , синът на тъжителя решил да
остане в град Хасково и заедно с приятели да посети нощно заведение, като
всички останали от семейството тръгнали с лекия автомобил, с който дошли до
град Хасково обратно за с. Д. . След като се прибрали в дома им, свидетелите Г.Й.А.
и М.В. А. се качили на втория етаж на
къщата и си легнали, а частният тъжител и граждански ищец – Г.Р.И. и настоящият
й съпруг – свид. М.М., заедно със сина им А. , на деветгодишна възраст към онзи
момент – в хола на първия етаж. Оставили вратата на двора отключена, за да може
синът на тъжителя, като се прибере от град Хасково, да влезе, а заключили само
тази на първия етаж от къщата.
Същият ден, подсъдимият В.А.А. се
бил върнал от чужбина и посетил с. Д. , обл. Хасково, като вечерта срещу
22.11.2015 г. гостувал на брат си – свид. Я.А.А. и двамата консумирали алкохол
в дома на последния, като по – късно към тях се присъединил и братовчед им –
свид. С.С.И.. Вече след полунощ, в около 01:30 часа на 22.11.2015 г.,
подсъдимият, повлиян от консумираното количество алкохол и след като преди това
узнал, че бившата му съпруга в лицето на тъжителя и нейният настоящ съпруг са
се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на цялата къща в. Д. ,
обл. Хасково, се отправил натам заедно с брат си Я.А., със собствения си лек
автомобил с регистрация в Република Гърция. С пристигането си, подсъдимият
нахлул на първия етаж от къщата, след като изкъртил входната врата и още с
влизането си, светнал лампата и нанесъл удари с юмрук в лицето на частния
тъжител, която дотогава спяла в помещението с настоящия си съпруг заедно с малкото им дете, но при трясъка на
вратата се разбудили и скочили да видят какво става. Такъв въпрос задавал и
свид. М.М. към подсъдимия, питайки го кой е, тъй като само бил чувал за бившия
съпруг на жена си, но не го познавал лично и с недоумение задавал въпросите
какво се случва и защо. Подсъдимият го хванал за яката и взел да псува и ругае,
като с ултимативен тон казал на свид. М.М. да не се меси и в срок до 24 часа да
напусне къщата. В този момент, след като чула виковете на майка си и трясъците,
на първия етаж слязла и свид. М.В. А. , а подсъдимият при вида й, казал „А и ти
ли си тука!“, при което нанесъл и на нея удари с метална закачалка, която
хванал. Тогава частният тъжител Г.Р.И. хванала оставено парче от корниз и с
него нанесла удари на подсъдимия в стремежа си да отърве дъщеря си, дъщеря
впрочем и на подсъдимия, след което избягала навън на двора. През това време, свидетелят
М.М. стоял и наблюдавал случващото се, но не бил в състояние да се намеси и да
помогне на съпругата си и свид. М. В. А.
, тъй като малкият им син се бил вкопчил в него и от страх от случващото се,
дори се бил изпуснал по малка нужда. Заедно със свид. Г.Й.А. обаче успели да
подадат по телефона на ЕЕН 112 сигнал за случващото се. Междувременно, навън на
двора подсъдимият нанесъл още удари и ритници на тъжителя, а тя се опитвала да
се отбранява, като му отвърне. В един момент двамата паднали на земята, като свид. М.В. А. се опитвала да ги разтърве и също паднала
върху майка й. Впоследствие въс основа на подадения сигнал до ЕЕН 112, на
място, като част от патрул на РУ на МВР – Хасково, пристигнали свидетелите А.В.Д.
на дл. „мл. експерт“ и Т.Р.Т., мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Хасково, които възприели нараняванията у страните, в това число и причинени на
подсъдимия, като в рамките на изясняване на причините за инцидента и тъжителят,
и подсъдимият изявили претенции по отношение собствеността на недвижимия имот,
в който живеела първата и показали документи, на които основавали правата си.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че на посочената
дата в резултат на инкриминирания инцидент тъжителят Г.Р.И. получила следните
увреждания: разкъсно – контузна рана на брадичката, охлузване на гърба, кръвонасядания
на дясната предмишница, контузия на дясната долно – челюстна става с възможен
механизъм на причиняване – действие от твърд тъп предмет, като получените
увреждания било възможно да се причинят при побой, по начина и при
обстоятелствата, описани от прегледаната. Причинено е според вещото лице разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, като срокът за пълно
възстановяване е до 20 дни.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно – медицинска експертиза и по отношение на подсъдимия се установява, че на
посочената дата в резултат на инкриминирания инцидент В.А.А. получил следните увреждания:
разкъсно – контузна рана на главата, кръвонасядане с охлузвания по лявата ръка.
Причинените увреждания са причинени по механизъм на причиняване – действие от твърд
тъп предмет /дърва/, като получените увреждания било възможно да се причинят при
побой, по начина и при обстоятелствата, установени от материалите по делото.
Посоява се от вещото лице, при изслушването му в хода на съдебното следствие,
уврежданията по ръката са типични при отбраняване и се характеризират като
защитни наранявания. Причинено е според вещото лице разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК, като срокът за пълно възстановяване е до 20 дни.
Гореизложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от събраните в хида на съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния съд при
новото разглеждане на делото, писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, от заключенията на вещото лице по нанзначените съдебно –
медицински експертизи, както и от ангажираните гласни доказателствени средства,
чрез проведените в хода на съдебното следствие разпити на подсъдимия и на свидетелите,
допуснати до разпит в това им качество.
На първо място, съдът
приема като достоверни обясненията на подсъдимия В.А.А. в частта им относно обстоятелствата,
свързани с факта, че вечерта срещу инкриминираната дата е бил в с. Д. , обл.
Хасково и е гостувал на брат си – свид. Я.А.А., като бил консумирал алкохол, а
след това се отправил към къщата на тъжителя и негова бивша съпруга, както и че
бил влязъл вътре, а след това, че е възникнал скандал и е имало удари между
него и тъжителя от една страна и от друга с дъщеря им – свид. М.В. А. . Съдът приема
за достоверни обясненията на подсъдимия и отчасти относно фактите, свързани с разигралите
се събития, след пристигане на органите на РУ на МВР- Хасково. В този смисъл следва
да се има предвид, както неведнъж е изтъквано, че освен средство за защита, обясненията
на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се
обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен
материал. Нещо повече, принципите в наказателното правораздаване изискват
обясненията на подсъдимия по делото да бъдат приемани за истинни, докато по
несъмнен начин не бъдат опровергани и оборени от други доказателствени
източници, безусловно кредитирани от своя страна с доверие в процеса на анализа
на тяхната достоверност. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав възприема
обясненията на подсъдимия в посочената част, като безпротиворечиви на приобщените
по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на част от разпитаните
по делото свидетели, които съдът възприема за истинни - тези на М.В. А. , Г.Й.А. и най – вече на на свидетеля
– М.В.М., а за последващите събития и тези на полицейските служители – Т.Р.Т. и
А.В.Д.. Тук е мястото да се отбележи, че показанията последните двама свидетели
относно действията и констатациите, до които са достигнали в хода на проверката
се възприемат изцяло като достоверни при очертаване на цялостната картина по
случая. Необходимо е да се отчита от съда и това, че не всички от изброените свидетели
са очевидци на случилото се, и конкретно на физическото съприкосновение на
предшестващите и последващите факти в цялост, а само на отделни епизоди, но
вътрешната безпротиворечивост в показанията им и тяхната логическа обоснованост
са годна доказателсвена основа, върху която да бъдат точно и коректно очертани
разигралите се събития в тяхната цялост, откъм хронология и съдържание.
Посочените свидетели имат ясен спомен за случая и възпроизвеждат в детайли събитията
на посочената в акта на частното обвинение дата, в частта относно кочто имат
преки впечатления и възпрития, като с изключение на отделни нюанси в
поведението на участниците в разигралите се събития, не е налице съществено
разминаване в информацията, съдържаща се тези доказателствени източници, които
да отричат тяхната истинност. Досежно основния момент от предмета на доказване,
а именно налице ли нанасяне на удари от страна на подсъдимия спрямо частния
тъжител, начина по който това е станало и механизма, действително се обособяват
две групи доказателства, чиито анализ предполага и изграждането на фактическите
изводи на съда по отношение на релевантните факти, включени в предмета на
доказване, формиран от повдигнатото обвинение. Касае се за гласни
доказателствени средства, посредством разпита на подсъдимия и свидетелите по
делото, проведен в хода на съдебното следствие пред районния съд, обособени в
две групи на база насочеността на твърденията, съдържащи се в тях относно
предмета на доказване, включваш въпросите за наличието на деяние по чл. 130,
ал. 1 от НК, начина на осъществяването му и авторството. От една страна са
показанията на свидетелите М.В.М., Г.Й.Р. и М.В.А., а от друга – отчасти тези
на свидетеля Я.А.А. и обясненията на подсъдимия В.А.А.. При анализа на тяхната
достоверност следва да се отбележи изрично, че с изключение на полицейските
служители, за всички останали лица от изброените е установено наличието на близки
родствени връзки със страна по делото, а по отношение на свид. М.В.А. – и с
частния тъжител, и с подсъдимия съответно очертани при описание на фактическата
обстановка. Тези връзки предполагат възможен извод за тяхна заинтерисованост от
изхода на делото. Независимо от това обаче, всички свидетели са се съгласили да
свидетелстват, разяснени са правата и задълженията им, предупредени са за
отговорността им за лъжесвидетелстване и са обещали да говорят истината. За
възприемане на установените по делото фактически положения настоящият съдебен
състав е кредитирал с доверие показанията на първата група свидетели, като
абстрахирайки се изцяло от въпроса за числеността на свидетелите, е взел
предвид вътрешната безпротиворечивост и логическата последователност на
изложеното именно от свидетелите М.В.М., Г.Й.Р. и М.В.А., от чиито показания по
недвусмислен и категоричен начин се установяват фактите, свързани с наличието
на деяние, начина, механизма на осъществяването му и авторството, а така също и
непосредствено предшестващите и последвалите го събития, от особено значение в
случая. Изложеното от тях в настоящото производство следва да се отбележи при преценка
достоверността му, че се явява еднопосочно и в този смисъл житейски и
юридически аргументирано с факта на причинените на тъжителя нанраняваня.
Обективните находки по делото в тази насока, скрепени в издаденото съдебно –
медицинско удостоверение и в заключението на вещото лице по изслушаната съдебно
– медицинска експертиза консолидират достоверността на показанията именно на
свидетелите, последно посочени относно очертаната група факти. Още повече, че
както в заключението си, така и при изслушване на вещото лице в съдебно
заседание се отбелязва, че механизмът на причиняване на констатираните
увреждания е възможно да е този, описан от тъжителя и съответстващ на
изложеното от посочените свидетели. Последното впрочем, изглежда логически и
правно единствено достоверно, преценено от гледна точка на развитието и
динамиката в отношенията между частния тъжител и подсъдимия на инкриминираната
дата в светлината на установените с годините лични отношения между тях и
възникналата разправия във връзка с имотни претенции на подсъдимия. Всъщност не
друг, а именно подс. В.А. е бил този, който под въздействие на емоции, породени
от тези отношения, ескалирали след употребата на алкохол е този който е отишъл
без да е канен и насилствено проникнал в жилището на тъжителя, във време от
тъмната част на денонощието, в което всички членове на семейството й си били
легнали и пристъпил към физическа саморазправа и вербална агресия, насочени
впоследствие и срещу дъщерята на тъжителя и негова също. В този смисъл житейската
логика дори сама по себе си изисква да бъде възприето осъществяване на фактическата
обстановка по начин, какъвто бе възприет и описан от съда, а в случая всъщност са
налице убедителни гласни доказателствени средства, чрез които същата да може да
се възпроизведе в детайли и в необходимата конкретика. Показанията на свидетелите
М.М., Г.А. и М.А. почиват на техни лични възприятия за случилото се, като първите
са имали и онази логически обоснована житейска реакция на свидетел – очевидец
да позвънят веднага на ЕЕН 112 и да потърсят както медицинска помощ, така и
полицейска намеса, а свид. М.М. да съхрани и правнопризнатия интерес на защита
на малолетното дете, което е било силно уплашено от случващото се пред очите му.
Достоверността на показанията на тези свидетели не би могла да се постави под съмнение
и поради това, че не спестяват и факта на нанесени удари и от страна на
тъжителя спрямо подсъдимия, но ситуацията и правното значение на тези факти ще
бъде обсъдено в изложението на правните изводи и дори се затвърждава от останалите
гласни доказателствени източници. Включително и отчасти от обясненията на подсъдимия
и на свид. Я.А.А. от гледна точка на динамиката на отношенията между страните
по делото и тяхното направление на развитие на инкриминираната дата, както и в
аспекта на мотив за деянието и косвено от показанията на свид. Т.Т. и А.Д.. Всичко
изложено по – горе, преценено от гледна точка и на житейската логика във връзка
с цялостната картина на очертаните събития сочи на аргументите за възприемане
на една част от доказателствените източници по делото като достоверни, а друга –
не. Във втората група попадат отчасти обясненията на подсъдимия в насока
липсата на умишлено физическо съприкосновение с тъжителя и свид. М.А., показанията
на неговия брат - Я.А.А. и С.А.И., чието присъствие в момента на инцидента пък е
изключено категорично. Особено красноречиво по делото е, че тези доказателствени
източници всъщност на са еднопосочни дори помежду си, като очни ставки бяха
проведени за отстраняване не само на противоречия в показанията на свидетелите
от отделните групи, но и между свид. Я.А.А. и С.А.И., чието пък присъствие по
време на инцидента въобще от отречено, което само консолидира извода на съда,
че тази група гласни доказателства в посочените части, не съответстват на
обективната истина и единствено обслужват защитната теза на подсъдимия по
делото.
Настоящият съдебен
състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, единственият
законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в случая е този, че подсъдимият В.А.А. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под
състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните
доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за
което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, респ. за да бъде довършено
изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца
такива действия, с които да бъде увредено здравето на друг човек, в хипотезите
извън член 128 и чл. 129 от Наказателния кодекс, като в случая съставомерният
резултат се изразява именно в това, което квалифицира деянието като такова,
попадащо в категорията резултатни престъпления.
В
настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че подсъдимият В.А.А. е
извършил от обективна страна твърдяните в акта на частното обвинение действия,
като на посочената дата – на 22.11.2015 година в с. Д. , обл. Хасково, нахлул на
първия етаж от къщата, след като изкъртил входната врата и още с влизането си, светнал
лампата и нанесъл удари с юмрук в лицето на частния тъжител, която до този
момент спяла в помещението с настоящия си съпруг заедно с малкото им дете, но при трясъка на вратата
се разбудили и скочили да видят какво става, а скед появата на свид. М.В. А. , нанесъл
и на нея удари с метална закачалка, която хванал. Тогава частният тъжител Г.Р.И.
хванала оставено парче от корниз и с него нанесла удари на подсъдимия в стремежа
си да отърве дъщеря си, след което избягала навън на двора, където подсъдимият нанесъл
още удари и ритници на тъжителя, а тя се опитвала да се отбранява, като му отвърне.
В резултат, по отношение на тъжителя било осъществено физическото въздействие,
описано в изложението на фактическата обстановка. В случая тези действия на
подсъдимия са възприети от свид. М.М., М.В.А. и отчасти от свид. Г.Й.А. и дори
свид. Я.А.А. и дори обясненията на подсъдимия, а така също напрактика не се
отричат, а потвърждават и от част от останалите доказателствени източници –
съдебно – медицинско удостоверение и от заключението на вещото лице по
назначената съдебно – медицинска експертиза от които се установяват и закрепят
по делото и обективните находки, свързани с получените в резултат на деянието телесни
увреждания. С това не буди спор, че е причинено нараняване на пострадалата,
което е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, обосноваващо извода, че деянието следва да се квалифицира като лека телесна
повреда по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, както правилно е посочено от
тъжителя в депозираната тъжба.
На следващо място, във връзка с
формулирани от защитника на подсъдимия конкретни възражения, с оглед заетата
защитна позиция, задължението на съда за доказване, с оглед пълно и всестранно
разкриване на обективната истина по делото и адекватното подвеждане на фактите
по делото с конкретна наказателноправна норма, налагат обсъждане и правен
анализ на обстоятелствата, осъществили се непосредствено преди нанасяне на
процесното нараняване. Следва да се отбележи, че действително налице са доказателства
за трайно дистанциране от живота на децата си от брака с тъжителя и поради това
влошени лични отношения между страните по делото, донякъде типични за бивши
съпрузи и членовете на техните семейства, но липсват каквито и да е
доказателства, тъжителят да е предприела определено поведение, спрямо
подсъдимия или негови близки родственици, с което да обоснове негова ответна реакция,
още по – малко свързана с физическа интервенция по отношение на него. Тъкмо
напротив. Ясно от фактическа страна е, че не друг, а именно подсъдимият е този,
който без да е бил канен, е посетил дома на тъжителя и то във време от денонощието, несъвместимо с
разбиранията дори за добро възпитание, а агресията му е намерила своя първи
израз още с проникване в жилището - насилствено, с изкъртване на вратата, а
веднага след това, ругаейки и псувайки е нанеъл, удари в лицето на тъжителя
пред очите на съпруга й и малкото им дете. Това поведение се отличава и с
особена дързост предвид стреса, причинен на малолетното дете на тъжителя и
свид. М.М.. При това положение, напълно житейски и юридическо оправдано е
последващото поведение на тъжителя, която след като физическата агресия на
подсъдимия е била насочена към появилата се междувременно тяхна дъщеря, е
предприела действия, с които е причинила телесни увреждания на подсъдимия. Това
обаче е станало единствено с цел да предотврати нападението, което е било
продължаващо, поради това и непосредствено и макар, вече насочено не толкова
към нея, а към свид. М.А., може да се възприеме и като пряко. Поради това
деянието й не е обществено опасно, тъй като е действала в хипотеза на неизбежна
отбрана и поради това несъставомерно, тъй като обосновава подвеждане на
действията не на дееца, визирайки подсъдимия, а тези на тъжителя под хипотезата
на разпоредбата чл. 12, ал. 1 от НК, регламентираща института на неизбежната
отбрана. Липсата на посоченото основание да се приеме, че не е налице
обществена опасност на осъщественото от подсъдимия деяние сама по себе прави
лишено от необходимост обсъждане по – нататък на въпроса за превишаване
пределите на неизбежната отбрана, а оттам и необходимост да се изследва състоянието,
в което е действал – дали е била налице уплаха или силно смущение, както и
възможността за преквалифициране на деянието по чл. 132, ал. 2 НК. Всъщност
тези разисквания биха били относими към поведението на тъжителя, тъй като
именно тя е действала при неизбежна отбрана, но процесуалното й качество прави
излишно това. Несъмненият извод у съда за това, че не друг, а именно тъжителят,
а на определен етап и свид. М.А. са действали в хипотеза на неизбежна отбрана
прави излишно и това да се подлага на подробен анализ утвърденото всякога като
безпротиворечиво в теорията и практиката виждане, че на свой ред нападателят в
лицето на подсъдимия не би могъл да действа при условията на неизбежна отбрана
или пък, че са налице предпоставките за приложение на интитута на реторсията, в
каквато насока са основните възражения от страна на защитника на подсъдимия,
приети от съда за изцяло несъстоятелни. Още повече, че приложението на
реторсията изисква да се възприеме противоправност и на действията на тъжителя
при насрещното деяние, след приключване на нападението, което обаче поради
факта, че е действала в хипотезата на неизбежна отбрана при пряко и
непосредствено нападение, е изключено.
На следващо място, възможно е и най
– вероятно действително е било налице състояние на раздразнение у подсъдимия В.А.А.
от факта на узнаване за развитието на въпроса със собствеността на къщата в с. Д.
, обл. Хасково, но това му състояние не е било предизвикано от пострадалата с
някое от изброените в чл. 132, ал. 1 НК действия, още по – малко пък да е било
възможно да се стигне до настъпване на тежки последици за виновния или негови
ближни, които да не могат да бъдат разрешени по законоустановения ред, за да се
възприеме възможност за квалификация по цитираната разпоредба. Такива
възражения от страна на защитата не са и правени конкретно, но задължение на
съда е да изследва цялостното поведение на участниците в инкриминираните събития не само от гледна
точка квалификацията на деянието, но и от гледна точка последващия анализ на
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД във връзка с предявения граждански иск.
По този начин, се установи наличието
на всички обективни признаци, съдържащи се в изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Единственият възможен извод от
интерпретацията на събраните в хода на съдебното следствие доказателства
относно авторството на деянието пък сочи на съпричастност единствено и само на
подс. В.А.А. в извършването му, при което се оказва, че преценката на съда и
частното обвинение съвпадат напълно по този въпрос с неговото посочване като
извършител на престъплението. Същият е действал от субективна страна при пряк
умисъл, като е целял настъпването на съставомерния резултат, а именно причиняване
на уврежданията на пострадалата. Причинените в резултат на това наранявания,
довели до разстройство на здравето на тъжителя са установени от събраните по
делото доказателства не само като обективни находки, но и като съставомерен
резултат, намиращ се в пряка причинно –
следствена връзка с тези действия.
При така изложените
от правна страна аргументи и дадената правна квалификация на извършеното престъпление,
съдът прецени в процеса на анализа относно вида и размера на наказанието, че всъщност
са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия В.А.А.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Още повече че
е задължен да стори това, доколкото цитираната разпоредба е с императивен характер
и приложението й от съда е задължително, когато са налице условията за това. За
извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода до две години или пробация. С престъплението не са нанесени имуществени
вреди. Подсъдимият към инкриминирания момент не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът счита, че са налице предпоставките
за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се установи наличието на
визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това. При индивидуализацията
на административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, районният
съд, след преценка на обществената опасност на дееца, определи „глоба” в размер
над, но все пак близо до установения минимум, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, след като обсъди данните за личността на подсъдимия – същият е
трудово ангажиран, с необременено съдебно минало и с положителни
характеристични данни, но при съобразяване на специфики, свързани с
имущественото му състояние, останало недокрай изяснено. В хода на съдебното
следствие, макар да не се признава за виновен и да не се явява във всяко
провдено съдебно заседани, обяснимо като пряк израз на правото на защита и
презумпцията за невиновност, дава подробни обяснения за случилото, с което в
известна степен спомогна за разкриването на обективната истина. С оглед на
това, бе възприето, че административното наказание следва да се наложи при превес
на смекчаващите вината обстоятелства. Настоящият съдебен състав счита, че при индивидуализиране
на административното наказание, освен тези обстоятелства, следва да се оценят и
обществената опасност на деянието и дееца, преценени в съвкупност, обосновават размер
на административното наказание „глоба” в рамките, предвидени в чл. 78а НК, в
размер на 1200 лева. Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с изискванията
на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската справедливост.
С него в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция
заложени в закона, а с оглед факта, че същото макар и да е по вид „глоба”, по своя
характер е административно наказание, а не санкция по НК и с налагането му, подсъдимият,
от гледна точка на въпроса за неговата съдимост, е поставен в по – благоприятно
положение, независимо от размера на това наказание, предвид липсата и на юридическо
основание за приложение на нормата на чл. 78а, ал. 5 НК.
Относно предявения
граждански иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство
и намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите, по която е квалифициран от съда – следва да се отбележи
следното:
Несъмнено,
поведението, предприето от подсъдимия В.А.А. спрямо тъжителя, описано по – горе
в мотивите към присъдата, осъществява признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно неговата обществена опасност и противоправност,
доколкото съставлява престъпление, пострадалата е претърпяла неимуществени вреди,
доказани в хода на съдебното следствие, които следва да бъдат обезщетени. Предвид
установените факти по делото, настоящият състав, като взе предвид обстоятелството,
че подсъдимият е признат за виновен в извършване на деянието, за което е привлечен
към наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от елементите
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна
връзка между тях, доказана вина на подсъдимия, намира, че следва да бъде дадена
защита увреденото лице, като да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя,
възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму.
В този смисъл предявеният от гражданския ищец против подсъдимите иск е установен
по основание. Същият по отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан,
въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера от 600 лева. Преценката
на съда, основана на обективната категория справедливост, обхваща обсъждане на
първо място вида на увреждането, причинено на пострадалото лице, а на следващо
място отчетен бе и срокът за възстановяване на пострадалата – до 20 дни. Не без
значение за разлика от анализа на правната квалификация на деянието и на
осъществения престъпен състав по този пункт от анализа вече би се явявало вече
и поведението на тъжителя. Тя обаче в случая не е предприела каквито и да е
било действия, които по своя характер да доведат съда до извода за съпричиняване
на вредоносния резултат. Изложеното в този аспект от дейността на съда,
мотивира и преценката за размера в който гражданският иск да бъде уважен, като за
разликата до пълния предявен размер от 2000 лева, претенцията се явява недоказана
и бе отхвърлена, като неоснователна. Допълнителен аргумент за това е и
забраната за влошаване положението на подсъдимия, по чиято жалба единствено
делото е преминало през инстанционен контрол и след отмяна на постановената
присъда е върнато за ново разглеждане.
По отношение на
разноските:
С
оглед обстоятелството че подсъдимият В.А.А. бе признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест
на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските по делото и
същият бе осъден да заплати в полза на тъжителя сумата в размер на 642 лева, представляваща
направени по делото разноски за заплащане на държавна такса, на възнаграждение за
вещо лице и на адвокатско възнаграждение за упълномощения повереник, както и да
заплатят по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на 100.00 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно – медицинска експертиза, както
и сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, а така също и сумата в размер на по 5.00 лева,
представляваща държавна такса при всяко служебно издаване на изпълнителен лист за суми в полза на бюджета на съдебната власт.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: /П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.