№ 1276
гр. Варна, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет
и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20223100500636 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 46008/
22.11.2021г. на ИВ. АНГ. ХР., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Цанко
Дюстабанов“ № 12, ет.6, ап.13, чрез пълномощника й адв. Й.А., против
решение № 1526/01.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 5969/2021 г. на ВРС,
ХVIII-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
осъдителен иск срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“, № 2, представлявано от Румен
Руменов Георгиев и Цветанка Донкова Крумова, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 115 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за сумата от 9 200.00 лева, за периода от
01.08.2018 г. до 14.09.2018 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429 от КЗ;
както и по насрещна въззивна жалба вх.№ 1673/12.01.2022 г. на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ , ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез пълномощника
юриск. Меглена Якимова, срещу решение № 1526/ 01.11.2021 г., постановено
по гр.д.№ 5969/2021 г. на ВРС, ХVIII-ти състав, в частта с която е осъден
жалбоподателят да заплати на ИВ. АНГ. ХР., ЕГН **********, сумата над
923.39 лева до присъдените 959.15 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 4 946.74 лева, с която
ответното дружество е в забава от 28.09.2018 г. – 25.08.2020 г., на основание
чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429 от КЗ.
В жалбата си въззивникът ИВ. АНГ. ХР., излага становище за
неправилност на обжалваното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният от нея иск. Твърди, че на 01.08.2018 г. ответникът е уведомен за
процесното ПТП, като същият е извършил оглед и заснемане на автомобила,
както и съставил Опис на щета с № 13018100100398/01.08.2018 г. На
27.09.2018 г. застрахователят изплатил обезщетение в размер на 4 253.26 лева,
1
а недоволен от размера му на 26.08.2020 г. жалбоподателят предявил съдебна
претенция за сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от остатъка в
размер на 4 946.74 лева. Във връзка с извършено признание на иска на
22.10.2020 г. застрахователят заплаща на жалбоподателя сума в общ размер
на 4 996.74 лева, от които сумата в размер на 4 946.74 лева, представляваща
допълнително обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата в
размер на 50 лева, представляваща разноски за държавна такса по гр.д.№
20203110110402/2020 на ВРС, 31-ви с-в. С решение № 155/29.03.2021 г. по
посоченото дело искът е отхвърлен, поради настъпило плащане в хода на
производството. При изложената фактическа установеност се твърди, че
ответникът и настоящ въззиваем е изплатил застрахователно обезщетение в
общ размер на 9 200 лева на въззивника като претенцията му касае лихвите за
забава, дължими от застрахования, за които застрахователят отговаря, а също
и лихвите за собствената забава на ответника. Претендира се, че от датата на
уведомяването на застрахователя за събитието /01.08.2018 г./ до момента на
заплащането на сумата от 4 253.26 лева /27.09.2018 г./ се дължи обезщетение
за забава, което следва да бъде определено върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение, а именно сумата от 9 200 лева, тъй като
застрахователят е бил длъжен да изплати целия размер на обезщетението още
при остойностяване на щетата. Твърди се още, че за посочения период
01.08.2018 г. – 27.09.2018 г. размерът на дължимото обезщетение за забава,
изчислен с помощта на лихвен калкулатор, възлиза на 148.22 лева.
Въззивникът не споделя изводите на първоинстанционният, че обезщетението
за забава е дължимо за периода 15.09.2018 г. – 27.09.2018 г., от представянето
на банкова сметка до изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
4 253.26 лева. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част, както и за присъждане на сторените в двете инстанции
разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, представлявана от юриск.
Меглена Якимова, в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор
оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и обективира
насрещна въззивна жалба. Сочи, че към молбата за извършване на оглед и
оценка на увреденото имущество ищцата не е представила банкова сметка, по
която да бъде изплатено застрахователното обезщетение, следователно са
налице предпоставките на забава на кредитора. От своя страна
застрахователят се е произнесъл в срок по щетата – до 15 работни дни от
представянето на всички необходими доказателства, като на 27.09.2018 г. на
ищцата е изплатена сумата от 4 253.26 лева. В тази връзка сочи, че
неправилно е определена сумата, върху която се дължи лихва за забава, а по
ликвидационната преписка не е постъпило възражение във връзка с
изплатеното обезщетение. Счита, че не е изпаднал в забава нито по
ликвидационната преписка, нито по образуваното гр.д.№
20203110110402/2020 на ВРС, 31-ви с-в. Отделно, излага, че изчислението на
претендираната лихва не е съобразено с чл. 6 от ЗМДПИП. Накрая сочи, че в
изпълнение на обжалваното решение е изплатил на ищцата сумата от 1 289.39
лева, която включва следните суми: 923.39 лева – обезщетение за забава; 50
2
лева – държавна такса; 326.38 лева – адвокатско възнаграждение, като от
посочената сума са удържани 10.38 лева – присъдени разноски за първата
инстанция.
С подадената насрещна въззивна жалба въззиваемият обжалва
решението в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 923.39
лева до присъдените 959.15 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 4 946.74 лева, с която ответното
дружество е в забава от 28.09.2018 г. – 25.08.2020 г. Позовава се на
предвиденото със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., че от датата на
обявяване на извънредното положение 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. няма да
се прилагат последиците от забавеното плащане на определени задължения на
частноправните субекти. Претендира, че при съобразяване на изложеното
размерът на законната лихва върху сумата от 4 946.74 лева за периода
28.09.2018 г. – 25.08.2020 г. възлиза общо на 923.39 лева, като пояснява, че за
периода от 28.09.2018г. – 13.03.2020 г. този размер е 732.39 лева, а за периода
09.04.2020 г. – 25.08.2020 г. размерът е 191 лева. Моли за отмяна на
решението в частта, с която предявеният иск е уважен над тази сума до
присъдените 959.15 лева, съответно потвърждаване в останалата му част,
както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на подадената
насрещна въззивна жалба от ИВ. АНГ. ХР., с който същата се оспорва като
неоснователна. Сочи се, че от датата следваща датата на изплащане на сумата
от 4 253.26 лева – 28.09.2018 г. ответникът е изпаднал в забава за сумата от
9 200 лева., а исковата молба по образуваното гр.д.№ 20203110110402/2020 на
ВРС е подадена на 26.08.2020 г., следователно правилно е присъдено
обезщетение за забава за периода 28.09.2018 г. – 25.08.2020 г. Твърди се
също, че сочените от застрахователя разпоредби от ЗМДПИП са
неприложими, тъй като конкретният случай е извън обхвата на чл. 3 от
закона, уреждащ спирането на давностните срокове. Моли за потвърждаване
на решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са редовни и
допустими, подадени са от лица, легитимирани с правен интерес от
обжалване на решението на ВРС. Същите съдържат изискуемите по чл. 260
ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
С отговора на въззивната жалба е представено платежно нареждане за
изплатени суми, въз основа на обжалваното първоинстанционно решение, по
събирането на което съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. Не
са направени доказателствени искания.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. д. № 636/2022г. на
27.04.2022г. от 13.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ДОПУСКА до събиране като доказателство по делото приложеното
към отговора на въззивна жалба вх.№ 46008/ 22.11.2021г. платежно
нареждане от 06.12.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4